Децата на разведени родители

Децата на разведени родители са си като всички други деца !

Не виждам никаква връзка. Детето ти ще стане такова - каквото го възпиташ.

Не можеш ли да напишеш малко по-дълъг и съдържателен постинг, аз поне не разбирам има ли въпрос и какъв е?
съгласна съм с това, с уговорката че  природата на детето може да се окаже понякога по-силна от възпитанието, но все пак то е определящо в общия случай.

Според зависи  - от характера на детето и от това как го възпитаваме.

Разводът на моите родители ме направи много по-самостоятелна и уверена, но и много ме отдалечи и от двамата ми родители.

С моя опит се надявам да успея да парирам всички малки номерца, които дъщеря ми още от сега се опитва да ми прилага и да  свири по тънката струна на вината ми. Това според мен е и основната ни грешка "чувството за вина" и опита да компенсираме по някакъв начин, а не трябва.

Имам много познати - деца на разведени родителите - израстнали с различни комплекси поради това или сърдити на всички на някой и до сега им личи.

Да, точно. Много е относително.

Ако авторката напише малко повече, можем да се включим по-подробно

Никога ли не сте чували - той/тя е дете на разведени родители. Обикновено като обяснение за лошо държание.
Може би не сте сблъсквали, децата ви са малки, но аз имам много трудности с бащата по отношение на възпитанието. И децата използват.
Но определено са много самостоятелни.
Не е толкова лесно да си сам родител.

Не делете децата на "деца на разведени родители" и деца от нормални семейства". Моите деца са" деца на разведени родители". Считам ги за много отговорни. Те са моята радост в живота и моята опора.             Научихме се на много житейски уроци, някои даже и по-рано. Не се упреквам, че са останали такива деца, незнам какъв живот щяха да живеят, ако бяха останали при НЕРАЗВЕДЕНИ родители. Всъщност познавам деца, които са в потискащи семейни среди и са недоволни от скандалите и студената среда в семейството им. Е, последното ми дете е даже дете на родители без брак, с проблем в зрението, но е по своему щастливо и в тази ситуация. Ако не бях останала с  трите ми дъщери сама, трудно щяхме да асимилираме, че живота има и черна книга, която се чете с много мъка и сълзи.
Между другото, никога не съм получила и грам упрек от децата ми, че съм се развела. Обратно, критикуват ме, че още по-рано е трябвало да се разведем с баща им. 

Не е толкова лесно ли? Божееееееее, това е най-трудното нещо на света. Поне за мен е. Магистратурата ми беше по-лесна от захранването. 


Никой не цели да обиди децата на разведени родители... Самата аз съм такова дете и отглеждам такова дете. Но да се твърди, че разводът не оказва влияние не безсмислено... Всяко нещо оказва влияние - но не винаги е лошо такова.

Според мен, и доколкото мога да преценя по моето  дете, са по- чувствителни,
по -лесно раними, но в същото време и доста обичливи.
Но също така са в някаква степен по- несигурни, не може да не им минава през главичката, "след като единият родител не е при мен, какво ще стане, ако и другият ме остави".
Друг е въпроса, че доста често те понасят заедно с нас, трудностите, на това да си сам родител.
Т.е. налага им се да станат по- рано отговорни.
но всъщност въпроса ти има много аспекти, това се сетих на прима- виста.

ако и другият ме остави.
Точно това съм сигурна, че детето ми никога няма да помисли и точно към това са насочени моите усилия!
Расла съм в много по-консервативно общество и никога не съм чувала за разлика между децата на разведени родители и другите. Въпреки всичко и до ден днешен си спомням как в детската градина ни караха да си казваме имената и на едно дете "другарките" му се смееха, че е с имената на майка си. Въпреки, че никога не съм говорила с Ния по този въпрос( а и тя няма как да разбере) вкъщи тя само повтаря "Ния няма тати, Ния няма тати"- значи "госпожите" говорят на всеослушание за това, кой има и кой няма родители. От това няма как да избягаме, за съжаление

ядосах се аз понеделнишки

2 неща се сещам във връзка с прочетеното по-нагоре
аз съм от тези, които са живяли в трудни семейства - много пъти съм съжалявала, че наште не са се развели, и до ден днешен - дори и сега мисля, че майка ми ако беше сама - животите ни щяха да са по-добри, и нейния, моя, на Криси, и на брат ми. и аз, и брат ми избягахме много рано от къщи - е, избягахме е силно казано, но идеята смятам е ясна.

другото което се сещам - да, аз страдам от чувство за вина, че не се справих по-добре от моята майка при избора на баща на детето си и често разсъждавам така - я да си го поглезя сега, я това да купя, я да си го гушам и т.н. и тн. - не стига че няма баща ами и майка му да се държи като идиот... Опитвам се да го преодолея, но незнам доколко успявам. Сега, когато се наложи да тръгне на ясла, чувството ми за вина е двойно по-силно...

Абе незнам вие как сте, ма на мене ми е многоооооо трудно. То самото изпитание да си родител си е достатъчно трудно, пък камо ли сам.  Всеки ден изживявам като последен.  Стегнала съм се като за последно, въпреки умората се опитвам да се смея - също като за последно.... а има още многоооооо...

