Простите "възпитателки" в детските градини

Зъхи, съчувствам ти.

Имам по-различно мнение от останалите. Аз скандали няма да правя. Не защото ме е страх, че после няма да ми гледат детето, а защото изпитвам уважение към хората, които се грижат за него.

Чета темата и ми е малко мъчно - всички реагират доста остро. Нека си дадем сметка и за нещо друго - на учителките също не им е лесно.

В конкретния случай госпожата определено е прекалила. И на мен ми се е случвало подобно нещо / на странни възпитателни мерки /. Изчаках 2 дни да ми мине яда /че иначе съм малко пиперлива/ и съвсем спокойно и обосновано си поговорих с госпожата. Без да я нападам и обиждам й дадох няколко примера за детското възпитание и дебело подчертах, че отдавам поведението й на моментна емоция. Казах й, че съм наясно в какво напрежение работят, но също така очаквам да покаже на дъщеря ми, че в бъдеще няма да реагира така.
Та заложих на:
- спокоен разговор насаме
- показах на госпожата, че съм интелигентен и възпитан човек, но изисквам от нея подобно поведение
- показах, че съм съпричасна към проблемите в градината и се стремя да пазя авторитета на учителките пред дъщеря ми
- настоях да обсъждаме "неподходящото" поведение на щерката и заедно да се борим с негативните прояви

Тази учителка в последствие се държеше много учтиво към мен и любвеобилно към детето.

Пиша това, защото съм наблюдавала и едни други реакции. Родителите без да се замислят почват спор с госпожата /включващ и груби обиди/ пред ДЕЦАТА  
Е, после те дали уважават госпожата? А като не я уважават, тя как ще ги възпитава?

Малко офф, ама ............ Вчера в нашата градина е идвал Дядо Коледа. Като взимах щерката заварих един татко, който крещеше на госпожата, че куклата на детето му е с извадена ръка. Абе, да ви кажа мъчно ми стана. Той определено прекали   Тя милата чак си преглъщаше сълзите докато му се извиняваше!!! Ми тя гледа 30 деца - тичащи, скачащи, развълнувани - дърпат си подаръците. То и вкъщи може да се случи, пък там съвсем.... Е, дали догодина тя няма да се държи като госпожата, за която Зъхи писа?

Извинявайте за дългите писания. Монетата има две страни. Ако повечето родители показват уважение към учителите, те също ще уважават и родителите и децата.

Ей, сега ще ме оплюят всички  

Мога ли да задам едни такива хихотетични въпроси:
1. Детето ти е активно и палаво - защо още първия ден на градина не си обсъдила това с госпожата?

2. Като е "идиотка" защо го оставяш на грижите й?

Не питам, за да те ядосам. Ама ми е интересно. Като пуснах лапето на градина говорих няколко пъти и с двете учителки. Запознах ги с особеностите на детето /всяко е личност/.

Spored men ako ima6 vazmojnost smeni gradinata, za6toto sled skandala napalno e vazmojno u4itelkata da po4ne sa si go izkarva na deteto, a ot tova to nai-mnogo 6te strada

Дари, абсолютно се права. И на госпожите никак не им е лесно. Понякога ние не можем да се справим с 1 дете, а те как успяват с 30...
Ясно е, че работата им е не добре платена, напрегната, стресова и изнервяща и, ако госпожата не е ЧОВЕК за съжаление си го изкарва на децата, които за нищо не са и виновни... Наблюдавам обаче, че ако родителят се противопостави на това - с добро или лошо, отношението към детето се променя. А не би трябвало - децата са си деца и не е нужно да страдат, защото мама или тати не са спретнали скандал, не са дали допълнително парички, не са били любезни и съпричастни и т.н.
Ще опитам да ти отговоря и на горните въпроси:

1. Винаги съм имала желание да обсъждам с госпожите и най-малката подробност, но е почти невъзможно да се добера до тях /охрана/, а когато успея те все бързат и се нервят и аз направо забравям какво съм искала да кажа

2. Защото няма на кой друг или и другите са същата стока. Примерно в нашия квартал няма друга градина, ако мама и тати бачкат на 8-часов и не разполагат с кола ....., нямат пари за частна..., няма баби и дядовци...

Отвратително досадна съм ........

Не искам да се караме, но никой не писа за обратната страна.

Искрено съчувствам на всички, които са имали проблеми в детската градина или училище. По-точно съчувствам на децата, защото те са невинни жертви на ядосани, изнервени, депресирани учители, лелки и .......... родители.

