какво да правя в моя случай?

Единственото, което ми се върти в главата е да го разкараш.
Нямаш ли и ти право да срещнеш някого, на когото дъщеря ти да казва "татко"?

Брях! 
Аман от серийни осеменители, аман...
Ама ти ме разби. Как може да не знае датето, че това е баща и?
Всъщност, вече нищо не ме учудва.

Ох, пак съм аз.
Не мога да разбера как си позволила такова развитие на нещата.
Защо?
Така сте объркали детето, че не ми се мисли за после 

писах и в друга тема на жена обвързана с оженен мъж
няма да се повтарям - мояьтамисъл е следната - нищо което се гради дълго време на лъжа не свършва добре
не евъпроса да полъжеш месец-два - и себе си и да останеш с лъжец, но систематичния живот с ЛЪЖЕЦ - не завършва добре

не става дума да хванеш оженен и да откриете любовта и той да избере теб...
но това да се примиряваш не само да си втора цигулка,  ама в леглото ти да се търкаля някой дето СИСТЕМАТИЧНО И МЕТОДИЧНО лъже ВСИЧКИ!!!!!!! че да почнеш да лъжеш и ТИ!!!
и как си мислеше че всичко ще свърши без да си платиш тези лъжи? не става.
а моето вярване по въпроса е, че когато ние родителите сме слаби да понесем изпитанията, поднесени от съдбата - тя ги праща на нашите деца...
толкоз по въпроса - не мога да ти съчувствам защото сама си избрала да лъжеш, и да бъдеш с лъжец...

по въпроса за детето - аз лично след като открия че съм само ПОРЕДНАТА лъгана - хващам си партакешите, казвам на детето, че има баща но той я е изоставил и с това приключваме въпроса. или й кажи по-скоро че бащата е възпрепятстван, че така става че рпонякога бащите не живеят с майки и децата...замажи положението но й кажи истината - че няма баща.
щото оня излъга жена си, сега излъга теб, а после... лъже сигурно и новата изгора....
лъже и детето и себе си ,че прави нещо - в действителност просто ви държи докато му трябвате...
не прекъсвай неговата връзка с детето - не веднага, но я поограничи...поне няма да ви боли толкова като иде при другата
освен ако тя не разбере що за стока е и не го натири...тогава пак ще си ти на линия....
но избора е твой, детето също....само че е крайно време да мислиш за него не за себе си и личните си чувства
ако го тормозиш с присъствиетона такъв печен ЛЪЖИЦ и мошенник - нищо няма да свърши добре
теб те излъга, що мислиш че ако намери др и има един ден дете и от нея - няма да ви зареже?

Аз бих го разкарала на часа!!!!А какво ще стане когато е на 7 и вси4ки деца в у4илище ще  я питат "това бащати ли е".Понякога си пречиняваме много проблеми заради някой който дори ти си осъзнала ,че не си заслужава да си проваляш живота заради него.Пъ к и catnadeen е много права ,нещо,което се гради жърху лъжа рано или късно излиза на яве и не свършва добре!!!

Вземи помисли малко и реши ТИ какво искаш.

Винаги може човек да каже истината.
Колкото до лъжата - досега май доста добре се справяш с лъгането на всички около себе си, и себе си самата.

 
 

каквато съм многословна и обяснителна, тоя сюжет ме остави абсолютно безмълвна!

Ама откъде накъде ще ти съсипва живота до безкрай?!! Твоя и на детето ти?!!!
Тоя хубостник си е баш за моята темичка и ще влезе в топ 5! 

Всичко друго проумявам, обаче тоя принцип на кучето: "няма да те ям, ама няма да те дам!" ме потриса!

Зарязвай го по най-бързия начин и детето ти да го забрави, докато е малко, че като порасне не зман по какви психоаналитици ще ходите, за да му подредите понятията на хлапето в някаква що годе понятна картинка. Горкото!

Виждам, че пишеш доста хладнокръвно за него и "голямата" ви любов, така че едва ли ще ти коства големи усилия да го разкараш. Просто е крайно време да му се противопоставиш!

Всъщност избора е много прост.
В момента създаваш проблеми на себе си и детето си, за да не се развали кефа и спокойствието на един женкар и патологичен лъжец.

и това ти го казва мъж, не октачена феминистка-мъжемразка! Абсолютно е прав Пантерчо - няма какво да добавя

Няма какво да те манипулира. Ако иска да е баща, да бъде! Това вашето обаче е престъпление спрямо детето, извинявай.
Бягай от този мухъл и НЕ лъжи детето си.

