Имахте ли реално нужда от помощ кoгато се роди бебето?

Абе чак толкоз да се разбираме - не е, пък и с 2те (това лято бяхме 10 дни ВСИЧКИ на морето и знам че никога няма да повторя  ). Ама правим компромиси, че без помощ пък накъде. И даже вече не толкова за помощта колкото че децата имат нужда да почувстват че имат и баби и дядовци, че знаеш ли докога ще имаме щастието ...

Както всички, ще прекарам и моя отговор през моята призма. Родих нормално, сравнително леко, имах много шевове, но бебето беше кротко. Мъжът ми отиде до офиса още 2рия ден от родилния дом  , седя в нас една седмица, помагаше през това време. На втория месец се върнах на работа на половин седмица, мъжът ми също работеше на половин и се редувахме в гледането до 5 месеца. После дойде свекърва ми за 6 месеца, в момента тук е майка ми за още толкова, много помагат, но съм готова за момента да останем пак сами тримата. 

Та - в първия момент след раждането не съм имала нужда от помощ, освен за чистене външна помощ. Двамата се справяхме чудесно с останалото.

Кейси, майка ми беше със същата такава фобия, най-накрая се наложи да дойде и брат ми с нея (та и той изкара малко при нас, малко на гости в Калифорния). Сега нов човек - самолета бил толкова голям, возело гладко (не знам тя какво очакваше) и т.н. Ако намериш някой да пътува с нея, не да водиш човек, но някой познат, който така и така пътува, може и по-спокойно да й е. С второто е различно, все пак трябва някой с голямото дете да се занимава.

Сонита, аз не мога да кажа, че с удоволствие се върнах на работа, ревях в началото и много го мислех малкия. И сега търся начини да съм с него по-дълго време, по-малко на работа. Не е лесно, със задълженията се справяме добре - работим, нахранени, изпрани и (по-малко) наспани сме, но емоционалният баланс е по-труден. Не е срамно да ти е тежко и трудно, малко са хората, на които им е леко и лесно, и не може всички да се мерим по тях. 

Не съм имала нужда от помощ при първото раждане .
При второто мъж ми ми гледа каката така , че пак не съм имала нужда от помощ .

хич не мога да се въздържа и да напиша нещо което са писали
зависи и от бебето и от помощта
аз видях и двете-лесно бебе и трудно бебе-хубава помощ и лоша помощ-никога не знаеш но бих предпочела лошата помощ защото ако бебето ти е трудно-мале мила...
И като не знаеш какво е трудно бебе
така че аз съм 100% - да имаш помощ

В какъв смисъл трудно бебе ?!?

Бубка, съмнява ме да се навие. По-скоро, ние ще трябва да се прибираме  А и Сами ходи на градина, което ще ни е от полза, докато влезем в ритъм.

Ако приема, че Самуил беше трудно бебе - ужасни колики, рев, почти по цял ден, кърмене (понякога и през 15 мин.), значи нищо не може да ме уплаши вече. А и се надявам сега на ред да е спокойното бебе.

Ако не си глезена, паника и организирана ще се справите и сами, т.е сама. Моят мъж също трябваше да взема много труден изпит след раждането на малката, изобщо се чудя как можа да се съсредоточи и чете, защото тя беше много ревливо бебе първите 2-3 седмици. Изобщо не съм чувствала липсата на помощ, но пък и аз обичам всичко да си свърша сама! Е, често съм била недоспала или уморена, но това се очаква щом си се решил на дете. Когато се роди първото ми дете, майка ми дойде с идеята да стои да ми помага първият месец. Сготви един, два пъти и си тръгна на 3ият ден защото видя, че се справям и нямам нужда от помощ, което си беше и така. Тя ми беше по-голяма грижа от бебето тези няколко дни, защото е много притеснителна и срамежлива та буквално трябваше да сложа и да я замъкна насила да яде или пък да изпие чаша безалкохолно.
Пък ако погледнеш колко постинги се изписват от майки сами гледащи бебета си .

