Всички, които обичам, са около мен. Харесвам си работата и колегите. Доставяме си дребни радости. Първокласничката ми е прекрасна, сестра и е забавна... Дай, Боже, всекиму!
- Публикувана: 2 дек. 2007, 13:49 ч.
- Последно мнение: 3 ян. 2008, 21:28 ч.
Равносметки.
Тези дни си мислех по темата.... ето и след тегленето на чертата.
Надебелях 5 кг., но не станах нито по-блага, нито по-добра.
Извърших един куп глупости по пътя към съзряващото поумняване.
Промених и тази година себе си, малко, не знам дали е за добро или лошо, беше ми трудно и болезнено, и то не само за мен.
Порасна ми косата, бебето вече не е бебе, а детенце, имам бръчки и увиснала кожа.
По душа съм стабилно на 16, с една година по-малко от миналата, следователно прогресивно се вдетинявам.
Нищо градивно не извърших в план професионално развитие, но за разлика от други години не си търся оправдание, просто съм ужасно мързелива.
Мисля, че тази година бе по-добра за мен от миналата, въпреки многото простотии. Мисля си, че тази година ще я изпратя по-оптимистично или поне силно се надявам.
Доволна съм, и съм горда, че имам малко, но прекрасни приятели, които обичам.
Доволна съм, и съм горда, че латино-американското ми семейство е повече семейство от преди една година.
Ми туй то, не е малко
Надебелях 5 кг., но не станах нито по-блага, нито по-добра.
Извърших един куп глупости по пътя към съзряващото поумняване.
Промених и тази година себе си, малко, не знам дали е за добро или лошо, беше ми трудно и болезнено, и то не само за мен.
Порасна ми косата, бебето вече не е бебе, а детенце, имам бръчки и увиснала кожа.
По душа съм стабилно на 16, с една година по-малко от миналата, следователно прогресивно се вдетинявам.
Нищо градивно не извърших в план професионално развитие, но за разлика от други години не си търся оправдание, просто съм ужасно мързелива.
Мисля, че тази година бе по-добра за мен от миналата, въпреки многото простотии. Мисля си, че тази година ще я изпратя по-оптимистично или поне силно се надявам.
Доволна съм, и съм горда, че имам малко, но прекрасни приятели, които обичам.
Доволна съм, и съм горда, че латино-американското ми семейство е повече семейство от преди една година.
Ми туй то, не е малко
Пътувах много.
Научих още един чудж език.
Загубих приятел.
Срещнах нови хора и се надявам, че някои от тези срещи ще дадат началото на ново приятелство.
Наревах се на воля. За всичките години, през които стисках зъби. Реакция на стреса? Сигурно.
Опитвам се да се вглеждам в хората около мен, а не да се вторачвам. Най-вероятно е от възрастта.
Беше интересна година. Може би, в някои отношения дори изморителна. Почти като в китайско проклятие. Но пък я завършвам като оптимист. И това ще е едно от пожеланията ми към мен самата за догодина - да ми оцелее оптимизма.
Научих още един чудж език.
Загубих приятел.
Срещнах нови хора и се надявам, че някои от тези срещи ще дадат началото на ново приятелство.
Наревах се на воля. За всичките години, през които стисках зъби. Реакция на стреса? Сигурно.
Опитвам се да се вглеждам в хората около мен, а не да се вторачвам. Най-вероятно е от възрастта.
Беше интересна година. Може би, в някои отношения дори изморителна. Почти като в китайско проклятие. Но пък я завършвам като оптимист. И това ще е едно от пожеланията ми към мен самата за догодина - да ми оцелее оптимизма.
Тежка за мен тема...
Тежка година и равносметка, която ме е страх да направя...
Кила - наред съм си, свалям, качвам.
Кариера - все така добре и прогресираща.
Личен живот - щастлива с мъжа до мен((дори и отсъстващ половин година).
Семейство - все още се състои от двама(аборт с близнаци). Отложихме повторно забременяване по икономически причини и все още не мога да си отговоря дали не беше грешка?!
Това е! Живи и здрави сме това е най-важното. !
Чакам следващата година...