По мое мнение зарежи го този...веднага. Не веднага, вчера!!!
1. Намери си Човек, който ще е до теб и ще ви обича (не мисля, че ще е проблем)
2. Според мен, детето все още е твърде малко, за да му обясняваш какъв е баща му (биологичния)
3. Сборно от 1 и 2 - дай шанс на детето си в един момент да каже на някой добър човек "ТАТИ"
4. Тогава то само ще може да обясни на другите деца, че са се объркали...

Кажи на детето истината или го остави наистина без баща.

а не 4 не го приемам
детето трябва да знае ч(е биологичния баща липсва и да е благодарно че има нов тати
да то ще вика тати, но за мен - трябва да знае че реално истинския баща го няма
иначе би било отново лъжа...поне за мен

Темата се измести, но аз съм съгласен с Дани в случая. Детето е много малко за такива обяснения. А и не са толкова спешни, освен ако авторката реши да му каже сега кой му е биологичния баща.

@авторката - може да пробваш да питаш женкара - какво да казваш на детето като пита за баща си, ама се съмнявам че ще има полза. Такива типове са доста "хлъзгави" - ще върти и ще суче и накрая нищо конкретно няма да каже и ти пак ще продължаващ да се чудиш.
Всъщност решението какво и на кого да кажеш си е само твое. Ако продължаваш да се изживяваш като жертва на обстоятелствата без право на глас - историята ще си продължава така.
Ако решиш да си вземеш живота в ръце - имаш много пътища.
Какво иска или не иска той няма значение.
Значение има какво искаш ти и какво е добро за детето. Поне според мен. За себе си - ти решаваш.

Пантер, зарежи!
Аз питах преди и отговор не получих...щот` така по-удобно 
Аааа...имаше ревове де...сега нищо 
Пфу, да се чуди човек жените (и аз най-вече) имат ли акъл за пет стотинки, та се връзват на приказките на подобни женени Убавци? 

И аз това се питам последните 3 години.

Женен, неженен, все тая. На такъв и жена да си му не е по-добре според мене. Ама хората се връзват. Някой даже му викат вклюбване.
Важното е в един момент да се осъзнаеш и ако връзката не върви независимо поради каква причина да я прекъснеш овреме.

Скъпа neznaina, аз лично винаги съм била на мнение, че на децата трябва да се казва ИСТИНАТА.
Само че каква е истината във вашия случай?! Ами такава: БАЩА НЕИЗВЕСТЕН.
Така че разкарай този фалшив "неизвестен баща" от твоя и нейния живот, и й кажи истината.
А именно, че сте сами.
Че има и такива семейства, които се състоят само от мама и дете и т.н.

Този мъж, от когото си родила дете е женкар и използвач, а ти си проявила глупост...
Но, каквото било, било.
Просто спри да се самозаблуждаваш и вземи живота си в ръце - позволи на себе си да имаш истински мъж, а детето ти - истински баща!
И не забравяй - "не е луд оня, който яде баницата, а оня, който му я дава".
Смелост и успех!

Прекрати тази абсурдна връзка, гледай си детето и се радвай на живота.

Това ме потресе, наистина!
Вярно е , че отстрани лесно се дават съвети,но е вярно и че хората отстрани понякога усещат нещата правилно.Аз съм в подобна ситуация и ще ти кажа, че винаги истината е за предпочитане.Кажи я на висок глас, така, че да се чуе(от теб най-вече).Нека този "баща" понесе отговорността си.
Детето ще приеме истината доста по-лесно, отколкото си мислиш.Помогни му да изживее детството си щастливо!А за това трябва да си помогнеш сама.
Успех, каквото и да предприемеш!

Успех, подкрепям те напълно за взетото решение 

Как ти живееш живота си - смятам е твое решение. Ако си щастлива с него - така както стоят нещата - бъди с него.

Но по отношение на детето - смятам, че постъпваш ужасно грешно. Нещо повече - смятам, че постъпваш егоистично и поставяш мъжа над детето ви. Което показва колко много го обичаш, но...