Аз съм дете на разведени родители и моите деца ве4е са деца на разведени.живота ме направи до такава степен отговорна ,че за децата си сам готова на всичко.Те са ми всичко на този свят.не дела децата на такива и такива защото  моите 2 ангелчета с нищо нме са по различни от другите с "нормални семеиства".Обичам ги безкрайно много,заради тях промених йивота си ня 360градуса.сега имаме всичко-дом, добри доходи,имат всичко за да сза щастливи.разжода ми ги напражи безкраино отговорни и добри.в 1 момент спяхме да бадем маика и деца и се преварнахме в наи верните приятели.сега вземаме всяко 1 рещение заеднои сме истинско щастливо семеиство.

Аз също съм разведена и имам син на почти 4 години.Никога и по никакъв повод не съм позволявала на себе си или на някой друг да го третира като "дете на разведени родители".Това,че е такъв не означава,че ще е по-различен от останалите,по-глезен,по-толериран или по-задоволяван,напротив!
Може и да ме упрекне някой,но аз лично се стремя дори понякога да бъда и малко по-строга,защото все пак е момче,да сега е дете,но утре,живот и здраве ще стане мъж и трябва да си знае правата и отговорностите в тоя живот-майка му няма да е все до него я!
А по отношение на хорските простотии-на мен лично не ми пука,всеки има право на мнение и винаги хората ще си намерят за какво да те обсъждат.Аз на такива за 2 минути им затварям устите и забравят да се занимават с мен и сина ми!
Два пъти по-отговорно е да си сам родител,но пък е и удоволствие да видиш след време плода от положените ти усилия!!!

при този бум на разводи едва ли вече се гледа с друго око на децата на разведените родители.
аз съм дете на разведени родители. поведението на мен и брат ми се гледаше под лупа, защото при евентуална издънка или прекомерна волност можеше да се чуят думите "какво очакваш като са деца на разведени родители"... та по този повод майка много ни дебнеше и стягаше... баща ми се събра с друга жена, също разведена и с 2 деца от предишен брак. роди им се 3то дете, от години не са заедно.. всеки от нас е различен.
децата ти ще израстнат такива, каквито си ги възпиташ. независимо дали живееш с мъжа си или не 

не мисля, че е така. познавам достатъчно хора, отгледани от двама родители и по-отговорни от други мои познати, отгледани от 1 родител. Всичко е въпрос на възпитание от ранно детство и постоянство при отрастването му.
какво имаш предвид под липса на семейство, че не разбрах?

Аз самата съм дете на разведени родители. Смятам, че едно от следствията е, че децата несъзнателно повтарят този модел по-късно. Аз не успях да създам нормално семейство за моето дете. Тя, от своя страна, непрекъснато повтаря, че никога няма да се ожени. А преди време беше на гости за 2-3 дни при едни наши близки и накрая попитала жената: "А вие за какво сте си взели мъж вкъщи?"  (между другото те имат и куче, но тя не попитала за него, а за мъжа).Моята позната се позачудила какво да отговори, после казала: "Ами...природосъобразно е..."

Имам двама близки, живели без баща. Крайния случай. Хем родителите разведени хем бащата не се интересува от детето. Абсолютно са високоотговорни, което смятам за +, и произтича от това че ако не си свършат работата сами няма кой  , 2. абсолютно прекалено добре се оправят с животите си в професионален и финансов аспект - преуспяват да го наречем така но 3. тенденцията - няма да търпя никой друг - ето майка ми сама е живяла сама се е справяла и й е било добре - значи защо ми е нужен партньор - дори се задълбочава с времето - при тях специално - поставят висока летва за партньора и понеже високата летва по дефолт трудно се прескача  - си стоят сами или имат високо проблемни връзки.
Оп - сори - сетих се за трети човек с такава семейна история - нещата при него са аналогични.
И тримата въпреки всичко не живеят с майките си а сами.
От тримата двама са мъже и една е жена.
Е - мъжете обожават майките си - БЕЗ - наблягам на това - да са мамини синчета. Жената - смята, че майка й не е положила достатъчно усилия за нея, въпреки това има силна връзка с нея - по причина че няма с кой друг.....
Анализът никак ама никак не ми харесва - ама какво да се прави - живот.

Не съм съгласна с горното ,аз не съм детте на разведени родители ,но се разведох .Доста време след развода сключих втори брак.
За мен живота си е шанс .
На дъщеря ми не и пука особенно ,че майка и се е развела ,може би защото поне за сега не съм я лишала да речем от основни неща .......самолет не съм и купила де има една дума .
Така ,че мисля ,че децата на разведени родители са както вс. други -има и мн. отговорни и безотговорни ,ама то и при неразведени родители го има това.

Колкото хора, толкова и събди...Моите наблюдение показаха, че поне трима мои познати, чиито родители са били разведени или направо изоставени от бащата, те самите държат до болка сега на семествата си! Става дума за мъже - просто те никога биха искали техните деца да растат без бащи. Това за мъжете.....за жените...ми аз ужасно се срамувах и притеснявах когато нашите се разведоха, а аз пубер ужасен! Поне половин година боледувах докато накрая най-добрата ми приятелка ме натисна в ъгъла да разбере защо съм толкова променена....Като й казах, че вече аз съм "дете на разведени родители", белязана някак, тя много се смя и каза, че ми завижда....Понеже се молела техните да се разведат заради ужасното отношение на баща й към майка й и към нея и брат й.
Може би промяната от развода на нашите в моя характер е,  че станах по-състрадателна, винаги готова на преговори и помиряване. Не станах "изпусната" било поради по-строгите възпитателни виждания на майка ми или просто ми е такъв характера да знам до къде е границата....

