Има ли такова място,където се чувствате не на място,подтиснати сте и нямате търпение да си тръгнете?Или виждате снимка на такова и сте сигурни,че не бихте били щастливи?Просто нещо ви кара да сте неспокойни и постоянно да си казвате:Не,не ми е тука мястото!
- Публикувана: 16 окт. 2007, 21:25 ч.
- Последно мнение: 26 окт. 2007, 08:47 ч.
Там,където сме нещастни
Има, в офиса. 
Така, сега да се включа и аз по-сериозно по темата.
София. Настръхвам само, като си помисля, че по някакъв повод трябва да ходя. Усещам тежест в стомаха и нервите ми се изопват.
Друго, жп гарите. Мразя гари. Всички лица и образи, които срещам там все едно са излезли от някоя лудница. Освен това винаги се чувствам мръсна след съприкосновение с гара и влак.
Така, сега да се включа и аз по-сериозно по темата.София. Настръхвам само, като си помисля, че по някакъв повод трябва да ходя. Усещам тежест в стомаха и нервите ми се изопват.
Друго, жп гарите. Мразя гари. Всички лица и образи, които срещам там все едно са излезли от някоя лудница. Освен това винаги се чувствам мръсна след съприкосновение с гара и влак.
На прима виста се сещам за едно място от
сънищата ми, което миналата година видях и на яве.
Уж плаж, ама не съвсем - някакво плажче
5 на 5 метра и морето отпред черно като катран
и дълбоко още от брега. Като сънувам това
място изпитвам ужас и ми става ужасно гадно.
Такова място видях на Балчик пред Двореца.
Направо настръхнах
сънищата ми, което миналата година видях и на яве.
Уж плаж, ама не съвсем - някакво плажче
5 на 5 метра и морето отпред черно като катран
и дълбоко още от брега. Като сънувам това
място изпитвам ужас и ми става ужасно гадно.
Такова място видях на Балчик пред Двореца.
Направо настръхнах
Аз имам ужас от жилищни комплекси ... Винаги съм живяла в къща, с двор и градина.... като малка баба ми ме води на гости на роднини в Дружба ... беше много мрачно и студено, валеше дъжд, хората в автобуса миришеха на спарено и гадно ... комунистрически гаден пейзаж ...толкова подтисната и изплашена не съм се чувствала никога до тогава , а блоковете и сивотата ме хвърлиха в ужас и ме заболя корема... от тогава, била съм на 5-6 много често съм сънувала в кошмарите си огромни сиви блокове , а когато минавам през някой такъв квартал, когато вали и до сега ми се свива корема
Аз имам ужас от жилищни комплекси ... Винаги съм живяла в къща, с двор и градина.... като малка баба ми ме води на гости на роднини в Дружба ... беше много мрачно и студено, валеше дъжд, хората в автобуса миришеха на спарено и гадно ... комунистрически гаден пейзаж ...толкова подтисната и изплашена не съм се чувствала никога до тогава , а блоковете и сивотата ме хвърлиха в ужас и ме заболя корема... от тогава, била съм на 5-6 много често съм сънувала в кошмарите си огромни сиви блокове , а когато минавам през някой такъв квартал, когато вали и до сега ми се свива корема
Аз лично мразя заводи...дълги мрачни коридори и цехове...запуснати стопански дворове...но може би е там работят хора, които са щастливи! Просто така изглеждат на външен човек.
Мразя и ЖП гари.
На мен това място ми действа подтискащо.
От къде е снимката. Изглежда симпатично.
На въпроса - нямам такова място.
На мен това място ми действа подтискащо.
От къде е снимката. Изглежда симпатично.
На въпроса - нямам такова място.
Болниците,гробищата и зъболекарските кабинети може да не ги споменаваме.За тях е ясно.
Търново. Понасям го, ако не съм сама, инак екзистенциалният ужас се процежда и през ушите ми.
Същото... Може би защото ми е роден град и винаги съм искала на други места да ида и да видя... Търново е прекрасен за тези, които не живеят в него. Както и за всеки друг град важи същото.
Видя ли пустиня и нещо се преобръща в мен 
/надявам се никога да не посетя такава/...
/надявам се никога да не посетя такава/...И в мен нещо се преобръща, но в другия смисъл. Направо пеперуди ми пърхат, дори при мисълта за пустиня.
Много вълнуващо ми се вижда. Искам да живея в бедуински лагер. Имам чувството, че нещо танцува в мен някакъв много дивашки танц, когато си помисля за пустиня през нощта. 
