Mоите деца са си ми най-интересни. А вашите?

Какво да ти кажа... Съчувствам ти.

По изключение съм съгласна с RadostinaHZ 
Дъщеря ми също се тръшкаше и също мина през бебешкия пубертет, но не бих си и помислила да й се радвам и възхищавам, когато досажда на околните с поведението си или руши реда.
Не бих си и помислила да я оставя да събаря предмети от рафтовете в магазин или да пищи в ресторант.

След като не може да спазва нормите - мястото на детето не е на съответното обществено място. Водя я само на места, където съм убедена, че е във възможностите и да се държи прилично. Когато беше малка - Макдоналдс, после порасна малко - пицария, после семеен ресторант и т.н. според възможностите й да се държи адекватно на обстановката.

Ужасно се дразня да отида скъп или квалитетен ресторант и да открия, че някой е довел деца, които крещят и се гонят между масите, все едно са в Макдоналдс.  Когато за първи път заведох дъщеря ми на подобно място тя си сложи салфетка на коленете и се храни напълно спокойно с нож и вилица, което за мен е програма минимум, за да заведеш детето си на подобно място.

Не е позиция, а констатация. Да излъжа ли трябва според теб? Разбира се никога няма да кажа в лицето на която и да било майка, че детето и ми е скучно, нито ще го покажа по някакъв начин, освен ако тя самата не попита.  Но това не значи, че няма да си го помисля. В крайна сметка да си скучен не е най-лошото на света. Те пък са по-умни и схватливи от моето и аз лично няма да се обидя ако ми кажат, че моето се не поддава на обучение, защото си знам, че е така. И не виждам от какво има да ме е срам, не съм аз виновна за това, че е такова, никой не си поръчва децата - квито му се паднат такива

Изчетох цялата тема и не схванах защо някои  деца са скучни според нечии стандарти Всяко дете е уникално и аз лично никога не бих ги разделила на скучни или нескучни.

Това беше малко тъпо. Ами ако не обича да седи в количка, значи и там не му е мястото, не е дорасло за нея   Или пък се наложи да лети в самолет и опищи главите на хората, значи не му е мястото там ли? Или както се случи на моя Давид, когато беше на 1 годинка примерно, писала съм го и преди това нещо, но пак ще го припомня. Имаше коледно тържество организирано от общината за деца. Имаше поне 50 двойки родители с деца на всякаква възраст, от бебета до първокласници, че и по-големи. Абе специално за деца, с Дядо Коледа с програма, с оркестър, с ядене и пиене за родителите и децата. Значи като започнем с това, че Давид разхвърля цялата коледна окраса по пода, минем през непрекъснатото пиене от чужди чаши, ядене от чужди чинии и стигнем до кулминацията, където Давид буквално не остави Дадо Коледа да си изпълни програмата. Човекът каза на всички деца да седнат на земята, те го направиха. По-малките си седяха при родителите. Давид го държах в мен щото си го познавам. Точно 1 мин докато се ориентира в обстановката остана в мен. След което се разбесня, не можах да го удържа (тогава бях бременна с близнаците и имах проблемна бременност), изскубна се от мен, мина като мана през главите на насядалите по пода деца и се озова на сцената при Дадо Коледа. Започна да го закача, да му дърпа дрехите и реквизитите, да му бърника по фокусите дето беше приготвил. Скачаше, хилеше се и всички му се смееха. Някои родители, които ме бяха видели преди това да тичам след него и знаеха коя му е майка ме гледаха сърдито да съм си прибрала детето един вид.  Ама то като ми е невъзможно да го държа единственият ми избор беше да го извлека насила от там и да си тръгнем. Но едно че нямах сили да се боря с мечка, друго, че ме беше срам да изляза на сцената и всички да ме гледат как си дърпам детето и то пищи. Така че нищо не направих, опитах се да се забавлявам. В крайна сметка сме поканени на детско събиране, който не може да търпи деца да не е дошъл. Така моят Давид едва не провали коледната програма. Правеше магарии през цялото време, ама не се спря за секунда. Това е положенито душа. Тук виждам непрекъснато деца ядящи с нож и вилица по ресторантите. Дори и едногодишни, наредени на масата с лигавник и чиния пред тях с нож и вилица. Седят си и гледат тъпо, не пипат ни чиния ни прибори. Е сори, ама на моите подобно нещо не може да се случи. Те си вземат квото си искат от масата. И да не повярваш - не съм ги учила аз, напротив, уча ги да не пипат, но ефект - нулев.

Другите деца ще бъдат бъдещите приятели на твоите. От тях, заедно с твоите, ще зависи животът след 20-30 години. А всяко дете е наистина уникално, в това съм се убедила, и крие цял набор от качества, които ще ти покаже, ако види, че проявяваш интерес към него. Но... за всяко нещо трябва време и желание, което все не достига в тоя живот-въртележка...

