Дъщеря ми не иска да ака

А това било най-доброто средство срещу запек. Четох статия със съответните картинки.
И как човекът си махнал чинията в апартамента и сложил клекало.

Ако беше израсла на село със селски кенеф, щеше да те е страх от чинията.

Че аз на село съм израсла, първите 14 години от живота си съм живяла само на село, но да не забравяме, че там освен селски кенефи има и лехи, дето спасяват положението. 
На чиния съм сядала само на екскурзиите при градски роднини - не беше страшно. 

Охх а ние какво да кажем. Изчетох цялата тема и всеки пише - имаме проблем от няколко месец, откакто пихме антибиотик, от скоро....... А при нас е откакто се е родила, т.е. откакто спрях да я кърмя (по-точно ми спря кърмата за голямо съжаление). Опитали сме всичко, което сме чули или прочели някъде, дуфалак приема почти редовно, на лекар сме ходили, сега и други хапчета пие и няма ефект и няма... Просто вече не ми се живее заради този запек. Предполагам всички знаете какво е чувството детето да се мъчи, да се стиска, по личицето му да личи огромен ужас, а ти стоиш и нищо не можеш да направиш....направо е ужасно.
Аз също съм съгласна че причината на този етап вече е повече психическа отколкото физическа. Незнам при нас как ще се оправят нещата, но аз почти съм се отчаяла. Не съм сигурна дали се дължи на това, но Лара е едно много нервно и ревливо дете, все още не приказва, само отделни думички знае и неиска да се учи на нови, но това не ме притеснява толко. Лошото е че този дискомфорт я изнервя и тя понякога изпада в може да се каже някакви кризи - реве, инати се а няма причина затова. Направо вече незнам какво да мисля.
А лекарите казват - лениви черва и това е. Сега вече от недоумение какво да направим съм записала час при хомеопат. Да пробваме и този вариант пък да се надяваме че ще помогне...
Аз май се позабравих в писане, но като видях темата и я взех присърце, пък и ми се иска да си изплача мъката на някой....

Ужасно е наистина... Всеки път преживявам огромен страс, защото никога не съм я виждала толкова ужасена и изплашена - изпада направо в страшни кризи и освен да й говоря и да я държа за ръчичките и да я гушкам докато е на тоалетната, друго не мога да направя и тази безпомощност направо ме съсипва...

Да Ви споделя собственият си опит; в смисъл - съвсем собствен! 
Аз бях от тези деца и отказвах да акам докато сълзи не ми избият в очите и наистина стане невъзможно. Когато майка ми ме "излови" седнала зад фотьойла да се боря да стискам за пореден път, ми каза с ужасен глас, че е задължително човек да ака всеки ден, иначе ще се отровя, понеже това са отпадъци и може да умра. Ей, да Ви кажа това и до сега действа  - така се е врязало в съзнанието ми, че гледам да няма пропуски!

 

И аз така с девойката някой ден.

а ако е пак момче  ? или чак като ти се падне момиче ще пробваш работата с ранното гърне?

Хаха.. много смешно, няма що 
Диагноза В...  

И аз ще съм много благодарна на всеки който сподели изпитани средства и методи за борба с този проблем.
Най-лошото е наистина това че децата се съпротивляват вече на психологическо ниво с акането и това усложнява много нещата.
Ако успея да се преборя някак задължително ще се обадя....

При голямата ми дъщеря проблема не се появи при свалянето на памперса и "сблъсъка" с гърнетата и тоалетните, а много по-късно. Беше на 3,9 г. , с достатъчно добре изградени навици, когато започна спонтанно да се нааква. Ей така- както си играе. Ужасих се ,защото помислих, че е някаква психотравма (чувала съм за такива) , а и детето имаше прблеми в градината. Споделих с педиатъра и стана ясно, че е от леко сцепване на кожичката около ануса. Разказвам всичко това, защото именно тази случка ни докара якото запичане. Та от тогава детето се страхува да не се изпусне и стиска ли стиска. А аз месеци наред я придружавам в тоалетната и обясняяяяяяявам и утешавам. Не мисля, че проблема ни е свързан с храненето. Когато си е в къщи виждам как по няколко пъти на ден и се прихожда, обаче стиска.

