Аз харесвам всички деца, но много ясно че моето е най умното,най послушното и най красивото.
- Публикувана: 2 май 2008, 20:10 ч.
- Последно мнение: 12 май 2008, 01:29 ч.
Mоите деца са си ми най-интересни. А вашите?
За умен-умен е, и то-доста . Външен вид-също не мога да се оплача, и то не защото е МОЙ.
Обаче все още не иска, примерно, да ходи по голяма нужда на тоалетната и от време на време се напишва в гащите (през деня). Характер страхотен е, обича да се налага.
Извод-ми не е идеален и най-най.
Освен това има гадния навик да буди майка си и баща си по време на празници в 7 часа сутринта.
Обаче все още не иска, примерно, да ходи по голяма нужда на тоалетната и от време на време се напишва в гащите (през деня). Характер страхотен е, обича да се налага.
Извод-ми не е идеален и най-най.
Освен това има гадния навик да буди майка си и баща си по време на празници в 7 часа сутринта.
Не може да чете, да рисува като Рембранд, да брои до 10 на 5 езика, не рецитира Аз съм българче и не може да си пише името, но си е мое и го обичам. Мразя да го сравнявам с други деца, нямам нужда от това.
RadostinaHZ, много уважавам мненията. Виждам, че се опитваш да разбереш проблема и да помогнеш и го оценявам. Казах ти че съм била на всички възможни специалисти, в най-добрата датска клиника за проблемни деца. Направиха каквото прецениха и решиха, че детето ми няма проблем или дори да има е много рано да се каже какъв точно е. Дадоха ни насоки как да го гледаме, възпитаваме, занимаваме и това беше. Според тях не е нужно специални занимания с логопед, психолог и т.н. специалисти. Едва ли не мен ме изкараха луда, че съм потърсила помощ. Така че на практика нямам подкрепа нито от специалисти, нито от никой, защото според абсолютно всички мои близки и приятели детето ми е просто по-буйно и своеволно от мнозинството деца (да не ги наричам стадо, че се дразниш, въпреки че човекът е бозайник и групите бозайници, без значение дали са овце, кози, делфини или не знам и аз кво оше се нарича "стадо") иначе си е съвсем нормално. Дори баща му го смята за много умно, но аз не мисля така. Надявам се да е просто по-различен и нещата с него да стават по-трудно, но все пак да стават.
За кротки деца има такива, виждала съм лично. Моят Теодор е такъв, седи си и си гледка, мотка си нещо в ръцете и така може доста да изкара, доста повече от 5 мин. Разбира се не часове, но определено го слагам към кротките деца. Ева е по-шавлива, не обича в количка, а да си ходи насам натам, да си събира квото намери по земята и да го яде. С нея на кафе не може да се иде, защото и в ръце не иска да седи, просто трябва да се движи и то на свобода, неограничено. Давид никога не е седел мирен също, непрекъснато има претенции за нещо. За късметлийките - определено има късметлийки с деца, познавам лично такива, ето ти една Блонди от форума - тя самата си казва, че няма никакви проблеми с детето си. Но пък то едно е за сметка на друго - може детето ти е безпроблемно, но пък да имаш друг значим житейски проблем - всеки си има своето бреме.
По последната точка - не ми е ненормално детето. Различно е и по-трудно, но не е ненормално в негативния смисъл. Освен това го виждам, че лека полека се социализира. Хитрец е и знае как да се държи пред хората така че да направи добро впечатление. Но в къщи е хала - съвсем друго дете. Така че понятно защо в яслата го хвалят. И тази злополучна Коледа, за която разказах си остана само една. На следващата се държа съвсем различно, не можах да го позная. Беше се свил в мен и в баща си, и дори не посмя да иде да си вземе подаръка от Дядо Коледа. Но и тук с прекалената си срамежливост беше по-различен - изобщо не можа да се отпусне да се забавлява с др деца, седеше си свит в нас и искаше да си ходим. Така че.... промяна се случва непрекъснато.
