Не иска да се храни?

Нормално е детето ти да иска/не иска всичко това. Както и да поиска да запали цигара, да пие алкохол, да му купиш наркотик...
ТИ обаче какво ще направиш? Ето, това е интересното. 

Понякога се храни много добре,но не винаги,не го насилвам за нищо...знаете ли от година не е мръднал в килограмите..15 кг е и не повече..не че съм тръгнала и да го тъпча..

Нищо фатално не се е случило. Направи сухата храна приемлива, напр. сандвич с кашкавал и гарнитура салата, хамбургер с домашно приготвено кюфте и листенца салата, сандвич с яйце и сирене и айрян и т.н. Преди години моя приятелка имаше асортимент от домашни сандвичи тип Макдоналдс, за да накара сина си да яде. Освен това вместо супа, можеш да предлагаш домашен зеленчуков бульон в чашка или много рядка крем супа, също в чашка.
Нормално е на детето да му е омръзнала готвената храна и да иска да яде и друг вид храна.
Единствено бих се противопоставила на вафли, кроасани, бискиви и др. подобни като заместител на основното хранене.

това наистина е идея

Според мен е по-добре да го накараш да ти помогне в приготвянето на някаква (не суха) храна, специално да го извикаш, за да му поискаш мнението и да се съобразиш с него (например: кое би било по-вкусно - морков или картоф, дали да сложиш домати или да е бяла супата...).
Не мисля, че е добра идея от една суха храна - купена, да преминеш на друга суха - домашно приготвена.
Ако от сега оставиш той да диктува какво ще яде и какво не... не те виждам като стане тийнейджър.
Как'Сийка ти го е казала много добре.

Ако му спреш боклучавата и суха храна какво ще направи? Ще постои гладен един ден, може да опита да те изнуди, че ще умре от глад, пок накрая ще прояде. Инстинктът ще го накара.
Още повече, че няма да го лиши от жизненоважни храни - чипсове, сладки и др.
Яде това, което му давате. Друг въпрос е как се е стигнало до това положение.

ние сме с апетито стимулиращи, ина4е отказва да пипа храната, дори хляб не искаше, има напредък и огладнява, хубаво да се спазва и режим на ядене под  4ас!днес направо ми стана драго - отиде си взе салам и си отвори бисквитите и си хапна после още малко нашенски сладки и плодово мляко! в4ера пък сама си изяде едно малко млекце, при нас са от 100 гр! абе напредваме полека  и сред децата  запо4на да се показва ,4е може!и тя е на суха пове4ето, отслабна за 2 месеца докато бяхме в бг  1 кг и не можем да го стигнем още!но няколко дни минава по-гъсто ядене!

О да,  за моя голяма тревога и съжаление имаме точно същия проблем! Но сме два пъти по-големи и това ме ужасява! Питам се къде сбърках???  Чета какво пишат психолозите за това ,но ако някой който се е справил с подобен проблем сподели как много ще ме зарадва

Поздрави и успех на мамите в темата 

Не си права!И това съм пробвала, но не помага повярвай ми! Можеш да правиш подобно изказване ако имаш опит с такова дете, иначе просто си говорим как принципно стоят нещата и аз знам че е така, но когато се сблъскаш вече виждаш че този подход не помага!Още повече в училище това продават по лавките, всички ядат това и на всяко дете му се дояжда.Пробвах да приготвям домашна храна за у-ще и в повечето случаи си го връщаше у дома без да го докосне.А на децата им се иска като всички да си носят парички които сами да решат как и за какво ще похарчат!Има деца които ядат чипсове и сладки в несвяст но и не отказват сготвената храна, така че проблема не опира до това да го лишиш тотално от тези неща.Някъде другаде се крие отговора, но за жалост не съм го открила за себе си макар, че имам разни хипотези!

Не сравнявай храната с наркотика!Едното е жизнено необходимо, а другото точно обратното!Изключително неуместно сравнение!

