От колко години на английски и за натоварването!

учих англ.в местното читалище от 3 годишна,не съм се чувствала натоварена..мисля да запиша ния на испански като навърши 3;ако се редува мозъчно с физич.натоварване и материала се предлага по подходящ за възрастта начин не мисля че може да се навреди..аз съм привърженик на Виготски-руска школа,децата да се бутат малко повече ,те сами си знаят докъде могат,но ако ги оставим там дето са си-има риск да не се напнат да се развият..
а това дето нямали детство за мен е клише като от баба ми-и тя така казваше за нас същото защото вместо да седим на двора от 2 до 8 и да гираем на ръбче,както майките ни навремето , ходехме на англииски и тенис..

ами аз "не съм имала детство", за което съм благодарна на майка ми.
Сутрин на Алианс, френски, сл.обяд - в читалишето , англ и вечер на пиано, и това от най-ранната ми възраст.
Същото ще е с дъщеря ми като добавим и спорт.
На чужд език ми е говорила майка ми до 6г ми възраст- без дума БГ - ами благодарна съм си разбира се, подарила ми е един език, какви 5г , сега си чувствам вторият език като нещо неделимо от мен, нещо което никой не може да ми вземе.
На дъщеря ми се прилага същата схема и така ще продължи живот и здраве, минута свободно време няма да и оставя.

виж моята тема-хванала съм се за главата, на 20 месеца плямпа на англ.

  Значи мога да помисля за септември   Все ми се струва, че е малка, а то времето си минава
При нас това ще е трети език, че и руски плямпаме.

е какво по-хубаво от това.
освен всичко каквото съм, съм и полузавършил филолог, няма нищо лошо, вярвай ми.

Когато са малки учат лесно и не им тежи.

да, от есента Алианса няма да е вече на пл.Славейков.
Някой знае ли по какви причини? И къде се местят?
Аз съм почти на 30 г и понеже живеем до Алианса на Солунска и от както се помня е все там и аз там съм ходила като малка, къде се юрнаха тия хора сега?

Дени ходи на английски от есента, т.е. - била е на 5г и нещо. В момента са във ваканция, но не се оплакваше никак. Даже предпочете да не ходи на танци, но да продължи с английския. Песничките, които си припява из къщи са английски. Това за мен е показателно, че не и е дотегнало.

Моите деца учиха в американско училище само на английски и за една година свикнаха с езика,сега търся къде да си поддържат нивото,защото лесно се забравя.Каква е таксата в алианса?

Страха от натоварване може да е само оправдание за нашия-родителския-мързел.Моята дъщеря учи английски от 3-годишна,чете и пише от 4,сега вече и на английски,свири на пиано,при това с успех(справка-резултатите от приемните изпити в Музикалното училище,редовно обучение)т.е. ще учи в две училища едновременно-другото е с ранноезиков профил-немски и английски,играе гимнастика.И на всичко отгоре вси още й остават време и сили да пощурява всички около себе си.Аз самата съм изпитала и още изпитвам благините на такова натоварване-от учене с постоянство глава не боли.Пък и децата се уморяват повече от тръшкането,че трябва да се потрудят,отколкото от самото усилие.
Интересувам се активно от последни тенденции и изследвания в областта на детската психология и когато Ади беше съвсем малка ми попадна едно доста интересно четиво от английски автор,в което се коментираше способността на детския мозък за усвояване на единици информация дневно до около 4-5 годишна възраст,когато всяко понятие има физическо измерение в мозъка.Та там се говореше за число близко до 200!Т.е. детето е в състояние да приеме и асимилира такъв брой понятия всеки Божи ден,стига да има кой да му ги поднесе,разбира се.Естествено,че то не ги прилага и пресъздава веднага,но с течение на времето се изненадваме колко много неща в думите му,реакциите,поведението сякаш изникват от нищото и се чудим откъде са му дошли в малката главица.По-късно потвърждение на тази теза видях във филм на BBC.Та по мое скромно мнение-поколението на нашите деца е наистина с неограничени възможности!Аз не бих се колебала да осигурявам непрекъснато разнообразна храна за мозъка на моето.

 

  Първа вноска-138.00 лв.,плюс още три по 78.00лв.При плащане наведнъж-около 10% отстъпка.Това е за първи клас.Иначе можеш да провериш на адрес http://www.alliance-bg.com/realindex.htm

  В сградата на МЕИ на Паметника "Левски".Не съм сигурна дали на ъгъла с "Оборище" или на този с "Московска"-и двете крила ги ремонтират,но живея на "Московска " и "Дунав" и ще проверя още днес.