Граничните/митнически пунктове. Всеки път, когато приближавам за проверка, стомаха ми се свива на топка и ми идва да хукна в обратна посока. Винаги всичко ми е ОК, винаги се информирам къде какво и колко мога да нося и досега не ми се е случвало да нарушавам някакви плавила. Така че чувствата ми са напълно необясними, но много силни - и най-вече в главата ми започват да се въртят някакви апокалиптични представи как ме арестуват, хвърлят в затвора, или ми бият черен печат, или ми конфискуват багажа А по принцип пътувам по работа, в достолепната компания на един шеф и един-двама колеги Като премина проверката, имам чувството, че са ми поникнали крила
А по принцип пътувам по работа, в достолепната компания на един шеф и един-двама колеги Като премина проверката, имам чувството, че са ми поникнали крила 
Лошо е когато не можеш да си се представиш, да се впишеш в някаква обстановка....Много лошо, да. Къде точно се чувствам нещастна....на гроба на близък човек. Къде не бих си представила да живея - София. Шумно, мръсно, подтискащо и самотно, но ако ми се наложи - ще си се представя 
. Друго място, което ми е правило кофти впечатление - Париж. Или по-точно - предградията
. Друго място, което ми е правило кофти впечатление - Париж. Или по-точно - предградията Болниците,гробищата и зъболекарските кабинети може да не ги споменаваме.За тях е ясно.
Е как е ясно
Аз обичам зъболекарските кабинети, обичам миризмата им, изпълва ме с много хубави чувства Иначе на въпроса - определени места в София, около Лъвов мост, Женския пазар, уличките към гарата. Чувствам се ужасно там.
Просто нещо ви кара да сте неспокойни и постоянно да си казвате:Не,не ми е тука мястото!
Болниците,гробищата и зъболекарските кабинети може да не ги споменаваме.За тях е ясно.
Защо пък ясно? Аз харесвам и болниците и гробищата ("кофти" възпитание в детството, предполагам).
Болниците ги свързвам повече с излекуване, отколкото със смърт.
Старите гробища са ми безкрайно пълнокръвни със саморъчните градинки, паметници от различни периоди, направо можеш да проследиш историята на цели родове в тях. Всъщност, като се замисля, и дъщеря ми, и аз май познаваме колкото живи роднини, толкова и мъртви, при това с вторите понякога се "срещаме" по-често и спомените за тях са винаги хубави.
Аз мразя високотехнологичните, олизани офиси от стомана и потъмнено стъкло, дето ги дават по рекламите, винаги в студена синьо-сива гама и на изкуствено осветление, направо са ми смърт. Добре че на живо не съм виждала такъв!
Подтискащо ми действат и кварталите около ЖП гарите - опушени, олюпени сгради, с тук-таме виснал на простор забравен парцал, все едно извънземни са изнесли отведнъж всичко живо.
Родното село на баща ми, по-точно къщата, в която са живяли и вече е мноооого стара, да не кажа и изостваена. Цялото място наоколо е едно призрачно, чак настръхваш. Има си и причини, ставали а доста............хм, подозрителни неща.
Иначе не понасям стари сгради с малки прозорчета, много подтискащо ми действат.
Иначе не понасям стари сгради с малки прозорчета, много подтискащо ми действат.
Миналата година бяхме на Априлци на гости на приятел на мъжа ми. Е от там исках да си тръгна на секундата. Не знам защо.
Интересно - на мен Априлци ми подейства много успокояващо. Било мястото, което е второ в Европа по концентрация на кислород
В моя квартал... В Студентски град...
Лом ми се стори много, много тъжен град.
Колкото обичам гарите и миризмата на влак, толкова мразя автогарите и миризмата на рейс.
Една необяснима ненавист - не обичам кафенета. Нито пък напитките, които се сервират - еспресо, капучино, безалкохолно. Висенето в кафене за мен е пълна загуба на време, не мога да си представя как се прекарват часове на кафенце, цигарка и клюка. Самото словосъчетание "кафенце и цигарка" ми е толкова противно, колкото "салатка и ракийка".
Лом ми се стори много, много тъжен град.
Колкото обичам гарите и миризмата на влак, толкова мразя автогарите и миризмата на рейс.
Една необяснима ненавист - не обичам кафенета. Нито пък напитките, които се сервират - еспресо, капучино, безалкохолно. Висенето в кафене за мен е пълна загуба на време, не мога да си представя как се прекарват часове на кафенце, цигарка и клюка. Самото словосъчетание "кафенце и цигарка" ми е толкова противно, колкото "салатка и ракийка".
Една необяснима ненавист - не обичам кафенета. Нито пък напитките, които се сервират - еспресо, капучино, безалкохолно. Висенето в кафене за мен е пълна загуба на време, не мога да си представя как се прекарват часове на кафенце, цигарка и клюка. Самото словосъчетание "кафенце и цигарка" ми е толкова противно.
Налага ми се да търпя по малко,заради другите,около мен.Мога цял живот да не стъпя в кафене и няма да ми липсва.
Една необяснима ненавист - не обичам кафенета. Нито пък напитките, които се сервират - еспресо, капучино, безалкохолно. Висенето в кафене за мен е пълна загуба на време, не мога да си представя как се прекарват часове на кафенце, цигарка и клюка. Самото словосъчетание "кафенце и цигарка" ми е толкова противно, колкото "салатка и ракийка".
Е, дойде време и аз да кажа - това все едно аз съм го писала.
