Не мога да взема решение, ужасно ме е страх!!!!!!!!

Отдавна се каня да се включа, но някак все не намирах думи.
Като ти чета постовете си мисля няколко неща - ти се чувстваш виновна или поне така ти се иска да се представиш, взела си вече решение да се разделите и си търсиш оправдание, от друга страна предпочиташ някой друг да вземе решението, за да не се чувстваш виновна и за това.
Самата идея, че си се назова лоша съпруга говори доста.
Явно има конфликт между вас. И двамата се инатите и не искате да отстъпите. Според мен със сигурност вина има и в двамата. Единия трябва да направи първата крачка. Ако другия не го последва нещата се променят.

zdravei, cheteiki vsichki tezi postove otkrivam mnogo obshti neshta v otnosheniata mezhdu men i bashtata na deteto mi, s vmeniavane chustvo za vina,napadki,revnost ,obidi i nezhelanie nito toi nito az da napravim reshavashtata stupka da se razdelim ili da se suberem,zashtoto pri nas neshtata sa malko po-slozhni. Na men suhto mi se iska da izchezna niakade za izvestno vreme i da se skria, no vse oshte ne namiram kurazh zatova.Nai-trudno e naistina kogato chovek triabva sam da vzeme reshenie v takava situatsia , zashtoto taka ili inache sled tova posledstviata sa edinstveno i samo za nego i niama da ima kogo da obviniava zatova.Ne znam dali tova te uspokoiava, znaeiki che ima i drugi zheni doniakude v tvoiata situatsia, no pone mozhem da se podkrepiame v resheniata koito shte vzemem!
Pozhelavam ti mnogo sili i kurazh!

Каквото и да си говорим това е трудно решение. Щом сте успели да създадете две деца, то сте заедно от доста време и навикът си казва тежката дума. Свикнала си да се събуждаш до този мъж, познаваш нещата, които харесва и тези, които го дразнят ... Сега нещата вървят към лошо, но е имало и прекрасни моменти  Трябва да решиш за себе си какво натежава - проблемите или добрия стар навик да живееш с този човек. Една радикална промяна в живота винаги носи неудобства, откъсва от познатото течение ...
Естествено, че ще се чувстваш самотна. А сега удовлетворена ли си от взаимоотношенията на ниво "двойка" с мъжа ти 
Това трябва да се претегли - доколко не ти харесва да живееш с него и доколко би ти харесало да живееш сама / с децата си /.
Защото има една пословица - "Ела зло, че без тебе по-зло..."

Интересна тема... струва ми се, че и аз вървя по стъпките на "лошата съпруга". Ще продължа да следя темата, без да мога да дам съвет.

зна4и оби4аш съпруга си.
много.
при тези обстоятелства и отношения е мъ4но.
за съжаление, само едната оби4 не е достатъ4на.
вероятно и той те оби4а по някакъв негов си на4ин. само 4е, иска да живее "както си иска" и да прави "каквото се иска". 
това за семейство не е достатъ4но.
*дори и да се измъкнеш от "обидното" за теб ежедневие, от емоционалната въртележка, на която си - няма скоро.
много сила и кураж ти пожелавам.

И аз да кажа като Милк,
Опитай да се отдалечиш.
Изчакай!
Макар, че като опре ножа до кокала той може да промени отношението си към теб. За кратко.
Говори с него. Без да крещиш. Спокойно.
Обясни му как се чувстваш и какви са причините за това.
Ако не направи нищо и продължи по същия начин - действай!   

А не бъркаш ли обичта с навика?!Това,че нямаш воля и сила да вземеш решението не означава,че е от любов.Ти се страхуваш от неизвестното,от това как ще продължиш напред без него.....Всички сме се страхували,когато сме мислили за раздяла.Няма безнадежни ситуации!!Трябва да се успокоиш,да обмислиш нещата,да се опиташ да си представиш живота без него,да си помислиш какво искаш да бъде твоето бъдеще.Да си отговориш на въпросите-Така ли искам да живея?Този човек дава ли ми това,което искам?И след като си отговориш да решиш,дали да живееш както ТИ искаш или ще се оставиш на страха да те завладее и да живееш в някаква агония..
Много сили ти пожелавам! 

MALVINA, именно в това е дилемата, не искам да живея така, не мога да се примиря и да приема за естествени неща, които не са такива. Душата ми се бунтува. За съжаление досегашните ми опити да променя нещо са пълен провал. Кучето си лае, керванът си върви.
От друга страна искам да имам семейство, не съм се женила, за да се развеждам. Аз съм домошар човек, харесва ми домашния уют, обичам да си седя в къщи, семейния живот като цяло ми допада. 

Хей ме на, показвам се!