Благодаря!И аз съм съгласна,че на тази възраст се учи много лесно,когато не е затормозен мозъка с проблеми.Ние също учихме в две училища тази и миналата година,трудно е но ни държи свежи.

о-о-о сградата на МЕИ на памет.Левски ми е до болка позната, колко лекции и изпити съм имала там
МЕИ-то напусна тази сграда отдавна и да, сега я ремонтират, хубава е сградата.
На ъг. с Московска

Лео, за кое детство ти е мъката?за това, че няма свястна площадка ли?Да-но си спомним-на времето ние също ходехме на алианс, на пиано, цигулка, спорт.Имаше руска детска градина.Виждаме в съседна тема до какво води незаетостта на децата.Ние имахме поне площадки, на които се събирахме създавахме приятелства и паралелно с това ходехме на уроци-върни се назад във времето и си спомни Честно да ти кажа, след като виждам как детето ми иначе ще обикаля улиците безконтролно-предпочитам да и дам начален старт с език и спотр като начало.Да създаде там, на такова място среда и познанства.Да има навика.Да се случва лесно/ малките деца го възприемат като на игра това, а то в самото начало е и така/

Като написа руска детска градина та се сетих, на наши приятели голямото дете сега е 1 клас в Руско частно у-ще в София и родители са изключително, изключително доволни.
Дисциплината била страшно на ниво, а какви празненства организирали, било нещо страхотно просто.

   Поздравления!Радвам се,че има все още родители,които смятат,че да щадиш децата в ранна възраст,означава да им създаваш трудности и пречки в по-късен етап от развитието.А и от наблюденията си върху моята дъщеря и нейни връстници установявам ежедневно,че децата са много по-щастливи и удовлетворени,когато преодоляват успешно някакво предизвикателство,свързано с активна умствена дейност или целенасочени физически занимания,отколкото ако са успели да изврънкат някоя безполезна дивотия от отегчените си и "предпазливи" родители,например.

има, има. след като аз имам такава майка, не може да не съм прихванала нещо и аз.

    Винаги съм знаела,че са важни първите 21 години(поне)-по седем за бабата,майката и детето!Браво!

Ами ако при някои е генетично
при мен не е.При мен на по-късен етап са ме натискали, тогава, когато вече е късно.Идеята за мен е навик и увереност, че може.Също така-контакт с деца, които имат положителна нагласа и градивна енергия.За да расте в конкуренция.В училище имам чувството че става вече маааааалко късно.И все пак не става въпрос за някакво свръх натоварване в алианса точно, за училище сега, на този етап нямам представа какво е натоварването и учебните програми.А спорта го искам и заради здравето и тонуса на детето.Така-нека има инерцията, набрана от 5-годишна, пък може в училище тогава да не и се струва толкова трудно?На мен никой в 1 клас не ми е висял над тетрадките, но пък ни скъсваха от диктовки...вярно-аз бях изпусната след промените и късно вкарана в релси и то пак от мен самата, а не от родителите ми.Та може би аз не искам моите си грешки да повтарям, но ще поживеем, ще видим....дано...

Някой да знае защо на тел. в Алианса никой не вдига- да не са в отпуска 

хе хе, това много ми хареса

Аз пък смятам, че е излишно да се товари детето с "учене" не само от 5 г., а и от по-късно. Вярно, че мозъкът е податлив към нова информация в тази възраст и може да се постигне много при правилно обучение, но не вярвам у нас да има много места, където да имат такъв  подход. Имам предвид, че ученето трябва да става под формата на игра, детето само да открива неща, които го вълнуват, да се забавлява през цялото време, да активизира различни способности и интереси - езикови, творчески, физическа активност. А не, както в повечето курсове за деца става, седнали на чин по няколко часа, заболи нос в книжките. Моето дете го занимавам с английски почти от бебе (чета й на английски, събрала съм много детски книжки), но не бих я оставила да си мисли, че "учи" - просто използвам естествения й интерес към книжките.

Точно така, чрез игра учат децата/ малките/ не се притеснявай.В училище е вече по-различно.Но и от тогава имам хубави спомени-имахме ТНТМ-някой да си спомня какво беше това?

