Но не затова исках да пиша. Аз съм против разсиновяването като процедура или с други думи казано, ако зависеше от мен бих премахнала тази възможност от Закона. Тогава може би хората, които не са готови за осиновяване няма да предприемат тази стъпка или пък могат например да станат приемно семейство. След като след акта на осиновяване, нас ни вписват в свидетелствата за раждане на децата ни като родители, значи ние вече сме равни като права и задължения с рождените родители. Те да не би да се отказват от децата си и да ги връщат в родилния дом, когато възникнат сериозни проблеми?
Защо при нас да я има тази възможност? Вратичка за отстъпление? Не е нужна! Ако човек тръгва с такава нагласа към осиновяване, с голям процент мисията му е обречена на провал.
Кое ни дава право да си играем с детските души? Взел, поиграл си, не се получило и хайде обратно.
Не мисля, че за такова дете е било добре да има за кратко време семейство и после да го изгуби.
Накратко казано - какво мислите вие по въпроса? Може би аз греша някъде?