Точно така . Аз не съм дете на разведени родители. Майка ми и баща ми имаха прекрасен брак, оженили са се след 2 месеца "ходене", било им е много трудно в началото, но са устискали и почти 30 години бяха заедно (татко ми почина когато бях на 15). Аз много обичах баща ми и вместо да търся някой, който поне малко да прилича на него, попаднах на... чудо . С всичко това се опитах да обясня, че повтарянето на модела не е задължително .

Имам приятели, които са с разведени родители и са много отговорни и свестни хора.

Да, отговорни и свестни да, но имат и други характеристики които мен специално не ми харесват. Но същото важи и за мен - която имам баща... ама какъв... 

така че - дали го има или го няма, като не става - е все тая може би
човек може да се съмнява в него дори и при наличието му  може би наистина е по-добре да го няма наоколо - да не обременява
да не нанася излишни поражения 
с неадекватно поведение

Каси, ако го има и системно ви пребива и тормози няма да е все тая.

е да бе да - има много малоумни случаи - тука спор няма
за такива крайни случаи е ясно че - без него
а за средните - оказва се, че бащата служи за успокоение на гузната съвест на майката че е осигурила такъв
и за спонсор - много много евентуално щото някои и това не могат

А сега де...
И аз така. Дали пък претенциите не ми са големи?
Стига да не пие и не бие, значи става, казват комшийките...
Баси 

В моето семейство няма разведени, говоря ви за цялата рода. Няма изстъпления, пиянства, изневери - спокойна средностатистическа рода.
Обаче когато попаднеш на човек, с който не искаш да живееш това няма никакво значение.
Това по повод на това - дете на разведени родители по-късно се развежда.
Всеки случай си е самостоятелен.
А аз с моето дете засега се справям - ще видим нататък как ще е - но определено НЕ променям или облекчавам правилата само защото с баща му сме се разделили. Гледам да съм твърда и засега успявам.

Към това мога да добавя само, че без да съм дете на разведени родители, вдигнах високо летвата по отношение на партньора си и в резултат на това съм си сама и на моменти ми тежи, неискам винаги да е така, но и неискам връзка само, за да не съм сама.
А по отношение на детето - глезя го много, радвам му се, угаждам му, може би защото прекарвам малко време с него и искам да си наваксам, но това не означава, че няма правила, напротив! Правилата са си правила, когато се глезим, глезим се, но когато трябва се слушаме!
Според мен детето си е дете и това какъв човек ще  стане по-късно зависи от родителя или родителите, как те го възпитават, как се отнасят към него и какъм модел на поведение то усвоява от тях.

Абсолютно съм съгласна

Моите родители също са разведени, но въпреки това съм отгледана с много любов и не ми е липсвало нищо. По-различното отношение към мен, като "дете на разведени родители", от тесногръди и оеснафели хора  никога не ми е спестявано.  Мислех си, че  това вече е изживяно, но от постингите съдя, че не е и хората продължават да третират тези деца като по-различни. А те не са! Може би понякога са по-тъжни, може би понякога са по-самотни, но не са по-различни. Лично аз смятам, че е по-добре да бъдеш отгледан от един родител, но да си заобиколен от любов и спокойствие, отколкото да си "дете от нормално семейство" и да си свидетел на неприязънта, омразата и безразличието между родителите си, да не говорим за ситуация в която има скандали и побоища. Колкото до това дали този модел на поведение се копира, не мисля, че "дете на разведени родители" е по-склонно да създава "деца на разведени родители" 

Ще отговоря за моето дете.
Откакто се развдохме с баща му се промени коренно.Стана едно подтиснато и без самочувствие дете.Той винаги е бил много чувствителен,но това го "събори".Много ме боли от този факт.А се вижда постоянно с баща си.Не е лишен от нищо(за финансовата страна става въпрос),дето има една дума.Много пъти сме имали спор с баща му по този въпрос.Много пъти баща му ме е обвинявал и продължава да ме обвинява,че заради моя акъл ,детето е на това дередже.Защото аз съм искала да се разведем и съответно детето страда от този факт.Много ми става болно от тези думи,защото е така до някъде.И в други теми съм го казвала,съжалявам,че изчаках толкова години,за да се разведа.Все си мисля,че ако беше по-малко детето ,нямаше да го приеме толкова болезнено.И че баща му ако се държеше с него гадно или ако не искаше да го вижда .Но баща му, много си го обича и постоянно гледа да има контакт с него(когато има възможност)Особено след развода още повече започна да го обгрижва.Той иска и да се съберем де(което мен ме потриса ),но не мога да си кривя душата,че не се интересува от детето.Когато му съобщих,че заминавам да живея на 700 км. с детето, от града в който бях,той се разплака и ме молеше много да не го правя.За първи път в живота си го виждах да плаче
Даже много пъти,когато синът ми ме обвини за раздялата с баща му,ми е идвало през акъла да се събрем,само и само той да е щастлив.

Та това ми е моята най-голяма болка!Споделих и ми олекна малко.
Надявам се да ми помогнете да намеря изход от тази ситуация.