Първо, храната също може да се превърне в наркотик. Всички, които са пристрастени към сладкото, могат да го потвърдят.
Второ - написах това, за да намекна на майката, че ТЯ е човекът, който възпитава хранителните навици на детето си и когато те излязат от нормата, вината не е негова.
И трето, проблемите с детското хранене обикновено съществуват само в главите на вманиачени майки и баби (това го натъртвам, ако по-горните намеци не действат!).
Не искам да обиждам никого, но говоря от името на всички бивши злояди деца, които са били тормозени от близките си в течение на години и които са си отмъщавали по единственият им възможен за момента начин - със зацикляне върху отказа си от храна и превръщането му в  проблем.
Не, моето дете не е било злоядо - не съм му дала шансове да стане такова (не, че не е пробвал). Иначе, като всяко нормално дете, е минавал през периоди на отказ от храна, на отказ от определени ястия, на предпочитание към сухата храна (последните две продължават и до днес), но това никога не е било проблем за мен. Приемам го за нормално и опитвам да го съблазня с нещо, което знам, че ще го изкуши. Но не и неща от рода на бисквити, сладкиши или солети. Тези неща вкъщи се ядат само след като се изяде основното ядене, каквото и да е то.
Отделно, че ми е много трудно да се съобразявам с индивидуалните вкусове на тримата члена на нашето семейство, но се старая и обикновено това се оценя. Харесват, не харесват - ядат, защото това, което е сготвено, е любимо на поне един от нас. На другия ден щастливецът ще е друг. Когато мъжът ми се храни вкъщи - ядем главно течна храна. Когато сме сами със сина - ядем любимата и на двама ни суха - сандвичи, принцеси, пици и т.н., домашно приготвени. Компромисът е ясен на всички и капризи няма.

Тошко също ми е много капризен.
Това не искал...онова не искал,но пък на градинката си вземал и допълнително
В къщи му предлагам какво ли не ...той бонбони искал
Не му се карам...просто като огладнее сам си търси порцията

Бих могла да кажа, че до известна степен съм се сблъсквала с този проблем, но не става въпрос предимно за суха или боклучава храна. Едното ми дете яде повече, а другото по-малко. И то при положение, че у дома се яде предимно сготвена храна и боклучавата е ограничена до минимум (да кажем5-10%). Така, че и двете деца са мои, но са различни. Водила съм битки с бабите, които за по-неядящото дете казваха, че си е такова и трябва да му се "настоява" - да му виси някой на главата и да му се угажда по всякакъв начин само и само да яде. Дори се е стигало до случаи, когато да е имало изобилие от вафли, чипсове и др.подобни или са се правят само сандвичи. И от това положението не ставаше по-добро, а детето ставаше все по-капризно като попадне под обсега на някоя баба (през лятото).
Разказах го надълго и нашироко, за да стане ясно, че не говоря наизуст.
В един момент се чудех каква е причината, защото при 2 деца, при една и съща ситуация, нещата се получават диаметрално противоположни. Стигнах до извода, че даването на непълноценна (само сандвичи и вафлено-чипсово-зрънчовски) храна само задълбочава проблема. Затова бях изхвърлила всички остатъци от боклучавата храна и не купувах абсолютно никаква, и приготвях сандвичи само за закуска за няколко месеца. Искам да кажа, че детето не е отказвало изцяло готвена храна, но ако има кой да му изпълни желанието, хапваше малко готвено, а после искаше от горепоменатите храни. И така, не се купуваха никакви вафлички, а се ядеше само сготвени и започна да се оправя положението. Вярно, че не ядеше колкото другото, но започна да се храни доста по-добре. Сега почти са се изравнили, но по-скоро отдавам разликата на индивидуални особености. Ядат всичко и ако само един ден няма нищо сготвено, започват да си искат сами.
И още нещо - от някъде 5 годишна възраст целенасочено обяснявам каква е идеята на храненето, колко е важно за човека, и с възрастта информацията се обогатява.
Зная, че в лавките се продават само боклуци. Но това си е вече етап от създаването на хранителните навици и потребителска култура. Моите много рядко си купуват нещо от лавката - може би 1-2 пъти на седмица по някоя дъвка или сокче, но не мисля, че е фатално. За закуска в междучасието им приготвям сандвичи, парче кекс, баница или подобно.

Това е принципа и при нас!

          

Моето дете беше много консервативно при приемането на храна и естествено предпочиташе сухата. След период на ядене на бисквити, вафли, чипсове само и само да хапне нещо се осъзнах, че не бива така. Подхода беше, че аз ям супа или готвено, а щерката можеше да яде нейното си само ако опита 1 хапка от това, което ям аз. Лека полека й усладиха и други неща освен пица и спагети и сега яде доста разнообразно.

