Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София

Мнения: 533
Мили осиновители,

изпращам ви статия, която съм превеждала от английски език и която смятам, че е много полезна. За съжаление на българския пазар и на български език почти няма литература по въпроса за осиновяването, а в същото време има спешна нужда от такава информация. Хубавата новина е, че вече е преведена първата книга за осиновени деца, която най-вероятно ще се появи на пазара най-късно септември.

Дано тази статия ви е полезна!


КАК ДА КАЖЕМ НА ДЕТЕТО СИ, ЧЕ Е ОСИНОВЕНО

Как да започнем?

Какво да правим, ако детето се разстрои?

Страхът от грешки: Какво да правя, ако кажа нещо грешно?

На каква възраст да кажем на детето си?

Какво да кажем на детето си за биологичните му родители?

Как да обясним на детето си защо е било дадено за осиновяване?

Други неща, които трябва и не трябва да говорите

Подходящи и неподходящи моменти да говорите с детето си

Как да се справим, ако детето много се натъжи?

Психолозите и психиатрите са единодушни, че на осиновените деца трябва да им бъде казана истината. Много осиновители се притесняват кога да кажат на децата си и как точно да им го кажат. В миналото специалистите съветваха осиновителите да казват на детето си, че е родено в тяхното семейство, с цел то никога да не разбере, че е осиновено. С неказването на истината обаче впоследствие се появяват редица проблеми, като например лъжата - детето се чувства излъгано и предадено именно от хората, които цял живот са го възпитавали в честност, откровеност и истина.  

Как да започнем?
Когато започнете да говорите с детето си за важни теми като секс, любов, раждане на деца, религия, информацията трябва да му се поднася малко по малко - като постепенно с течение на годините, разширявате знанията му по конкретната тема в зависимост от интелектуалното ниво на развитие, от способността му да асимилира, преработва и осмисля нова информация.
   Докато детето е малко, е лесно да отговорим на въпросите му. Например, ако то попита “Мамо, аз от къде идвам?”, може да има предвид градът или държавата, в която живее, а не майчината утроба. Опитайте се да разберете какво точно иска да научи детето. Ако то има нужда от повече информация, бъдете сигурни, че ще ви попита. Понякога осиновителите бързат да кажат на детето си всичко по въпроса за осиновяването, а то може изобщо да не е готово да чуе и възприеме цялата истина.  
   Разговорът за осиновяването не трябва да е еднократен. Децата имат нужда информацията да им се повтаря  периодично, докато напълно я осъзнаят. Според Броджински (психотерапевт-експерт в областта на осиновяването), родителите не трябва да се безпокоят, ако децата им не разберат техните обяснения от първия път.  Няма нищо притеснително в това да обясните на детето си какво означава да си осиновен на 4-годишното си дете и да му обясните отново, когато то стане на 7-8 години. Това не означава, че вашите обяснения са били недостатъчно ясни или погрешни - просто детето ви не е било готово да осъзнае такива сложни и абстрактни концепти като осиновяването.

Какво да правим, ако детето ни се разстрои?

Важно е родителите да разберат, че колкото и да им се иска, те не могат да предпазят детето си от всяка болка, която то би могло да изпита. Така, както не можете да го предпазите от болката на ожуленото коляно, така не можете да го предпазите от някои неизбежни чувства, които то ще изпита, когато разбере, че е осиновено - болка, загуба, разочарование, объркване. И все пак, ако говорите за тези неща по позитивен и грижовен начин, това би могло да облекчи болката от раната.
   Нека детето ви да разбере, че сте готови да му отговорите на всички въпроси, които му хрумнат. Ако не знаете как да му отговорите, просто му признайте, че не знаете отговора. Самият факт, че детето ще знае, че може свободно да говори с вас на тази тема, ще му помогне много. Изследванията показват, че колкото е по-открито отношението на родителите към осиновяването, толкова по-добре се чувства самото дете.

Страхът от грешки - какво да правя, ако кажа нещо грешно?

