- Публикувана: 9 юли 2006, 15:42 ч.
- Последно мнение: 28 фев. 2007, 16:40 ч.
Каква да е разликата между двете ви деца?
Според мен няма значение. Ако е прекалено малка разликата ще ти е по-трудно,но после като пораснат по-бързо ще ти свърши суетенето покрай малките. Ако разликата е по-голяма, по-голямото дете е вече по-самостоятелно, ще се отдадеш изцяло на бебето и има опасност по-голямото да изпита ревност. Като цяло когато се почувствате готови тогава можете да предприемете тази стъпка. Аз имам дъщеря на 6 години и сега чакам второ. Тя е голяма и разбира нещата които стават, подготвя се да ми помага и се радва, че ще става кака. Въпреки това очаквам, че ще изпита ревност понеже е свикнала много на внимание, но и таткото се е подготвил, че тогава ще трябва той да и обръща повече внимание, за да не се почуства изолирана. Смятах че 4 години е идеалната разлика, но все нещо възникваше и не беше момента.
Шест години е разликата при моите деца.Доволна съм, защото когато синът ми беше в предучилищна и първи клас съм си била вкъщи!
живот и здраве - разликата между децата ми ще е 1 година и 7 месеца- и двете бебчета са планирани- за нас малката разлика беше по- добрият вариант, защото колкото повече расте сина ми -толкова по- лесно става и някакси тъкмо придобива дори и малко, но все пак самостоятелност и ти можеш да си поемеш въздух и всичко да започне отново- бебе, което зависи от майка си 24 часа в денонощието (аз съм привърженик на кърменето) не, мерси!!! Ще ми е трудно, но аз така предпочитам - освен това децата ще са си кажи-речи набори- ще се разбират дай боже прекрасно - естествено и голямата разлика си има своите предимства, но за мен на малката са повечко
Ами спорен въпрос, за децата е по добре колкото се може по малка разлика за да растат заедно на един акъл с едни общи интереси с общи игри и т.н.. Абе много полужителни страни има да не ги изброявам, аз няма да имам това щастие, но... както и да е. Но за майката е по добре да е поне 5г. за да не се избъхти с 2 бебета.
Хм... ми на мойте е 7.., ама няма такъв отговор 
Аз така и исках, да може едното да е порастнало - да може само да се облича, храни, тоалетна и т.н. Доволна съм - даже ми и помага. Ходи до магазина, да пазарува, гледа бебо докато свърша нещо в къщи. а и аз исках да поработя между двете деца, та всеки си преценява кое е най-добро за него, според желания, възможности ...
Каквато и да е, хубаво е да има две дечица
Аз така и исках, да може едното да е порастнало - да може само да се облича, храни, тоалетна и т.н. Доволна съм - даже ми и помага. Ходи до магазина, да пазарува, гледа бебо докато свърша нещо в къщи. а и аз исках да поработя между двете деца, та всеки си преценява кое е най-добро за него, според желания, възможности ...
Каквато и да е, хубаво е да има две дечица
Шест години е разликата при моите деца.Доволна съм, защото когато синът ми беше в предучилищна и първи клас съм си била вкъщи!
И аз така мисля...знам,че трудно се гладат две бебета и предпочитам едното да не е вече към бебешката възраст,за да осъзнава за какво става въпрос.
Но ако стане по-рано,няма да го връщам на щъркела
Разликата между мен и брат ми е 9г. и бях много горда,че имам голям батко и все се перчех с този факт
, но пък не сме си играли заедно 
Абе да са повече от едно...пък, разликата - въпрос на гледна точка! 
Разликата между моите момчета е 8,5 години. И за мен е идеална Големият е осъзнат, самостоятелен и страшно щастлив от факта, че си има братче. Поне засега си играят заедно, въпреки голямата разлика. Баткото е твърдо решен да научи малкия на всичко, което знае
С една дума - разликата не е от голямо значение, важното е децата да бъдат обичани
Големият е осъзнат, самостоятелен и страшно щастлив от факта, че си има братче. Поне засега си играят заедно, въпреки голямата разлика. Баткото е твърдо решен да научи малкия на всичко, което знае С една дума - разликата не е от голямо значение, важното е децата да бъдат обичани
на скоро четох че 5.-6.г. е идеалната разлика между децата в семейството
ще се опитам да я намеря...
Намерих я
http://bglog.net/bebelog/9104
.................
http://www.biberonbg.com/info/ready.htm
..........................
Иначе винаги съм си мислела малката разлика за идеална - но за децата, за родителите ми се струва кошмарна
ще се опитам да я намеря...
Намерих я
http://bglog.net/bebelog/9104
.................
http://www.biberonbg.com/info/ready.htm
..........................
Иначе винаги съм си мислела малката разлика за идеална - но за децата, за родителите ми се струва кошмарна
Не знам каква е хубаво да е разликата, знам само, че вече все по- силно искам второ дете. Дъщеря ми е на годинка и почти 2 месеца, много е палава и дива, но това само ме радва. Ако и второто живот и здраве е такова, блока ще хвръкне
Може би след 3-4 месеца ще почнем опита за второ бебче.
