От много време Ви чета и не смея да пиша, защото нито съм осиновител, нито осиновена.
Искала съм не веднъж да кажа, че според мен сте страхотни родители, въпреки терзанията Ви. Да споделя с осиновените, че за мен те не са по-различни с нищо от мен и никога не съм гледала на тях с други очи. Искала съм. Но не съм.
За първи път тук разбрах за проблеми, които не предполагах, че съществуват. Винаги съм изхождала от собственото си мнение, усещане и разбиране за нещата. Т.е. никога преди не бях правила разлика между акта на раждане и този на осиновяване. Разсъждавах така - понякога зачеването е лесно, раждането безболезнено - осиновяването също; а понякога се чака с години за появата на нов член на семейството - независимо дали е осиновен или роден. Проблемите, които родителят има с детето си са различни, но ги има всеки.
Независимо от това как се води по документи за мен има само една дума - родител. Понякога когато чета споделено от Вас ме боли. Наистина много. А не знам защо. Може би не съм в час...
Разсъждавах съвсем скоро по въпроса, как аз бих реагирала, ако разбера, че съм осиновена. Стигнах до извода - никак.
Мислих как бих реагирала, ако знам, че имам БР(както ги наричате). Мислих за наследствени заболявания и т.н. Ами аз както казах не съм осиновена, но имам генетично заболяване - проявено за първи път в рода при мен. Т.е. дори със знанието за рода се появяват изненади.
Мислих и за корените. Познавам рода си до 4-то коляно, а този на човека до мен до 5-то... И? Ами те са си моите мама, тате, баба, прабаба... Те са в сърцето ми, заключени са там. И независимо дали са биологични или не само те изпълват душата ми.
Мислих и за грозните подхвърляния и "остроумни" забележки, които сте чували. На мен един единствен път ми се случи позната да ми каже "Тези са осиновени!". Дали заради кравешкия ми поглед в онзи момент или заради въпроса "И какво от това?" повече не чух нищо.
Пак стигам до тук, че сигурно съм луда щом не правя разлика между осиновяване и раждане.
Споделям всичко това, защото първо искам да знаете, че има хора, които не Ви смятат за различни или каквото и да било друго. Вие сте родители, Вие сте деца. Вие сте като мен и като всички други.
Споделям и защото много пъти съм мислила да стана осиновител. С времето желанието в мен се засилва неистово. Но не съм сигурна, че съм годна за това... Имайки пред вид, че в главата ми това не е оформено като проблем.
Моля Ви, споделете какво мислите за това което Ви казвам. Според Вас нормална ли съм? Вече сериозно се питам за това...
Уважавам мнението на всяка една от Вас. И ще се радвам да го чуя. Благодаря Ви.