Как Сиика, не е важно имаш ли диплома, а дали ти върши работа
Не е изключено стадото да ми отлъчи детето, въпреки, че сега такива изгледи няма. Аз самата винаги съм била черна овца, кога ме отлъчват, кога се самоотлъчвам... Но въпреки всичко не се имам за асоциална, проблемна (или поне не много) и т.под. Нормално е и децата ми да са си башка. Така че съм минала по този път и изобщо не се притеснявам, че децата ми може да бъдат отлъчени от масите. Не е толкова ужасно, колкото изглежда отстрани, особено ако човек си има самочувствие, когато осъзнава собствената си цена и заложбите си, които го правят уникален и полезен по свой си начин и се чувства доволен и щастлив от това което е... тогава не му е жизнено важно да бъде оценен от тъплата. От подкрепата на тълпата имат нужда слабите хора. Силните и стабилните психически нямат нужда чужда подръжка за да се чувстват добре в кожата си.
Ще разгледам темата за темпераментни деца при първа възможност
За кротки деца има такива, виждала съм лично. Моят Теодор е такъв, седи си и си гледка, мотка си нещо в ръцете и така може доста да изкара, доста повече от 5 мин. Разбира се не часове, но определено го слагам към кротките деца. Ева е по-шавлива, не обича в количка, а да си ходи насам натам, да си събира квото намери по земята и да го яде. С нея на кафе не може да се иде, защото и в ръце не иска да седи, просто трябва да се движи и то на свобода, неограничено. Давид никога не е седел мирен също, непрекъснато има претенции за нещо. За късметлийките - определено има късметлийки с деца, познавам лично такива, ето ти една Блонди от форума - тя самата си казва, че няма никакви проблеми с детето си. Но пък то едно е за сметка на друго - може детето ти е безпроблемно, но пък да имаш друг значим житейски проблем - всеки си има своето бреме.
По последната точка - не ми е ненормално детето. Различно е и по-трудно, но не е ненормално в негативния смисъл. Освен това го виждам, че лека полека се социализира. Хитрец е и знае как да се държи пред хората така че да направи добро впечатление. Но в къщи е хала - съвсем друго дете. Така че понятно защо в яслата го хвалят. И тази злополучна Коледа, за която разказах си остана само една. На следващата се държа съвсем различно, не можах да го позная. Беше се свил в мен и в баща си, и дори не посмя да иде да си вземе подаръка от Дядо Коледа. Но и тук с прекалената си срамежливост беше по-различен - изобщо не можа да се отпусне да се забавлява с др деца, седеше си свит в нас и искаше да си ходим. Така че.... промяна се случва непрекъснато.
Как Сиика, не е важно имаш ли диплома, а дали ти върши работа
Не е изключено стадото да ми отлъчи детето, въпреки, че сега такива изгледи няма. Аз самата винаги съм била черна овца, кога ме отлъчват, кога се самоотлъчвам... Но въпреки всичко не се имам за асоциална, проблемна (или поне не много) и т.под. Нормално е и децата ми да са си башка. Така че съм минала по този път и изобщо не се притеснявам, че децата ми може да бъдат отлъчени от масите. Не е толкова ужасно, колкото изглежда отстрани, особено ако човек си има самочувствие, когато осъзнава собствената си цена и заложбите си, които го правят уникален и полезен по свой си начин и се чувства доволен и щастлив от това което е... тогава не му е жизнено важно да бъде оценен от тъплата. От подкрепата на тълпата имат нужда слабите хора. Силните и стабилните психически нямат нужда чужда подръжка за да се чувстват добре в кожата си. Ще разгледам темата за темпераментни деца при първа възможност
Всъщност, може би следващия път, когато дойдете в БГ да се срещнете с нашенски специалисти. Казвам го в смисъл, че има културни особености във всяка страна и съответно специалистите там се влияят от възприетата на тази територия доктрина за официална. Няма нужда да давам примери при възприемането на едно и също поведение от едно и също дете, но от страна на българи, германци, японци, руснаци и т.н. Може би ще ти е успокоение и от полза някой нашенски психолог или логопед да се срещне с теб и детето и да ти помогне чрез опита си с българските деца.
Много се радвам, че детето се приспособява малко по малко. И на него не му е лесно да са 3 деца в семейството, но с времето ще му харесва все повече да се занимава с брат си и сестра си. Не унивай и не се предавай. Със сигурност ако продължиш да работиш с детето (и с другите деца, естествено) резултатите ще стават все по-добри.
А иначе, моите колкото ме радват, толкова ме и ядосват. И аз ви викам, моите гарджета са, ще си ги гледам и ще си ги обичам. Добри са децата, умни и талантливи, но това си има и обратните страни - все много знаят, все много могат и на моменти са доста самоуверени и хич не слушат. Пу, пу, да са живи и здрави, пък нататък все ще я наредим някак.