Аз бих казала на детето истината. Струва ми се, че дори сега вече си закъсняла. Той не иска да се разведе, той не иска хората да знаят за връзката ви /от родителите си пък как си скрила за мен е загадка, но айде ...вярвам ти/, той не иска да признае детето... Всичко това мога да го приема. Но още от началото следваше да казваш на детето 'баща ти", "тати" и прочие. Кажи й сега истината и дано не й се отрази зле... Но ако сега си замълчиш или отново излъжеш този въпрос ще ти бъде задаван през годините още много пъти. 

Разбира се-грешка огромна си допуснала-да те държат в сянка, а ти да не можеш сама да вземеш решение за детето си.
Истината.От самото начало, за да няма такива латиносериали.И внимавай следващия да не е женен.Или ако е-да не забременяваш.Успех.

Шокирана съм как може да се подхожда така безотговорно към едно дете. Баща неизвестен, някакъв се мотаел, който уж му бил баща, пък уж се криел, пък женен, пък си имал приятелка. Ама защо пък да е просто,като може да е сложно?! Латиноамериканските сериали са забавна комедия в сравнение с тази сага. Пълна безотговорност и простотия!

Извинявай, ама  ти защо си мислела, че това, което прави тоя боклук с жена си, няма да го направи и с теб?

Лъже жена си, защо да не лъже и теб? Ти не си по-специална... Вероятно и на жена си така дума не дава да издума за развод. Той какъв е - това е друга тема. Концентрирай се сега върху това каква си ти и какво искаш от живота

Детето обаче е твое и ти носиш отговорност за него и за душевното му здраве. Така че стягай се и направи всичко възможно този човек да максимално да намали присъствието си в живота ви.

Мда, аз пък бях съпругата в една такава връзка... дето му се щеше и двете ни да има, пък понякога и трите...

Няма страшно, на всекиго се случва - важното е само да си съберем акъла овреме и да разберем кога трябва да спрем!!!

И аз бих ти казала, че детето ще понесе по-лесно, отколкото предполагаш, фактът, че .... му е баща.
Но тази истина носи и отговорност от страна на .... .
След като той не може да понесе тази отговорност, ти следва да си подготвена за това, че ще останеш сама с детето и той ще си ходи при другата, където няма да има тези отговорости.
Имаш право на щастие и сигурно ще се намери друг човек, когото да обичате, и двете...
успех и слънчеви дни, много щастие ти желая...

И аз съм на това мнение.

Когото и да срещнете двете с дъжеря ти отсега нататък, този човек си е биологичният му баща и този факт няма как да се промени. Детето ти заслужава да знае истината.
А иначе - от моя гледна точка към днешния момент "баща неизвестен" в документите на детето си има и преимущества..
Късмет!

А, на мен не ми стана ясно КОЙ е истинския баща за пред света?  Или всеки знае истината, но игаят по вашата свирка

Акопиташ мен, най-добре е да оставиш нещата така както са за детето и да се разделиш с господина. По този начин детето няма да страда по току-що намерения и моментално изгубения "татко". И без това достатъчно си лъгала....

ако обаче мислиш да продължите връзката или срещите си и той настоява да вижда детето, нямаш друг избор да кажеш истината не само на това дете но и на всички останали. Независимо каква болка ще причини това на НЕГОВОТО семейство и НЕГОВАТА репутация, ти имаш този дълг заради детето и заради себе си!!!..... В общи линии мнението ми се припокрива с останалите и няма смисъл да пофтарям и перефразирам.

На детето винаги можеш да кажеш това което всички ние казваме на нашите - че има баща но той живее на друго място и т.н. ( това ако се разделите)

Успех с решението и кураж в борбата ( който и път да поемеш няма да е лесно ).

За мъжа няма и не искам да коментирам.

съгласна съм с всяка дума
ако ще се разделяш - не казвай на детето
но ако иска срещи с него - кажи му иначе ще научи вв най неподходящия момент и ще станее ад

След като толкова години си съгласна на всичките му условия и продължаваш  да се съгласяваш, явно е, че не искаш да  прекъсваш връзката си с него.
Иначе съм много съгласна с киара.
Или се разделяте, ама  наистина и окончателно и не го допускаш до живота ви, или казваш на детето и всички останали, а той да си плаща за дяволъка. Според мен му е време. Колкото и да го обичаш, надявам се да обичаш повече детето си.