Много родители се притесняват да говорят с детето си за осиновяването - страхуват се да не кажат нещо по неподходящ начин или да не знаят какво да отговорят на въпросите. Чувстват се неловко всеки път, когато някой спомене тази тема. Според специалистите, осиновителите се тревожат за тези неща, отчасти защото си мислят, че трябва да бъдат перфектните родители.
   Осиновителите са преминали през продължителни социално-психологически проучвания, толкова много са искали дете, вероятно някои са го чакали дори години. В резултат, повечето от тях живеят с усещането, че трябва да правят всичко по възможно най-добрия начин и да бъдат най-добрите родители в целия блок, в целия квартал. Някои осиновители дори страдат от чувство за вина, че са отвлекли детето от биологичните му родители и затова се стремят да бъдат свръхдобри с него - за да докажат и на самите себе си, че заслужават да се грижат за това дете.
   При положение, че сте осиновили детето си по законовия ред, няма защо да се чувствате виновни. Перфекционизмът ни кара да се чувстваме зле и непрекъснато да доказваме себе си. Опитайте се да приемете, че не сте съвършени и не се натоварвайте с нереалистични очаквания за самите себе си.
   Всичко това важи и за разговорите ви с детето относно осиновяването. Някой не знае отговорите на всички въпроси, а и освен това няма съвършени отговори. Някои от въпросите, които детето ви задава, може сериозно да ви разтревожат - това е нормална реакция и не бива да се притеснявате. Запомнете - ако мислите, че сте допуснали грешка в обясненията относно осиновяването, в повечето случаи тя може да бъде поправена.

На каква възраст да кажем на детето си?

   Мненията на специалистите относно възрастта, в която едно дете трябва да му се каже, че е осиновено, много се различават. Някои препоръчват това да стане между 8 и 11 години, други смятат, че най-подходящата възраст е 2-3 години.

Предучилищна възраст

Експертите не са на едно мнение относно това дали предучилищната възраст е най-подходящата. Психиатърът Хърбърт Вайдер смята, че ако на едно дете му бъде казано, че е осиновено прекалено рано, това може да доведе до трайни емоционални увреждания. “Клиничните ми случаи без съмнение показват травматичния ефект от прекалено ранното казване, както и породената от това тревожност, объркване, регресия. Едно дете на две години няма нужда да разбира дали е осиновено или не - то има нужда от любов, топлина, грижа”. Според някои специалисти съвременните родители до такава степен искат да бъдат перфектни и да не допускат никакви грешки, че в стремежа си да кажат на детето истината, те са прекалено откровени и прекалено нетърпеливи - казват много по-рано, отколкото е необходимо.
   Други специалисти са на различно мнение. Според Дейвид Броджински “в предучилищна възраст, когато обикновено родителите казват истината на децата си, опитът показва изключително малко травматични реакции. Напротив - малките деца имат много положително отношение към осиновяването. Най-важно е истината да им бъде казана в контекста на една топла, грижовна, любвеобилна и защитена семейна среда. Този положителен емоционален климат благоприятства изграждането на добра самооценка у детето, както и му помага по-лесно да приеме казаното”.
Според Броджински основният проблем с обясненията за осиновяването е това, че децата не разбират изцяло за какво става въпрос. Идеята за осиновяването е прекалено сложна, за да може едно дете на 3, 4 и дори 7 години да я разбере. Повечето експерти са единодушни, че детето в предучилищна възраст не може да осъзнае какво значи осиновяването - дори и ако му бъде обяснено по съвсем простичък и достъпен начин. Проблемът в случая не е за детето, а за осиновителите. Възможно е след като родителите  веднъж обяснят на детето си, че е осиновено и то не задава никакви въпроси, те погрешно да решат, че то няма нужда от повече обяснения и че оттук нататък ще има положително отношение спрямо осиновяването. Сякаш на родителите им се иска това ранно неразбиране на детето да бъде като един вид упойка срещу болката на осиновяването - упойка, която да го предпази от болката и разочарованието, когато малкото дете вече е в една съзнателна възраст и разбира какво му се е случило. А болката и раната в идентичността са неизбежна част от осъзнаването на факта, че си осиновен.
Ако решите да кажете на детето си, че е осиновено в предучилищна възраст, не го обременявайте с прекалено сложни обяснения. Не му обяснявайте защо биологичните му родители са го дали за осиновяване, нито колко трудно и мъчително е било за вас да вземете решение да осиновите дете. Не забравяйте, че децата в тази възраст мислят с прости, конкретни понятия и са склонни да възприемат всичко, което им кажете, в буквалния смисъл на думата. Основната идея, която трябва да предадете на детето си, е колко много сте го искали. Опитайте се да му разкажете как сте се почувствали, когато за пръв път сте разбрали за детето, какво сте правили когато ви се е обадил социалният работник. Опишете му колко сте се вълнували, когато сте отишли да го вземете. Детето ви има нужда да чуе точно такива неща - казани с много любов и подкрепа.