Просто нещо ви кара да сте неспокойни и постоянно да си казвате:Не,не ми е тука мястото!
Една необяснима ненавист - не обичам кафенета. Нито пък напитките, които се сервират - еспресо, капучино, безалкохолно. Висенето в кафене за мен е пълна загуба на време, не мога да си представя как се прекарват часове на кафенце, цигарка и клюка. Самото словосъчетание "кафенце и цигарка" ми е толкова противно, колкото "салатка и ракийка".
Да, и аз изпитвам същото към кафенетата. Имам една много близка приятелка, с която вижданията ни винаги са толкова вълшебни, че не мога да си представя да се видим в кафене. Веднъж се наложи просто и тогава и тя разбра колко противно нещо са кафенетата.
Стара Загора.
Боровец.
Сталинистки блокчета - ужасяват ме! Високите им тавани, мрачните им стълбища... Най-големите ми кошмари са свързани с подобни места. Въобще мразя всички стари блокчета - и тези от началото на века, осеяни из центъра на София.
Много ме впечатлихте с ненавистта към кафенетата... Аз толкова ги обичам. От долната каравана до хубавата сладкарница. Това е омраза само към кафенетата, така ли? Обичате ли барове например?
Боровец.
Сталинистки блокчета - ужасяват ме! Високите им тавани, мрачните им стълбища... Най-големите ми кошмари са свързани с подобни места. Въобще мразя всички стари блокчета - и тези от началото на века, осеяни из центъра на София.
Много ме впечатлихте с ненавистта към кафенетата... Аз толкова ги обичам. От долната каравана до хубавата сладкарница. Това е омраза само към кафенетата, така ли? Обичате ли барове например?
Много ме впечатлихте с ненавистта към кафенетата... Аз толкова ги обичам. От долната каравана до хубавата сладкарница. Това е омраза само към кафенетата, така ли? Обичате ли барове например?
4 часа, прекарани в бар, за мен не са загуба на време, но 4 часа в кафене - да. Първо, барът е много по-задушевно и интимно място. Второ, има музика. Трето, има алкохол 
Четвърто, комбинацията от предните три придава на разговора насока и дълбочина, която не се постига в кафене 
Баровете са моето място 4 часа, прекарани в бар, за мен не са загуба на време, но 4 часа в кафене - да. Първо, барът е много по-задушевно и интимно място. Второ, има музика. Трето, има алкохол Четвърто, комбинацията от предните три придава на разговора насока и дълбочина, която не се постига в кафене
4 часа, прекарани в бар, за мен не са загуба на време, но 4 часа в кафене - да. Първо, барът е много по-задушевно и интимно място. Второ, има музика. Трето, има алкохол Четвърто, комбинацията от предните три придава на разговора насока и дълбочина, която не се постига в кафене И аз съм голям фен на баровете, въпреки че свестни в София трудно се намират.
Като цяло обаче умирам за всякакви заведения (без кръчми с чалгийка) и ми стана странно...
Много ме впечатлихте с ненавистта към кафенетата... Аз толкова ги обичам. От долната каравана до хубавата сладкарница. Това е омраза само към кафенетата, така ли? Обичате ли барове например?
Да, обичам барове, кръчми, всякакви такива неща. Само не кафенета. С полуудобните си столове и масички, с неуютната си обстановка, чувствам се толкова не на място там, че и дума свястна не мога да обеля. Свързвам го с хора, подпрели се на лактите си на масата, разбъркващи кафе, често дори несъблекли си връхните дрехи и чудещи се кога ще мине по-бързо времето, та да си тръгнат.
С това разбира се, не казвам, че всички, които ходят в кафенета правят това, моля обидчивите да не подскачат възмутено
Свързвам го с хора, подпрели се на лактите си на масата, разбъркващи кафе, често дори несъблекли си връхните дрехи и чудещи се кога ще мине по-бързо времето, та да си тръгнат.
Да, обичам барове, кръчми, всякакви такива неща. Само не кафенета. С полуудобните си столове и масички, с неуютната си обстановка, чувствам се толкова не на място там, че и дума свястна не мога да обеля. Свързвам го с хора, подпрели се на лактите си на масата, разбъркващи кафе, често дори несъблекли си връхните дрехи и чудещи се кога ще мине по-бързо времето, та да си тръгнат.
С това разбира се, не казвам, че всички, които ходят в кафенета правят това, моля обидчивите да не подскачат възмутено
С това разбира се, не казвам, че всички, които ходят в кафенета правят това, моля обидчивите да не подскачат възмутено
В същото време за мен "кафене" = интересен разговор с приятел или близък човек.
Най-добре се чувствам вкъщи (независимо къде живея), всяко друго място ме потиска.
Но хубавите кафенета, добра музика, разнообразие от кафе, бисквитки, атмосфера...обичам, че и с вестник.
Това е моето място. Събота сутрин...