Чувала съм, че има такива бебета, аз лично не съм случвала. Но я питай свекърва ми: след първата нощ у дома с второто ми бебе, която според мене е минала както си му е реда, т.е. то плаче, аз кърмя, то заспива, и след някой и друг и час процедурата се повтаря, намирам на сутринта една тревожно изправена и загледана през прозореца свекърва, ръцете скръстени, брадичката уморено подпряна на едната ръка, която се обръща към мене, и виждам в погледа й изписани апокалипсис, вселенска болка, обвинение на ръба на проклятието, а от гласа и мрачно се отронва: "много плаче бебенцето". Онемях. Замръзнах. Може би съм казала "какво?!", но не си спомням. После ми беше разказвано как имало бебета, които не плачели, пък моето ей на- плаче. Поне беше деликатна по своему: в един момент детето се ококорваше посред нощите и искаше да се забавляваме, аз хем го люлея, хем чатвам да не заспя, хем гледам да е по-тъмничко, че да се научи, кое е ден, кое - нощ. Като ми се кажеше сутрин "аз те чух снощи, че ставаш, и бях будна, и си мислех дали да не стана да те сменя, ама си казвам - що да ти са бъркам ..." Сигурно съм сменяла темата, наистина не знаех какво да кажа в такива моменти.
Така че може и моето да е било "трудно", знам ли.   Лана, убедена съм, че ти имаш нещо друго предвид.

трудно бебе-
което плаче нон стоп
има колики, и да няма е нервно винаги и се гърчи и реве до засиняване без въздух като го оставиш след като си го носила часове и в теб се гърчи и едвам го удържаш но поне само ръмжи и не плаче до засиняване
няма причина да плаче но плаче
не заспива , не иска да засуче
нямаш кърма но си целеустремена да изстискаш колкото можеш защото са казали че това е най-доброто и седмици караш на 2часов режим  24 часа, обаждат ти се да ти напомнят колко е добре с кърма и въпреки че цедиш 5сс те тормозят да продължаваш защото след три часа има хормон които намалява тези 5 сс на нищо, а бебето не иска само да смуче нещо което нищо не пуска и след триковете с тръбичка и и какво ли не даващ шишето
бебето не спи повечето време както всички мислят че правят новородените а то от раждането се е ококорило и плаче-къде са тез бебета където спяли се чудех аз, и къде са тез бебета където ги слагаш в кошарата и те гукат и заспиват
моето спеше 25 минути от двучасовия режим не всеки път през които аз 30 стоях на помпите
съжалявам но не помня първия месец и не не помня колко дълго не можех да се среша или излеза от пижамата и не не можех да се зарадвам че имам бебе и не не бях в депресия
след това започва да спи по 3 часа когато не очакваш
добави към всичко и това че нямаш никакъв опит с бебе и паниката е там въпреки 23-то изчетени книги и хилядите съвети от приятелки
маи са рядкост тези бебета защото аз ако се опитах да кажа колко ми е трудно и че не мога да се зарадвам  ме гледаха странно и ми казваха че няма неотгледани деца
освен това бебетата първите седмици и даже месеци не се занимават с нищо-не можеш да ги развличаш с нищо-е ако имаш такъв режим лошата помощ е поне 2 часа ако можеш да спиш без дасе събудиш, ако поне някои те освободи да се изкъпеш за 5 мин, да се срешеш, да си изрежеш ноктите-хаха-по едно време имах 4 часа за спане и мислех че това това е върха и че съм супер

Блажка, аз на това му викам лесно, т.е. нормално бебе  . За някои баби май е новост, че бебетата плачат.  "Защо плаче сега?"

