Как да започнем отначало

не е съвсем така - ще стане и твой по някое време ако така действаш
хората отстрани не могат да знаят как стоят нещата - те слушат и евентуално вярват...ама ако ти не обориш думите му - що да не му вярват на него?
така че се стегни и просто поеми нещата в свои ръце, а не го оставяй да си "разиграва" коня
пасивността е по-опасна от почти всичко друго освен необмислени дела вподтикнати от гняв

Какво дати кажа, мило момиче.В началото бях като опустошена.Бях смазана ,предадена.Идеше ми да крещя ,да чупя ,да блъскам.После дойде просто една дълбока депресия ,от която се измъкнах с помощта на лекари и хапчета.В един момент се събудих /след около 4 месеца/ и си казах :Абе тоя мизерник ли искаш да те умори!Стегнах се-разместих цялата къща ,чистих ,боядисвах ,,псувах ,пиех и се смях на акъла си.После съвсем ненадейно се появи и нов човек-нова любов/не че е с мен в момента/но тогава той ме спаси.После живота продължи-дете работа ,флиртове и т. н.Сега съм спокойна и гордо самотна.Сама се справям с всичко и се гордея със себе си.ЩЕ овладееш нещата ,нужно е време.Мъжете са като влакове-минават и заминават.Дръж хората, които са винаги с теб на спирката!

Момичетата тук знаят че аз не живея сама с детето си.
Като ти прочетох поста знаеш ли какво ми припомни.Когато живееш с някой имате дете и т.н. малко или много променяш себе си наслагваш се според другия според обстоятелствата...
Понякога без да искаш се изгубваш  не правиш най - малко 5неща които харесваш и обичаш точно тези които те правят уникален и различен.Може и да не съм права но ти пък помисли ако има такива при теб върни си ги.
Сега поне ще си пълен господар на себе си и съдбата си.

п.п.monik100 много ми хареса това:Мъжете са като влакове-минават и заминават.Дръж хората, които са винаги с теб на спирката!

и
времето
всичко лекува то
мен ме излекува. и му вярвам, че ще ме лекува винаги
 

Ето това не ми е ясно,когато живееш с някой се налага да правиш компромиси,това го знаех преди да сключа брак.Моя бивш отказа добре примирих се.А не трябваше!После дойде детето и пак моя живот се променя,а неговия не.Искал да се чувства абсолютно свободен,е да ама не става.Той излизал,ами да излизам и аз,да съм намирала някой да гледа детето.Ей какви хора!Той не ми бил слагал ограничения,само дето не ми даде правото.Ето и сега си тръгва защото не искал да има никакви ограничения,ами те отговорностите ни налагат ограничения.На това му викам егоизъм,а той му казва свобода.

Ох,  милата, ти ако знаеш какви теории за свободата съм чувала... имам си един такъв "свободолюбив"......често му казвам, че той за съжаление изобщо не прави разлика между свобода и свободия, а тя  една крачка....
Та, виж сега,  един човек като не иска нещо да направи, ще донесе от девет кладенеца вода, но така че да  я налива само в своята воденичка....

Четох в другата тема за родителите на съпругът ти- ако е възможно запази контакта с тях и за детето е важно да не загуби баба и  дядо, а и за теб все си е някаква опора...И колкото можш се опитвай да пренаредиш живота ви.. поразмести- за мен това утеха номер едно, размествам, създавам си нбова среда- ей така за мен си, купувам си нещо хубаво за дома- нали следва да ми е крепостта- значи трябва да се грижа за него, на мен сущо ако мога нещо да си купя е идеално...
Освен това детнецето ти не е бебе, тя ще ти е дружинка, можеш да си говориш с нея, може да си изгледате някой филм и да си направите хубава вечеря.. Синът ми навремето като живеехме самички( той на 4,5 г), много обичаше, да му направя вечеря на свещи и  я наричаше" интелектуална" понеже не беше запомнил интимна

Определено смятам да вижда родителите му,те са обективни хора.Освен това смятам ,че дъщеря ми е по-близка с тях отколкото с него.По-добре да съди за мъжете като гледа дядо си,отколкото баща си.Днес им казах,че ако баща и се държи с нея както с нас,ще му огранича максимално контактите с детето.Те ме подкрепиха,никой не може да ме принуди да причиня такава мъка на най-хубавото нещо в живота ми.Ей,как хубаво намери тази дума "свободия"-страшна си!

