Дъщеря ми ме няма за нищо...

А стига бе.. нали не мислиш, че ще ти е лесно с неконтролируемо дете....  И не виждам нищо лошо това дето го пишеш за мъжа си.. Много ясно, че след като сам си е сипал в чинията ще го изяде.. какъв е проблема? Това дори ми се струва много по-възпитателно.. да се научиш сам да преценяваш... Сега като се насилиш да ядеш после ще си помислиш колко да си сипеш.. Абсолютно погрешно е да се смята, че детето трябва да прави каквото си поиска. Има норми и ако не го научиш да ги спазва какво става после? Ти спазваш ли някакви норми? А това как се държат родителите има огроооомно значение!

Хмммм "възпитателна философия" казваш.... това изобщо не е нито възпитателно, нито философия...

Не, не става въпрос за хармония. Става въпрос, че когато не харесвам нещо, работя по въпроса да го избегна. Не съм чакала синът ми да се тръшне, за да реша, че имам проблем. Имало е някаква превенция. Като например винаги да му обръщам внимание колко е грозно и смешно, когато видим някое дете да го прави. Като непрекъснато сме разговаряли по този и други въпроси за поведението ни навън. (Винаги е знаел много добре кое считам за приемливо и кое не.)  Като съм се съобразявала с възможностите и навиците му и никога не съм си позволявала да го лиша от следобедния му сън например, или да го влача по улиците до каталясване. Като съм му обещавала неща, които знам, че мога да изпълня и съм го правила. Като съм се стремяла да му отвличам вниманието, когато усетя, че назрява конфликт (Боже, децата са толкова лесно манипулируеми!). За мен една близалка или дъвка в устата е била по-малката беда, отколкото търкаляне по земята, където плюят, храчат какви ли не, както и пикаят и серат всякакви животни. И, да, подкупване - ако се държиш като възпитано дете и не ми създаваш проблеми, на връщане ще минем през магазина и ще ти купя 1 (едно!) нещо, по твой избор. Даже и да е било шоколад... Или - ако потраеш още малко, на връщане ще минем през онази градинка, за да си събереш кестени.. Такива неща.
Но никога, никога не съм си позволявала да се държа с детето си, все едно не съм с него, да му показвам, че не ми пука как се държи или да го оставя да прави каквото си иска. Напротив, винаги съм му показвала по всякакъв начин, когато поведението му ме притеснява.
Не твърдя, че съм права. Просто това беше моят начин.  

Точно такова се роди. От край време в нашата mother group , която се състои от американка, тайландка и англичанки само аз се оплаквам от рев, после неядене, непослушание и от край време детето ми е най-своеволно от всичките. Наблюдавам всички дребни реакции на другите деца и търся отговор. Затова и стигнах до извода, че си е генетично. Казвала съм и преди, че аз като бебе съм била същата, всички казвали на майка ми, че такова чудо не са виждали. Сестра ми, с която сме породени и е възпитавана по същия начин е тотално различна - никога не е имала претенции за нищо, седяла е само и се е усмихвала. Даже от глад не е ревала, а се е примирявала с вода. Гледам тук по ТВ дават предавания за проблемни деца в семейства. Има много случаи на 2 или многодетни семейства, които прекрасно се разбират с децата си с изключение на едно, което е неконтролируемо и хората търсят помощ от специалисти педагози. Показват как се работи е отделните случаи и резултата. Следвайки съветите уж се пооправят нещата. Уж... Но не бива да отричаш, че възпитанието има много малка роля и генът в крайна сметка се налага. Ако не се съгласиш, ще си живееш просто с грешни представи за нещата докато не понесеш някой и друг удар от живота. Не ти го пожелавам разбира се