И аз исках и искам да имам семейство...Но когато взех решението,то бе продиктувано от това,че не е това семейството ,което съм искала.В крайна сметка животът е един и трябва да се борим да го изживеем така както искаме,както е в мечтите ни.Ти сега имаш ли това,което искаш?!Това ли е семейстото,за което си мечтала?И ако другия също иска да има семейство,какво прави за да го има?!Само твоето желание не е достатъчно...Има ли смисъл да се бориш с вятърни мелници ?Поговори отново и си направи една равносметка!Аз много съм говорила,мислила....но при мен беше глас в пустиня...Щастлива съм,че го разбрах на време и реших да се боря за МОЯ ЖИВОТ!Имах тежки дни,но те са минало и сега съм спокойна,щастлива и отново имам мечти!

И аз исках и все още искам да имам семейство, но не като онова, което имах. Виждам себе си в част от постовете ти преди година и нещо, но не зная какво да ти кажа. Моето решение взех бавно и след дълго обмисляне, след разглеждане на всички плюсове и минуси и мисля, че не сгреших. Направих най-доброто и за себе си и за детето.

Успех, каквото и да решиш!   

Здравей, откривам много общи неща в поста ти. Само, че при нас "условията са по-меки" и решението е още по-трудно. Още повече, че аз нямам жилище, достатъчен доход  и просто не виждам как бих могла да оцелея финансово сама. А и поради изолацията  от майчинството тотално  съм потисната. Не мога да ти помогна за съжаление, по скоро се надямам , четейки отговорите да изясня за себе си ситуацията. Знам само, че представата ми за семейство никак не се покрива с реалността. Вече дори се чудя какво е това любов и бих ли могла да я изпитам отново. Чудя се това ли ще ми е живота и ако отговорът е "да" ми се иска да минава по-бързо. Като съвет не знам какво да кажа, може би да се опиташ да поживееш самостоятелно, кратка раздяла и ако след това няма никаква промяна може би ще ти е по-лесно да вземеш решение.Ако имах финансовата възможност аз бих се разделила със съпруга си за известно време, но при мен мърдане няма.Желая ти успех! Ще следя темата.

Много изчерпателно са ти писали всички преди мен.
Обаче:
Първо и аз мисля, че бъркаш любовта с навика, а то не е  баш едно и също.
Второ наистина ме изненадва това несъответсвие понякога, когато някое момиче напише " страх ме е да съм сама"!!! - ами ти си сега си по-сама, отколкото ще бъдеш, ако се разделите.
За мен по-болезнена самота от тази с някого, но той да не те забелязва, да не му се иска да те гушне или просто да те погали минавайки- няма. Та  защо не си отговориш на ей тоя въпрос- сега нощите ти не са ли самотни???
С което искам само да кажа, не се увличай по  общоприетите клишета- уверявам те човек може да се чувства добре и сам, стига да осъзнае, че наистина може да живее без да има нужда от патерица ( във вид на непълноценен партньор, ама все пак партньор!). Обаче: децата ти са малки- намирам за мноог погрешно решението на жените да с еправят на мъченици и да с епсравят с виско сами. Аз моето дете не съм го донесла от майак си ( бог да я прости) значи, който го е правил -да бъде добър да си носи ангажиментите.  Децата ти си имат баща- да им плаща издръжка, да поеме и някой допълнителни грижи( срещу което, той пък остава совбоден да си вее частите и да няма  ежедневнта грижа за тях, да ги вижда редовно и по възможност по-често от указаното от съда)
И като беше написала скоро Милк в друга тема- виж каква е сделката и ти искаш ли- спокойствие- срещу липса на внимание, обич  или искаш по-спокоен живот, срещу малко повече трудности, но пък и шанс да срещенш нов човек след време( справка темата на МОФ).
Просто не бързай- няма закъде, винаги можеш да го напуснеш, но се постарай да запазите добър тон( поне  което зависи от теб го направи) понеже децата имат нужда и от майка и баща, но не е задължително те да живеят в една къща 

Аз ще се включа, за да кажа, че 'навик' според мен не е точната дума. Думата е привързаност. А любовта се превръща в привързаност след около една година при всички двойка. Та проблемът 'привързаност' всъщност е доста сериозен .... но не е 'навик'.

Още едно нещо - относно умението да вземеш решение.
Ако вземеш това решение и се присъединиш (поне временно  / към нас - знай едно - оттук натам всички решения ще трябва да взимаш сама. Може да си мислиш, че и сега е така, но останеш ли наистина сама ще видиш - да носиш самосиндикална отговорност за себе си, детето, жилището, работата... не е кой знае каква философия, не е никак трудно в общия случай... но е ужасно гадно.
Та... аз незнам дали си заслужава. Тая свобода, дет сме си я извоювали.. идва момент, в който нямаш къде да я денеш, иде ти да виеш от свобода... И това далеч не е 'по празниците'. Всеки ден.
Та.. може да дойде и по-зло. Да не мислиш, че ни е хубаво. Ами - така говорим - ама щото се правим на мъже, затва  ние, че сме мъжки момичета, сме  - ама е голяма гадост да си сам.
Да го имаш предвид и това.