Предпубертетна възраст

Между 8 и 11 години повечето осиновени деца ще започнат да ви задават въпроси относно осиновяването. Те могат да ви попитат “Кой уреди осиновяването? Как точно се случи? Как изглежда акта ми за раждане?” Добра идея е да покажете на детето акта му за раждане и да му кажете голяма част от информацията, с която разполагате ( в зависимост от обстоятелствата).
Детето ви може да е виждало самотни родители по телевизията или някой от приятелите му може да живее само с единия си родител - така че ако му кажете, че биологичната му майка го е дала за осиновяване, защото не е била омъжена, обяснението няма да го задоволи. Децата на тази възраст са много критични и виждат нещата единствено в черно-бялата гама - за тях няма средно положение: или е добро, или е лошо. И все пак, могат и да започнат да разбират, че някои деца имат нужда да бъдат осиновени и че осиновяването е добър начин да се образува семейство.
Добре е да повдигате темата за осиновяването периодично - в подходящи моменти. Например, ако ваша близка забременее, детето ви може да се замисли и да си задава разни въпроси около неговото собствено раждане. На рождения си ден може да е малко тъжно, да мисли за биологичната си майка, да се чуди дали и тя сега си мисли за него. Вместо директно да питате детето: “За биологичната си майка ли мислиш?”, може да му кажете: “Много се гордея с теб! И знаеш ли какво? Мисля, че и другата ти майка много се гордее с теб!” Това е едно отваряне на темата, при което детето само ще сподели с вас какво си мисли.
Трябва да имате предвид, че понякога детето просто няма да иска да говори за осиновяването. В тези случаи просто се оттеглете и се откажете. Достатъчно е детето да знае, че тази тема е отворена и че винаги може да попита нещо, за което в момента не се е сетило.

Какво да кажа на детето си за биологичните му родители?

Важно е преди да говорите с детето си по тази тема, самите вие да сте наясно със собствените си чувства спрямо биологичните му родители. Трябва да знаете, че каквото и да му кажете, то ще усети вашите чувства и емоции. Нормално е да изпитвате не съвсем положителни чувства спрямо тези хора - например ревност, неодобрение, омаловажаване, презрение, дори омраза. Важно е да знаете защо биологичните родители са избрали да дадат детето си за осиновяване. Представете си, че самите вие се намирате в подобна ситуация - какво бихте направили? Опитайте се да приемете чуждата гледна точка, не обвинявайте неоснователно биологичната майка.
Много важно да не говорите лоши неща или с лоши чувства за биологичните родители пред детето. Ако детето вярва, че родителите му са лоши, ще си направи заключението, че и то е лошо. Дори и в случаите, когато родителите са малтретирали детето си, по-добре е да му кажете, че те не са можели да се грижат за него.
Най-важното нещо в разговорите за биологичните родители е детето ви да разбере, че тези хора са истински, че те съществуват и имат свой собствен живот някъде, с някого. Много често осиновените деца фантазират най-различни неща за биологичните си родители - че са прекрасни хора или че са наркомани, престъпници. Истината е, че тези хора са напълно нормални и живеят като повечето хора. Поради някаква причина те просто не са можели да се грижат за детето си и затова са предпочели да го оставят за осиновяване.
Ако детето  ви се чуди как ли изглеждат биологичните му родители и ако вие сте ги виждали, кажете му. Ако имате снимки, покажете му ги. Споделете му всичко, което знаете. Възможно е детето да се чуди дали биологичната му майка живее добре, дали е жива - уверете го, че тя е добре, че нищо лошо не й се случило. Осиновените деца често се страхуват, че биологичната им майка може да се появи отнякъде и да поиска отново да си го вземе. Успокойте го, че това не може да се случи.
Много често срещана реакция от страна на детето към биологичните му родители е гняв и яд. Например, 10-годишният Антон бил много ядосан на биологичните си родители за това, че са го изоставили. Осиновителите му обяснили, че не са имали възможност да се грижат за него -  тогава детето казало, че се сърди на бабите и дядовците си. Когато майката обяснила, че и те не са можели да се грижат за него, то казало, че е ядосано на онзи човек, който не е научил тези хора как да се грижат за деца и след няколко час се успокоило.

Как да обясним на детето си защо то е било дадено за осиновяване?

“Майка ти те е обичала, обаче...”