В моята рода няма разведени. Е поне преди мен нямаше. Аз дадох светъл пример и, ако питаш майка ми, внесох позор в редиците. Разведох се с Оногова преди детето да стане човек и да го познава даже. Тоест напуснах бащата, когато Спас беше на 3 месеца. А за последно е виждал баща си на година. Нищо не помни. Никога не съм казвала лоша дума за Мухльто, поне не пред детето. Няма и да го направя. Имали сме периодични моменти на съжаление, че виждате ли, ние точно си нямаме татко, но обикновено са били доста битово обосновани - да го возел баща му до болницата, а не да сме ходели пеша. След изясняване на проблема, се оказваше, че те и другите бащи не го правят и забравяхме тези глупости. Не пита за баща си, а и не мисли за него често. Знам, защото е гламаво дете и споделя всичко с мен. Даже и неща, дето не искам да знам. Не мисля, че е по-различен от връстниците си, или поне не, защото е дете на разведени родители.

Колкото съмсъгласна с теб за едно, така мога да споря за друго 
Съгласна съм, че  е по добре да бъде отгледано от един родител, който да го обгражда с любов, внимание, нежност и т.н.
Не съм съгласна, че дете отгледано от едни родител има склонност да се разведе. Ами ако беше така - може би 90% от пишещите самотни майки тук нямаше да се самотни, а щяха да търпят БНД само и само да не са сами- защото те са отгледани от "нормални семейства". Мисля, че всичко е въпрос на характер и късмет, а не на това дали си имал един или двама родители 
А иначе, по темата - смятам, че тези дечица са точно такива каквито и децата с двама родители - сред тях и тъжни, и меланхолични деца, но има и буйни, и жизнерадостни, щури и непослушни, отговорни и безотговорни ..... така, че те са просто деца. И точно днес нека им пожелаем /и се постараим с все сили да им го осигурим/ по-слънчево и колкото се може по-дълго детство   

Dioni, аз също смятам така, явно не си прочела правилно, аз също смятам, че развода не зависи от това дали си дете на разведени или не.
     

Изобщо не зависи от това, дали родителите ти са били разведени или не!
Моите родители имат прекрасен 31 годишен брак.Спокойно мога да кажа,че все още се обичат много.
Само мисля(мое мнение ),че тези, които са били с разведени родители, по-лесно се решават на тази стъпка. Става дума за притеснението,как ще съобщиш на родителите си,че искаш да се разведеш.Защото,тези родители, съгласете се, по-лесно приемат този факт.

Ако отношенията са достигнали до фаза в която разводът е най-доброто решение, самите родители би трябвало да посъветват детето си да се разведе. Поне аз мисля така.

А ако не са в час за какво става въпрос?
Аз например, винаги съм спестявала на майка си,какви семейни проблеми имам!Чат-пат съм и намеквала по нещо,но никога цялата истина.Просто не съм била толкова близка с тях, а пък и знаех първоначалната им реакция:"Ти си го избра!Ние като ти говорехме едно време,ти не даваше дума да се каже за него."
Знам,че някой ще каже,ами прави са.Така е!Не отричам!Но страхът от тези думи, винаги  ме е спирал да им споделям.

И какво толкова страшно има? Още повече щом според теб знаеш в какво могат да те упрекнат?
Ако ти кажат - ние нали ти казахме - с нищо няма да те изненадат. Пък да кажеш - "Прави бяхте, аз сбърках" не е като да си направиш харакири. 
Така че или няма да те изненадат или ще те изненадат приятно.

Aбе баш кат' "харакири" си беше за мен!
Това  беше най-трудният разговор с родителите ми.Майка ми вдигна кръвно,та викахме бърза помощ,баща ми взе да вика,ама наистина да вика,колкото му глас държи,че щом не ме бие системно,няма нужда да се разделяме.Какво ще кажат хората,как ще е детето без баща.....Абе шок и ужас Но аз нали съм инат,викам си,дотук стигнах,няма връщане назад.Ако искате ме подкрепяйте,ако не, сама ще се справя.
Моите родители са много консервативни и строги Майка ми се сърди 10 дни,а баща ми цял месец Накрая кандисаха.

А моята рече, че съм го предизвиквала сигурно.
Ми сигурно.

Ами ако дотогава си им спестявала всичко а накрая си им го забила "право куме, та в очи" нищо чудно и те да са се ошашавили съвсем. Трябваше да ги обработиш предварително малко че имаш проблеми сериозни дъра бъра, че те тормози, а не изведнъж и с рогата напред.
Пък и 10 дена (дори и месец) за сърдене не са чак толкова много.

Лично аз смятам, че е по-добре да бъдеш отгледан от един родител, но да си заобиколен от любов и спокойствие, отколкото да си "дете от нормално семейство" и да си свидетел на неприязънта, омразата имежду родителите си,
Това е и моето мнение от личен опит!!!!  

 
Аз съм дете на разведени родители, но това не ми е попречило!
Имала съм нормално детство, баби, дядовци. И най-важното нещо- майка ми, която ми е осигурила нормален живот!
Баща ми е чужд човек!

Важното е децата ни да живеят и растат в среда,изпълнена с любов,та дори и само с един родител!

