Страшни истории.Помните ли ги.Разкажете ги

Тази ме подсети и си спомних, че имаше един магазин, за който сред нас децата се носеха слухове, че продават кайма, направена от хора.

Аууу, това е много гадно...

Ох, да ви кажа много се посмях...   Като малка много сме си разказвали какво ли не, но вече не си спомням нищо 

Сега обаче ще ви разкажа нещо, което ми се случи преди 6 години. Баба ми почина тогава. Някъде около 1 месец по-късно, не си спомням вече кога звъни телефона в къщи. Беше вечерта и у нас бях аз и баща ми. Вдигам телефона и от там някаква жена: Добър вечер. Добър вечер, отговарям аз. "Може ли да говоря с Ани?" (така се казва майка ми). Казвам, че майка ми я няма, а междувременно разпознавам гласът на сестрата на баба ми (имам много добра слухова памет и ако баба ми не беше починала щях да реша, че е тя), баба Трена. Питам дали да предам нещо. Жената пита: "А кой е на телефона". Аз казвам, че е Албена. "Ааа, Албенчето... Албенче, предай на майка ти да се обади на еди-коя-си-жена, на еди-кой-си-телефон. Аз казвам добре, дочуване и затварям телефона. Чудих се, защо баба ми Трена не ми каза здрасти, не пита как сме... Ама реших, че не е била на кеф.
По-късно вечерта майка ми се прибира и аз й предавам листчето с името на жената и телефона, където трябва да се обади. Казвам й, че баба Трена ги е оставила. За майка ми това беше напълно непознат номер и име и реши да се обади на баба ми Трена и да я пита за какво й ги е дала. В последствие се оказва, че баба ми Трена въобще не е звъняла. Така и не разбрахме кой е звънял тогава, но и при мен и при майка остана съмнението, че починалата ми баба е звъняла в къщи. На следващия ден майка се обади на въпросната жена на въпросния телефон. Не се познаваха и никога преди не са се виждали, нито пък жената е казала на който и да било да се оставят телефони... Пълна мистерия. Обаче майка ми беше безработна тогава, а жената се оказа че работи в някакво бюро по труда и в последствие й намери работа...
И тогава се замислих - гласът звучеше глухо, изморено, наистина като от отвъдното...

Мисля че тази история съм я разказвала и преди в една темичка тук 

О, сетих се още една история, която ми се е случвала лично.
Бях на 14-15 години. Висля си на балкона по обяд след училище и изведнъж гледам по уличката пред блока върви майка ми и носи някаква голяма торба. Реших, че е решила да си дойде на обяд и реших да слезна долу, да я пресрещна и да й помогна с голямата торба. Слизам аз, вървя към улицата - майка ми я няма. Отивам до магазинчето, да не би да се е отбила там, обикалям пак уличката - няма я. Направо потъна в дън земя. Реших че сме се разминали и се прибирам в къщи... няма я  . Тогава реших, че съм се припознала и денят продължи да си тече... Вечерта си бях поставила за задача да видя с какво е облечена майка ми, за да сравня с жената, която видях на обяд. Вися си на балкона и я виждам - със същата пола, със същата риза, със същата голяма торба... Направо Дежа Ву    И тогава слизам долу, посрещам я и й разказвам какво се е случило на обяд и тя, разбира се не повярва...  Но за мен и до ден днешен това си остана мистерия.... 

За лошите джинове и на мен са ми разказвали. Също така съм чувала и истории за пийря (или пиря). Това са лоши духове-жени. Можели да се превръщат в каквото си поискат-човек, животно, предмет. Излизали през нощта и ако ги срещне човек можело да го убият, да му вземат душата или нещо такова. Нощем ходели по улиците, навъртали се около гробищата. Затова, ако човек замръкне сам на улицата не бивало да разговаря с непознати хора.
Разказвали са ми също, че нощно време там, където има канализационни тръби се събирали лоши духове. Затова не било хубаво да се ходи през нощта до тоалетна например  , нито пък да се къпе човек.

Сега се сетих за една история, която бях забравила ... Съвсем истинска е, случи се на мен и доста ме уплаши, макар че уж не е кой знае какво ...

