Публикувана: 10 септ. 2007, 14:51 ч.
Последно мнение: 12 септ. 2007, 15:31 ч.

Поздравяват ли ви ....

3 083
70
1

# 15 10 септ. 2007, 16:31 ч.

София
Мнения: 7 242

Иса, в началото не ме поздравяваха и аз не поздравявах. Чувствах се леко стресирана и не на място. На първата родителска ми беше много кофти - никой не ми каза и думичка... После, покрай РД на децата се опознахме и точно мамите, които смятах за "най-надути", се оказаха много симпатични. Та в началото и аз си мълчах, сега "като старо куче" поздравявам наред. Може да почнат да поздравяват по-нататък Wink

# 16 10 септ. 2007, 16:35 ч.

София
Мнения: 6 999

Лекси, ха дано, че ми е едно такова неуютно така, а и не само /последното обаче ще си го спестя, за да не излезе, че съм предубедена/ Peace

# 17 10 септ. 2007, 19:03 ч.

Варна
Мнения: 6 873

Поздравявам с усмивка и винаги ми отговарят. На повечето не знам имената, то на децата още не мога да оправя имената нищо, че сме 4та група, но поздравявам. И съседите си поздравявам.
Да влезеш в стая и да не поздравиш си е простащина.

# 18 10 септ. 2007, 19:21 ч.

Мнения: 17 407

Някои- да, други- не. Аз по-рядко ходя де, но повечето не поздравяват.

# 19 10 септ. 2007, 19:23 ч.

София
Мнения: 62 595

Винаги поздравявам, но понякога посланието е различно.
Първите няколко пъти поздравявам. Когато на втория или третия път вече родителят също ме поздрави, всичко е наред.
Но ако след, например, седмица упорито добронамерено поздравяване от моя страна получа като реакция мръщене, извръщане на главата или високомерен поглед, тогава започвам да се забавлявам. Пак поздравявам, но вече е с определени нюанси.
По това много лесно се ориентирам кои родители са дружелюбни и кои се правят на големите тежкари. И обикновено предвижданията се оправдават на родителската среща.

Не мога да разбера, какво толкова лошо има родителите да се поздравяват. А как ще научим децата да се държат добре помежду си, ако ние сме темерути?

# 20 10 септ. 2007, 19:26 ч.

Мнения: 17 407

Аз си мисля, че повечето не се поздравяват, защото не се познават. Ще питам и мъжа ми, че той основно води и взема.

# 21 10 септ. 2007, 19:34 ч.

София
Мнения: 4 884

Аз винаги поздравявам първа и в повечето случаи ми отговарят. Но често се случва да ме отминават без да отговорят на поздрава ми, от което ми става много неприятно.

# 22 10 септ. 2007, 20:39 ч.

Мнения: 516

Обикновено поздравявам първа. До сега не ми се е случвало да не отговорят на поздрава ми.

# 23 10 септ. 2007, 20:52 ч.

Sofia
Мнения: 8 819

Аз съм от новите родители- Влади е от 4 дена на градина, засичала съм двама или трима татковци и съм ги поздравявала- много тъпо ми се струва да седим в едно помещение и да си чакаме децата и да сумтим, примерно newsm78

Първите два дни поздравих през сълзи Embarassed

Иса, всъщност за себе си съм установила,че колкото съм по-любезна и възпитана, толкова по-вкиснати и надути са хората с/у мен #Crazy

Ама,не се отказвам,де Naughty

# 24 10 септ. 2007, 21:00 ч.

Мнения: 1 220

Всички, които се разминават на територията на детската градина се поздравяват, едва ли се познават всички помежду си.

# 25 10 септ. 2007, 21:01 ч.

София
Мнения: 4 884

Цитат на: Gena в пн, 10 сеп 2007, 20:52

Първите два дни поздравих през сълзи Embarassed

Ама,не се отказвам,де Naughty

Има нещо много вярно в написаното от теб, за жалост.
В квартала има една мама с много хубаво и лъчезарно детенце. И колкото е хубаво хлапенцето, толкова е антипатична майка му. Всеки път като я видех, аз я поздравявах с усмивка, а тя демонстративно ми показваше, че и досаждам с поведението си. Обаче аз пак се разминавах с нея усмихната, и пак я спирах с някакви въпроси от рода на :"Как сте?".
Докато един ден не чух от обща позната, че съм много досадна, все съм я поздравявала, разпитвала за детето...И просто не съм се сещала да я оставя на мира да се разхожда с количката. Стана ми много тъпо. Мислех, че хората харесват усмихнати и приятелски физиономии, с които да си кажат едно "здрасти".
И даже в яда си констатирах, че тая майка трябва да ми е благодарна, че въобще контактувам с нея, защото интелектуалното и ниво е далеч под средното за една съвременна жена.
И спрях да се усмихвам, спрях да я поздравявам. И тя си отдъхна.

# 26 10 септ. 2007, 21:20 ч.

София
Мнения: 819

Цитат на: Вини в пн, 10 сеп 2007, 15:30

Аз съм тъпа, упорита и поздравявам. Laughing

Другата седмица Стела като тръгне на детска настоявам да поздравиш и мен, иначе АЗ ще те поздравя некисело Laughing

По темата - да, винаги поздравявам и ме поздравяват Peace

# 27 10 септ. 2007, 22:24 ч.

Мнения: 51

И ние с мъж ми сме от хората, които държат на тези уж "елементарни обноски" Flutter

и поздравяваме дори и хора, които са ни просто познати или хора, които познаваме бегло но срещаме често в градинката на детенце. Grinning

И даже според мен това дава много добър пример за децата - вежливоста е хубаво качество.

p.s. И честно да ви кажа незнам защо на някой хора им тежи да кажат едно "добро утро" например Thinking