Ох, за злоядството мога да драсна цяла дисертация... Какво ли не съм опитала.
Обаче повече ме дразни това, че той дори не ОПИТВА храната, която отказва, просто твърди "аз това не го обичам" и точка. Разбирам да опита и тогава да реши - всеки си има вкус и не е нужно да харесва каквото харесвам примерно аз, но изобщо не си слага в устата това, което му се предлага...
Вкъщи асортиментът на неговите храни е... може би 5-6 неща. Полудявам. В градината си стои гладен - редовно ми казва, че е ял само хляба.
Номерът с "не му давай, като огладнее, ще прояде" сме го пробвали - резултат - 6 денонощия стоя на вода. НИЩО не хапна, от нищо не се съблазни. На седмата сутрин капитулирах АЗ, не той. Но бях на ръба на нервната криза.
Съчувствам на всички майки на злояди деца - който не го е преживял, не знае какво е. Така че при мен въпросът с предпочитането на сухата храна не стои - ако прояде сандвичи, по цял ден това ще правя, ама...

Малеее, при вас било много страшно. Съчувствам ти.
И детето е стояло толкова дълго време гладно? 
И как издържа? А като ходите на гости или ако сте на ресторант? Там, поне не иска ли нещо?

Ами да не стои гладен, но не опита ли, няма игра с приятели, няма телевизия, няма нови играчки. Това е положението. Моята и досега тряба да опитва (все още консервативна при избора на храна), просто нищо което е ново като ястие не иска да яде. Понеже е пораснала и нахитряла (10г), сега има лафове от рода "Фантастично изглежда, но в момента не съм гладна", но правилото си е правило -трябва да опита само една хапка. Докато не го направи, не може да разполага с други удоволствия. Понякога като не е на кеф, няколко дни не гледа телевизия, но после склонява. Можеш да пробваш отначало - една хапка и ако много не му хареса, може да го изплюе.

А стига, бе!  То съвсем на борба на инати е станала ситуацията! 
Я разкажи по-подробно, как стигнахте дотам? За тези 6 дена ти предлагаше ли му ядене, какво, как... 6 дена глад, това дете е родено само за партизанин! 

ПП Сигурна ли си, че е нямало саботьор - някоя баба, съседка... 

Благодаря Ви за отговорите.

Друго си мисля, сещам се аз как бях на тази възраст, имах стомашни проблеми. Гадеше ми се от определени храни, абсолютно никой не ми вярваше, но е факт, видех ли супа, манджа или прясно мляко започваше да ми се повдига, за щастие никога не са ме заставяли да ям. Имах 2-3 случая, в които повръщах само като ми замирише на определени храни. По-късно ми откриха гастрит, появил се незнайно кога. Мисълта ми е, че невинаги е ината в корена на проблема.

Може би е следвало да изчакаш 7 дни...  
Ако наистина 6 дни е стоял само на вода - би следвало да се консултираш с психолог. Явно имате проблем.

Дъщеря ми е издържала до 3 дни без да яде /само мляко/ беше на около 1 г. и нещо. След молби от бавачката да си изяжда всичко. На 3-тия ден си върна апетита. За мен няма 'злояди деца' има родители, които ги насилват и се концентрират на това какво яло, какво не и колко... Няма човек/дете умрял от глад - освен ако не е болестно състояние.

Аз съм бивше 'злоядо' дете бившия ми мъж също. Дъщеря ни не е. Просто, защото не й броя хапките. Ето сега е с баща си и той ми мрънка по телефона, че детето не ядяло... Ми как ще яде като вижда как му въздейства с неяденето си.

Не яде чипс, солети и прочие просто защото аз не купувам подобни неща. Купувам по едно нещо, което тя си избере - обикновено шок. яйце или бонбонки /малки пакетчета/.

Ох, как ме разсмя с това за партизанина  , обаче тогава хич не ми беше до смях...
Саботьори нямаше със сигурност - гледахме се сами, така че изключвам да го е хранил някой друг.

Та - за 6 дена не само, че му предлагахме ядене, ами напрао отрупвахме масата - дано от нещо се съблазни - ама не - ревеше само като покажех лъжичката. Нито солетки, чипсове - молех се да хапне каквото и да е - нищо. Чувствах се виновна, че ние ядем, а той стои и гледа 

Ходихме по доктори - направихме и кръвни изследвания - в норма  беше всичко . Лекарката му ми се присмиваше и не ми вярваше, защото той беше доста жизнен, въпреки глада - тя смяташе, че си измислям... Ама оз си знам как вечер се криех да рева от безсилие, бях сигурна, че ще се докараме до болница вече.
Следобяд спеше по 4 часа, но не се радвах на това, мислех, че е от изтощение...