Да много
ме е подтискала бившата ми квартира където живеехме в София с бившия ми мъж,винаги ми миришеше на гадно и влажно.Колкото и да проветрявах и чистих,беше усойно и нямаше никакъв поглед ,забита нова кооперация между блокове и в ниското,много подтискащо и гадно действаше на психиката....
ме е подтискала бившата ми квартира където живеехме в София с бившия ми мъж,винаги ми миришеше на гадно и влажно.Колкото и да проветрявах и чистих,беше усойно и нямаше никакъв поглед ,забита нова кооперация между блокове и в ниското,много подтискащо и гадно действаше на психиката....
Болниците ясно,че е най-гадното.
На мен специално много ми е неприятно на Колхозния пазар във Варна.
И може да ви се стори странно, но много мразя големи магазини като Метро, Пикадили и т.н. Самата навалица там от хора просто много зле ми влияе.
Така като се замисля май места с много, много хора накуп са ми неприятни.
На мен специално много ми е неприятно на Колхозния пазар във Варна.
И може да ви се стори странно, но много мразя големи магазини като Метро, Пикадили и т.н. Самата навалица там от хора просто много зле ми влияе.
Така като се замисля май места с много, много хора накуп са ми неприятни.
Болниците,гробищата и зъболекарските кабинети може да не ги споменаваме.За тях е ясно.
Няма по-прекрасно място за уединение, за успокояваща разходка там. И е красиво.
http://www.flickr.com/photos/10545985@N04/1597428923/
БГ гробищата не са чак тъй поддържани,ама също не са лоши.
Варненските стари гробища биват,но аз повече съм се шляла по тези в Тополи и съм изпитвала истинско облекчение от това.
По темата с кафенетата,дето писах,че не обичам,стана дума и за барове и т.н. "лъскави" кафенета.Не обичам ни лъскави,ни стари и мръсни.За барове не мога да кажа,щото подозирам,че във Варна няма такова за каквото говорите,но не обичам да седя на барстол!
Обичам ресторанти - вкусна храна,хубаво вино и разговора пак става задушевен и дълъг!
Варненските стари гробища биват,но аз повече съм се шляла по тези в Тополи и съм изпитвала истинско облекчение от това.
По темата с кафенетата,дето писах,че не обичам,стана дума и за барове и т.н. "лъскави" кафенета.Не обичам ни лъскави,ни стари и мръсни.За барове не мога да кажа,щото подозирам,че във Варна няма такова за каквото говорите,но не обичам да седя на барстол!
Обичам ресторанти - вкусна храна,хубаво вино и разговора пак става задушевен и дълъг!
Видин - кофти спомени, мъжът ми беше войник там.
Равда - заради цялото строителство. Всичките ми ученически и студентски лета за разрушени и застроени. Лозенец и Оазис са поели по този път също.
Коктейли и други "ВИП" събития - не ми е там мястото. Ходя, пия едно протоколно, изнервям се от парвенющината и си тръгвам.
Роднински сбирки - повече от половината ми роднини са дребнави мрънкалници. Единствено с бабата, която е на 80 години мога да си комуникирам нормално.
И... у нас - цялото това чистене, готвене, пране, дете, работа - направо не ми се прибира
Равда - заради цялото строителство. Всичките ми ученически и студентски лета за разрушени и застроени. Лозенец и Оазис са поели по този път също.
Коктейли и други "ВИП" събития - не ми е там мястото. Ходя, пия едно протоколно, изнервям се от парвенющината и си тръгвам.
Роднински сбирки - повече от половината ми роднини са дребнави мрънкалници. Единствено с бабата, която е на 80 години мога да си комуникирам нормално.
И... у нас - цялото това чистене, готвене, пране, дете, работа - направо не ми се прибира
Като бях малка,до 7 годишната ми възраст,живеехме в къща и недалеч от нея имаше гробище.Това беше любимото ни място за игра с моята приятелка.Слава Богу,близките ми са живи и отдавна не съм ходила на гробище,но е красива наистина.Все пак не бих прекарала свободното си време там
Болниците,гробищата и зъболекарските кабинети може да не ги споменаваме.За тях е ясно.
Няма по-прекрасно място за уединение, за успокояваща разходка там. И е красиво.
http://www.flickr.com/photos/10545985@N04/1597428923/
Болниците,гробищата и зъболекарските кабинети може да не ги споменаваме.За тях е ясно.
Няма по-прекрасно място за уединение, за успокояваща разходка там. И е красиво.
http://www.flickr.com/photos/10545985@N04/1597428923/
Аз просто споделих, че за мен това място не е мястото,което ме кара да съм нещастна.
И сигурно нямаш близки погребани там.Нямаш спомени на бучки пръст върху ковчег.Нямаш спомен как майка ти вие.Ако нямах такива спомени и аз щях да чета Луси Краун под някое дърво,до някой стар гроб.
И пак бих чела книжки под някое старо дърво там.
Усещанията ни явно са различни.
Девер не означава баща.
Не искам да те убеждавам в нещо, което трябва да изпиташ лично.