Много се радвам, че детето се приспособява малко по малко. И на него не му е лесно да са 3 деца в семейството, но с времето ще му харесва все повече да се занимава с брат си и сестра си. Не унивай и не се предавай. Със сигурност ако продължиш да работиш с детето (и с другите деца, естествено) резултатите ще стават все по-добри.
А иначе, моите колкото ме радват, толкова ме и ядосват. И аз ви викам, моите гарджета са, ще си ги гледам и ще си ги обичам. Добри са децата, умни и талантливи, но това си има и обратните страни - все много знаят, все много могат и на моменти са доста самоуверени и хич не слушат. Пу, пу, да са живи и здрави, пък нататък все ще я наредим някак.
благодаря ти за думите. Ние сме говорили с нея преди, покрай първото й дете. Но тогава я нямаше темата ни. 
NikiFin , защо ми се струва, че не детето ти, а ти самата имаш нужда от специалист? Отдавна ми прави впечатление, поне там, където се засичаме по темите, че носиш някаква обремененост, която рефлектира в отношението ти към децата.
Гордееш се, че си била буйно и нестандартно дете, имаш се за нещо по-специално от останалите и проектираш това върху децата си. Не знам защо и как майка ти ти го е втълпила това, но не, нито ти, нито по-голямото ти дете сте някакво чудо невиждано. Буйни, енергични деца е имало много и винаги ще има. Ролята на родителя е да вкара тази енергия в нещо полезно и безобидно, а не да стои пасивно и да се оправдава с лошия характер на детето си. Още повече, че много често такива деца са и доста по-интелигентни и занемаряването им в тази насока е много жалко.
Това, че майка ти е работила с деца не я прави автоматично някакво гуру на педагогиката. Историята познава много случаи на учители с невъзпитани деца. Фактът, че не се е справила с теб някак не ме кара да изпитвам особен респект към професионализма ѝ. Въпреки че не мога да не призная, че собствено дете се възпитава много по-трудно от чуждо и това в дебелите учебници не го пише.
А дали собствената ми диплома ми върши работа или не - времето ще покаже. Засега гледам да нямам поводи да рева по форумите от детето си.
Гордееш се, че си била буйно и нестандартно дете, имаш се за нещо по-специално от останалите и проектираш това върху децата си. Не знам защо и как майка ти ти го е втълпила това, но не, нито ти, нито по-голямото ти дете сте някакво чудо невиждано. Буйни, енергични деца е имало много и винаги ще има. Ролята на родителя е да вкара тази енергия в нещо полезно и безобидно, а не да стои пасивно и да се оправдава с лошия характер на детето си. Още повече, че много често такива деца са и доста по-интелигентни и занемаряването им в тази насока е много жалко.
Това, че майка ти е работила с деца не я прави автоматично някакво гуру на педагогиката. Историята познава много случаи на учители с невъзпитани деца. Фактът, че не се е справила с теб някак не ме кара да изпитвам особен респект към професионализма ѝ. Въпреки че не мога да не призная, че собствено дете се възпитава много по-трудно от чуждо и това в дебелите учебници не го пише.
А дали собствената ми диплома ми върши работа или не - времето ще покаже. Засега гледам да нямам поводи да рева по форумите от детето си.
Всъщност пред хората никога не изтъквам хубавите им качества, само негативните и сестра ми само ме упреква за това. Като прави магарии само се вайкам и нервирам колко е непослушен а хората само ми викат Мани го детето бе, гледай го колко е чаровен само. И аз виждам, че е чаровен, ама на тях им няма нищо щото го виждат рядко и ги забавлява, но на мен ми е в къщата и съм луднала 
Kак Сиике, първо, не се гордея с нищо, казвам факти, не знам защо ги тълкуваш като гордост. После - педагожката, с която се консултирам не е майка ми, а бавачката на децата, която е съвсем друга жена. Майка ми няма особено добър подход към деца лично според мен и от личен опит с нея. И какво проектирам така и не разбрах, имам чувство че ми говориш заучени фрази и наизуст на моменти, наистина не виждам от къде си правиш тези тотално грешни заключения за мен. Че чак и на специалист ме прати. 
. Как направи извод, че не съм чудо невиждамо след като не ме познаваш. Понеже хората, които ме познават имат друго мнение по въпроса. Оставам с впечатление, че ти и изобщо семейно сте етален за средностатическо свръхнормално семейство и вече чак умирате от скука и от неприязън към хората с ярко изразена индивидуалност. До там, че почвате да си внушавате, че не съществуват, за да не се чувствате вие самите зле, че не можете да сте като тях.