помня, помня

О, ТНТМ - голам празник беше Правехме едни макети на летища и т.н .
И чавдарче и пионерче съм била  - само хубави спомени Хубави времена.
И в хора съм пяла

А по трудово?Правехме много готини неща?Някой има ли представа дали е все още така в училище?И по рисуване-окачаха ни рисунките на едни табла в коридора....
А за ТНТМ-то се готвехме месец предварително....голяма суматоха и се съревновавахме класовете.
А празника на училището с програмите?

добре, а как се справяте организационно?

виктория започна да чете и пише много рано - аз бях студентка, работех у дома и детето съвсем естествено започна да ми подражава. уроците по пиано започнаха преди да навърши 4 - имаше и данни, и желание за това. на 5 реши да ходи и на художествена гимнастика. дотук все още можех да поема натоварването откъм време. когато обаче започнах работа, трябваше бабата да организира воденето и прибирането. със започването на първи клас всички други ангажименти отпаднаха - просто нямаше време и възможност някой да разхожда детето из софия. а детето имаше и желание, и талант да се развива. по едно време ходеше на танци в училище, но те започнаха да се застъпват с курса по английски, на който я записахме и отпаднаха от програмата. записа се да пее в училищния хор. и хорът, и английският са в сградата на училището и са съобразени с учебната програма. искаше да ходи на уроци по рисуване (и за това има талант, особено в областта на комиксите), но просто няма кой да я води. сега ще сменяме училището - приета е да учи в смг от пети клас. възниква въпросът: какво ще правим с английския? ще има ли други занимания и как ще ги организираме? няма ли всичко да отстъпи пред голямата й любов - математиката?

габица ходи на занимания по английски, приложни изкуства и танци (някакъв модерен балет) в детската градина. никаква възможност нямаме да й организираме сериозни занимания извън времето и мястото на детската градина. а ако поиска нещо друго?

аз съм ЗА прецененото натоварване на децата, най-вече за да се разшири кръгозорът им, да се разкрият талантите им, да им се даде възможност за избор. въпросът е кой, кога и къде да ги води?

Ами като те чета-добре се справяте и сама си го казала-"аз съм ЗА прецененото натоварване на децата, най-вече за да се разшири кръгозорът им, да се разкрият талантите им, да им се даде възможност за избор."Ще се постарая поне като теб да съм, защото моята дъщеря е на 3 и малко и смятам от септември, като я преместят в градината-това да и се случва.Като начало разузнах-имат на място-английски, плуване и танци.Ще изберем 2 пъти плуване и 3 пъти английски.

това за воденето си е хубав въпрос.
аз съм имала баба и дядо. Майка ми работеше. Вечер тя ме водеше на пиано.
Сега с дъщеря ми не знам как ще бъде, още 2 мес докато направи 4г, но все си мисля, и аз един да работя нещо, няма да съм все вечната ученичка.
Ами трябва ужасна организация май, ама не можем и да се клонираме.
Ако има баба и дядо е добре, ако няма.....

  Разбира се,че става дума за естествен подход,а пък никъде по-горе не съм казала,как моето дете е започнало да учи език.Струва ми се,че и не съм твърдяла,че разчитам да има място,където външни фактори да формират интересите й.Тук става въпрос за натоварването-кой и как да го осигурява.Твърдо поддържам позицията,че основната тежест в отговорността трябва да пада върху родителите и семейната среда като цяло.За мен е от изключителноа важност да създавам на детето си подходящи критерии,умения за самоусъвършенстване,стремеж към овладяване на нови знания(не защото така трябва,а продиктуван от вътрешна необходимост).Не твърдя,че е лесно,нито пък се опитвам да насърчавам тези,които са по-либерални и не си дават много зор,с оправданието,че в "училище на всичко ще го научат".Що се отнася до игровата форма на обучение-може би,но в съвсем ранна възраст.По-късно успехите или неуспехите при справянето с определено предизвикателство формират характер.А за да се справят удачно,на децата им трябва подготовка и постоянство.Водейки се само от моментните им настроения или увлечения ние всъщност пренебрегваме техните дадености,таланти и т.н...В крайна сметка дори най-големия диамант се нуждае от шлифоване,за да се превърне в истинска ценност.

И аз съм съгласна! Не насилвам, само предлагам, показвам, помагам, ако обаче има желание!
А и децата са твърде различни! Съдя по собствените си две! Голямата е по-любопина и по-упорита, малката - повече по развлеченията
Голямата има талант да рисува, но иска да стане "рептолог" и не променя желанието си вече втора година! С което ме хвърли в оркестъра!
За езиковото обучение - Ралица посещаваше курс в Британика! Доволна съм! Има интерес към езика, насърчаваме я!
Все си мисля обаче, че има и още нещо - възможността да попаднеш в подходящото време на подходящото място! За което пък съдя по съпруга си!