Понеже също се изказах за гробищата.....
Погребала съм с огромна мъка,много близък човек в гробищата на Тополи.Мисля,че точно това е и причината там да ми е толкова приятно.Все едно съм на гости,нали в действителност не мога да ида,на погребания.
Мислех да напиша още за това,но става много лично.
Шанел,просто всеки различно го възприема,един намразва мястото,друг го заобичва.Не ти се чудя на теб,ама хич,че не обичаш гробищата,но напълно разбирам Вечерница,защото и аз като нея ги харесвам!
Погребала съм с огромна мъка,много близък човек в гробищата на Тополи.Мисля,че точно това е и причината там да ми е толкова приятно.Все едно съм на гости,нали в действителност не мога да ида,на погребания.
Мислех да напиша още за това,но става много лично.
Шанел,просто всеки различно го възприема,един намразва мястото,друг го заобичва.Не ти се чудя на теб,ама хич,че не обичаш гробищата,но напълно разбирам Вечерница,защото и аз като нея ги харесвам!
Mестата, на които наистина съм нещастна, са вътре в мен.
Извън мен - неприятни усещания и дискомфорт изпитвам при мисълта за градския транспорт.Селски кръчми с хора, които ме гледат странно.Заводи, халета, запуснати складове.
Всякакви митинги и т.п.
Социалистически банкетни зали.
Перник.
И още няколко населени места по пътя към Гърция.
Новата кола на мъжа ми - още по-нещастна съм, ако и детето е в нея.Оттам наистина ми се ще да се хвърля в движение.
Извън мен - неприятни усещания и дискомфорт изпитвам при мисълта за градския транспорт.Селски кръчми с хора, които ме гледат странно.Заводи, халета, запуснати складове.
Всякакви митинги и т.п.
Социалистически банкетни зали.
Перник.
И още няколко населени места по пътя към Гърция.
Новата кола на мъжа ми - още по-нещастна съм, ако и детето е в нея.Оттам наистина ми се ще да се хвърля в движение.
Дори да умирам от глад,няма да седна сама в заведение или ресторант да се нахраня-ужасна самота ми лъха от човек,седнал сам на маса.
Как можах да забравя противната циганска Ябланица. Пфууу ужасно местенце
Едно лято на 40 градусова жега, в 12 ч на обяд, трябваше да чакам мъжът ми да ме вземе, а идваше от Плевен. Батерия на телефон паднала, всякакви роми ми предлагат такси и нямаше нито един бял от стотината човека около мене...
Едно лято на 40 градусова жега, в 12 ч на обяд, трябваше да чакам мъжът ми да ме вземе, а идваше от Плевен. Батерия на телефон паднала, всякакви роми ми предлагат такси и нямаше нито един бял от стотината човека около мене...
Там, където съм нещастна е къщата, в която живеем в момента. Не съм си у дома, не мога и за миг да се отпусна и да се почувствам свободна да правя нещата, които обичам. Живея с мисълта да се махна оттам...дано да е скоро 
Градовете които ме подтискат са Несебър и Банско, а преди ги обожавах. Сега са ми претруфени, препълнени с хора...действат ми клаустрофобично...
Градовете които ме подтискат са Несебър и Банско, а преди ги обожавах. Сега са ми претруфени, препълнени с хора...действат ми клаустрофобично...
Парижките кафенета с топлите кроасани сутрин,това е нещо,което пожелавам на всеки да види и усети,но нали темата беше къде си нещастен,а не къде си щастлив?
Това си е направо за друга тема, Донината. Малките масички, една до друга и си допирате гърбовете с хората от съседната маса и се побутвате с лакти, без да искате...
Да, това е за другата тема...
Ужасно се чувствам във фризьорски/козметичен салон... Имам се за поддържана жена, обаче едночасови разговори относно дължината на ноктите, стърчащия кичур коса и последната височайша особа, която е минала под този сешоар, ме карат да се чувствам все едно съм претърпяла лоботомия.
Това, което истински ме подтиска са селата. Понятието "китно селце" важи за навсякъде другаде, но не и за България.
Порутени и изоставени къщи, възрастни хора, които се броят на пръстите на двете ми ръце, бедност и усещане за обреченост и самота.
Порутени и изоставени къщи, възрастни хора, които се броят на пръстите на двете ми ръце, бедност и усещане за обреченост и самота.
.Неуютно ми е все още и в новата ни кооперация, въпреки че вече 7 години минаха, откакто сме се нанесли, дразнят ме разни безумия, които ни завеща строителят. Но тях рано или късно ще ги оправя, докато при ситуацията със селата нищо не зависи от мен
. Има ли такова място,където се чувствате не на място,подтиснати сте и нямате търпение да си тръгнете?
Подсетихте ме за италианските кафенета, нищо общо с нашите. Малки, с много правостоящи места, малко маси направо на улицата, без сервитьорки. Не са за висене, а за кафе пауза, пиеш и продължаваш.