Е сори, ама аз съм именно от тези, които наричат черни овци. И не че съм горда с това, но определено след като ще съм овца сред овце предпочитам да съм поне черна
И може и да е съвпадение, но според тестовете IQ-то ми е доста високо
РЕНИ, и защо не се консултира със специалист? Поне ако я беше водила на терапия, сега щеше да кажеш: Ето, специалистите и помогнаха А сега излиза, че сама си се е оправила. Нали не си очаквала т.нар. специалисти да я направят по-малко чувствителна и емоционална Идеята ми е, че специалистите не помагат кой знае колко. А и както казах многократно, аз с консултирах със специалист относно детето си. А защо казвам негативните страни. Ами да ти кажа това си ни е семейсна черта. И майка ми и сестра ми го правят непрекъснато, ама явно не се усещат. Аз го правя, защото другият вариант е само да си хваля децата. Определено мога да намеря много неща с които да ги хваля. Но самата аз се дразня на моменти от родители, които прекаляват с хваленето на техните си деца, затова гледам да не съм дразнеща като тях. Тази тема специално е изключение и не ми е в стила. Мисля, че хубавите неща те сами могат да ги видят. По-важното според мен е, че поощрявам децата си, опитвам се да разбера за какво ги бива и да им давам възможност да си развиват заложбите. Освен това не е вярно, че не изтъквам хубавите качества на децата си. Ако някой ги нападне, че са лоши или глупави веднага ще изтъкна куп факти и доказателства, че не са
. Как направи извод, че не съм чудо невиждамо след като не ме познаваш. Понеже хората, които ме познават имат друго мнение по въпроса. Оставам с впечатление, че ти и изобщо семейно сте етален за средностатическо свръхнормално семейство и вече чак умирате от скука и от неприязън към хората с ярко изразена индивидуалност. До там, че почвате да си внушавате, че не съществуват, за да не се чувствате вие самите зле, че не можете да сте като тях.Е сори, ама аз съм именно от тези, които наричат черни овци. И не че съм горда с това, но определено след като ще съм овца сред овце предпочитам да съм поне черна
И може и да е съвпадение, но според тестовете IQ-то ми е доста високо РЕНИ, и защо не се консултира със специалист? Поне ако я беше водила на терапия, сега щеше да кажеш: Ето, специалистите и помогнаха
А сега излиза, че сама си се е оправила. Нали не си очаквала т.нар. специалисти да я направят по-малко чувствителна и емоционална Идеята ми е, че специалистите не помагат кой знае колко. А и както казах многократно, аз с консултирах със специалист относно детето си. А защо казвам негативните страни. Ами да ти кажа това си ни е семейсна черта. И майка ми и сестра ми го правят непрекъснато, ама явно не се усещат. Аз го правя, защото другият вариант е само да си хваля децата. Определено мога да намеря много неща с които да ги хваля. Но самата аз се дразня на моменти от родители, които прекаляват с хваленето на техните си деца, затова гледам да не съм дразнеща като тях. Тази тема специално е изключение и не ми е в стила. Мисля, че хубавите неща те сами могат да ги видят. По-важното според мен е, че поощрявам децата си, опитвам се да разбера за какво ги бива и да им давам възможност да си развиват заложбите. Освен това не е вярно, че не изтъквам хубавите качества на децата си. Ако някой ги нападне, че са лоши или глупави веднага ще изтъкна куп факти и доказателства, че не са
Оставам с впечатление, че ти и изобщо семейно сте етален за средностатическо свръхнормално семейство и вече чак умирате от скука и от неприязън към хората с ярко изразена индивидуалност. До там, че почвате да си внушавате, че не съществуват, за да не се чувствате вие самите зле, че не можете да сте като тях.
Мдааам, всички щастливи семейства са скучни, само нещастните са интересни по своему, както е казал класикът.
Ники Фин, сериозно те съветвам да потърсиш специалист, но не за децата си, а за себе си. Не е срамно, нито боли, а може да имаш само полза.
Иначе, жалко за хубавите ти деца...