Аз редовно следя темата и затова пак ще се изкажа.
Моето мнение също е такова - проблема не е в яденето (макар че при нас е от доста отдавна и точно от адаптираното мляко се получи), но на този етап вече става въпрос за емоционално, психологическо ниво на въпроса. Лошото е че незнам как да помогна в случая. Много пъти съм си мислила че моето дете е за психолог и ако имах достъп до такъв кадърен специалист бих го посетила. Но сега трябва сами да се оправяме. И най-лошото е че не мога да обясня на малкото ми "свределче" какво и как да го направи, че това което прави (да се стиска) и вреди. Та тя въобще не спира да ме чуе, а когато и дойде акото на дупето и аз я умолявам и обяснявам как трябва да се изака, тя само се пази да не би да я пипна и въобще не слуша какво и приказвам.За нея най-важното е да остиска положението засега....и така докато не стане нетърпимо и няма накъде, когато вече в погледа и наистина се чете ужас.
Но тази картинка сигурно е позната на повечето писали тук. Въпроса е как да помогнем ние-родителите....Ако някой намери начин да го сподели 

Както и по-горе вече са казали, проблемът с акането най-често е заради страха на децата от "разделяне" - колкото и абстрактно да звучи, те се плашат от чувството, че губят част от себе си. Друга причина би могла да бъде веднъж появилия се запек, който оставя у детето неприятен спомен за болка и напрежение - то се стиска, за да ги избегне и не може да осъзнае, че това е вредно за него. Трета причина са адаптираните млека, които от съвсем ранна възраст правят запека ежедневие за някои деца и съответно налагат периодичната употреба на разхлабващи - последното обаче е нож с две остриета, понеже решава проблема за момента, но не и като цяло, плюс възможността организмът на детето да привикне към изкуствено стимулиране на изхождането, т.е към слабителни.

Аз лично съм нямала такъв проблем с децата си и ще споделя вероятната причина. С баща им сме обръщали специално внимание на акането и на неговия резултат в памперса, още откак бяха съвсем малки бебета  Бяхме превърнали смяната на наакан памперс в повод за чудно веселие - на 10-11 месеца те знаеха кога са направили "аки", бърчеха нос от миризмата и нямаха търпение да видят що са сторили. Миенето на наакано дупе също им беше любимо - все пак повечето деца обичат досега с водата и не отказват малко извънредно цопкане. Впоследствие важна привилегия беше подритването на "позлатения" памперс до коша за боклук. Всъщност няма значение какъв е точно ритуалът - важно е детето отрано да приеме естествените си нужди като нещо нормално, а защо не и забавно... Оттам нататък, като подготовка за следващия етап, започнахме да ги взимаме с нас в тоалетната, а също и да изакваме куклите и плюшените играчки. Когато още на годинка детето свикне с мисълта, че всички акат всеки ден /и мама, и тати, и баба, и Мечо/, не се фиксира толкова много върху себе си. Може да ви се стори смешно, но дъщеря ми /на 1г. и 3м./ с огромно нетърпение чака да чуе цопването на "акито" във водата и тогава грейва, плясва с ръце и казва "хоп!краааааайййй"  По-този начин сме прескочили и гърнето /изобщо нямаме такова/ - децата имат желание да ни подражават и без особени драми започват да използват директно тоалетната.


При по-големи деца с такъв проблем /хроничен запек/ е най-важно изчистването на стреса. Напрежението на родителя се предава и на детето - то започва да се тормози от мисълта, че или трябва да се стиска, което е много вредно, или да се изходи, което пък е много болезнено - изборът му не е кой-знае колко ведър. Може би ще е добре за известно време никой вкъщи да не споменава и дума по въпроса, разхлабителните да се заменят с чайове, плодове и изобщо всякакви естествени стимуланти, и най-вече, детето да започне да се движи повече. Деца, които спортуват или прекарват достатъчно време в активно движение /скачане и бягане навън, не вкъщи/, страдат по-малко от такива проблеми. Инак, ако детето не иска да ака без видима физиологична причина, са необходими не толкова разговори, колкото действия от страна на родителите - както казах и по-горе, добра работа ще свърши отклоняване на вниманието му от собственото му изхождане, към това на всички останали  Няма нужда да се обяснява нищо - просто започнете нехайно да молите детето да ви прави компания, докато клечите във WC-то /и да ви къса хартия, примерно/ или да отиде и да изака плюшеното куче, щото виждате, че май му се ще 


Не мога да повярвам, каква утринно-понеделнишка ода за акането написах 

Много ми хареса твоята ода.  Поздравления!   

Много ме впечатли, че детенце е бърчело носле от миризмата, а в същото време е приело акането и вероятно и самото ако като нещо нормално. Аз винаги съм се притеснявала, че, ако обръщам внимание на миризмата, детето може да започне да се гнуси от производството на тялото си. Явно обаче този детайл не е толкова важен, когато целият процес е забавен и се приема естествено, както разказваш, че е при вас.