пак ме изпълни адашке 
имаш тоя хубав навик 

За мен Изразът "Деца на разведени родители" е ...абсолютно неандерталски. Много опростен и елементарен начин на мислене...Когато чуя някой да го каже като собствено разбиране, го "смъквам" няколко нива по скалата. Родителите са различни, децата са различни, хората са различни...При цялото това разнообразие да вкараш в един шаблон толкова хора и съдби е безумие...
За съжаление и аз съм чувала този израз и го свързвам с нетдавнашното ни комунистическо минало. Толкова много неща тогава бяха вкарани в недодялани шаблони и този израз красноречиво показва последиците. Време е, разумните хора да преценяват адекватно и мислят преди да говорят.

Реално е хубаво едно дете да расте в среда с майка и баща.Реално ли?Последствия винаги може да има за децата при раздяла, зависи от  много неща и точно това цели въпросът, а не да се клишира, че детето е с разведени родители точно.Зависи от много неща-от характер, от поведение на самите родители при раздялата и много , много други Ако-та има тук.Аз лично съм се сблъсквала с такива последствия, примери бол около мен.

Благодаря ти, Пенелопа.
Няма как разводът да не се отрази на детето. На нас ни се отразява, а на тези малки душички. Децата, живеещи с 1 родител - обикновено майката, са различни. Съдя по себе си - аз съм свиквала да съм господарка на къщата, не се съобразявам с никого.
А клишето "По-добре с 1 родител - спокоен, любящ...." го мразя. Оправдание е. Питахте ли децата си, преди да се разведете. Задължителни са скандалите и побоите за развод. У нас поне не ги е имало.

Детето ти е различно, ако му позволиш да стане такова. Не се отнасям към сина си по различен начин, не му позволявам или забранявам повече. Не употребявам и изрази от рода на "Ако имаше баща......", защото това е минала работа и загубена кауза. Моето дете е съвсем нормално и средностатистическо и не е повлияна от факта, че живее с един родител по-малко.
Виж факта, че е с хронично заболяване го правеше по-различен в началото, но аз не позволих това да се задълбочи, така че надживяхме /почти де/ и тази криза. Реакцията на децата зависи от реакцията на родителите. Колкото и да са те като брой.

Е, аз на моите всичко им позволявам. Дори да изживеят развода. Много страдаха.

Разбира се, че ще страдат. Но това не ги прави различни. А само малко по-изстрадалаи.
Едно е да изпитваш някакви чуства по повод на нещо лошо, което ти се е случило, друго е да се чустваш ти или околните да се отнасят с теб като с различен човек, понеже /видите ли/ ти се е случило нещо.

Не визирам теб Мадам Гоца. Това е принципното ми мнение.

Ами аз точно това имам навпредвид, не отношението на околните. Аз, да си призная, криех в у-ще, че са Деца на разведени родители.

 

Винаги съм вярвала, че децата са много чувствителни и нашето /моето/отношение или притеснение подсъзнателно им влияе негативно. Затова в подобни случай съм подхождала директно, за да не давам поводи и възможности за реакции на околните. Когато напуснах мъжа си, го обявих на всеослушание, за да се наклюкарства народа и да им мине. Бързо се отегчиха от темата.

Когато някое друго дете попита сина ми, къде е баща му, той отговоря, че няма баща. Но го прави с безразличие, защото отдавна не го вълнува този факт.
Няма да твърдя, че липсата на баща не е дало отражение върху психиката му, но съм се постарала да не е травмиран от това.

Ей, ама перфектна майка се оказах, бе.

Перфектна си. Моите имат баща. Интересува се, дава пари.

Аз казвам,че е по-добре сина ми да живее само с мен и да е ограден с любов,отколкото да бяхме останали в къщата на свекърва ми,с която все се хващахме за гушите.Не бих позволила детето да е свидетел на това и на нехайното отношение на бащ си по случая-това би му изкривило представите за взаимоотношенията между хората.
Сега и двамата се чувстваме по-добре,той редовно се вижда с баща си.Ние с него запазихме приятелския тон и няма проблеми.

Това, че е по-добре с един родител, но щастлив е клише точно толкова, колкото и че децата на разведени родители трябва да са по различни по някакъв начин.
Всеки човек е различен и едновременно с това е като всички остнали. Всеки преживява нещата по един или друг начин. Някои деца преживяват тежко запазването на брака на родителите си, някои преживяват развода. Зависи то ситуацията. Важното е да не ги оставим да се чувстват различни и непълноценни или да се обвиняват.

Абсолютно подкрепям това мнение.

Ако продължава така ще почна да вярвам в чудеса.

А?

децата са отражение на нас и нашия мироглед.ако аз се чувствам като "прокажена" и по-различна,нормално е и детето да приеме този модел на поведение. аз назовавам нещата с истинските им имена,не крием нищо и дъщеря ми преживя всичко сравнително безболезненно.но е вярно ,че всичко зависи от ситуацията. ние с БНД сме много добри приятели,няма режими на свиждане и събиране на багажи в петък.незнам,при всеки е различно,но е важно да не се драматизира проблема пред детето,дори и от страна на баби,дядовци и сие.

Добър приятел с човека, който ме е сринал аз не мога да бъда.
Клишетата на страна, говорим за модели поведение, не за клишета, нали?
В тази връзка-кога е по-безболезнено за самите деца-защото няма какво да се лъжем-те винаги ще си задават въпроса защо татко не е с нас докато не порастат, а може и след това.Та-кога е добре/ то не е добре де/ раздялата да стане.Днес чух, че по-болезнено било, когато децата са по-малки?