РЕНИ, и защо не се консултира със специалист? Поне ако я беше водила на терапия, сега щеше да кажеш: Ето, специалистите и помогнаха А сега излиза, че сама си се е оправила. Нали не си очаквала т.нар. специалисти да я направят по-малко чувствителна и емоционална Идеята ми е, че специалистите не помагат кой знае колко. А и както казах многократно, аз с консултирах със специалист относно детето си. А защо казвам негативните страни. Ами да ти кажа това си ни е семейсна черта. И майка ми и сестра ми го правят непрекъснато, ама явно не се усещат. Аз го правя, защото другият вариант е само да си хваля децата. Определено мога да намеря много неща с които да ги хваля. Но самата аз се дразня на моменти от родители, които прекаляват с хваленето на техните си деца, затова гледам да не съм дразнеща като тях. Тази тема специално е изключение и не ми е в стила. Мисля, че хубавите неща те сами могат да ги видят. По-важното според мен е, че поощрявам децата си, опитвам се да разбера за какво ги бива и да им давам възможност да си развиват заложбите. Освен това не е вярно, че не изтъквам хубавите качества на децата си. Ако някой ги нападне, че са лоши или глупави веднага ще изтъкна куп факти и доказателства, че не са
А сега излиза, че сама си се е оправила. Нали не си очаквала т.нар. специалисти да я направят по-малко чувствителна и емоционална Идеята ми е, че специалистите не помагат кой знае колко. А и както казах многократно, аз с консултирах със специалист относно детето си. А защо казвам негативните страни. Ами да ти кажа това си ни е семейсна черта. И майка ми и сестра ми го правят непрекъснато, ама явно не се усещат. Аз го правя, защото другият вариант е само да си хваля децата. Определено мога да намеря много неща с които да ги хваля. Но самата аз се дразня на моменти от родители, които прекаляват с хваленето на техните си деца, затова гледам да не съм дразнеща като тях. Тази тема специално е изключение и не ми е в стила. Мисля, че хубавите неща те сами могат да ги видят. По-важното според мен е, че поощрявам децата си, опитвам се да разбера за какво ги бива и да им давам възможност да си развиват заложбите. Освен това не е вярно, че не изтъквам хубавите качества на децата си. Ако някой ги нападне, че са лоши или глупави веднага ще изтъкна куп факти и доказателства, че не са Само че моята идея е не детето да се подлага на терапия, а родителят. Родителят е този, който не може да са справи и да обуздае детето си. Той е този, чийто авторитет детето не уважава... Децата растат и се променят, но работа на родителят е да възпитава.
Не те разбирам... За теб нещата са само черно-бели - или само ще хвалиш децата си, или само ще плюеш по тях, средно положение няма. По изключение можеш да кажеш добра дума за тях- само ако ги обвинят. Пак ти казвам- нещо в подхода ти куца.
Харесвам много децата си. Имат един куп достойнства, на които им се радвам. Умни са, дисциплинирани са, възпитани са, имат интерес към ученето, към книгите. Имат си и недостатъци, някои от които са отражение на нашите недостатъци, други са си лично техни. Стараем си да работим заедно върху недостатъците и грешките. Разбира се, че са ми най-интересни и заемат най-голяма част от вниманието ми, защото са мои, защото се чувствам лично отговорна за възпитанието и добруването им, и защото прекарвам най-много време с тях и най-добре ги познавам.
С другите деца е като с възрастните- някои ми харесват, интересни са ми, други-не. Имам по принцип слабост към децата, но не виждам причина да харесвам всички, само защото са деца.
Не знам защо обаче ми се струва, че темата е пусната от авторката, за да обсъждаме най-вече нейните деца и за да се успокои тя самата, че въпреки трудностите, които й създават, те все пак превъзхождат останалите.
Стараем си да работим заедно върху недостатъците и грешките. Разбира се, че са ми най-интересни и заемат най-голяма част от вниманието ми, защото са мои, защото се чувствам лично отговорна за възпитанието и добруването им, и защото прекарвам най-много време с тях и най-добре ги познавам. С другите деца е като с възрастните- някои ми харесват, интересни са ми, други-не. Имам по принцип слабост към децата, но не виждам причина да харесвам всички, само защото са деца.
Не знам защо обаче ми се струва, че темата е пусната от авторката, за да обсъждаме най-вече нейните деца и за да се успокои тя самата, че въпреки трудностите, които й създават, те все пак превъзхождат останалите.
NikiFin, , не си ли чувала приказката за гарджето?! 