Някои социални работници съветват осиновителите да казват на детето си, че майка му много го е обичала и затова го е дала за осиновяване ( дори и в случаите, когато детето е било жестоко малтретирано). Специалистите са на мнение, че такова обяснение никога на трябва да бъде казвано на детето. Детският ум не може да проумее как така някой толкова много ще те обича и ще те изостави. По-късно детето прави заключението, че любовта и изоставянето са едни и същи неща - впоследствие това ще доведе до проблеми с привързването и създаването на интимни връзки.
Ако обясните изоставянето на детето си по този начин, би могъл да се появи и друг проблем.  Вие също обичате детето си - това означава ли, че също ще го изоставите и ще позволите то да бъде осиновено от някой друг? Детето ще се страхува, че това може да се случи, след като биологичната му майка толкова много го е обичала и въпреки това го е изоставила.
Възможно е биологичната майка да е била прекрасен човек, но просто да не е имала възможността да се грижи за детето си. Тя може и да е обичала детето си, но не любовта е бил водещият й мотив, за да го даде за осиновяване.

“Родителите ти са били бедни...”

Дори и когато биологичните родители наистина са били бедни, не е нужно детето да знае социално-икономическия им статус. Подобно обяснение би могло да предизвика много негативни чувства у него. Например, защо след като са били бедни, никой не им е помогнал? Детето може да изпита съжаление към биологичните си родители и да се почувства виновно за това, че е било изоставено. Това много често се случва при децата от международни осиновявания. Деца, осиновени от развиващите се страни, чувстват вина, която продължава и по време на пубертета. Те може да се чудят защо именно тях са осиновили, а не някое от другите деца от дома.
Друг проблем с обяснението за бедността е, че ако например изпаднете във финансово затруднение, ако напуснете работа или дори ако просто се оплаквате, че нямате достатъчно пари, детето ви може да си направи заключението, че ще го дадете за осиновяване - а в края на краищата именно вие сте му обяснили, че бедността е основателна причина за осиновяване.

Други неща, които трябва и не трябва да правите

Посланието, което родителите трябва да предат на детето си в разговорите относно осиновяването е, че детето не е виновно за това, че майка му не е имала възможност да се грижи за него. Магическото мислене е характерно за малките деца - когато мама и татко се развеждат или когато единият родител почине, детето вярва, че то е предизвикало тези събития с някои свои мисли и постъпки. Впоследствие то е ужасено от това, което смята, че е предизвикало.
Понякога децата вярват, че са били оставени за осиновяване, защото не са били достатъчно добри. Ако сте осиновили детето си като бебе на няколко месеца, обяснете му, че биологичните родители в повечето случай решават, че ще дадат детето за осиновяване, още преди то да се роди. Това ще увери детето, че то не е било изоставено, защото не е било добро, и че няма никаква вина за решението на майка си.
Избягвайте да казвате на детето, че вие сте един вид спасители за него - това е прекалено натоварващо за всяко дете. Казването на детето, че е било “специално” или “избрано”, също може да бъде проблематично. Всичко това може да накара детето да се чувства недостойно или неспособно да отговори на изискванията на родителите си.
Ако сте решили да осиновите дете поради безплодие, може го споделите с детето, когато то вече е достатъчно голямо, за да ви разбере. Може да му кажете, че след като сте разбрали, че няма да можете да имате собствени деца, сте продължили да искате страшно много да бъдете родител - и тази ваша мечта се е сбъднала именно чрез осиновяването.

Подходящи и неподходящи моменти да говорите с детето си

Експертите са единодушни, че родителите требва да се стараят да отговарят възможно най-точно на въпросите на децата си. Това, разбира се, не винаги е възможно. Например, ако детето започне да ви разпитва, докато вършите важна работа, обещайте му, че ще поговорите малко по-късно с него - постарайте се да не забравите.
Най-подходящите моменти за такива разговори са, когато детето е спокойно и когато нито вие, нито то се разсейвате от нещо друго. Ако вкъщи е прекалено шумно, може да го заведете на разходка в парка.
Друг хубав момент например е, когато разглеждате семейни албуми. Важно е, докато говорите да следите езика на тялото на детето си. Ако например от поведението му си личи, че в момента не му е приятно да говорите, оставете го. Понякога родителите прекалено често говорят с децата си на тази тема, без да забелязват, че на тях не им е приятно.
Един от добрите начини да говорите с детето си на тази тема е като говорите за осиновяването по принцип. Например може да използвате филм по телевизията или някоя книжка - гледайте филма заедно и го обсъдете след това. Детето ви често ще ви чува да говорите за осиновяването с други хора. Ако то усети, че вие говорите с положителен тон, и неговото отношение ще бъде позитивно. Ако обаче сте обидчиви на тази тема, детето ще усети, че около осиновяването има някакъв проблем.
Идеалният вариант е детето да знае, че е осиновено, да разбира, че това е важна част от живота му, да знае, че може да задава всякакви въпроси.