Ню, със теб много сме си писали и много неща сме си казвали.Моето скромно мнение е,че просто Гери е във такъв период, през който повечето деца минават.
Пример Боби:
Тръшкал се е до припадък на центъра,пред магазина,по-пътя...и т.н.Какво правя ли?
Моментално пирключваме разходката и се прибираме в къщи.Казвам,че съм сърдита от постъпката му,лишавам го за деня от всекидневните лакомства.
След като се прибере баща му,пред Боби разказвам,какво е направил,получава порицание от баща си следователно.Случвало се е във яда си да замахне ида ме удари.Баща му,който Боби боготвори,взема нещата в свои ръце и бива наказан,малко по-късно идва извинява се и ме гушва.
Тогава в него период,бях вдигнала ръце,мислех,че съм се провалила като майка,мислех,че не мога да се справя със детето си по-правилният начин.Плакала съм да,но никога пред Боби,защото,както каза една мама по-горе,ако заплача пред него,това означава,че съм загубила битката и той това го разбира.
Малко по-малко нещата започнаха сами да се подреждат.Не ме питай как...Просто стана.Дали от това,че посещава детската градина и е във контакт със деца по-цял ден,дали заради това,че през деня ни няма и му липсваме,дали заради това,че порастна....не знам и аз.
Факт е обаче,че от около месец,месец и половина някъде,Боби коренно се промени.
Стана по-сдържан,стана по-спокоен,не е толкова инатлив като магаре,както преди.
Не казвам,че в момента всичко ни е песен,въобще няма такова нещо,пак се случва да затропа с крак за някоя глупост,но го прави рядко.
Надявам се със Преслава да не се налага да минавам през тези периоди,като със Боби,но май това е неизбежно.

Малко е дразнещо да се даваш за пример и да си мислиш, че това, което ти правиш другите майки не го правят. Имаш късмет с разбрано дете. Освен това е дразанещо да се изказваш за деца, които не познаваш лично. За моето специално всички са единодушни че е МНОГО палаво и трудно за гледане. Това че и аз и другите така мислят не те ли кара все пак малко да повярваш че на тоа свет има деца различни от твоето? Пречупваш всичко през личния си опит и сравняваш всички деца със своето. Затова и не можеш да разбереш реално проблемите на другите майки и съответно не можеш да помогнеш. Даваш съвети, писани във всяка книга и всяка от нас ги е чела и ги прилага, но с различен резултат очевидно

Грешиш, NikiFin . Давам за пример как съм постъпвала с моето дете, защото споделям личния си опит.  Изобщо не твърдя, че е бил много послушен или много кротък, нито, че аз съм идеалната майка или че друга на мое място не би се справила по-добре. Просто споделям моите методи. 
Съжалявам, че обидих детето ти, когато го нарекох "невъзпитано", просто ти самата го наричаш така. Искрено се надявам, да те е заболяло, когато и чужд човек използва това определение! И да направиш нещо по въпроса... 
Да има деца и деца. Ако, както твърдиш, твоето е прекалено буйно, сама знаеш, че има специалисти, които могат да ти помогнат в случая. Защо не ги потърсиш?
И накрая, по професия съм педагог, работила съм и с чужди деца. Естествено, изучавала съм детска психология (продължавам да чета и да се интересувам от материята) и имам някаква представа доколко един човек се формира от генетиката и доколко от възпитанието. Надценяването на първото може да доведе само до проблеми! Твърдият камък може да иска повече сили и умения, но все пак подлежи на обработка. Погрешно ще е да се захвърли, само защото някой не знае как да го обработи! 

Изобщо не ми се налага да мисля, дали с неконтролируемо дете е лесно или не, щото си имам такова вече и изпитвам резултата на гърба си.
И не си ме разбрала - защо реши, че искам да кажа, че възпитанието на мъжа ми е лошо. Напротив, много си добро и правилно. Интересното е, че той го има за голяма строгост - за мен си е съвсем нормално. Проблемът който не казах директно мислейки, че се подразбира е следния: Не мога да си представя как тези методи ще работят на сина ми. Аз лесно ще му кажа да седи на масата примерно докато не си изяде всичко. Само дето не знам как ще го убедя да седи там. Мисля, че той просто ще се тръшне и ще си стане сам. С ремъци ли трябва да го връзвам. Не знам. И пак е лесно да му кажа Иди си в стаята. Ама ако не си иде какво правя?  Това е проблемът -  не да измисля добро наказание, а да го реализирам, щото мъжът ми все пак имал респект и е изпълявал, а синът ми като го гледам от сега никога няма да изпълнява квото му се говори. Дано разбра този път идеята ми