Абе - мили спомени... И двамата с баща му сме били умерено злояди като малки, но такова чудо никой не беше виждал.



И досега на ресторант яде само пържени картофи и хляб - това е, нищо не го съблазнява. Как ли изглеждаме отстрани - не ми се мисли - ние с баща му си хапваме доволно, а детето стои на едни картофи...
Но вече съм свикнала и не го карам нищо - ако иска - това е. Само ако има някоя баба наблизо се изострят нещата, защото те смятат, че не може да се стои гладен - и скандалчето е готово (карат се на мен, де, че не съм го "научила" да яде  )
 

днес е ял само сутринта за закуска и до сега повтаря,че не е гладен:(

Пробвайте да не слагате нищо на масата, не ги подканяйте, не ги питайте дали са гладни. Просто забравете яденето. Когато вие огладнеете, сядате и ядете, без да закачате детето. Ако огладнее, само да дойде да си поиска.
Всеки намек за инициатива от ваша страна може да предизвика заинатяване от негова и проблемът да се задълбочи. Номерът е коренно да промените тактиката.
От моето "злоядство" навремето още ми стои навикът, щом ми предложат храна, веднага да откажа, даже и да умирам от глад. Особено, ако това е майка ми. Докато не ми предложи за 3-ти път, не приемам. Даже само думите, с които ми предлага, са достатъчни, за да ми сработи рефлексът и да ми се отяде всичко. 
Не си вкарвайте децата в тази игра! 

На същото мнение съм.

Резултатът от моето 'злоядство' е, че ако чуя думите: "Всичко си изяж." на секундата ми се отяжда, даже ми се повдига колкото и да съм била гладна. Бившата ми свекърва непрекъснато ме подпитваше какво ми се яде, не ми ли се яде и какво да ми даде да хапна... в резултат докато й бяхме на гости нищо не хапвах. Огладнявах зверски на около 50 км. от нея. 

ansam, дъщеря ми яде в ресторант само краставици и не го намирам за ужасно... Щом изследванията му са добри и е жизнен - значи все от някъде си набавя каквото му е нужно, ако е от въздуха - толкова по-добре за вас спестявате откъм храна

Бабите наистина много влошават положението, истерясват че детето не яде , става световен проблем, при което те започват да предлагат езици от лястовици едва ли не и хлапетата издевателстват и дори не ядат поръчаното, яйцето например било прекалено запържено, жълтъкът не е течен  ...
На мен тези не ми минават. Предлагам избор, но само две неща. Ако не иска никое от тях да не яде. Старая се да опита поне една хапка, обикновено е достатъчно за да изяде всичко. Нужни са и хитрини, това не го пипай, за баща ти е, например. Или, тези плодове на масата не ги яж, за украса са. Еми ще се спука от банани и круши  ...
Чипсове и бонбони много обичаме, за съжаление. Купувам рядко, гледам да е бананов или ябълков чипс ако мине номера , или поне с по-малко сол. Не искам и да правя циркове и да го лишавам от всичко, хапва и шоколад, но с мярка.
Повече движение и всичко ще изяждат, след един-два часа разходки или беснеене на площадката яде каквото му попадне и си иска и хляб  ...

И при нас така - ако поиска. Че моите са и две - като почнат да гледат едно от друго ... ужас, нито едното яде, нито другото. Но както каза педиатърката ни "В България няма дете, умряло от глад /не говорим за сирачетата/, така че ... споко, все ще прояде някога". Сега малката стачкува - не яде от почти месец, няколко хапки само и това + кисело мляко с бисквити. Понякога се навивам да направя млякото след като е отказала две-три манджи, понякога - не, да е яла сготвеното.
А за ресторанта - напомни ми нещо. И ние сме така, но не мисля, че изглеждаме ужасно отстрани - детето има достъп до всичката храна, но не иска. Да я върнем ли? Наскоро бяхме на доста скъпа вечеря в изискан ресторант по специален повод, щерката беше с нас. Храната беше изключителна, разнообразна, полезна, добре направена, добре поднесена - е, не и не... Яде хляб и една хапка риба за цялата вечер -  ако ще. Ние се нахранихме добре.
Нали знаете какво казват хората - насила можеш да вземеш, но насила да дадеш - не. Това е.

А какво става с неяденето и боледуването? Колко често боледуват като не ядат?

Не по-често от тези, които ядат. Не мога да говоря за другите, но моито поне ... не че не ядат постоянно, просто си имат периоди на неядене, някой път доста дълги, после ядат, после пак не ядат и така.