Има и моменти, в които родителите трябва да избягват разговорите по тази тема. Например, когато семейството ви е криза, когато има финансови или здравословни проблеми. Ако все пак детето ви упорства да говорите с него точно в такива моменти, обяснете му, че имате нужда от малко време, за да съберете мислите си, да се концентрирате и да му отговорите най-точно на въпросите.
Никога на говорете за осиновяването, когато детето ви е ядосано или разстроено. Обясненията по тази тема никога не трябва да бъдат използвани за нападение. Най-лошото нещо, което можете да направите, когато детето ви извади от равновесие, е да му кажете: “Ти не си мое дете! Ти си осиновено!”

Как да се справим, когато детето много се натъжи

Въпреки че специалистите все още спорят по въпроса дали съществува първична привързаност към биологичната майка, неизбежни са моментите, в които и вие, и детето ви ще чувствате тъга по отношение на осиновяването.
Малките деца могат да се натъжат, когато им кажете, че не сте ги родили вие. Възможно е да се покатерят върху вас и да ви помолят отново да ги родите - всичко това е резултат от любовта на детето към вас. На вас самите може също да ви се иска вие да бяхте родили детето - ако споделите това с детето си, ще бъде позитивно преживяване и за двама ви.
Детето може да се чувства тъжно, защото не познава биологичните си родители - то може да продължава да се чуди защо е било оставено за осиновяване, въпреки вашите непрестанни обяснения. Децата често си фантазират хубави неща за биологичните си родители, особено когато се ядосат на осиновителите си (това най-често се случва по време на пубертета). На всички деца на определен етап им се иска родителите им да са по-хубави, по-богати, да не ги ограничават толкова много - при осиновените деца тези фантазии са още по-силни, тъй като те знаят, че наистина имат други родители.
Въпреки вашите усилия да бъдете най-добрите родители, ще има моменти, когато детето ви ще е тъжно. Това в никакъв случай не означава, че сте се провалили. Подобни чувства са нормални - важното е да давате възможност н детето си да ги изразява, до проявявате разбиране, да говорите с него по тези теми и … да го обичате.
Цитирай
Браво Теа-невероятна информация-на мен лично много ми допада и получих отговорите на въпросите които имах-благодаря!
Цитирай
Statiqta e mnogo polezna.Mnogo mneniq ima po vaprosa,ponqkoga sa i protivore4ivi.Spored men e vagno da se saobrazim s deteto,sas situaciqta,i kup dr.vagni ne6ta kato:vuzrast,emocionalnoto sastoqnie na deteto i atmosferata v sem.Ne sum specialist po vaprosa-studentka sum po socialna pedagogika i temata mnogo me valnuva.Ako nqkoi iska moge da mi pi6e,da pogovorim,da obsudim ili prosto taka,bez ne6to po-specialno.Temata mi e interesna i za6toto iskam da pomogna na edno sem. da se spravi s tazi neleka zada4a.Na drago surce priemam saveti,moge da mi razkagete i za dr.takava situaciq,ili dori da spodelite va6ata istoriq.Blagodarq predvaritelno.
Gelaq na vsi4ki zdrave,6tastie.Uspeh
Цитирай
ve4e ne sum gost. Laughing Hug
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Статията е хубава! дори мен ме накара да се замисля КАК да разговарям с бебчо
Цитирай

преди Варна/сега Горна Оряховица

Мнения: 4 250
 smile3525Благодаря за информацията ,която си ни предоставила и за положеният труд! newsm51
Цитирай

София

Мнения: 533
Имам още материали, свързани с различни аспекти от осиновяването. Не ги публикувах всички, защото реших да видя дали ще има интерес към тази статия. Доста дълго време нямаше никакви отговори и затова не публикувах нищо. Кажете ми, ако имате интерес - ще сложа и други статии Smile Може да ми пишете и на лични съобщения.
Цитирай
 ShockedМного интересна тема.Ако можеш побликувай и др.статии.Както писах по-горе аз съм студентка(соц.педагогика) и темата ме интересува.Имам и приятелка,
която е лично заинтересована.Благодаря предварително. Hug Laughing bowuu
Цитирай

преди Варна/сега Горна Оряховица

Мнения: 4 250
И аз мисля ,че подобни теми могат да бъдат от голяма полза на всички пряко свързани с радостите и проблемите на осиновяването.Благодаря за положеният труд момичета! Love
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.