E и аз да се изкажа по темата. Имах леко раждане за 4 4аса бебчо се появи, но шевовете си бяха кошмар 2 седмици не можех да си седна на д...то. Беб4о не беше хи4 от поспаливите 4ак към втория месец се нау4и да спи. не беше и от тези които оби4ат да си лежат кротко в леглото. Моята свекърва ми помагаше. Готвеше 4истеше переше, за което съм и благодарна, но все пак сега ако имам второ няма да я извикам, ще се замисля дали да викам и майка ми. Цялата тази суматоха около беб4о, непрекъснатите грижи съвети, радост, непрекъснатото желание на баба му да го носи на ръце след което то все пове4е не искаше да си стои в леглото ме изнервяха ужасно. Не можех и за миг да се отпусна, защото само при първото искимтяване на беб4о и ве4е баба му е нахлула в стаята, уж да мога аз да си по4ина, но уви ни аз наспата ни беб4о защото тои се будеше при най малкия шум. За мен най важното за едно новородено и неговата майка са спокойствието. Колкото и трудно да е в на4алото да свикнеш с безсънието с постояното кърмене и повиване ще ти е по лесно ако си спокоина а не изнервена от страни4ни фактори. ако имаш на кого да раз4иташ 4е наистина ще ти помага приеми помоща, ако не по добре се оправяи сама. най добрия вариант е ако идва някои за 1-2 4аса да ти помага и после всеки от кадето е дошъл колкото и гадно да зву4и.

Аз имах нужда първия месец, че трудно се възстанових от раждането.
Пумпал, щом човекът ще има изпит, май е хубаво да имате поне мъничко помощ.

Благодаря ви всички, за отговорите! Страшно ми помогнахте! Толкова различни мения от къде другаде бих могла да чуя, много съм щастлива 

Като чета какво сте написали смятам, че ще се сработя единствено с майка ми. Но ще ми е жал да я тормозя честно казано. Все пак това е изморително и за помощниците. Тя не може да дойде за два месеца и аз няма да я карам, ако се получи обаче ще е добре дошла.

Имам и много близки 3 приятелки, които съм сигурна ще идват по малко през деня, ако наистина имам нужда от тях. А съпругът ми каза, че ще се подготви възможно най-добре, за да не му се налага да се стресира в последния момент.

Остава да се надявам, че първо аз ще съм добре, за да мога да се грижа за бебето и второ то ще е относително кротко. От сега си мисля, че всичко ще е наред и няма да имам проблеми. Само то да се роди здраво, останалото са бели кахъри както се казва.

На всички много целувки за безценните съвети!

На твое място бих поканила майка си за празниците-тъкмо ще имате време да се сработите с бебока    а и ще изкарате първата му Коледа заедно!
Аз не исках никой да идва. Родих секцио и ми се падна едно от трудните бебета  , които само пла4ат и искат да са на ръце и не знаят що е сън    Ами оправих се 
Няколко месеца по-късно спешно се наложи майка ми да дойде, защото не бях добре и трябва да ти кажа 4е едва издържа месец и половина. Не сме се карали, просто българската среда и липсваше, роднини, приятели. Искаше да си тръгва още на втората седмица.
Успех каквото и решение да вземеш 

Не сьм чела всичките мнения така че може и да повторя нещо. Ако мьжа ти ще е минимална помощ, определено ще имаш нужда някой да е с теб. Дори и да кьрмиш, пак ще е добре някой да те отмени и ти да си починеш малко. Ако пьк не кьрмиш ще е добре за теб някой да поема нощните хранения и изобщо да те отменят от времем на време. Дори и да ти се падне лесно бебе, което спи и не плаче, самата ти ще имаш нужда от почивка. Аз си спомям че пьрвите 2-3 месеца, много често излизах вечер да се поразхода за 1-2 часа и сьпруга ми се грижеше за бебока. Ние нямахме никаква помощ, сами си гледахме бебето и се справихме добре, но сьпруга ми беше винаги насреща. Не мога дори да си представя как бих се чувствала, ако трябваше изцяло да се грижа за него.Другото което ми идва наум, е че голяма част от домакинските задьлжения като готвене, чистене и др. се пренебрегват, така че ако си човек, който дьржи на чисотата и реда, ще ти е доста проблемнно.
Ако имаш избор покани майка си, защото майките са тези който могат да ни разберат най-добре и да сме естествни с тях и да им казваме как се чустваме. Моя опит ми показа че в началото е доста обьркано и подкрепата от близките е много важна.