Чета ви и се питам: децата, отгледани от т.нар. властни майки склонни ли са да се люшнат в другата посока и във възпитанието на своите деца да бъдат свръх либерални и толерантни, в желанието си да не повторят модела от своето детство? Това си е сериозна опасност, която дебне зад ъгъла...
- Публикувана: 22 дек. 2006, 10:39 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2006, 00:49 ч.
Според вас властните майки отглеждат ли комплексирани деца?
Не бива да забравяме, че децата унаследяват до голяма степен характера на единия родител. Властните жени не виреят до властни мъже, следователно се предполага, че съпрузите са по-слабохарактерни. Ако детето наследи характера на бащата, под крилото на една властна майка то става още по-зависимо. ако прилича на майка си, просто става като нея.
Ако под властна майка разбираш такава, която си избива комплексите и стъпква самочувствието на децата си(като по слаби, защото самата тя е слаба) ... то - да това определено влияе комплексиращо на децата... (Ако допуснем съществуването на прераждане, то душата, която сама си избира родителите има нужда от такива родители, за да се пребори с проблема... Т.е. родителите не са виновни, те са си такива и ние ги избираме, защото имаме да научим даден урок, а също донякъде и за да им помогнем да научат техния урок)
Чета ви и се питам: децата, отгледани от т.нар. властни майки склонни ли са да се люшнат в другата посока и във възпитанието на своите деца да бъдат свръх либерални и толерантни, в желанието си да не повторят модела от своето детство? Това си е сериозна опасност, която дебне зад ъгъла...
и ако не се "усетят" се стига до една от двете крайности - едната е да станат същите, защото не са имали друг модел на подражание, а другия, в стремежа си да не постъпват така както са постъпвали с тях да бъдат свръх либерални /в случая/..Чета много и се старая да не допускам "техните"грешки.
P.S.
Не бива да забравяме, че децата унаследяват до голяма степен характера на единия родител. Властните жени не виреят до властни мъже, следователно се предполага, че съпрузите са по-слабохарактерни. Ако детето наследи характера на бащата, под крилото на една властна майка то става още по-зависимо. ако прилича на майка си, просто става като нея.
А какво правим ако видимо детето е унаследило характера през поколение, на дядото да речем..
Ние нищо не правим, само коментираме
Това в кръга на шегата.
Факт е, че 2 деца в едно семейство , възпитавани по един и същи начин, формират различен характер. Как ще се развива детето не зависи само от майката, а и от характера на детето. Съдба.
Моята майка е най-толерантния човек, когото познавам.Не си спомням да ми е повишила тон или да ме е наказвала или удряла.Въпреки това мога да определя себе си като "властна майка". Особено напоследък.Въпроса какво ще израсте детето ми ме мъчи непрекъснато.Не го правя нарочно, просто има неща , за които не мога да отстъпя. Повишавам тон често, налагам се често.Не знам какво ще се получи.В никакъв случай обаче не е вярно,че не искам да познавам детето си, или да знам какво го мотивира да действа по един или друг начин- напротив , мечтая един ден двете да можем да си споделяме всичко и да си имаме доверие.Отнасям се към нея като към голям човек, на много хора им се струва абсурдно.
Относно това какви стават децата при властна майка, мисля ,че ОГРОМНО значение има и ролята на бащата в семейството. Дали той тушира властността на майката или я засилва, дали се прави на ударен или се противопоставя.
Относно това какви стават децата при властна майка, мисля ,че ОГРОМНО значение има и ролята на бащата в семейството. Дали той тушира властността на майката или я засилва, дали се прави на ударен или се противопоставя.