по-добре казано здраве му кажи

И аз това не спирам да се чудя като прочета, че някое дете посещава поне 2-3 извънкласни занимания. Моята дъщеря ходи в момента само на художествена гимнастика, и то защото я обявиха за изключително талантлива. Иначе не знам как бих се навила да продължавам да я водя. Преди, в ДГ, посещаваше и други работи, но откакто е ученичка не мога да насмогна да я водя по всичко, което ми се иска да посещава. Тренировките са й всеки ден по цял следобед. Едвам смогвам. Наистина едвам. Добре, че имам много обикаляния по клиенти, та успявам да я вместя някак в графика си през деня. Да не говорим, че тя има домашни поне за по 2-3 часа. А ми се иска и брат й да запиша на плуване. Поне. Не успявам. И не от мързел. Работя, трябва да ги заведа, да ги прибера, да смогна и да се приберем и да ги оправя вечер. Догодина Наталия задължително ще трябва да започне и език. Умувам го от месец-два насам как да смогна организационно. Е, не съм го изумувала. Нямаме баби и дядовци, баща й също няма възможност. Инцидентно може да я вземе или прибере, но иначе не се получава.

Та ако работите на пълен работен ден, как за бога успявате да заведете детето на алианс,  спорт, рисуване и т.н.? И ако то ходи и на училище, кога успява да се подготви и за следващия ден? Защото моята свършва тренировки в 17.30. Докато вземем брат й и се приберем - 19.00. Тепърва започва да учи за следващия ден. Ляга си в 22.00-22.30 смазана. Ако има и още 2-3 неща...

   И финансовата част не е за пренебрегване, особено ако са две децата 

Ако става въпрос за организация-при нас нещата са много трудни.Нямаме баби под ръка,всъщност имаме само една-майка ми,но тя живее в Бургас;и двамата със съпруга ми работим,но пък сме облагодетелствани да си програмираме заетостта според семейните нужди,най-вече тези на детето.Междувременно аз пиша дисертация(когато не пиша в bg-mamma),гледам възрастен човек,пътувам из страната и чужбина... Е,въртележката е голяма,но и когато създавах дете не съм се заблуждавала,че ще е песен.Може би защото така или иначе не се задоволявам с малко,та си знаех,че ще съм "цербер" и ще трябва да се постарая домашните да ми откликват на проявите на тиха лудост.Но родители,които наистина не успяват да се справят с напрежението,времето и физическата си възможност да са винаги на линия,е по-разумно да намалят темпото спрямо децата,защото това се отразява преди всичко на малките съкровища.

Много неща са казани по темата,но аз като учител също бих искала да споделя нещо от скромния си опит.В училище преподавам английски език в начален курс и според мен(макар,че детенцето ти е на 5) няма да се чувства претоварено,защото материала за тази възраст,както дори за първокласници е така поднесен,че те неусетно под формата на игри и песнички,научават определената за възрастта лексикална материя.Още повече ,ако попадне на кадърен педагог.След като курсовете ще са в Алианс,мисля,че ще е трудно да не попадне на такъв.Другото,което е изключително важно според мен за всяко дете ,е да бъде запълнен максимално деня му ,но със занимания с умерена трудност.Т.е. не само да получава знания и умения в определени области, поднесени по подходящ начин ,от което то да не се чувства в последствие претоварено,но и да е достатъчно заето, за да няма някакви помисли,водещи към лош път.Имам наблюдение от сегашните ученици и виждам разликата при ученици ангажирани допълнително с дейности,независимо дали е само спорт или някакви курсове и тези,които едва ли не се шляят по цял ден.Допълнителните дейности допринасят качества на децата ,като организираност и отговорност,които според мен трябва да се възпитават още в ранна детска възраст и ще са голям плюс за бъдещето им.

 До този момент-само аз.Но може би имам късмет,че детето ми е възприемчиво.То си беше такова още от бебе,даже ми се струва че никога не е била бебе с всичките прояви на тази възраст.Но и аз си отварям очите и ушите мно-о-ого широко и гледам да не пропусна да запълня някоя току-що появила се празнина в съзнанието й.Друга причина е най-вероятно,че много говорим-аз обичам да обяснявам(то се вижда ),обсъждаме всичко в най-различни варианти,а и както стана ясно-привърженик съм на схващането за необходимостта от ранно обучение на децата.
А книжката ми даде да прочета една приятелка,която живее в Австрия.На английски е,авторът е Джонатан Скелтън или нещо подобно,ще я попитам.Тогава по книжарниците не бяха и чували за такава,но ще потърся българско издание.