Хм, без сервитьорки? Може би защото има достатъчно снажни италианци сервитьори
Сериозно, не пия кафе, не обичам български кафенета особено, но в италианските се влюбих, особено в тези на площад "Навона" в Рим...Там времето просто спира...
Как не се сетих по-рано ИНФЕКЦИОЗНА БОЛНИЦА
Да не се заричам, но само умряла бих се върнала там
Да не се заричам, но само умряла бих се върнала там
Подкрепям те напълно
И аз имах честта да прекарам няколко дена там, едва не получих нервна криза от обстановката ( с една тоалетна на етажа, без баня и топла вода, депресиращи стаи) Сори за отклонението от темата
В домовете за деца, било здрави, било с увреждания. Нещо ме стяга за гърлото и очите ми се пълнят със сълзи. А, кофтито е че има един близо до нас и често минавам покрай него и всеки път се подтискам, като се сетя за децата в него, а като видя линейка да идва с надута сирена към дома или да тръгва ми е адски депресивно. Ходя и ще ходя в такива домове, но не мога да го правя често. Все ми се реве, а и си рева, като се прибера у нас.
Няма по-прекрасно място за уединение, за успокояваща разходка там. И е красиво.
http://www.flickr.com/photos/10545985@N04/1597428923/
http://www.flickr.com/photos/10545985@N04/1597428923/
Болници, лекарски и зъболекарски кабинети
Има, Шанел, планините
Мисля, мисля и не се сещам за такова място.
Като че ли на всякъде, където съм била, съм намирала някакво 'очарование'. По-скоро не мястото, а хора, ситуации или определени настроения са ме карали да се чувствам не на място, подтисната и да искам бързо, бързо да си плюя на петичките. Но не и мястото. До сега.
Като че ли на всякъде, където съм била, съм намирала някакво 'очарование'. По-скоро не мястото, а хора, ситуации или определени настроения са ме карали да се чувствам не на място, подтисната и да искам бързо, бързо да си плюя на петичките. Но не и мястото. До сега.
...където е тясно... или е мръсно... или мирише... или ме гледат лошо...
Има такова място, една вила, която родителите ми имаха и която свързвам с много неприятни спомени. Не бих стъпила повече там, дори мисълта да отида в същата местност ми е депресираща.
Иначе най-зле съм се чувствала на една училищна екскурзия преди няколко години- на Демир баба теке (Гробница на Демир баба – алиански светец). Сега намерих снимки и в Интернет
До ден днешен не мога да си обясня усещането от това място, исках просто да избягам, сякаш се задушавах.
Иначе най-зле съм се чувствала на една училищна екскурзия преди няколко години- на Демир баба теке (Гробница на Демир баба – алиански светец). Сега намерих снимки и в Интернет
До ден днешен не мога да си обясня усещането от това място, исках просто да избягам, сякаш се задушавах.
Мисля, мисля и не се сещам за такова място.
Като че ли на всякъде, където съм била, съм намирала някакво 'очарование'. По-скоро не мястото, а хора, ситуации или определени настроения са ме карали да се чувствам не на място, подтисната и да искам бързо, бързо да си плюя на петичките. Но не и мястото. До сега.
Като че ли на всякъде, където съм била, съм намирала някакво 'очарование'. По-скоро не мястото, а хора, ситуации или определени настроения са ме карали да се чувствам не на място, подтисната и да искам бързо, бързо да си плюя на петичките. Но не и мястото. До сега.
Всъщност малко плахо стъпвам в Токуда от входа до асансьорите, защото януари месец там припаднах и всеки път като се запътя към асансьора и си втълпявам, че пак ще тупна
Нещастна чак не съм била, но в местността Рупите се чувствах ужасно. Замъкнаха ме там, било свято място. 
А когато видях и църквата с онези демони и дяволища, избягах.
П.П. Пояснявам, става дума за стенописите на Светлин Русев. Да беше продължил с ятаците, вместо да рисува такива изроди - уж светци.
"Изруди" ми се прищя да напиша.
Разпалих се, пардон. Пфю, гадно място.
А когато видях и църквата с онези демони и дяволища, избягах.
П.П. Пояснявам, става дума за стенописите на Светлин Русев. Да беше продължил с ятаците, вместо да рисува такива изроди - уж светци.
"Изруди" ми се прищя да напиша.
Разпалих се, пардон. Пфю, гадно място.
Нещастна чак не съм била, но в местността Рупите се чувствах ужасно.
И на мен там изобщо не ми хареса.
Ето на, за Рупите ме подсетихте. Преди 5 години бях, тази година също... а чувството си е все така гадно. Все едно някой ми е седнал на гърдите и ме души. Изключително напрегнато и натегнато. Имам сравнително развити сетива за енергията на дадено място... ей богу, нищо свято и добро не усетих, напротив.
И за Светлин Русев, впрочем, мнението ми е много сходно с Василисиното.
И за Светлин Русев, впрочем, мнението ми е много сходно с Василисиното.
?!