ахм, то е щото я сърбам тази попара от много време... не е от хубаво шъ знаиш

Ох, мила нямаш идея колко ми е познато това, за което разказваш. Как цялата отговорност за дома лежеше върху мен, как задълженията по детето бяха само мои. А на човека му се искаше свобода, нормално било да излиза, дори когато нямаме финансовата възможност. Стигало се е до там, че зарязваше детето само вкъщи вечер посред зима, за да може да отида на фитнес. Ицко беше на 4 години и половина и аз зарязвах работата, за която ми плащаха да се прибера да не стои детето ми само.
После дискотеки, нощни плажове, заведения, екскурзийки. Кво ми пречело и на мен да излизам - нямала съм приятели (истински), едва ли не била съм задръстена. За детето имало баби - да го гледат. Аз пък се чудя от къде да взема пари да платя сметки и да заредя хладилника.
Та на това се вика приоритети - кой каквото го интересува. Моят си намери любовница, защото не издържал милия. Сега не бил така изнервен се похвалил. Ами от какво да е изнервен? Няма ме мен - да му напомням - това трябва да се свърши, за това трябват пари, няма задължения, няма отговорности, няма деца, просто лайф. Заряза ме сама, бременна да се справям с детето, първокласник, без финанси, с проблемна бременност.
Честито да му е спокойствието!
Аз за себе си знам, че не трябва да страдам за загубата на този човек. Но въпреки това е страшно трудно. Още много боли от предателството, от гаврата, от ножа в гърба.
Аз знам за себе си, че стана, че ще се изправя! Ще продължа напред - само Ицко да е добре и бебето да се роди живо и здраво!
Извинявам се за дългия и объркан пост, но това, което исках да кажа е, че трябва да търсиш силите в себе си!
Майната му!

И аз се чудя те всичките мъже са такива,или сме случили "шестица от тотото"?Как ние се променяме,а те трябва да си останат същите?Как приемат това като посегателство към личната им свобода?Ама нали децата уж заедно ги искаме?Sissi аз наистина ще намеря сили да се справя,той да не ми е целия живот!Ама толкова ми е болно и обидно!Убедена съм че съм направила много за него,наистина спрях да го чувам когато той години не ме чуваше.Спрях да го разбирам,когато той години не ме разбираше.И сега идва обиден и се оправдава бил неразбран,неизслушван.

Ами, мила, търсят си оправдания. За да се извинят пред себе си, за да могат да спят спокойно. А как си вярват...
Като питаш моя - аз съм виновна. За него никой не мислил, той винаги е неразбран.
Сега всичко го разбраха де...

Наистина си вярват!Казах му иаз съм го живяла този живот с тебе,не можеш да ме накараш да кажа на бялото черно.Вече и аз незнам те кога порастват?Или за цял живот пубертети си остават?Знам че  ти е много трудно и оценям подкрепата ти.Горе главата няма да им се даваме!

Много ми е трудно,някакви дребни неща ме разплакват.Днес сутринта ме вижда една съседка и казва "а имате си гостенче,татко си дойде" и аз не посмях да кажа нищо.Какво да кажа дойде и се изнесе,събарят ме .После идва свекър ми и казва "добре ли сте,ще закарам детето на училище,че много вали".На мене пак ми потичат сълзи,леле като развалина съм!С какъв човек съм живяла никаква милост,а на мене пак ми е мъчно.Сиси всичко ще е наред,вярвай в това.Не съм раждала,но знам че след нещо лошо трябва да отворим широко вратата за да влезе хубавото.Успех!                                                  

Ох, и на мен до сега ми се насълзяват очите, когато трябва да разкажа на някого какво е станало.
Но в началото бях много зле. Първият учебен ден на Ицко - всички деца с мама и татко. Аз сутринта бях като парцал, без настроение. Развалих празника на детето. Разревах се точно на празника в училището. Толкова ми беше трудно да се стегна. После като започнаха проблемите с бебето, постъпих в болница, там толкова ме наплашиха, че като отидох в стаята - рев, рев, рев. Чак докторът влиза на два пъти и като ме види да рева излиза.
Седях на системи 2 седмици, всичките ми вени бяха спукани. Казаха ми - от теб зависи дали бебето ще оцелее, забравяш всичко на вън. Седя на системи и рева. Защото знам, че аз се боря за живота на детенцето ми, а онова нещо си живурка с курвата, ходи по дискотеки, смее се и пее.
После ме изписаха, но проблемите продължиха. Всеки ден на запис, понякога тоновете бяха много лоши. Прибирам се пеша, рева по пътя. Нямам човек до себе си, който да ми даде подкрепа, нямам човек, който да е до мен в този труден момент. Гледах циганите как прегръщат бременните си жени, как идват на раждане, притеснени, после как посрещат бебетата си.
Аз посрещам тези моменти сама. Много е тежко, повярвай ми. Но нямам право да се предавам. Знам, че ще мине.
Някой ден ще намеря човек, който да цени мен. Сигурна съм в това.
Просто трябва да почакам.

А, забравих да спомена и свекървата, която постоянно ми говори колко бил уплашен ЕРД. Как трябвало да го търся за деца, за пари, за отговорности, така съм щяла да му направя проблем между него и курвата. Трябвало да се боря за него.
Казах и, че нямам намерение между никого проблеми да правя. Нито имам намерение да  му звънна за каквото и да било. Нито на раждане, нито на изписване искам този индивид. Не знам дали съм права, но просто той не заслужава! Извинявай, че ти оспамих темата, но просто исках да ти покажа, че е нормално да си в такова състояние.
Защото нещото, което си градила толкова време се е сринало.
Аз сега имам намерение след като се роди бебето веднага да се разведа с това нещо. Не искам и миг повече да ме прави за посмешище пред хората. И аз си имам достойнство. Много боли, но това не значи, че ще се дам така лесно.