Въпрос към самотните мамчета

  • 2 968
  • 35
  •   1
Отговори
# 15
  • Варна
  • Мнения: 25
То и аз от малко повече от половин година съм официално разведена.Докато не бяхме всеки ми казваше недей така заради детето, а сега дори ме поздравяват за решението.Не се чувствам виновна и зле от това че не съм с бащата на детето, дори напротив "щастливо разведена" че аз след 7 години разбрах какво е да си свободен и щастлив.Така че живей си живота и игнорирай всеки, който ти е неприятен.

# 16
  • Мнения: 581
 #Crazy'само не разбирам кое е срамното??? #Crazy


и притеснителното... Rolling Eyes

Има един лаф - По добре сама, отколкото зле придружавана.
Я се стегни и не робувай на ограничености. Иначе има вероятност да си вредна за децата си. Мисля, че е лошо децата да растата с плевели. Загиват.

Горе нослето и дерзай  bouquet

# 17
  • Мнения: 420
Мен никoй нищо не ме пита, щото на хартия имам съпруг, а децата ми баща. Той обаче никога не е с нас, срам го е явно, срам го е и му е скучно с две красиви и умни момиченца, ама всеки с ценностната си с-ма. Та затова виждам само погледи пълни с въпроси, а на глас никoй нищо не казва, аз също си мълча. Боли ме ужасно, въпреки, че живея така вече 6 години, знам, че не е моя вината, знам, че семейство се прави от двама, въпреки всичко аз го изживявам като личн неуспех, като лично мои провал.Иде ми да застана на балкона и да изрева, ей така, всичкото ми глас да излезе с рев, може и да се успокоя, ама не мога да го сторя, все ще се намери някой да цакне на 911 и да ме приберат в лудница.
Ужасно е, направокошмарно да няма с кой да споделиш, майка ми в дълбока депресия,баща ми умрял 98а, сестра ми си има нейни проблеми, само аз съм и кусура, изобщо, на моменти си мисля, че най-добре да вземе мен да ме няма. Дископатията не ме отпуска освен това, за чий на този свят, само децата ме спират, не знам до кога обаче. аз усилено вървя към инвалиден стол, кой тогава? или да се унижа напикавайки се ....немога, оня ще ме зареже в първата канавка, до там ли да стигам?

# 18
  • Мнения: 95
Здравейте, мамчета. Както казва olimpiia всяко чудо за три дни. Така е. Всичко отшумя. Сега съм щастлива и най-вече спокойна. А таткото не се е обаждал от много отдавна. А всеки ден повтаряше колко ни обича. Вече не вярвам на думи, а на дела.  Бъдете и вие щастливи. newsm51

# 19
  • Мнения: 750
Не трябва да те е срам! Naughty
Аз ли4но никога не съм изпитвала това 4увство!
Нужно ти е пове4е търпение и сила за това....
Ще го преодолееш!
Успех! Hug

# 20
  • София-Велинград
  • Мнения: 1 310
Когато се разведох с първият ми мъж никак не ме беше срам,казвах си -на всекиго може да се случи.Бях горда ,че се справям с отглеждането и възпитанието на сина ми.Сега обаче ,когато таткото на Мария ни напусна, няма да  крия, че ми е адски гадничко.Вече не толкова ,че той си тръгна , както казва Динка;По добре сама, отколкото зле придружавана;.Неприятно ми е за това,че ми се случва за втори път,и ако първият път е имало и моя вина ,този път имаше друга жена.Чак срам не изпитвам,може би е по-скоро неудобство.С времето си мисля ,че и то ще отмине.Така ,че мила това ,което изпитваш е нормално Flutter

# 21
Да ми е неудобно? В никакъв случай!
Напротив, когато вървим по улицата с моето ангелче, си вдигам високо главата.
Нека хората, които незнаят си кажат: "Какъв късметлия!!!"
НО хората, които знаят: "ГЛУПАК!!!" У-У-У-У-У-У--У-У-У!!!!!!
Успех!!!
ДА ПРАВИМ ДОБРО, А БОГ ДА ГО ВРЪЩА НА ДЕЦАТА НИ!!!

# 22
  • Мнения: 1 681
Вероятно съм повредена на клетъчно ниво аз Grinning Въобще и за миг не ми е хрумвало, да се срамувам. Обективно погледнато, ако от нещо ще ме е срам, вижда ми се къде по-логично да ме е срам, че съм се забавила с раздялата, че съм се опитвала да правя изкуствено дишане на нещо мъртво отдавна. Или пък от избора ми за баща на децата ми, защото щом сме без подобна фигура в семейството, явно е бил неподходящо избран. Само че и от това не се срамувам, просто не мога (и не искам) да си позволя да си хабя времето и енергията с инвестиция в нещо, което ще донесе само негативи и на мен, и на децата ми. И неудобно не се чувствам, напротив, много си ми е удобно дори, аз по-осъзнато съм решила, че искам да се разведа, отколкото да се оженя (бе не говори много добре за мен, но тя истината може да боли, но не е обидна).
Впрочем, гордост от това, че се справям сама, също не изпитвам.
Виж, хубаво на душичката ми е от факта, че ежедневието ми, моето и на децата ми, не е компромис.