пенелопа, мисля, че като се каже 'добър приятел' в контекст с БНД повечето от нас /аз включително/ имат предвид, че си говорят с него без да го наричат с епитети и не се замерват с чинии...поне не много често.

Не мисля, че има 'добра' възраст за раздяла, но в зависимост от възрастта се отразява по различен начин. Не мога да се сетя в момента, в коя книга го четох обяснено кога как се отразява иначе бих написала...но беше в или "Всичко е език" или в "Да позволим на децата си да пораснат без травми, стрес и неврози"....

Това не го разбрах. 

ще повярвам че хората поумняват.

Иса, ще потърся  тези книги, защото мисля, че на голямата и се отразява подсъзнателно някак.Аз искам щастливи деца, а трябва да знам как да го постигна, ако се наложи да живеят само с майка, трябват ми отговори на въпросите на детето.Тя се лашка в двете крайности в момента-ту го търси/ особено, когато и се скарам за нещо/, ту го игнорира/вчера например попита къде е татко, аз обясних, че е на работа/10 вечерта/, а тя заяви-ми нека си спи на стола в работата.Това от мен не го е чувала.
И друго-аз с добри чувства към баща им вече не мога да говоря, така че спирам.Епитети обидни за него никога не съм казвала, но за мен това не е "приятелство".

пенелопа, тъкмо писах и в една друга тема.... за мен беше от голямо значение да осъзная, че много неща са ми били пред очите, но не съм искала да ги видя.
Понеже ще ме награбят сега, не искам да казвам, че това  е вина, но е факт- било си е там, аз съм  искала да изглежда друго.. и на Каси съм го казвала същото.... и за това, че аз съм искала да изглежда друго или че съм си мислила едно, пък то излезнало друго наистина не мисля, че той ми е виновен и затова не само сме много близки, ние разчитаме един друг. Разбира се, че това ужасно много зависи от него.. може просто да сме имали късмет, че сме такива хора и мислим по подобен начин....
А за децата- не можеш да им спестиш всичко, ще има всякави периоди, никой не е неперекъснато щастлив и децата не са.

пенелопа, един съвет от мен...ако позволиш, разбира се 

Усещам, че си ужасно много огорчена в момента и наранена и .... но имаш две деца, за които да се грижиш - стягаш се, но по 'грешния' начин. Нищо не доказваш на мъжа си с това, че искаш да му покажеш как ще се справиш с тях сама...само вредиш на себе си, а също и /извинявай/ на тях.

Ако не искаш да говориш с мъжа си - не говори - но следващия път, когато се скараш на дъщеря си и тя ревне за татко - му се обади. Дай й тя да говори с него... а той само да посмее да не застане на твоя страна - спокойно можеш после да си излееш цялата натрупана болка върху му.

Тези деца не са само твои и не следва сама да ги отглеждаш - те си имат баща и като го изолираш децата ти ще загубят реална връзка с него. Той трябва да е до тях - да дава пари, да им се кара, да ги възпитава и то ЗАЕДНО с теб. Не допускай грешката дъщеря ти да започне да ви манипулира - всички деца го правят инстинктивно сякаш. Моята го прави същото, особено след време прекарано с БНД. Веднага й казвам, че ще му се обадя... Сега с това и завършвам. 

Иса, той винаги ме е подкрепял, когато и се скарам, не е оспорвал наказания например.НО когато беше с нас.Сега си е бил камшика.Уж е още вкъщи, но никакъв го няма реално.Когато е ревяла за него-веднага съм се обаждала , пък тя хем реве за него понякога, хем не иска да говори с него.
И друго-не доказвам дали и как се справям, защото е факт, че се справям за сега, така или иначе съм принудена, да му висна пред офиса като циганка с челядта ли?И също-мой е приносът голямата да го обича така, общо взето го познава чрез мен, а аз лошо за баща и не съм и продумала.Той трябва да е до тях, когато ги боли, когато паднат, когато се влюбят нещастно, когато са болни-да, наравно с мен, но това няма да стане, виждам го.Това се случва в семейство с двама родители, иначе единят винаги остава на заден план.Като си тръгне наистина ли смяташ, че на всяка температура на децата ще притичва?Или ще разбира въобще за това?Няма как да стане, той сега едвам намира време, камо ли като си тръгне, да ми идва в къщата в 12 вечерта, за да ги види няма как да стане просто.

От теб зависи това - не го проваляй. Виждам ви просто с твоя мъж сякаш... и пак ще кажа както са ти казали - преглътни си наранената гордост - не я изразявай чрез децата. Повярвай ми, ще дойде моментът, в които да му кажеш и покажеш, че ТИ от него нужда нямаш. Децата обаче имат и винаги ще имат нужда. Звъни му - всеки път. Питаш може ли да говори, детето иска да го чуе. Може ли да говори, защото дъщеря му реве за него след като си я наказала... и т.н. 

А иначе - да - смятам че трябва ако не да притичва, то поне да е уведомен за температурата, да чуе как детето кашля или как плаче или... това е да си родител, а не само да ги водиш в Макдоналдс уикенда. Може би, защото аз съм голяма паника като се разболее Дариа бившия винаги е на линия. Казвам му, че детето има нужда от него. Ами то си е така... ДЕТЕТО, а не аз ...