А сега сериозно, за съжаление донякъде споделям мнението на Как' Сийка, защото доколкото съм те засичала по други теми, тази май е най позитивната по отношение на децата ти. Чак за терапия не знам, но определено ми се струваш доста изнервена. Аз също съм с доста трудно дете, макар и едно. И да , много е забавен и интересен, дори и в градината казват, че им липсва като го няма, но определено на моменти ми се иска да е от по кротките дечица. Вече виждам, че те поканиха в темата на темпераментните, която в началото тръгна по моя идея, но с друго заглавие, но самата аз не влизам там от известно време, че стана доста обемна като отчетна и ми е трудно да я следя, но все пак ако ти допада чети там.
А по заглавието на темата ти, нормално е всяка майка да намира за най-интересни собствените си деца, каква майка ще е ако не е така.
А сега сериозно, за съжаление донякъде споделям мнението на Как' Сийка, защото доколкото съм те засичала по други теми, тази май е най позитивната по отношение на децата ти. Чак за терапия не знам, но определено ми се струваш доста изнервена. Аз също съм с доста трудно дете, макар и едно. И да , много е забавен и интересен, дори и в градината казват, че им липсва като го няма, но определено на моменти ми се иска да е от по кротките дечица. Вече виждам, че те поканиха в темата на темпераментните, която в началото тръгна по моя идея, но с друго заглавие, но самата аз не влизам там от известно време, че стана доста обемна като отчетна и ми е трудно да я следя, но все пак ако ти допада чети там.
А по заглавието на темата ти, нормално е всяка майка да намира за най-интересни собствените си деца, каква майка ще е ако не е така.
sweetkids_mama, целта на темата изобщо не беше да се обсъждат моите деца. Но се превърна в такава защото ... ако я изчетеш ще разбереш. С две думи - отговарям на въпроси, критики и нападки и ето го резултата. В интерес на истината не бях сигурна, че за всеки родител неговите си деца са най-интересни, защото като ги гледам тия покрай мен просто не мога да разбера с какво са интересни. Днес пак гледах едно и се опитах да намеря нещо в него, умишлено търсех, но... 
И темата не е примерно Обичате ли децата си такива каквито са, без значение дали са грозни, увредени и т.под. защото е ясно, че всеки родител си обича децата именно такова, каквито са. Дали са интересни е малко по-различно. Смея смело да го твърдя, защото имам 3 деца, всичките различни и мога определено да степенувам кое е най-интересно и кое най-малко интересно. Всъщност pasinet кротко дете изобщо не е задължително да е синоним на скучно, както и буйно дете не е синоним на интересно. Да тичаш нон стоп и да правиш бели далеч не значи, че си интересен. Интересен значи различен, със специфично поведение или външен вид, такъв, който ти прави кеф да го гледаш и да му се радваш, да му се смееш и т.н. За изнервена, ясно е че съм такава. Ама дай да не коментираме моята изнервеност тук. Ако искате пуснете отделна тема по случая
Кейси, ако смея да попитам колко човека сте там дето сте ми следили бременността и сте ми коментирали хормоните? Дайте да се запознаем поне
. Другият ми въпрос е за физически личности ли става въпрос или страдаш от шизофрения и си се мултиплицирала 
И последно, кое точно в темата ми за интересните деца намери за притеснително? Това може на лични да ми го напишеш за да не продължаваш да спамиш темата. Благодаря ти предварително.
И темата не е примерно Обичате ли децата си такива каквито са, без значение дали са грозни, увредени и т.под. защото е ясно, че всеки родител си обича децата именно такова, каквито са. Дали са интересни е малко по-различно. Смея смело да го твърдя, защото имам 3 деца, всичките различни и мога определено да степенувам кое е най-интересно и кое най-малко интересно. Всъщност pasinet кротко дете изобщо не е задължително да е синоним на скучно, както и буйно дете не е синоним на интересно. Да тичаш нон стоп и да правиш бели далеч не значи, че си интересен. Интересен значи различен, със специфично поведение или външен вид, такъв, който ти прави кеф да го гледаш и да му се радваш, да му се смееш и т.н. За изнервена, ясно е че съм такава. Ама дай да не коментираме моята изнервеност тук. Ако искате пуснете отделна тема по случая Кейси, ако смея да попитам колко човека сте там дето сте ми следили бременността и сте ми коментирали хормоните? Дайте да се запознаем поне
. Другият ми въпрос е за физически личности ли става въпрос или страдаш от шизофрения и си се мултиплицирала И последно, кое точно в темата ми за интересните деца намери за притеснително? Това може на лични да ми го напишеш за да не продължаваш да спамиш темата. Благодаря ти предварително.