Тежка година и равносметка, която ме е страх да направя...
Кила - наред съм си, свалям, качвам.
Кариера - все така добре и прогресираща.
Личен живот - щастлива с мъжа до мен((дори и отсъстващ половин година).
Семейство - все още се състои от двама(аборт с близнаци). Отложихме повторно забременяване по икономически причини и все още не мога да си отговоря дали не беше грешка?!
Това е! Живи и здрави сме това е най-важното. !
Чакам следващата година...
Кой колко стъпки напред е направил, а колко назад, щастието споходи ли ни, а какво ново научихме?
Помъдряхме ли или напротив - започнахме да оглупяваме? Мъдростта натежа ли ни, а глупостта си разпознахме ли?
Може и да споделите колко килограма сте качили или пък свалили / в духа на една, всъщност две други теми/ - ако това е реализирана цел, която ви приближава до лелеяното съвършенство
Има ли нещо което сме загубили тази година и какво сме спечелили..
...А чувствате ли се остарели?
Стъпки назад и напред - еднакво, за съжаление. Т.е. май си стоя на едно място засега.
Нови неща не знам дали съм научила, уча се, но конкретно не мога да кажа. Не, не мисля, че оглупявам, мисля, че ставам по-малко търпелива към неща, които ме дразнят в хората.
Качих килограми от работата пред компютъра
Не съм загубила нищо, спечелихме много пари и нещата за нов бизнес се очертават засега прекрасни. Ще видим догодина как ще е.
Не се чувствам остаряла, по-скоро се чувствам в изчакване.
Останалите неща ги знаеш по-подробно, те са всъщност и основния отговор на темата ти (ако съумея)
Помъдряхме ли или напротив - започнахме да оглупяваме? Мъдростта натежа ли ни, а глупостта си разпознахме ли?
Може и да споделите колко килограма сте качили или пък свалили / в духа на една, всъщност две други теми/ - ако това е реализирана цел, която ви приближава до лелеяното съвършенство
Има ли нещо което сме загубили тази година и какво сме спечелили..
...А чувствате ли се остарели?
Стъпки назад и напред - еднакво, за съжаление. Т.е. май си стоя на едно място засега.
Нови неща не знам дали съм научила, уча се, но конкретно не мога да кажа. Не, не мисля, че оглупявам, мисля, че ставам по-малко търпелива към неща, които ме дразнят в хората.
Качих килограми от работата пред компютъра
Не съм загубила нищо, спечелихме много пари и нещата за нов бизнес се очертават засега прекрасни. Ще видим догодина как ще е.
Не се чувствам остаряла, по-скоро се чувствам в изчакване.
Останалите неща ги знаеш по-подробно, те са всъщност и основния отговор на темата ти (ако съумея)
Ами кво да кажа - ни напред, ни назад.
Килограмите - немърдат стоят си мноооооооооого
И тази година - неуспях да забременея с второ
Работата - същата, заплата малко увеличена, нерви също ......
Имах здравословни проблеми - гинекологични, направиха ми лазерна корекция на зрението.
Не не се чувствам остаряла, въпреки, че през новата 2008 година ще навърша Христова възраст 33.
Надявам се 2008 да е по-добра за всички!
Килограмите - немърдат стоят си мноооооооооого
И тази година - неуспях да забременея с второ
Работата - същата, заплата малко увеличена, нерви също ......
Имах здравословни проблеми - гинекологични, направиха ми лазерна корекция на зрението.
Не не се чувствам остаряла, въпреки, че през новата 2008 година ще навърша Христова възраст 33.
Надявам се 2008 да е по-добра за всички!
Тази година за мен беше добра.
В личен план-любов и само любов, много приятели и много щастливи мигове.
В бизнес план-нещата вървят напред и нагоре засега.
Измъкнах с много усилия и воля майка ми от страшна депресия и сега живее тук близо до мен и е щастлива. Това е най-голямото ми постижение за тази година. Не намирам думи да ви обясня колко съм щастлива, че тя се оправи.
Знам, че винаги може и още, но аз умея и на малките неща да се радвам. 2007-ма беше една хубава и плодотворна година. Вярвам, че и следващата ще е такава.
