Иначе за капачетата-на около два месеца-най много трябва да се сменят.по-скоро проблема е научаването да ходиш правилно с тях ,а не като пате в калчишта.
Имам чувството че се дрижа като гъска 
Иначе за капачетата-на около два месеца-най много трябва да се сменят.по-скоро проблема е научаването да ходиш правилно с тях ,а не като пате в калчишта. Имам чувството че се дрижа като гъска 
точно като тебе съм! виждала съм жени,които ходят много смешно с такива обувки,със свити колене и прегърбени.бих ти препоръчала и аз метални капачки,издържат доста по-дълго,но пък не отиват за всякакви обувки,за ботуши обаче са много подходящи 
.! 
После така и не се научих да ходя с тях като хората. Сега правя някакви опити, но ми е неудобно и пада голям смях Предпочитам си по- нисичките обувки с токче максимум до 6 см.
Обаче имам един по- съществен проблем - за да стигна до офиса, минавам през една улица с павета. Направо ми разказва играта на токовете 
,но напоследък не слагам метални капачки,че много чукат/едно време беше модерно/и събираш погледите с неодобрение 
Нося и ниски обувки разбира се. Обаче съм забелязала че при различни обущари сменените токчета се изтриват по различен начин-зависи от материала. Намерила съм си един приличен и съм му абонат 
Метални не слагам - имам едни и няма повече да слагам такива капачета, офиса е с големи зали покрити с теракот- е няма как да мина незабелязано с това почукване 
а и се хлъзгам лесно. . .
леко издадена и при ходене се изтърква, от което се губи специфичната форма на обувката/ 
!Най-много да сложа някоя обувка с токче но да е 2-3 сантиметрово/ако може да се каже на това токче /. ,аз не съм сред родените да ходят на високи обувки с лекота в ежедневието си 
.Ама има някакви такива събития,на които няма как трябва да не се прежалиш.Аз си приемам като най-емблематичен за такова събитие именно бала(преди няколко години,когато царуваха 10 сантиметровите токове 
),то не бяха едни павета едни чудеса как съм оцеляла с тях и аз не знам.А другата случка,която ми изниква в главата е"генералната репетиция",както я наричам аз...изпращането в училище(там с подобни обувки пак).В такъв случай нормалния човек(какъвто все повече се убеждавам,че не съм ),който не е много уверен,че ще оцелее дълго време с такива обувки гледа да се прибере по-бързичко,обаче не знам как стана,но се поддадох на агитацията на приятелка да отидем да купуваме нещо си за бала в последния момент(а смешното е,че и тя е на вие с токчетата 
),но си се юрваме...Наложи се доста да пообикаляме по магазините,сега умирам да се хиля как сме изглеждали отстрани(наконтени мадами,костюмирани...вървящи със скороста на охлюви , правещи си почивки на това отгоре,посред нищото Накрая се наложи да седнем в една верига за бързо хранене(като най-близка),пльоснахме се и никой не ще да се прежали да стане да поръча...и понеже реших да го съжаля другарчето(не е лесно цял живот на маратонки и изведнъж да те качат във висините)и се прежалих.Другия охлюв(милата приятелка)се трогна и направи комплимент на поръчващият охлюв:Като те гледах как вървиш с токчетата и таблата,все едно цял живот си го правила...и така пак си бях охлюв,ама от тия с по-голямо самочувствие
Сега - за разходка по-ниски и удобни обувки, високите за вечерни излизания или като съм с кола и няма да вървя. ...ето още няколко неща,който ме изкефиха: http://www.zappos.com/n/p/dp/11586344/c/11929.html 
имам доста ограничен избор 
) и обикалях в къщи.Но в по-късна възраст родителите успешно ме убедиха,че имам ужасна походка и както баща ми казва "ходиш като спънат кон" и аз се отказах от този тип обувки.Миналата седмица с голям кеф си купих чехли с 6 см.ток,което си е постижение за мен. /. Колкото до капачетата - това е работа на обущарите! Не съм си и помисляла сама да ги сменям. Препоръчани теми
Така че не съм най-добрият пример. 
. Не ми се е случвало от има няма 8 г и трудно бих се навила да се пробвам 
.Но догодина, живот и здраве, няма да се разделя с тах 
!