Очевидно е, че след като за теб спазването на определени норми на поведение е тъпо - такова ще е и за децата ти - без значение на какво ги 'учиш'.
Не приемай думите ми като заяждане - очевидно ти си не само доволна, но и щастлива от това какви са децата ти. Но не очаквай и другите да са радостни от срещите си с тях.

Аз пък съм доволна, че дъщеря ми е различна, както и дечицата, с които я срещам.

А аз на твое място точно обратното щях да направя - да си дръпна детето, да си тръгна и да оставя всички онези деца, които също са отишли с цел да се забавляват, да го направят на спокойствие.
Осъзнаваш ли каква мечешка услуга правиш на интересните си деца?

NikiFin - съжалявам , че ще ти го кажа , но педагогиката ти куца и то много . От 14г. работя с проблемни деца - всяко едно съм подчинила на волята си , няма такова , което да не ме слуша , а послушанието и слушането са най-важното за едно дете в училище и в живота .
Не мога да обясня как го постигам - опит - при едни със строгост при други с "подкуп" , при трети с ласка , при четвърти с приказка - майсторлък  . Натягам и отпускам - в това е разковничето - изисквам когато трябва , оставям го да издивее и да си изкара енергията(дяволите) в свободното време . Работа , отдих - пълноценен- с подвижни игри , с уреди , с други деца в колектив . Ако се беше наиграл нямаше да те излага така на партито .
Иса е права , преценявай , ако детето не може да понесе изискванията на средата , то не е за тази среда . Все още . Не се сърди , ще му дойде времето , но до тогава имате много работа .
Не го оставяй да скучае , тогава се изявяват маймунджулуците .

Страхувам се само , че това поведение ти харесва , гордееш си по наякакъв начин с тези прояви - виждала съм го в много родители , колкото и да го отричат - все по-тежко ще ви е , голямо семейство сте и ви трябва много ред и казармена дисциплина за да живеете относително спокойно . А ти не си подготвена за това ... Не съм оптимистка за това , което те чака за напред...

Нищо не си разбрала ама карай.

Съгласна съм. Не ми харесва мисловният уклон "такова дете ми се падна". Егоистично е да оправдаваме безсилието си с "ми аз какво да направя, то така си се роди". Нищо добро не следва от подобна нагласа. Не може с лекота да лепим на едно малко дете етикети "свръхактивно", "трудно", "невъзможно", "опако и инато" и не знам още какво, вместо да търсим отговорността в себе си и в собствените си действия. Не съществуват трудни деца, не съществуват бебешки пуберитети - родителят е еднолично отговорен за всички кризи, тръшканици, неусвоени навици или поведенчески отклонения. /освен в случаите на доказан медицински проблем/

Как Сиике, съжалявам, ама няма да си държа детето като затворник в къщи понеже е различно от стадото и да чакам докато се промени и им напасне. Едно дете сред хора се социализира, като ги гледа те как се държат и се учи. Не от  лекции и тренировки в къщи на сухо  в къщи, а от комуникация със себеподобни. Ограмоти се малко педагогически и после давай съвети.

другарче, имам си консултант педагог в къщи работил по детски градини 25 години, така че имам от кой да вземам акъл акъл ако се наложи. Още повече че тя е тук и вижда какво е реалното положение, а ти само можеш да гадаеш. И тя никога не е имала проблеми с чуждите деца, подчинявали и са се, само дето не се хвали каква е майсторка като теб примерно. Има и 3 деца, с 2 от които също не е имала проблем. Но третото и е разказало играта на педагожката. Тя вижда че Давид е именно като него и искрено ми съчувства. И тя вижда, че повече от това, което правя не може да се направи, може само да се търпи и да се чака да се озъзнае, защото според мен именно това му е проблемът - по-бавно се осъзнава, узрява по-бавно в това отношение. С природата човек не може да се бори, не можеш да обвиняваш майката, че не е научила детето си на нещо, при положение, че тя го е направила, но то не е прихванало. Ще обвиниш ли учителката, която мен ме е научила на нещо в училище, но не е успяла да научи на същото другарчето ми по чин примерно. Моята майка е доволка от учителката, а майката на другарчето ми идва и я упреква, че не е научила детето и. В крайна сметка лоша учителка ли е това или добра. Винаги има в училище едни деца научили, а други ненаучили - всички са на различно ниво въпреки че едно и също и по един и същ начин им е предадено. Елементарен пример ти давам, и се учудвам, че ти като специалист не си ги забелязала тези неща. Не ми се сърди, казвам си мнението и впечатленията. Детето ми страда достатъчно от това, че не може да говори добре, че е нервно и сприхаво, че не знае как да се държи и не разбира, защо му се карат... Не смятам да го наказвам допълнително към това, с което природата го наказала и да го изолирам зорлям от света, за да може на "нормалните" да им е лесно. Айде нема нужда, достатъчно им е лесно с техните си нормални деца, нека малко и те се помъчат с чуждите трудни. Пък ако не могат да търпят по-различни чужди деца, да не събират техните с такива като моето.  И за твое сведение на партито никой от домакините не направи проблем от поведението му, съвсем търпеливо и човешки му обясняваха кое не е хубаво да прави. А недоволни майки от чуждите деца винаги ще има. Поне до момента, в които те самите не си родят едно такова трудно дете  и видят за какво реално става въпрос. Аз наистина се радвам на децата си, обичам си ги и това е най-важното, което мога да им дам. И не виждам кво има да се гордея с тях, нямам никакви заслуги нито вина за това, че са по-различни от другите.
crazy chick, прекалено много надценяваш възможностите на медицината. Това, че тя не може да открие проблем не прави детето автоматично безпроблемно и автоматично за всичко, което то прави да се прехвърля вината на майката. И кво - 10 години примерно майката обвинявана, и накрая се открива истинската причина за особеността на детето и тогава кво прави обществото, как ще изкупи вината си за 10 годишните обвинения и натяквания към майката? Лесно ви е на вас с кротиките  и разбрани дечица по цял ден да си пиете кафенцето, докато детето ви в количката до вас седи и блуждае. А през това време майките, с некротки деца си седят в къщи и агонизират с бесните си деца, понеже не могат да си позволят да си живеят живота като някои други късметлийки. Не знам какво добро ще последва в бъдеще с моите деца. Знам само, че според майка ми аз съм била трудно дете. Но в живота се оправих много по-добре от много лесни такива и тя сега е горда с мен. Освен това се е забавлявала много с мен като малка, щото според нея съм била много интересна с непрекъснатите си магарии - до ден днешен като разправя за тях и се насълзяват очите от смях.