В личен план-любов и само любов, много приятели и много щастливи мигове.
В бизнес план-нещата вървят напред и нагоре засега.
Измъкнах с много усилия и воля майка ми от страшна депресия и сега живее тук близо до мен и е щастлива. Това е най-голямото ми постижение за тази година. Не намирам думи да ви обясня колко съм щастлива, че тя се оправи.
Знам, че винаги може и още, но аз умея и на малките неща да се радвам. 2007-ма беше една хубава и плодотворна година. Вярвам, че и следващата ще е такава.
2007 не беше най-добрата ми година /не че е най-лошата/.
В професионално отношение - само отрицателни емоции. 1.Принудих се да прекъсна майчинството, когато малката беше само на 10 месеца, 2. да замина в друг град за цели 6 месеца заедно с нея и далеч от съпруга ми, 3. и тъкмо когато нещата вече щяха да се подредят приеха нов закон, неблагоприятен за мен, който удължи агонията и това не е всичко, има и 4. сега пак съм в друг град до който пътувам всеки ден по 2,5 часа на отиване и по толкова на връщане, едва смогвам да обърна внимание на детето си /ставам в 6.30ч. и се прибирам в 20.00ч./. Равносметката ми дотук е: И тази година доказа, че съм абсолютен "карък".
Дали съм помъдряла - не ми остана време.
Знам, че загубих много ценно време - време със семейството си, това време ми липсва. Надявам се през 2008 нещата да се променят.
Мисля, че станах по-влюбена и май това е положителното - лудо влюбена съм в съпруга ми /което е принципно е много хубаво/ и се научих още повече да ценя съкровището ми - моето дете.
В професионално отношение - само отрицателни емоции. 1.Принудих се да прекъсна майчинството, когато малката беше само на 10 месеца, 2. да замина в друг град за цели 6 месеца заедно с нея и далеч от съпруга ми, 3. и тъкмо когато нещата вече щяха да се подредят приеха нов закон, неблагоприятен за мен, който удължи агонията и това не е всичко, има и 4. сега пак съм в друг град до който пътувам всеки ден по 2,5 часа на отиване и по толкова на връщане, едва смогвам да обърна внимание на детето си /ставам в 6.30ч. и се прибирам в 20.00ч./. Равносметката ми дотук е: И тази година доказа, че съм абсолютен "карък".
Дали съм помъдряла - не ми остана време.
Знам, че загубих много ценно време - време със семейството си, това време ми липсва. Надявам се през 2008 нещата да се променят.
Мисля, че станах по-влюбена и май това е положителното - лудо влюбена съм в съпруга ми /което е принципно е много хубаво/ и се научих още повече да ценя съкровището ми - моето дете.
Равносметката си я направих наскоро...
Една от най-лошите години в живота ми.
В професионално отношение тъкмо се позакрепиха нещата и хоп - бебе, заминаха ми проектите и честите и дълги командировки в чужбина.
В личен план - още по-лошо... идеално знам, че трябва да взема някои крайни решения, но отлагам.
Да са ми живи и здрави дечицата, другото все ще се нареди някак си.
От месеци съм започнала да се моля поне през следващата година да успея да се измъкна от тази дупка, в която съм се настанила (чак започнах са си се чувствам удобно).
Обичам Коледните празници - винаги мечтая за по-добри времена и се чувствам щастлива, поне за малко.
Една от най-лошите години в живота ми.
В професионално отношение тъкмо се позакрепиха нещата и хоп - бебе, заминаха ми проектите и честите и дълги командировки в чужбина.
В личен план - още по-лошо... идеално знам, че трябва да взема някои крайни решения, но отлагам.
Да са ми живи и здрави дечицата, другото все ще се нареди някак си.
От месеци съм започнала да се моля поне през следващата година да успея да се измъкна от тази дупка, в която съм се настанила (чак започнах са си се чувствам удобно).
Обичам Коледните празници - винаги мечтая за по-добри времена и се чувствам щастлива, поне за малко.