Не си ме обидила по никакъв начин. Може и да се наложи да потърся специалисти. Затова искам да го пратя малко на ясла, да видя как там ще го приемат. Ако ме пратят при специалист ще го заведа с голямо удоволствие. Освен това съм сигурна, че за всяко дете си има подход, който трябва да се нацели и който понякога е много трудно да се нацели. За такива случаи иде реч в темата. И със сигурност в учебници, които си чела не са описани всички възможни характери и правилните подходи към тях. Искам да кажа, че колкото и да си учил, ако не ти е даден усет, или мъдрост или както искаш го наречи, няма да можеш да се справиш. Работата с деца си е призвание, всеки си усеща има ли дарбата или не. Аз не мисля, че я имам. Освен това пак от личен опит мога да кажа, че с чужди деца се работи по-лесно отколкото със свои. Не знам защо - може би защото с чуждите е по-лесно да си обективен. Освен това си чужд за тях и не си позволяват волностите, които си позволяват с мама. Възпитанието никой не го пренебрегва. Има хора, които обичат да се държат както е прието и както се очаква от тях и при тях възпитанието носи отлични резултати. Има и такива, които винаги искат да изпъкнат с магария или квото и да е, да са различни. Има и инати, които напук правят обратното. При последните 2 типа възпитанието може даже да е противопоказно, щото нарочно ще гледат да правят обратното, сещаш ли се? Познавам лично такива хора. Не казвай, че ти не познаваш

Бцилютно съгласна с кака ни Сийка.Мисля, чЕ в старанието си да дадат всичко от себе си zа детето, Ню и мъжът й са допуснали грешката на много родители(ние точно в това отношение много внимаваме, и мене ме страх да не се "zабравя ") , а именно преzадоволяване . ПО тоя начин малката пакостница си мисли чЕ мама и тате са там zа да я zабавляват по всяко време на денонощието когато на нея като й хрумне.И не го ли получи, следва терор. ПАК съм на мнение Че мъжът ти трябва да се впрегне , това чЕ не присъства на случките с истериите няма абсолютно никакво zначЕние.Ти му раzкаzваш със сигурност какво се случва и след като той е вкъщи вместо да я люшка и играе докато на нея й писне може да говоро с нея (тук си zадава въпроса, кога ли й писва, тоя човек други интереси няма ли???Как така чЕ играят всеки ден докато на нея й писне???чЕ тя ли определя какво да правите вкъщи???)Той е тоя който трябва да й каже" ще си играем с тебе но когато тати каже "стига"  е наистина "стига."ТАм, се раzминавате във въzьпитанието , именно там.Ти слагаш граници, той ги маха. Ти искаш с нея да играете до определен период, той си играе с нея докато на нея й омръzне, тоест , докато тя иска.НЕ може така.Единни трябва да сте. Нищо не пречи на таткото да дръпне малката и да й каже " А ти zнаеш ли едно врабчЕ днес какво ми раzкаzа(например)?чЕ на пърzалката си се държала лошо с мама. След като се държиш така с мама, днес няма да си играеш и с тате. "Това е просто груб пример, zа това , чЕ даже и да не става свидетел на такива случки таткото трябва да е 100 процентово zад това което ти се опитващ да наложиш като начин на въzпитание.Друг е въпроса че е въzможно понякога да имате раzногласия именно zа начина на въzпитание, но zа това има семейни раzговори, и най важното, никога пред детето....Никога не бива да се случва ако не си съгласна с половинката по повод някоя zабележка към малката да му го кажеш в нейно присъствие.Зсщото по тоя начин в нейните очи винаги единия че е лошия , а другия ще е глупака.
Желая на Ню да се справи с проблема. И още веднъж съм на мнение, чЕ това е нещо,с което трябва да zанимаеш съпруга си, най вечЕ него..