Може би след 3-4 месеца ще почнем опита за второ бебче.
За мен оптималната разлика е 3г. Ние със сестра ми имаме почти 7 и никога не сме се разбирали, не успяхме да свикнем една с друга. А деца с по-малка разлика според мен е много трудно. Живот и здраве моите ще са с 1г. и 2-3 месеца, но стана случайно и много трудно го приех. Но каквото рекъл Господ. Важното е да са живи и здрави.
Скъпи мами, аз още не съм родила и всичко е божа работа, но понеже с мъжа ми искаме 3 деца горе- долу си ги представям така децата
разлика между първо и второ 3-4-5 години
разлика между второ и трето от 2 до 5 години.
Така живот и здраве ще си имаме 3 бебчета до като стана на 36. А то дали така ще стане - дай Боже!!!!
разлика между първо и второ 3-4-5 години
разлика между второ и трето от 2 до 5 години.
Така живот и здраве ще си имаме 3 бебчета до като стана на 36. А то дали така ще стане - дай Боже!!!!
колкото по-малка, толкова по-добре. гърчиш се за 2-3 години, но отмяташ задачките със замах. поне се надявам да стане така. разликата между двете ще бъде точно година и половина, живот и здраве. третото (ако изобщо се навия на още една повръщаща бременност) и трето малко чудовище ще бъде много голяма - 10-15 години. но по-скоро бихме осиновили/станали приемно семейство.
Според мен за децата е най-добре малка разлика до 2 години. За родителите може да е по-изгодна голямата, но децата ще растат толкова отделно и ще са толкова далече и винаги на различни страни.
Нашата разлика със сестра ми е 4 години и винаги съм била бебето, с което тя не е искала да си има работа.
Когато бях ученичка, тя стана студентка, когато станах студентка, тя вече работеше и имаше гадже. И така винаги пътищата ни се разминаваха.
Никога не сме били близки.
Нашата разлика със сестра ми е 4 години и винаги съм била бебето, с което тя не е искала да си има работа.
Когато бях ученичка, тя стана студентка, когато станах студентка, тя вече работеше и имаше гадже. И така винаги пътищата ни се разминаваха.
Никога не сме били близки.
Според мен при по-малка разлика (2 и по-малко години) е трудно на майката докато са бебета, но после сами се занимават, играят си, имат еднакви интереси (на един акъл са) и не висят непрекъснато по краката на майка си. Когато разликата е над 5 години вече трудно намират общи занимания (на сестра ми децата - каката в 1 клас, малкия на 2 г. - постоянно и дърпаше нещата, тя си пишеше домашните само вечер когато родителите са в къщи, бабата не можеше да се оправя с тях). Но пък когато малкото е бебе е по-лесно, че голямото само се обслужва и не е в тежест ( изключение моя син, който още обличам аз, а малката - сама, колкото може).
Всеки сам си прави избора, преценява и плюсовете и минусите. Аз избрах среден вариант, доволна съм.
ние със сетра ми имаме 1 г. и 10 месеца разлика, почти заедно сме израснали.
изключение моя син, който още обличам аз, а малката - сама, колкото може). Всеки сам си прави избора, преценява и плюсовете и минусите. Аз избрах среден вариант, доволна съм.
За родителите може да е по-изгодна голямата, но децата ще растат толкова отделно и ще са толкова далече и винаги на различни страни.
ние със сетра ми имаме 1 г. и 10 месеца разлика, почти заедно сме израснали.живот и здраве - разликата между децата ми ще е 1 година и 7 месеца- и двете бебчета са планирани- за нас малката разлика беше по- добрият вариант, защото колкото повече расте сина ми -толкова по- лесно става и някакси тъкмо придобива дори и малко, но все пак самостоятелност и ти можеш да си поемеш въздух и всичко да започне отново- бебе, което зависи от майка си 24 часа в денонощието (аз съм привърженик на кърменето) не, мерси!!! Ще ми е трудно, но аз така предпочитам - освен това децата ще са си кажи-речи набори- ще се разбират дай боже прекрасно - естествено и голямата разлика си има своите предимства, но за мен на малката са повечко
Разликата между децата ми е 2г. и 1 месец. В началото беше трудно, поради малката разлика и специфичната грижа за двамата. По време на бременността също е трудно, т.к. трябва да си опазваш коремището. Сега обаче съм страшно доволна, че се реших да го направя. Веднъж като влезеш в ритъм, всичко става по-лесно. Най-важното предимство за мен е че от малък синът ми свикна, че има сестричка за която трябва да се грижи. Това е много възпитателно и го прави отговорен от малък. Да не говорим за факта, че той самият се чувства полезен като помага и е страшно доволен, че е батко. Сега няма търпение малката да проходи, за да ходят заедно "на пъдалката" (пързалката). А и близката разлика означава, че ще имат сходни интереси в приблизително едно и също време и ще им е забавно заедно.
Всеки преценява сам за себе си. Всеки ще ти каже различно, в зависимост от това как е при него. Така че прецени кога си готова психически и физически за още едно детенце, защото каквато и да е разликата, с две и повече деца е трудно.