В цялата история потърпевшо е детето.
Това което му предстои да преживее . . . не искам и да си представям.
Понякога хората в егоизма си са толкова жестоки, че не им пука какво оставят след себе си, а една детска душа е толкова нежна  . . ., интересува ги само те да са добре и да получат това което искат, дори за сметка на своето дете.
Това е истината. Много бащи са на това дередже (за съжаление), а децата с жални очички очакват да видят и гушнат своя "баща".
Жестоко е спрямо тези невинни деца . . .

Стига, бе...

Това дете няма да е винаги дете - нали така? Но на тази възраст е много вероятно да продължи да помни въпросния 'приятел на майка си'. Разделят се те двамата, но детето все си говори за "чичо Ванчо" и какво - цял живот да си мисли, че той е никой... Или още по-лошото майката да реши да каже истината, когато детето е на 20-30 че и 40 години... Аз такова нещо на майка си не бих простила 

Докато е дете може да му кажеш: "Баща ти живее другаде." Ама после какво ще му каже? 

Еееее, това дете е на 2г, няма да помни нищо (освен подсъзнателно) Моите деца не помнеха дори, че имаме куче с което живееха всеки ден, а бяха на повече от 3 като се разделихме с него. Не помнят и мои много добри приятелки, дори и тези които бяха всеки ден с нас и им объщаха мнооого внимание....

Съмнявам се детето да помни добър познат/приятел на майка си освен ако няма много силна емоционална връзка с него или някакви супер впечатляващи преживявания....

Киара,  този въпрос с помненето е спорен- въпрос на физиология- едни хора помнят много, други  малко. Дъщеря ми например, беше на по-малко от годинка, когато  се опитвахме с баща й да се разделим... ми 3 месеца ни го видя, ни го чу, но в мига в който пак се срещнахме тя протегна ръце и му каза тати".... дори ако не е виждала някой повече от година, не го забравя.. така че различно  е, аз имам спомени от 2 годишната си възраст, а синът ми  също още помни неща, от времето когато е бил  на 2.5.....С което  казвам, че няма как да знаем  какво и дали ще си спомня детето... според мен е по вероятно да остане някакъв спомен и дори посъзнанието да го изтласка, пак ще бъде там като  асоциации и търсене на конкретна емоция.

Щом казвате, може и така да е, но все пак е достатъчно рано за една евентуална ТОТАЛНА раздяла която да не остави много дълбоки следи в детето.

В крайна сметка авторката сама трябва да вземе най-важното решение - на къде, и от там на сетне малко по малко нещата ще си дойдат на мястото, а на детето винаги има начини да му се "помогне" със спомените.

съгласна
и после винаги може да се каже кой е бащата - не е нужно ем да му каже на детето, ем да се раздели - така детето хем ще проима баща, хем ще го загуби - това е повече от жестоко!

Мисля, че още в началото си го знаела какъв е по природа бащата и си взела своето решение ( аз не бих те упрекнала), но мисля че трябва да обясниш на детето си ситуацията - без повече лъжи. Казваш, че той се грижи за вас, от тук нататък от теб зависи да го накараш да поеме отговорност и да я признае за свое дете. Това е важно за твоето дете, вярвай ми. Успех

И какво причиняваш на детето? То така и не знае, че това е баща му. Ако мъжът толкова много държи на това дете - да го припознае, да поиска режим на свиждане, да го вижда редовно. Да си носи отговорността за действията. А не да се скатава като мишка в брашно и да прехвърля отговорността на теб.
Вашите отношения нямат никаква връзка с детето. Мъжът ако е баща на място - може да си го вижда дори и да сте разделени. Пък като е помияр...
Иначе - моите поздравления за решението, дано да имаш сили да го удържиш и да си уредиш живота така че да си спокойна и ти и детето.

Подкрепям казаното от Panther !
Успокой се,всичко ще бъде наред!Вярвай ,че това е най-правилното решение и не се упреквай!Не ти причиняваш лошо на детето,а някой друг!Ти го спасяваш от този някой,така че не се вини!
Горе главата и много сили ти пожелавам!

А реши ли какво ще кажеш на детето?
Иначе и аз съм съгласна с Пантер... егати и малодушника- да ви вижда, ама скришничко, да си пази животеца, ама да те държи на близо, та да нямаш ти живот... И какво причиняваш на детето... да му кажеш "ми тоя батко ти е татко, ама не иска да се знае и го пазим в тайна"
Правилно си решила,  да ви се маха от живота, ако иска да присъства -да се обяви като баща на детето.... дори да не го признава, достатъчно е да не се крие според мен и да  й бъде баща. Макар че, честно казано аз в подобна ситуация бих заставила бащата да се покаже на светло, не чрез съд, а само чрез непазене на тайната му. Щях да кажа на детето, на близките си на приятелите си.. С ясната идея, че това значи край на отношенията ни, но и край на лъжиите.....
Ще се справиш, не се оставяй да те облъчва с чувство на вина...