Като по-малка се забавлявах да пиша разни фантасмагории. Веднъж написах разказ за един човек, който е толкова самотен, че се обажда вечер на непознати хора по телефона, за да си говорят. Не съм го показвала на никого. Година и нещо по-късно вечерта звънна телефона. Беше човек, който каза, че е самотен и иска просто да си поговори с някого. Беше нереално, все едно в роман на Стивън Кинг, само дето аз бях и автора, и героя ... Уплаших се и затворих. После съжалих. Знам какво е да си самотен и да имаш нужда от добра дума, не трябваше ...

Това с черната жена ми напомня за една история от моето детство, не знам дали е вярна, за такава я разказват:
Една нощ по една от улиците в града се чул плач на старица. Когато хората погледанли навън обаче не могли да видят никой. Цяла нощ се чувала как минава под балконите и стене. На следващата сутрин всички дечица, които живеели на тази улица се събудили заразени от шарка.

Едно време баба ми разказваше понякога такива страхотии, в които изглежда вярваше, че наистина са се случили. Две от тях са свързани с пра-дядо ми, но аз все се веселях и смеех на този случай, защото човекът се е връщал от казана все пак   , а знаете как се опитва ракията от както потече, та докато я препекат втори път...
Та връщал се човека към вкъщи посред нощ, натоварил дамаджаните в каруцата, когато от една долчинка изскочила бяла гъска и започнала да го души. Пра-дядо ми се борил с нея, но с нищо не можел да я махне от себе си - кълвяла го, душала го и т.н. И тогава изведнъж пропял петел. Гъската веднала го пуснала и изчезнала.
Втората е по-скучна и по-скоро мила, отколкото страшна  . Пак се връщал човека от някъде през нощта с каруцата. По едно време му се сторило, че не е сам...обърнал се и видял да седи на опашката на каруцата и да се води младо момиче с дълги разпуснати коси. Пра-дядо се обърнал напред и се направил че не я е видял. Когато стигнал до вкъщи и погледнал пак нея вече я нямало. А на сутринта, когато се събудили видяли, че опашките и гривите на конете били сплетени на плитки. Пра-дядо вярвал, че е повозил на каруцата си самодива, а тя му е благодарила, че не я е изгонил като сплела плитките на конете.

Или върколаци 

Това, което съм чела в българските митове и предания е, че самодивите сплитат гривата/опашката на животно домашно, когато искат да направят магия на дома... а не от благодарност.

Като историята на pandora, разказана ми от бащата, мой познат. Синът му почина при катастрофа преди няколко години. Една вечер баща му го сънува - води едно момиче и му казва: "Тате, ожених се." След няколко дни бащата е в друг град по работа и навръщане пътят му минава покрай мястото, където е станала катастрофата. Той решава да купи цветя и да ги остави там. Отива в един цветарски магазин и докато избира цветята, вижда залепен некролог на същото това момиче от съня си, дето се е оженило за сина му. Пита продавачката на кого е този некролог и тя му казва, че е на дъщеря й, също починала при катастрофа.

Бабата на мъжа ми разказва една такава история (истинска е).

Една жена отива на гледачка, която започва да и говори за смъртта на човек, убит  от роднина на жената по грешка. Наследниците на убиеца ще изкупят греха му като седем млади мъже от рода им ще починат от неестествена смърт.
Дали наистина е имало убийство или не, но факт е, че седем млади мъже от този род загиват от неестествена смърт  .

Леле направо се вцепених посред бял ден!

Баба Ягодина е в стихията си май....
Изчезвам оттук, че няма да мога да изляЗа от стаята от страх, ако продължавам да чета...

аз помня една история, баба ми я разказваше за някаква нейна прабаба ли беше, пра-леля или нещо подобно. още била неомъжена въпросната девойка като я залюбил дракон - имаше друга народна дума, ама не се сещам сега каква беше. идвал всяка нощ в стаята й, стаята била огрята от светлина той като влезел като посред бял ден. девойката започнала да вехне да вехне и една вечер той като дошъл тя излязла от стаята, паднала, пръснали се мънистата на гердана й и умряла. тоя дракон й изпивал силата ли знам ли. баба ми си обясняваше, че това е било извънземно ама хората едно време не го разбирали и му викали дракон /каква беше тази дума   някой сеща ли се?/
а ето един линк за народни предания http://bgrod.org/narumotvorenia/index.php?p=prikazki

Хала?