Град Петрич е моето място където съм нещастна. Винаги когато сме там се чувствам така сякаш някой ми е стъпил на врата. Не се чувствам свободна, не мога да си поема дъх с пълни гърди. Много ми е гадно там и добре, че решихме да не се връщаме да живеем там. Всеки път като отидем и си тръгвам депресирана. Абе ужасТ направо.
Тетевен, Тутракан и Враца - злокобни са ми чак!
Какво и е на Стара Загора? Пътят за морето ли ..
Какво и е на Стара Загора? Пътят за морето ли ..
Тетевен е много сладко градче, аз го харесвам
Изпитвам необяснима паника ако се озова в малко помещение с тръби за вода в него - от онези дебелите. У нашите в мазата мразех да слизам, защото под тавана минаваха две огромни тръби за парното - по 20-на сантиметра в диаметър. А веднъж се разхождах из гората сама, близо до нашето "лозе" и попаднах на някакво ручейче, което се изливаше в нещо като пропаст. На ръба на тази пропаст имаше някаква бетонна постройка - мъничка, колкото дворна тоалетна. Вратичката беше отворена и вътре се виждаше, че стаичката е пълна с вода донякъде и минаваха някакви тръби. За момент тръпки ме побиха, не знам защо. За нищо на света не бих докоснала тази вода, нито тръбата. Тръгнах си веднага.
Париж. Един сив, мръсен град, който те задушава.
Ямайка - бях изпаднала в ужасна депресия там. Само докато разглеждам снимки и ми става лошо, ако гледам филм за някой остров - също. Ужасно горещо, бедно място. И страшно скучно, с голяма престъпност. Няма къде да отидеш, няма нищо интересно, винаги много опасно ако излезеш сам....
ЖП гарите и Рупите (като отидох там - за първи и единствен път, ми прилоша и исках да си тръгна максимално бързо).
Париж. Един сив, мръсен град, който те задушава.
А аз умирам поне да го видя, ако ще и да ме посрещне сив и мръсен, ще си го доукрася
със стиховете на Превер на някоя тиха улица примерно 
ЖП гарите и Рупите (като отидох там - за първи и единствен път, ми прилоша и исках да си тръгна максимално бързо).
е нали уж някаква енергия имало там, за какво я строиха онази църква на ванга?
иначе и на мен много подтискащо ми действат повечето села, особено в балкана
Париж. Един сив, мръсен град, който те задушава.
Париж. Един сив, мръсен град, който те задушава.
и за мен Париж е прекрасен. почувствах го сякаш винаги съм живяла там, сякаш е невъзможно да се загубя.
...Лъха те бедност и отчаяние...
...Лъха те бедност и отчаяние...
да, хората там нямат тези претенции като в "напредналите" градове
...Лъха те бедност и отчаяние...
да, хората там нямат тези претенции като в "напредналите" градове
. .... Понякога на едно и също място съм се чувствала и щастлива и нещастна...луда работа
Рилският манастир,различни крипти,катакомби и подземни помещения,както и монумента в Шумен-май че беше Асеневци името му 
Веднъж съм била там,като съвсем малка,но още ясно помня ужаса,който изпитвах и как се молех на майка ми веднага да си тръгваме.
Гробища-не съм ходила от 8 години-откакто баба ми почина,нещо ми стана тогава,дори и на погребението не отидох,бях на училище.Когато нашите ходят,чакам в колата на улицата.
Веднъж съм била там,като съвсем малка,но още ясно помня ужаса,който изпитвах и как се молех на майка ми веднага да си тръгваме.Гробища-не съм ходила от 8 години-откакто баба ми почина,нещо ми стана тогава,дори и на погребението не отидох,бях на училище.Когато нашите ходят,чакам в колата на улицата.
Навсякъде, където съм без мъжа ми. Всичко ми е противно и не на място, страх ме е и се задушавам.
Оу, това е кофти .. не ти ли се иска да бъдеш по- незвисима ?
, Женския пазар, Лъвов мост -София
Подлезите.
Не онези лъскавите, с магазини и чистота... онези, в крайните квартали... мрачни , олющени, нашарени, вонящи.
ужасно ми е да минавам... обзема ме чувство на безнадежност.
Момин Проход, кв. на Костенец. Минаването ми през това кътче е всъщност леееко мазохистично... Хем ми е добре, хем ми се плаче с глас.
А колкото до гробищата , положението е като с онзи Момин Проход. Хем- хем.
Гаровите и автогаровите кафенета....Имаш чувството , че си се върнал във времето и то не на правилното място. Апатично - меланхолично, но за съжаление апатията е в повече. Иначе нямам против меланхолията и Шаде.
Не онези лъскавите, с магазини и чистота... онези, в крайните квартали... мрачни , олющени, нашарени, вонящи.
ужасно ми е да минавам... обзема ме чувство на безнадежност.
Момин Проход, кв. на Костенец. Минаването ми през това кътче е всъщност леееко мазохистично... Хем ми е добре, хем ми се плаче с глас.