Колко странно. Всички пишат за килограми и ежедневие. За мен равносметката е и страшна, и освобождаваща:
-) стачка на таксиметровите шофьори - удовлетворени на секундата искания;
-) стачка на учителите - помия, унижение, запращане завинаги в трета глуха;
-) шествия за липса на места в ясли и детски градини - нула внимание, нали бяха местни избори, та е важно да останем на върха;
-) избор за кмет на Бойко Борисов - след две години пак, човекът си каза, че смята да е в парламента, хех, какво му пука колко струват избори през всеки две години на София;
-) много убити по пътищата;
-) много затрити паркове и защитени зони - пеене за Странджа, май сме пяли за погребална песен;
-) създаване на българско ФБР, което ще харчи ОЩЕ пари и ще дублира МВР;
-) обедняване на всички нива, безумни сметки, далавери в Топлофикация;
-) двойни цени на основните хранителни продукти, повишаване на цени на горива;
-) подигравка със земеделците по програмите за евро парите и компенсация за напразния труд;
-) безумен трафик в столицата, който вече двойно удължава времето до работа и обратно;
-) далавери, изнесени пред народа и ненаказани;
-) депутати с 50% увеличаване на собствените си заплати и купуване на поредните мерцедеси...
Има още много. Каква е равносметката ли? Пълна мизерия, липса на държавност, мрящи от глад, безсилие и унижения възрастни хора, млади хора и деца по домовете.
Липса на надежда.
Възвръщане към първобитнообщинният строй - всеки за себе си, увълчен, без свободно време, класово разслоение. Браво, светът е чудесен.
Родих дете и се побърквам от притеснение за бъдещето му.
-) стачка на таксиметровите шофьори - удовлетворени на секундата искания;
-) стачка на учителите - помия, унижение, запращане завинаги в трета глуха;
-) шествия за липса на места в ясли и детски градини - нула внимание, нали бяха местни избори, та е важно да останем на върха;
-) избор за кмет на Бойко Борисов - след две години пак, човекът си каза, че смята да е в парламента, хех, какво му пука колко струват избори през всеки две години на София;
-) много убити по пътищата;
-) много затрити паркове и защитени зони - пеене за Странджа, май сме пяли за погребална песен;
-) създаване на българско ФБР, което ще харчи ОЩЕ пари и ще дублира МВР;
-) обедняване на всички нива, безумни сметки, далавери в Топлофикация;
-) двойни цени на основните хранителни продукти, повишаване на цени на горива;
-) подигравка със земеделците по програмите за евро парите и компенсация за напразния труд;
-) безумен трафик в столицата, който вече двойно удължава времето до работа и обратно;
-) далавери, изнесени пред народа и ненаказани;
-) депутати с 50% увеличаване на собствените си заплати и купуване на поредните мерцедеси...
Има още много. Каква е равносметката ли? Пълна мизерия, липса на държавност, мрящи от глад, безсилие и унижения възрастни хора, млади хора и деца по домовете.
Липса на надежда.
Възвръщане към първобитнообщинният строй - всеки за себе си, увълчен, без свободно време, класово разслоение. Браво, светът е чудесен.
Родих дете и се побърквам от притеснение за бъдещето му.
На мен ми се връзва изцяло с темата и не виждам какво високопарно има в теми, които определят битието ми твърде сериозно. Въздържай се от коментари и съдене, ако обичаш.
В личен план 2007 е една от най-силните ми и щастливи години! Роди ми се Амалия, имах страшно много работа, отлични доходи! Здрави бяха всичките ми близки, дай Боже и догодина да е така!
Но като цяло процесите в обществото, които наблюдавам, хич не ми допадат! резултатите от изборите, резултатите от стачките, доходите на хората, детската агресия, убийствата по пътищата...
Има криза на работната сила - имам усещането, че повечето работливи и квалифицирани хора са в чужбина!
Чувството на апатия е доста силно...
Но като цяло процесите в обществото, които наблюдавам, хич не ми допадат! резултатите от изборите, резултатите от стачките, доходите на хората, детската агресия, убийствата по пътищата...
Има криза на работната сила - имам усещането, че повечето работливи и квалифицирани хора са в чужбина!
Чувството на апатия е доста силно...