Съжалявам, но не съм съгласна с някои неща, които си написала. Както казах преди няколко поста, съчувствам ти. Виждам, че си много изнервена и с усещането, че си изчерпала всички възможности. Щом сте ходили на консултации с психолог, какъвто и да е той, дори да не е "диагностицирал" детето, то със сигурност може да предложи някакви възможности като методически насоки, упражнение и работа по част от проблемите както с детето, така и с теб и останалата част от семейството. Има и логопеди, с които да се работи по развитието на речта. При всички случаи се работи активно и не става с едно посещение. Затова и няма особен смисъл просто да въздъхнеш и да кажеш, че това е положението, защото рядко нещата се оправят от самосебе си. Не ти трябва педагог, а психолог и логопед. Като имаш подкрепата на някой от тези специалисти, които не са ти роднини и могат да погледнат нещата безпристрастно, ще ти бъде поне малко по-лесно да се справиш и да помогнеш на детето.

Нещата, с които не съм съгласна:
- всички деца, които не са твои не се превръщат автоматично в стадо. Мен лично това ме обижда, защото моите деца не са овце, нито стават такива за теб само, защото не вилнеят из магазините и хората не ми правят физиономии. Разбирам, че искаш да намериш някакъв баланс в ситуацията, но моите деца не са тръгнали да бият никого, нито са безмозъчни и безволеви същества, че да се превръщат в част от стадото.
- представата ти за т.нар. кротки деца е нереална. Няма такова дете, колкото и да е кротко, което да си седи мирно в количката, а майката да си пие спокойно кафето с часове. И най-кроткото дете на 5-тата минута вече не може да стои на едно място и има нужда от някакво забавление - играчка, книжка, някой да се заиграе с него, да му говори и др. В момента, в който съм виждала, че детето не може да издържи просто съм прекратявала и най-приятната за мен среща и съм тръгвала с детето нанякъде.
- няма такова нещо като "късметлийки, които си живеят живота". Всяка една от нас в този форум има достатъчно грижи с децата си, дори и с най-кротките и разбраните.
- ти сама пишеш, че другите имат нормални деца, а твоето не е. Грешиш със сигурност. Детето ти може да е по-различно от повечето деца, но това не означава, че е ненормално. Няма трудни деца.

Разбирам емоциите ти и тревогите ти. Може би е добре да погледнаш темите във форума за темпераментните деца.

А не се ли притесняваш, че стадото ще отлъчи различното ти дете? Как ще живее тогава, без връзка със себеподобните си? Нали знаеш какво се случва с тези, които не могат да се впишат в обществото?
Не, детето не се социализира, гледайки пасивно как хората се държат. Детето затова си има родители, да го възпитат и социализират чрез активни действия, а не да са просто странични наблюдатели.
За педагогическата ми грамотност не бери грижа, имам си и дипломи даже. Ама не струват, щом не съм на твоето мнение, нали? 

Точно мислех и аз да се включа, но като прочетох поста на RadostinaHZ - в общи линии това са и моите съвети. Наистина виж темата за темпераментните деца и се свържи с Millena - страхотен човек е и мисля, че ще ти даде най-точните майчини съвети. Успех!