Преди беше казала, че искаш бившия да си запази връзката с децата - не се държиш сега така... Ако знаеш колко пъти сме се карали с моя бивш след раздялата и колко богати направихме М-тел от нашите телефонни кавги  Всеки път само едно съм повтаряла - Това дете е на двама ни и двамата сме отговорни и двамата следва да се грижим за нея. Аз не искам нищо от теб за себе си, а за детето и т.н. и т.н...

Иса, миличка, звъня всеки път, повярвай.Човек когато има желание , може.Той ако има желание няма да чака аз да го търся, той даже се дразни, мисли си, че чрез това аз се интересувам от него.Чрез децата.Аз няма как насила да им градя вече връзката, разбираш ли?То до тук устата ме е заболяла да говоря за тате товааа, тате оноваааа-казах ти-детето голямото има връзка някаква с него чрез мен, благодарение на мен.А то на мен гордост не ми остана така или иначе.Аз знам какво е да си родител, опитвах се да го науча.Ще положа последни усилия тези дни, ще видим.....

Заради децата си сме готови всякакво чуство на гордост да преглътнем. Но си има една граница, до която стигаме рано или късно. Когато разбрах, че моя Благоверен бивш, си мисли, че му звъня, защото искам да го видя /каза ми го/, а не защото детето е болно, тогава пррестанах да го викам. Или когато му се обадих за милионен път, да му кажа, че детето е болно, а той стигна до нас чак след 4 дни и каза " Що ме вкаш, виж, че нищо му няма." И това беше. Сега ако срещне сина си на улицата, няма да го познае. Защото не го е виждал почти 11 год. И то не по моя вина. В тези случай, какво да правим?

Най-много ме е боляло когато са болни и му звана,той ми каза както на теб-че го търся да се видим ,а не заради децата.Аз също спрях да го търся.Болни ,здрави,нямам нужда от него,нито пак децата имат.Един ден дъщеря ми си счупи крачето,обадих му се да ми помогне да я занеса до болницата(не мога да вдигам тежко),той ми каза"не ме безпокой в петък вечер"и затвори.Държах я на ръце в продължение на 5 часа б болницата.Пишеше от болка ,а аз трябваше да се държа и да не показвам емоции.Мисля ,че в този момент реших ,че никога повече няма да позволя да бъде техен родител.!!!!

Иса, съгласна съм с теб, но ако отсрещната страна е като бетонна стена - няма как да се получи.
Ами ето например мен, Вяра като е болна звъня да кажа, после той се обажда да проверява всеки ден по два пъти как е тя, има ли температура, ходили ли сме по лекари, трябват ли пари...И толкова.
Няма да се вдигне да дойде да я види, да я гушне, да я успокои като плаче...Никога не я е виждал откакто се е родила. Нито веднъж. Знае как изглежда от снимките. И съм крещяла, и съм се молила, и съм ревала...Нищо...
Е, питам аз, трябва ли да и говоря на Вяра, че баща и я обича, че се грижи за нея, пък макар и от разстояние? Че е желана, но просто така се е случило...
Като той никакви такива знаци не дава...

Децата умеят доста добре да се възползват от ситуацията понякога. Според мен е много важно да разберат, че не могат да манипулират единия родител чрез другия.

САБИНА, всеки случай е отделен и универсални решения няма...

Пробвала ли си да питаш БНД защо не желае да види детето? Да си поговорите, а не нещо друго... Може пък да си има някакви негови причини за това човека. Може тези причини да те накарат да се замислиш и да ги приемеш... може - всичко   

Питала съм. Не последва отговор. Отлага във времето. Гузен е. Чувства се виновен. Така е обещал на съпругата си - да не ни вижда, нито мен, нито детето си.
Не го приемам за логично.

а пък това че си един родител прави ли те автоматично щастлив.... за да можеш да си после и щастлив родител...пълноценен и тн.
да да - трънки бих казала тука ..малко по детски 

Каси, ако си бил системно тормозен...сигурно е облекчение.
Аз като сам родител не съм щастлива, ама хич!

е ама той не иска
то насила не става. тя пробва насила -т очо 4 дена продължи неговото внимание към дъщеря му, после пак реши че е по-лесно да нощува в офиса
въобще темата Пенелопа вече започна да ме изкарва извън нерви
Естествено Сабина - не говорим за пияндета и тем подобни - там положението е ясно. Говорим за общия случай с "УЖ нормални" хора.
Именно това казвам и аз - хич не станах по-щастлива като станах сам родител. Да, имам 1 проблем по-малко, но още 100 повече.

много мъчно много
милите ни дечица
Иса, и не само Иса де.. много ми е странно това желание на всяка цена да се оправдае овчедушието на бащите...
ти може би като адвокат ще предложиш и убийците да не влизат в затвора ако може, щото са имали някаква причина да убият.... 

Ох, Каси...Недей така! Иса се радва на цивилизовано отношение спрямо себе си и детето. Тя и хабер си няма (слава Богу! ) какво значи детето ти да е болно, а бащата да му дреме на гъ.а...И да си развява байряка по курорти и ресторанти през това време...
Та затова. Тъй де!

Това, че си сам, не те прави автоматично щастлив. Това, че си с някого - също за съжаление.
Щастлив можеш да си само ако решиш.

Абсолютно вярно!

НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПО ИЗчЕРПАТЕЛНО! 