При мен между каката и баткото е 4,5 г., което като разлика беше малко голяма, но си има предимства. По-лесно е определено, а и баткото вече е голям и помагаше осезателно или поне не пречеше. Слава богу, проблеми с ревнуване и т.н. никога не сме имали.
Сега разликата между двете ми дъщери живот и здраве ще бъде 1,6 м, което си е доста малко. Тя беше на 9 м., когато забременях за трети път. Понякога бремеността и едно много живо и палаво бебе ми идва нанагорно (особено в началото, когато ми се гадеше непрекъснато и сега, когато страдам от разширени вени къде ли не и не мога да стоя права дълго време), но като цяло съм благодарна на една лека бременост, която не ме извади от строя и ми позволи да се грижа сама за бебето си. До седмия месец я разнасях на ръце без проблеми (сега вече избягвам заради вените, но често се налага), все още се кърмим от време на време, не мисля, че я ощетявам с нещо, дори напротив. Ако не бях бременна сега щях да мисля за докторантурата си, за кариера и тн, а сега съм си дала пълен умствен отпуск и за пръв път съм се посветила така изцяло на майчинството и така пълноценно му се наслаждавам. Едва ли ще имам този лукс друг път в живота ми.
Сега разликата между двете ми дъщери живот и здраве ще бъде 1,6 м, което си е доста малко. Тя беше на 9 м., когато забременях за трети път. Понякога бремеността и едно много живо и палаво бебе ми идва нанагорно (особено в началото, когато ми се гадеше непрекъснато и сега, когато страдам от разширени вени къде ли не и не мога да стоя права дълго време), но като цяло съм благодарна на една лека бременост, която не ме извади от строя и ми позволи да се грижа сама за бебето си. До седмия месец я разнасях на ръце без проблеми (сега вече избягвам заради вените, но често се налага), все още се кърмим от време на време, не мисля, че я ощетявам с нещо, дори напротив. Ако не бях бременна сега щях да мисля за докторантурата си, за кариера и тн, а сега съм си дала пълен умствен отпуск и за пръв път съм се посветила така изцяло на майчинството и така пълноценно му се наслаждавам. Едва ли ще имам този лукс друг път в живота ми.
Абе да са повече от едно...пък, разликата - въпрос на гледна точка!
Абе да са повече от едно...пък, разликата - въпрос на гледна точка!
Така се случи ,че между моите е 13год(без 5дни
).
Между моите момчета разликата е 12 години без 40 дни 
И не съжалявам дори и за миг вече много пъти май съм писала за предимствата на по-голямата разлика и за родителите и за децата, така, че няма да се повтарям.
Само ще кажа, че двамата ми сина страшно много се обичат и се търсят непрестанно, играят заедно въпреки различните интереси а ние с баща им можем само да им се радваме отстрани и да се молим 
винаги да са така един за друг 
Така, че отношенията м/у тях си зависят от самите хлапета и може би и от нас родителите, а не от разликата.
Познавам доста "двойки" с малка разлика, вкл. аз и брат ми (1,5 мес.), които освен да се тупат и карат други общи занимания нямат
чак като пооотраснат се търсят евентуално в по-добрия случай, като при нас 
И не съжалявам дори и за миг
вече много пъти май съм писала за предимствата на по-голямата разлика и за родителите и за децата, така, че няма да се повтарям.Само ще кажа, че двамата ми сина страшно много се обичат и се търсят непрестанно, играят заедно въпреки различните интереси
а ние с баща им можем само да им се радваме отстрани и да се молим винаги да са така един за друг Така, че отношенията м/у тях си зависят от самите хлапета и може би и от нас родителите, а не от разликата.
Познавам доста "двойки" с малка разлика, вкл. аз и брат ми (1,5 мес.), които освен да се тупат и карат други общи занимания нямат
чак като пооотраснат се търсят евентуално в по-добрия случай, като при нас Шест години е разликата при моите деца.Доволна съм, защото когато синът ми беше в предучилищна и първи клас съм си била вкъщи!
Така мислех и аз, но при нас се получи разлика 8 г. и 2 мес.
Да са живи и здрави. Разликата - както дойде.
А според мен колкото е по-голяма разликата, толкова е по-добре 
Разликата между първите двама ми е 5 години, а като се роди малката батковците бяха на 10 и на 15, значи имам разлика 5, 10 и 15 години Сега съм много по-добре, батковците много се радват и ако ги помоля винаги са готови да помогна. Но аз гледам да не ги натоварвам и предпочитам да си я гледам сама
Разликата между първите двама ми е 5 години, а като се роди малката батковците бяха на 10 и на 15, значи имам разлика 5, 10 и 15 години
Сега съм много по-добре, батковците много се радват и ако ги помоля винаги са готови да помогна. Но аз гледам да не ги натоварвам и предпочитам да си я гледам сама 
Най-добрата разлика е около 10-15 минути. Който е имал късмет
Моля те, духни малко късмет към мен
Най-добрата разлика е около 10-15 минути. Който е имал късмет
Моля те, духни малко късмет към мен
Дух.....
Каквато и да разликата, винаги ще има предимствата и предизвикателствата.