по темата с времето -тук раз1итам на уикенд за тези занимания-гимнастика,език и пр..;както и за вси1ки други,инкл. домакинство:(
може и ве1ер след 5,но това като поотраснат,аз съм за лягането в 8.30 и споко време преди това...хората наемат 1овек които вози и води деца по занимания след у=ще до 5 когато нормално свършва раб.ден,засега не сме го докарали дотам..
1етох система една-малко  дете се излага на разли1ни неща,дава му се време да хареса или не няколко и после се задълбава в тях..като всяка година след 5 се пробва нещо ново,ако иска да смени старо или да добави и ново..

Тук си мисля, че е време да предположим и какви са границите, относно проектирането на собствените ни родителски амбиции (ще спестя "болни, но откровено го мисля) върху децата ни, или пък фикс идеята ни -  Те да направят нещо, което ние не сме могли, по една или друга причина!

iliana, писах ти Лично съобщение, но не се притеснявай, когато имаш време ще ми пишеш 

да не забравяме обаче и другата страна - дали пък не пренебрегваме желанията и наклонностите на децата си поради липса на време и пари или просто поради лоша организация...
като бях малка, много, ама много исках да свиря на пиано. това беше голямата ми мечта. не ме записаха на уроци. години по-късно се оказа, че родителите ми никога не са приели желанието ми достатъчно сериозно.
затова (а и не само) сега се старая да чувам и да виждам желанията на децата си. друг въпрос е доколко те могат да бъдат осъществени.

моето работно време е до 6:00. съпругът ми поне две денонощия седмично е извън софия.

  Правилно!Но аз още в началото казах,че на мен родителските амбиции(на моите родители)не са ми навредили,особено осъществявани с разум и задълбочен анализ на качествата и способностите ми.Разбира се,че не можем,а и не трябва,да искаме децата ни да реализират нашите желания и цели,но трябва да им създаваме солидна база за градеж на техните собствени!В този смисъл аз действам в услуга на виждането си,че аммбициите за израстване и обогатяване на качествата,способностите,знанията,уменията са мои,но изборът на ПЪТ си е лично неин...
Има обаче голяма вероятност децата ни да са наследили нашите таланти и качества-замислете се колко "династии" лекари,адвокати,музиканти,търговци и т.н. познава историята.Няма нищо лошо в семейната приемственост,нали?А ако учителят няма амбиции ученикът да направи това,което нему не се е удало и дори да го задмине,то тогава как да разчитаме на развитие на нашата цивилизация изобщо!?

Никаква система не съм прилагала.Купувах разни книжки и игри с азбуката,докато тя не се установи на една-две любими и нещата си вървяхя гладко.На година и девет месеца знаеше цялата азбука,но междувременно беше изяла едни карти с букви .Освен това никога не забравям да я поощрявам,да я хваля и да й създавам самочувствие.Инстинкта за значимост при децата е много силен и те дават мило и драго да се доказват.А и никога не слагам граници на изискванията си-показвам й винаги,че съм напълно уверена в успеха й.Тя знае,че пътят за достигане на определена цел е винаги различен,но крайният резултат е  налице,колкото и трудно да ни се струва понякога да се доберем до него.

ima книги и изследвания по темата,това имах през вид и като споменах системата по-горе..ако чуваме какво казва детето и дадем достат.време да мине страха/ентусиазма- самото дете си води парада,нашата работа е да не му пречим (не плуване през зимата че се настива) и да не го насилваме отвъд лимитите му..
ако едно дете мрази пиано колкото и да съм "амбициозна" няма да имам Моцарт у дома..