Ох, не е така Каси... Просто се опитвам да разбера, което е различно от това да оправдая някой. Като разбереш какво стои зад конкретните действия на конкретния човек - става различно /поне за мен/. Тогава е много по-лесно ако щеш и да го изманипулираш този конкретен ЕРД. 

за мен нещата са много прости и зад некоректни постъпки стоят редица недостатъци н.р. егоизъм, мързел - това на първо време е достатъчно
това по никакъв начин няма да ми помогне да изманипулирам някого, след като той мисли само за себе си, би искал да се занимава с дете само ако има някаква изгода а той такава няма сиреч няма как да го накарам
ще има изгода някога, когато детето стане зрял човек и би имало полза от него
аз затова мога да се подпиша където поискате че ще дойде ден в който поне част от нашите "бащи" ще се заинтересуват от децата си
за мързела няма какво да говоря също - там е ясно
Но и двете неща няма как да ги оправдая. 
да се опитвам да разбера мързела не съм се старала.....

А да решиш да си щастлив - пак незнам. Пак ще визирам примерно човек, който е в затвора. Не искам да коментирам по-лоши случаи. Не мога да си го представя щастлив. Така че - не винаги е въпрос на претенции към живота. И тяхното неудовлетворение правещо те не щастлив. 
Става дума за задоволяване на елементарни потребности примерно. Които се разминават с претенциите. Има една пирамида на потребностите ... на Маслоу.. за да имаш нужда от потребност от по-високо ниво, трябва да си удовлетворил тези от по-ниското ниво... създадена е в управлението за да помогне да се изяснят мотивиращите фактори на работниците и служителите .. такива работи ...

за мен нещата са много прости и зад некоректни постъпки стоят редица недостатъци н.р. егоизъм, мързел
Според мен стой и домашното възпитание на бащата.Аз също съм израснала само с майка си.Всеотдайна съм към децата си също като нея.Брат ми също е такъв към синът си и съпругата си.А бившият ми е видял в семейството си само безотговорност към децата.Жив егоизъм от страна на майка си.Това го видях и  аз и децата живеейки с нея.Така че........нормално е,така е възпитан!!!

Каси, излиза, че повечето от самотните мами са все още на дъното на пирамидата - не могат да посрещнат дори физиологичните и материалните си потребности...Какво остава за върха...себеутвърждаване, реализация, дрън-дрън...

здравейте,момичета!   
НЕ СЕ ОТЧАЙВАЙТЕ!
като ви чета виждам,че всички сте млади и отскоро "самотни родители".
според мен и моя НЕСКРОМЕН опит ще ви кажа едно-децата стават такива каквито ние си ги възпитаме.а това,че има безотговорни бащи,че и майки(доста бащи вече отглеждат сами децата си)е факт.на какво се дължи тяхното безхаберие ще си остане мистика....
ще ви разкажа моята история накратка,а вие си преценете.
омъжих се на 18год.родиха ни се 2 деца.когато бяха на 3 и 5 години баща им замина в чужбина.и една година забрави да се обади.за живота си през това време няма да говоря.....но....дойде си една сутрин и каза-ИМАМЕ да връщаме.....пари.той си дойде с борч,не със спечелени пари.това в далечната 1986г.
е тогава вече ми кипна-взех си децата и багажа и просто си тръгнах.
отначало изпитвах същите терзания-те ще са без баща.......
в един момент се получи така,че вече не го мразя......
бяха трудни години......
с времето се окопитих.купих жилище,кола........
сина ми е вече на почити 20г.отговорен,работещт с приятелка от 3 години.чака я да завърши.
дъщерята е на 17г.учи в друг град в елитна езикова гимназия.
по нищо не личи,че са гледани от един родител-за протокола,имам приятел(и аз съм човек и то все още млад )
но си ги отглеждам и възпитавам съвсем сама и отговорно.
а бащата за тези години ги е виждал 1 път.и няколко пъти се е обаждал по тел.
........наистина,ако се сблъска с тях на улицата няма да ги познае. 
на 38 год.съм в момента и си мисля,че съзрях доста рано.
та моя съвет-стегнете се,няма невъзможни неща! 
и запазетете своето женско достойнство-не им се молете и не им плачете на бившите.само им повдигате самочувствието-тя не може без мен........
ДОКАЖЕТЕ , ЧЕ МОЖЕТЕ!
стана много дълго,извинете ме.

splitka,  
Браво на теб! Справяш се чудесно!
Дай Боже, повече такива мами да се включват и да ни дават кураж!   

просто опита си казва думата.
оказа се, че няма нищо трудно-просто да ПОВЯРВАШ във себе си.
силни били мъжете.......дрън,дрън......
не случайно народа е казал "зад всеки успял мъж,стои силна жена!"
    

Не ме четеш мен splitka
Аз от 12 год съм единствен родител
Криво лява и с периоди на затруднение се справям
Силни сме, защото сме жени
А, ти си го написала

mimmi,обърнах се така,защото повечето са "преснички"
справяме се,защото сме инати!
и трябва да даваме кураж на другите.
 

Чак пък мистика - много са прости причините за безхаберието.

А защо си мислите, че безхаберието, мързелът, егоизмът са приоритет на нашите бивши. Знам много настоящи с този манталитет. Моят, като стана бивш, беше 1000 пъти по-загрижен. Нали трябва да се презентира като идеалния баща.