Абе не може и вълкът сит и агнето цяло.
Той човекът така иска да си кара - и тук и там...
Хитрец 

Не мога да го разбера, опитвам се, ама не успявам... Ако има чувства, не му е ли е мъчно, че детето почва да търси баща си, той е там, а  в същност го няма! Ако няма чувства- за какво се навира при тях, че й кара жената да му пази тайната ( изисква го даже, доколкото схващам)
Има нещо силно объркано, дано авторката знае какво е......
.....не е хитрец, много по-силна е думата.... и пак завършва на "ец"

И какво толкова сложно има за разбиране? Направил си е човека харем - 3 мацки, прави си кефа с която иска когато иска, играе си с детето по един час на седмица и затова е "много привързан", от време на време им подхвърля някой лев "помага им финансово". Минимални задължения, само си гледа удобството (няма да пиша повече че почвам да изпушвам).

Дано наистина да имаш сили да сложиш край... защото той вероятно няма да спре да ти се обажда, да те убеждава, че ви обича...
Въпросът е ти самата да се убедиш, че подобна връзка няма перспектива...


И според мен най - важно е да решиш какво ще кажеш на детето.

"Всъщност избора е много прост.
В момента създаваш проблеми на себе си и детето си, за да не се развали кефа и спокойствието на един женкар и патологичен лъжец."

Най-доброто решение за детето е да живее истински живот с истински хора , в който нещата се назовават с истинските им имена и всяко нещо има  истинска стойност  , а не да се оплита в лъжи  и да прави компромиси със себе си преди още да осъзнало какво значи думата компромис , как ще го научиш да се уважава по-късно ,ако ти не уважаваш себе си . Явно е дошло времето да кажеш стига и да отвориш нова страница , по-добре да му кажеш истината такава кавато е и да започнеш живота си на чисто . Дори и да е трудно и с катаклизми в момента определено бъди сигурна че правиш най-доброто за детето си като му даваш истински живот , с истински хора и взаимоотношения , а не с лъжи и манипулации , лъжеца никога няма да спре да лъже , а егоиста никога няма да успееш да промениш той винаги ще мисли първо за себе си и само за себе си  , а за другите само ако удобно му влизат в плановете така че направи най-добро започни ти да мислиш първо за себе си и за детето си .

Браво, взела си наистина смело решение. Остава само да го устоиш защото съпротивата ще е невероятна, както сам си се убедила   (а това е само началото).
Той ще се опитва по всячески начин да те притиска, манипулира и дори изнудва. За щастие в теб е най-големия коз - неговата тайна  Винаги можеш да използваш това като заплаха за да те остави на мира. НЕ се оставяй да ти насади чувство за вина за създалата се ситуация - той е виновния, не ти!

Иначе, зависи от ситуацията и стила ти, аз лично съм на мнение че е най-добре всички да разберат за неговата "малка" тайна, и това не е начин да си отмъстиш, а просто да се опиташ да подредиш понятията в собствения си живот и този на детето. Той може да прави каквото си пожелае - да приеме или не детето и съответната издръжка за него.

За самото дете мисля, че ще е най-добре за сега да не и казваш нищо, ще кажа и защо. В близко бъдеще те очаква доста голяма битка, с мъжа, със съвестта ти и прочие, трябва ти време и психическа сила да преудолееш всичко с възможно най-малко сътресения. Ако сега кажеш на детето то от своя страна ще иска ( с право )да знае повече, истината и какво ли още не, ще започне да пита защо вече не идва, защо си отиде, не ме ли обича, защо това, защо онова..... Самия процес на принизяване на толкова сложен проблем до нивото на детското мислене е много сложен (т.е. ще ти отнеме допълнително енергия) и се съмнявам, че ще имаш нерви да обясняваш и разясняваш точно сега. След време, когато нещата поотшумят и живота отново стане монотонен, когато детето започне да разпитва за баща си би могла на спокойствие и трезва глава да седнеш и малко по малко обясниш нещата. Тъкмо тогава вече няма да действаш импулсивно ....