NikiFin имам такъв баща - като майка ти. Имах много проблеми заради неговите амбиции относно мене. Омъжих се рано и сбърках разбира се в стремежа си да бъда независима. Поне 2рия ми брак смятам за удачен
Но така или иначе простих на баща ми - особено сега когато имам син и виждам че съм наследила !! за голямото ми съжаление!! характера на баща ми - и то си ми идва отвътре - опитвам се максимално да се ограничавам във виковете и др.. И сега още повече се убедих че баща ми не е виновен - просто е такъв. Виждам го как и той се мъчи, обаче не отстъпва. Е, сега вече горе долу си управихме отношения - аз живея далече от него и много рядко се виждаме! Но се старая поне старините му да минат с усмивка, и дори и да се опита да ми се кара или имаме разногласия - се опитвам да не влизам в конфликт с него.
Опитай и ти! Сигурна съм, че дълбоко в себе си осъзнаваш, че тя ти е майка и я обичаш, а и тя много се притеснява за тебе- сигурна съм в това - нали е майка!
Иначе относно темата да добавя:
всичко зависи от самото дете, свидетел съм на много семейства с братя и сестри - еднакви по възпитание, обаче съвсем различни по характерите и поведението: голямо чудо е майка природа
Но така или иначе простих на баща ми - особено сега когато имам син и виждам че съм наследила !! за голямото ми съжаление!! характера на баща ми - и то си ми идва отвътре - опитвам се максимално да се ограничавам във виковете и др.. И сега още повече се убедих че баща ми не е виновен - просто е такъв. Виждам го как и той се мъчи, обаче не отстъпва. Е, сега вече горе долу си управихме отношения - аз живея далече от него и много рядко се виждаме! Но се старая поне старините му да минат с усмивка, и дори и да се опита да ми се кара или имаме разногласия - се опитвам да не влизам в конфликт с него.
Опитай и ти! Сигурна съм, че дълбоко в себе си осъзнаваш, че тя ти е майка и я обичаш, а и тя много се притеснява за тебе- сигурна съм в това - нали е майка!
Иначе относно темата да добавя:
всичко зависи от самото дете, свидетел съм на много семейства с братя и сестри - еднакви по възпитание, обаче съвсем различни по характерите и поведението: голямо чудо е майка природа
Относно влиянието на характера на родителите върху формирането на личността на детето - струва ми се, че много зависи и от самото дете, с какъв темперамент е, какви са генетично заложените му наклонности. Пример е моето семейство, в което аз и сестра ми израстнахме в една среда, но напълно различни една от друга.
Иначе и аз се замислих дали съм "властна" майка. Странно е, че половината ми приятели ме обвиняват, че съм прекалено либерална, а другата половина - че съм властна. Причината е, че съм винаги различна, според ситуацията - когато усещам, че има сериозна опасност за детето ми, ставам властна, за да го предпазя, а когато реша, че е нещо незначително, за което не си струва да съзадвам конфликт, си премълчавам - например счупена чиния или изцапана дреха. Проблемът е, че много майки не различават важното от маловажното и във всяка ситуация са властни с цел именно да предпазят детето. Това е напълно добронамерено, сигурна съм. При някои жени съм наблюдавала направо патологичен страх относно детето, който води именно до желание да се контролира всяка стъпка от живота му с идеята "Аз знам какво е добре за теб" и "Аз ще го направя по-добре за теб".
Иначе и аз се замислих дали съм "властна" майка. Странно е, че половината ми приятели ме обвиняват, че съм прекалено либерална, а другата половина - че съм властна. Причината е, че съм винаги различна, според ситуацията - когато усещам, че има сериозна опасност за детето ми, ставам властна, за да го предпазя, а когато реша, че е нещо незначително, за което не си струва да съзадвам конфликт, си премълчавам - например счупена чиния или изцапана дреха. Проблемът е, че много майки не различават важното от маловажното и във всяка ситуация са властни с цел именно да предпазят детето. Това е напълно добронамерено, сигурна съм. При някои жени съм наблюдавала направо патологичен страх относно детето, който води именно до желание да се контролира всяка стъпка от живота му с идеята "Аз знам какво е добре за теб" и "Аз ще го направя по-добре за теб".