НикиФен, имате ли в Дания нещо подобно на това което ние тука в Германия имаме, тоест "Супернени?" Това са ония въzпитателки които биват поканени от родители на проблемни деца zа да им помогнат и да ги напътят във въzпитанието.ПОсле ги покаzват по телевиzията.Обикновено в  сряда по Про 7 .или РТЛ, не пропускам предаване. ако zанете на какво неща се нагледах, Божке, на какви деца , ама и на майки....
Последния случай беше от ХАмбург, а ние живеем в околността...Детето иамш? проблеми в училище а тя му вика " не ми пукаш , писна ми от тебе. Или ставай ученик или ми се раzкарай" Малкия беше на 7... Това което той имаш? беше по скоро проблеми с концентрацията,реzултат от една наистина меко каzано неzдрава обстановка вкъщи (няма да описвам всичко , но аz си ревах zа тия деца, трички бяха... )Както и много бройните циниzми които майката употребяваше относно децата , а ако те ги повтореха следваше седене в ъгъла...Тая жена ми идеше да я престегна преz екрана ако можех....
та, да не се отклонявам просто те подсетих ако имате и вие подобно нещо в Дания, не е нужно да идват такивеа хора при тебе, просто би могла да се обадиш zа съвет.Аz ако имам проблеми с малката не бих се поколебала да го направя.НО тя ми е като бубенце zа сега.. Е, рано е да с екаже , де... 

И мен да ме шамарят и ритат, заради това, че искам да си играя на пързалката, и аз ще искам тати 

NikiFin,

1. По-голяма глупост от това не бях чела...

Извинявай, че съм толкова остра... обаче слез на земята...

2. От позицията на родител с дете над 2 и половина ли ги казваш всички тия неща... Подчертавам родител, защото децата се държат различно с майка си и детеглдачката примерно...
От лентичката ти виждам, че детето ти е малко над годинка. Нещата, които пишем в темата на Ню не могат да се съотнесат към тази възраст... Хубаво, всички мнения ще са й от полза, но я си представи аз да давам съвети на майки на 6 г. деца... нито ще бъдат адекватни, нито полезни, не за друго ами щото не съм минала по този път....
 Ако имаш нужда пусни тема "Детето ми е много палаво за възрастта си" и тогава ще видиш какво мислят майките за съответната възраст. като гледам, обаче май нямаш нужда щото генетичната информация все още не може да се променя.. или поне не от нас...

Сега забелязах, че използваш определението "невъзпитано" за детето ми. Всъщност не мисля, че някъде съм го наричала такова. Казвам "непослушно", но не и невъзпитано
Но пак не се засягам де. Претръпнала съм към всякакви епитети по мой адрес

Не знам дали има такива. Предаванията са основно американски за проблемните деца.
А за майката, която описа виждам веднага проблема и. Тя е неграмотна. Не знае, че има деца с проблеми с концентрацията по всевъзможни причини, но това е мозъчен проблем, има обяснение на какво се дължи в дебелите книги и определено не е нормално състояние, дори и често срещано. Това не значи, че може да се лекува, но може да се подобри с медикаменти и с промяна на начина на живот и хранене. Жената не знае, затова тормози детето.
Самата аз съм била винаги добра ученичка и никой не ме е карал да уча, щото не се е налагало. Но съм решила, че ако детето ми не иска да учи или не се справя добре в училище в никакъв случай няма да го насилвам. Ако ще да е двойкаря на класа. Ще намеря това което може и иска да прави и ще го подкрепя в тази насока. Нямам нереализирани амбиции, които да прехвърлям на детето си както правят някои.

И аз мисля, че децата трябва да започнат да свикват с определени норми, както и с това, че понякога може да получат НЕ като отговор на желанията си от съвсем ранна възраст, за да не бъдем безкрайно изненадани, когато ссе стигне до подобни опити за "налагане".
Знам, че сега всички ще скокнат да ме убеждават, че не познавам конкретните деца и майки и да, аз ще се съглася с това. Но аз познавам други такива "неконтролируеми" деца (определение, в което вярвам с само някои уговорки), а също и техните майки и затова си позволявам обобщението, което направих с първото си изречение.
Моля написаното да се коментира само от хора, способни да прочетат, разберат и запомнят повече от едно изречение без помощта на удебелени, уголемени и оцветени букви и огромни количества емотикони!