А колкото до гробищата , положението е като с онзи Момин Проход. Хем- хем.
Гаровите и автогаровите кафенета....Имаш чувството , че си се върнал във времето и то не на правилното място. Апатично - меланхолично, но за съжаление апатията е в повече. Иначе нямам против меланхолията и Шаде.
Ами,кофти ми е в някой малък умиращ град като гр.Твърдица/Сливенско/.Лъха те бедност и отчаяние.Жалко,а природата в Стара планина е невероятна.Също така не ми е приятен и гр.Лом,мизерия и пак мизерия. 
.п.с .Става въпрос за Твърдица
В моя квартал... В Студентски град...
Лом ми се стори много, много тъжен град.
Колкото обичам гарите и миризмата на влак, толкова мразя автогарите и миризмата на рейс.
Една необяснима ненавист - не обичам кафенета. Нито пък напитките, които се сервират - еспресо, капучино, безалкохолно. Висенето в кафене за мен е пълна загуба на време, не мога да си представя как се прекарват часове на кафенце, цигарка и клюка. Самото словосъчетание "кафенце и цигарка" ми е толкова противно, колкото "салатка и ракийка".
Лом ми се стори много, много тъжен град.
Колкото обичам гарите и миризмата на влак, толкова мразя автогарите и миризмата на рейс.
Една необяснима ненавист - не обичам кафенета. Нито пък напитките, които се сервират - еспресо, капучино, безалкохолно. Висенето в кафене за мен е пълна загуба на време, не мога да си представя как се прекарват часове на кафенце, цигарка и клюка. Самото словосъчетание "кафенце и цигарка" ми е толкова противно, колкото "салатка и ракийка".
На мен ми е много злокобно в къщата на село,от години не съм ходила,винаги сънувам страшни неща свързани с това място.
В старчески дом съм влизала,хем в Германия беше,и ми стана много гадно и потиснато,незнам защо ,но ми се доплака.
У някои хора на гости изобщо не ме свърта,чудя се как да си тръгна.
ЖП гарите и Рупите (като отидох там - за първи и единствен път, ми прилоша и исках да си тръгна максимално бързо).
Болници, социални домове, хосписи, гробища, ж.п.гари и влакове, цехове, фабрики, заводи, цигански квартали, разни убити села и махали, места, където няма никаква цивилизация или пък такива, на които се събират прекалено много хора. Да не пропусна и градския транспорт в София. А също и кв. Ботунец, там само веднъж се заврях за малко и се почувствах като във филм на Хичкок. Супер мизерно, мръсно, зловещо.
Момин Проход, кв. на Костенец. Минаването ми през това кътче е всъщност леееко мазохистично... Хем ми е добре, хем ми се плаче с глас.
Питам,защото аз съм от Костенец и хиляда пъти съм минавала оттам.
Иначе за мен подтискащ е санаториума в Момин Проход-десетки дечица-с увреждания,парализирани,едно ужасно място.Била съм няколко пъти там и винаги се чувствам ужасно и се чудя накъде да гледам за да не виждам очите на тези деца.
Потдискащо ми действа да отида в магазин и да ме гледат странно,чувствам се не на място
Момин Проход, кв. на Костенец. Минаването ми през това кътче е всъщност леееко мазохистично... Хем ми е добре, хем ми се плаче с глас.
Питам,защото аз съм от Костенец и хиляда пъти съм минавала оттам.
Иначе за мен подтискащ е санаториума в Момин Проход-десетки дечица-с увреждания,парализирани,едно ужасно място.Била съм няколко пъти там и винаги се чувствам ужасно и се чудя накъде да гледам за да не виждам очите на тези деца.
Потдискащо ми действа да отида в магазин и да ме гледат странно,чувствам се не на място
Именно санаториума.
Именно санаториума.
Като бях малка подтискащо ми действаше детската ми стая,после това се промени.Сега се чувствам ужасно в къщата ни,вече от 2 години не живея там и го преживях много тежко.Въпреки това,най-ужасно се чувствам на първия таж,където живееше баба ми.
Чувствам се нещастна във всяко администратично звено на тази страна в което се редя на дълги опашки,тъпчат те,унижават те,правят те на мравка.Както вчера и днес в пощата.В градският транспорт на София,напоследък-в Студентски град;на село получавам депресия по-точно,защото там отраснах,а сега на какво прилича... ;напоследък и в къщи.... 
;напоследък и в къщи.... В момента то4но където трябва да ми най уютно-при мъжа ми 
Ве4е не ми е мястото при него,щом не ми говори и се разминаваме като непознати и понеже ми каза,4е няма какво да ми каже ве4е и 4е скоро няма да имам семейство,разбирам,4е ще поиска развод 
Ве4е не ми е мястото при него,щом не ми говори и се разминаваме като непознати и понеже ми каза,4е няма какво да ми каже ве4е и 4е скоро няма да имам семейство,разбирам,4е ще поиска развод Keep walking ...