# 23
  • Мнения: 451
За срам и мен не ме е било срам,никога!
По скоро ме боли,като Славка,защо и при мен не се получи втория път,а трети-няма да има!
И въпреки,че причината за раздялата не е жена,от това не ми става по-леко.
Но напоследък осъзнавам,че съм постъпила правилно,точно,както го казва sugarfree , давам си сметка,че не бих търпяла ежедневието ми да е низ от компромиси и премълчаване,и моето и на детето ми! И да си призная,че болката ми вече не е към него,а по-скоро яд към себе си,че дълго правих компромиси с идеята,че ще се промени,както се кълнеше и ще се успокои,като заживеем заедно.Загубени години за мен #Cussing out

# 24
  • Мнения: 157
Срам ли??? Вдигай гордо глава. И да знаеш, че тези, които най-много те питат "защо се получи така", "какво стана", "ама как така изведнъж".... просто ти завиждат тайно, че си имала смелостта да направиш нещо, което те няма да направят никога.   bouquet

# 25
  • Мнения: 515
Срам ли??? Вдигай гордо глава. И да знаеш, че тези, които най-много те питат "защо се получи така", "какво стана", "ама как така изведнъж".... просто ти завиждат тайно, че си имала смелостта да направиш нещо, което те няма да направят никога.   bouquet

точно така е,никога не ме е било срам ,ч е сам майка която е избрала децата си пред това да се измъчва за нещо загубено и безвъзвратно отминало.Но понякога ме е яд за пропилените ми 10 години от живота ми.Но за сметка на това сега всичките ми познати и колеги ме уважават заради това което съм-добра майка,добър приятел и колега.Умна и умееща да се наслъждава на живота жена,децата мои поотраснаха и вече мога да бъда по свободна  и истинска.Имах съпруг само на хартия(един подпис в гражданското),незнаеше дори в къщи кое къде стой.Всичко друго беше по важно от мен и от децата.Никога не седна да си поиграе с тях или да им каже ,че ги обича,или да ги попита как са в училище.Дали с него или без негоо все същото е.так поне знам ,че вече не е до мен.

# 26
  • София
  • Мнения: 13 206
Не съм самотен родител, обаче потресена съм от способността на хората да задават нелепи въпроси... Rolling Eyes Rolling Eyes Rolling Eyes
Сега чета, чета и честно казано мен пък би ме било срам да задавам подобни въпроси...  Embarassed Хората сами споделят когато пожелаят и колкото пожелаят. Аман от нахалници! #Cussing out И защо питат? За да си цъкат после наум и да си викат "Добре, че не ми се е случило на мен". Факт е, че може да се случи на всеки. Моите родители се разведоха след 23 г. брак, без някога да е имало скандали или индикации за това...

mama na Mishi, не мога да ти кажа как да го преодолееш, защото аз не съм минавала по тоя път, макар да си призная като всички хора и аз не съм била далеч от тази мисъл в дадени моменти  Rolling Eyes. Искам само да ти кажа, че няма от какво да те е срам и да изпитваш неудобство. Случват се тия неща в живота. Да! Не са хубави, но в крайна сметка случили са се. Хората не винаги успяват да живеят заедно. Всеки продължава и намира пътя си. Децата са най-важното нещо в живота ни. Погледни детето си! Няма от какво да те е срам, нали?    bouquet

# 27
  • Мнения: 95
mama na Mishi, не мога да ти кажа как да го преодолееш, защото аз не съм минавала по тоя път, макар да си призная като всички хора и аз не съм била далеч от тази мисъл в дадени моменти  Rolling Eyes. Искам само да ти кажа, че няма от какво да те е срам и да изпитваш неудобство. Случват се тия неща в живота. Да! Не са хубави, но в крайна сметка случили са се. Хората не винаги успяват да живеят заедно. Всеки продължава и намира пътя си. Децата са най-важното нещо в живота ни. Погледни детето си! Няма от какво да те е срам, нали?    bouquet
Vache, както вече писах (по-горе) всичко отмина. Щастлива съм, че се отървах от един голям лъжец. Е, не познавам човек, който толкова много да се е оплел в лъжите си, както той. Щастлива съм, че имам прекрасна дъщеря.
А между другото ще ми кажете ли как да сложа снимка на Миши в ляво на екрана?

# 28
  • София
  • Мнения: 13 206
Vache, както вече писах (по-горе) всичко отмина. Щастлива съм, че се отървах от един голям лъжец. Е, не познавам човек, който толкова много да се е оплел в лъжите си, както той. Щастлива съм, че имам прекрасна дъщеря.
А между другото ще ми кажете ли как да сложа снимка на Миши в ляво на екрана?


Ми разбира се!!! Живота продължава! Такива неща те каляват!

За снимката на Миши

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=4825.0

Ако имаш проблем драсни ми на лични и ще ти оправя профила  Grinning

# 29
  • Мнения: 95
Благодаря  newsm51, но снимката е много малка.

Последна редакция: пн, 03 сеп 2007, 16:19 от mama na Mishi

Общи условия

Активация на акаунт