  От опит знам,че възможностите на децата рядко съвпадат с желанието им за целенасочен труд.А и досега говоря(струва ми се сравнително ясно)не за осъществяване на лични стремежи чрез детето,а за внимателно и преценено наблюдение над качествата му и съответна намеса в посока на развитието им.А по моите скромни наблюдения децата се развиват пълноценно в избраната от тях посока ако цялостния им кръгозор е  достатъчно богат.Музиката например дава особен вид  чувствителност на бъдещия писател или поет,литературата поднася на музиканта палитра от изразни средства,спортът прави един пианист или цигулар,например,по-търпелив,постоянен и неподатлив на първосигнални емоции и т.н.А пък ако детето ти наистина мрази пиано-няма как и да се превърне в Моцарт,но и не е необходимо,нали?Проявата на талант е първо в проявения интерес и желание..Смятам,че разумния родител трябва да подчинява амбициите си на желанието,но и на даденостите на децата си.А както казах някъде из форума осъзнатата необходимост от целенасочен труд не е присъща на малките ни съкровища,но пък може да бъде изградена.
Говорейки за лимити при децата обаче аз все така смятам,че такива не съществуват,поне в повечето случаи.Достатъчно е да им помогнем да осъзнаят,че достигането на определена цел е въпрос на начини на преодоляване на трудностите свързани с това,а не поради невъзможност или липса на данни.Може би надценявам и вашите,и своето дете,кой знае?.....

iliana.todoroff,не претедирам да имам богатия ви и успешен опит,много се радвам че дъщеря ви е постигнала толкова много..

напълно съм съгласна с думите ви;това точно исках да кажа-че "болна"амбиция на родителя няма,ако детето не иска и не иска и не може,няма да стане ако ще да спи отгоре върху пианото..
подкрепям че само експозирането на занимания,езици,спортове и пр може да позволи на детето пълноценен избор и следващо усъвършенстване в някаква сфера..
а нуждата от целенасочен труд според мен не е проблема само на децата,а и на нас..
децата,както и ние,според мен,имат лимити-не може 4 годишно дете да е на пистата за ски от 9ам до 6пм,с един сандвич на обяд;не може момиченце на няма 6 години да свири на цигулка всеки бойи ден,по 1/2 ден,без право на глас;
Анна

Бях ня 9г когато  по 6 часа музицирах на ден на пианото по подготовката на първия ми самостоятелен концерт в музикалното училище. Била съм 3 клас.
не съм била под 6г но разликата не е огромна.
никога не съм се занимавала професионално с пиано

Наистина не може да насилваш ФИЗИЧЕСКИ детето да свърши нещо качествено!За това говоря за начини за постигане на целите-аз съм концертиращ пианист с педагогическа дейност(но в областта на висшето образование),и съм научила,че е по-добре да свириш 1 час с главата си отколкото 5 часа само с ръцете си.А от изключителна помощ ми е осъзнаването,че не трябва да се задоволяваш с нищо,което си постигнал в определен етап от развитието си.В този смисъл не бих ограничавала дъщеря си и бих й поставяла постоянни предизвикателства.Не твърдя,че знам и мога много по отношение на отглеждането и възпитанието на Александра-напротив,смятам,че имам още много да уча и да трупам опит и това ме прави още по-жадна за знания и умения.Просто се радвам да споделям резултатите и да насърчавам повече родители да възприемат децата си като необятен космос-защото децата са такива,каквито ние ги създаваме в собствените им очи.

..надявам се не е било против волята ти ("не може момиченце на няма 6 години да свири на цигулка всеки бойи ден,по 1/2 ден,без право на глас")
..всички разбирахме за какво иде реч,изобщо не възнамерявам да превръщам темата в спор,още повече че,мисля си,говорим за едно и също нещо използвайки различен езиков код..
Анна

   А на мен и през ум не ми е минавало,че може да възникне спор,дори ми е приятно!Но пък ако знаете колко съм благодарна на майка си,че понякога наистина не ми е давала право на глас за количеството изсвирени часове.Децата наистина нямат усет за постоянство и е наша работа да ги тласкаме отвреме-навреме по пътя им.Пък  и идва ден,в който ежедневните занимания стават рефлекс.Дай Боже по-рано или поне по-навреме!

Съгласни ли сте да продължим в отделна тема, специално за "натоварването" на децата и родителските амбиции, че тази много я разводнихме...
Преди малко прочетох интервю на почетният председател на МЕНСА-България, относно интелигентността на децата и колко е важно родителителското участие!
Има какво още да коментираме.

Vili.P , няма проблем, това ми беше целта да си сверя часовника, а и се заформи ползотворен спор!

ето затова става въпрос

А кога родителя разбира,че това е интереса на детето.Ето аз например 4 години също свирих, свирих, свирих, ама не с главата....с ръцете и на сила.Но майка ми така и не разбра през тези години,че не искам това да правя, а нещо съвсем различно.После, като сме говорили и тя  спомена, че веднъж съм била казала, че искам пиано...

Leo, ползотворният спор продължава тук!