Мъничкооо се дразня, че така ожесточено /клонящо към физическа разправа/ обсъждаме чуждите грешки, а рядко се сешаме за своите.

Аз самата съм имала крайно "невъзпитателни" реакции, грешила съм многократно и съм склонна да приема, че и учителите правят грешки.

Как да изискваме толерантност, ако не сме толерантни?

Е, това наистина е жалко! Пренасяме нашите проблеми /и на учители, и на родители/ върху децата  

да наистина децата са им много, но защо тогава продължават да записват
В нашата група са записани около 30 с тенденция да се увеличават. Вярно, че не идват всеки ден по 30. Леглата им обаче са само 18. И се налага някои деца да спят на матраци на земята. Всяка седмица ги врътят. Но мойта буба по-миналата седмица беше адски стресирана и реве на път за вкъщи "мамооо, не искам да спя на земята. Аз съм лоша"
Нямам особени претенции към възпитателките в градината, слава богу за сега нямам сериозни проблеми.
Но да знаеш, че нямаш база в градината и да записваш деца

Виновна  

Не смятам, че трябва да им посягат!!!

Два пъти съм удряла шамар на щерката. И двата пъти бях "извън контрол".

Единия път се беше скрила и аз я търсих почти 20 минути - знаеш ли какво ми мина през главата? Представих си всички ужасни неща!!! А то клекнало до едно храсче и се хили на глупавата си майка! А накрая щерката не се стресна от шамара, а от истеричната радост, с която я прегръщах и целувах    Срамувам се от постъпката си, но разбирам как може да се почувстваш като загубиш дете.

Та мисълта ми е - тя е сгрешила, но и се е притеснила за детето. Ако не й пукаше щеше да е по-лошо.

Не да се примиряваме, а да се опитваме да разбираме "защо". И аз не бих се примирявала да удрят или да се карат безпричинно на детето.

Дари, аз пък съм на противното мнение относно разговора с възпитателката насаме.

Родителите ми винаги заставаха на моя страна при проблем с учителите/възпитателите ми. Дори и да не съм права. Веднъж бях скрила нещо от майка ми, а учителката излъгах. Съответно учителката ме усети и казала на майка ми. Връща се майка ми от род. среща и ми казва какво са й казали, като добавя: "Но аз й казах, че го знам това и че ти всичко ми споделяш и двете нямаме тайни." Повярвай ми това беше последния път, когато съм скрила нещо - толкова се засрамих. А за мен беше изключително важно, че е застанала на моя страна, нищо че не съм била права. Това е случай, който ще помня винаги.

Замисли се - детето е малко и беззащитно - то разчита на родителите си за всичко. Ако ти не си на негова страна кой ще е? Това няма нищо общо с уважението към учителя/възпитателя. Детето може пак да ги уважава, но сигурността, че ти ще го защитиш винаги е нещо незаменимо. Децата нямат за всичко трезва преценка и ако заставаш на страната на възрастните вместо на негова, много вероятно е да започне да крие от теб важни неща или лошо отношение от възрастни, които биха могли да са фатални дори.

Не говоря за елементарни и явно неправилни посръпки като да удари дете на площадката, а ти да се изрепчиш на другата майка... а за ситуации, в които има две спорни гледни точки.

И между другото има "Закон за закрила на детето." - всяко нехуманно отношение е подсъдимо.

Ако пък се оплакват от заплатите си - да напуснат - никой не ги държи на сила там. Но след като са възпитатели на деца да имат съответното отношение. Наскоро лично се обадих на директорката в една детска градина, защото не разрешаваха на детето на моя приятелка да използва възглавница. Реших проблема само по телефона, но първо й казах, че съм адвокат и от там насетне чувах само "Да, да, няма проблем..." Оставаше и да има.

Преди да изляза в майчинство, работех като учител по английски в детски градини. За мое нещастие и неудобство, аз трябваше да събирам таксите за занятията. Не мога да ви опиша с каква простащина и обидно отношение съм се сблъсквала от страна на някои родители. И те в повечето случаи бяха родителите на най-невъзпитаните и палави деца.
Никога обаче не съм дискриминирала децата заради простащината на родителите. Винаги съм била принципна в отношението си към тях.
А учителите, които се оправдават, че не си вършат задълженията заради ниските заплати, трябва да знаят, че при тази безработица, особено в този сектор ще има хора, които с благодарност и мерак ще работят за същите пари и то много по-качествено.