Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 363 отговора


Мнения: 260
Да. Буквално.
Мислех, че всяка майка автоматично от момента на раждането нейното дете става нещото, което е централно в живота й, а при мен не е така май... Просто, чесно казано, само понякога се сещам, че имам дете. Например, когато погледа ми внезапно попадне върху него.

Тогава се изумявам какво прекрасно момченце е станало. И просто разцъфтява в някаква чиста, екстазна радост, каквато само мъничетата могат да проявяват... И тръгва да ме драще по лицето!

Но ми се случва много минути и часове дори да не се сетя, че то съществува. Особено като бях в чужбина за дестина дни - случвало се е да ходя часове наред по улиците на този непознат град и нито за миг да не се сетя, че имам бебенце...

То вече влиза в 11-тия месец, а аз просто не мога да се насиля да седна нещо да си играя с него или да му показвам... или не знам как.
Откакто реших, че си е отделно същество със собствен живот, който си живее паралелно на моя, просто до мен, някак си отдъхнах, и възприех това поведение.

Да, доста време от деня се занимавам с него, но това не означава, че мисля за него. Някак... аз съм другаде, нещата са ми размити, нещо като да не са на фокус. Толкова често обаче забравям да го преобувам или дори, че е дошъл вече часът, в който трябва да яде... Или се чудя какво да му дам да яде, т.е. не се чудя, а винаги му давам едни и същи неща.

Завиждам на всички спокойни и най вече всеотдайни майки!

Има ли други като мен, или е нормално, а аз просто "много разсъждавам"...
Цитирай

София

Мнения: 2 779
Аз мисля.
Да. Буквално. През цялото време.
Силно се надявам да не е патология. Ни моето, ни твоето.
Цитирай


Мнения: 1 316
.
Мислех, че всяка майка автоматично от момента на раждането нейното дете става нещото, което е централно в живота й
Не винаги е така.
Не мога да кажа,че не обичах детето си от мига,в който го видях..,просто не осъзнавах напълно какво се случва и колко много промени ще настъпят в живота ми след появата му.
Когато за първи път се сковах от страх заради боледуване разбрах,че любовта ми към него е това,което ме хваща за гърлото и ме прави толкова слаба и силна едновременно.
Нещата ще се променят в момента,в който ти няма да си му нужна само по отношение на физиологичните му нужди.
Ще видиш едно самостоятелно човече,което започва да се отделя от теб и ще имаш нужда да си до него.Ти.

Цитирай

Sofia

Мнения: 8 084
Винаги съм била силно свързана с детето си.
Цитирай

сф

Мнения: 3 078
и аз май съм от майките орлици, които са неразделно свързани/обвързани с децата си. не че не изрещявам понякога - с тия 2 бебета няма как майчинството да не ми дойде в повече на моменти. но това, за което ти ми говориш, ми е непонятно. напълно, изцяло и изначално непонятно  Confused
Цитирай


Мнения: 1 797
Обичам детето си, мисля за него, тревожа се...
Но има и моменти през деня в които погълната от другите си ангажименти сякаш забравям за него.Случвало се е и докато си играем заедно и се забавляваме да мисля и за други, свои си неща. Понякога грижите за него ме уморяват и напрягат толкова, че го оставям сутрин в яслата с облекчение, че ще мога да свърша работата си през деня спокойно, а за него там ще се грижат добре.
В същото време съм от майките-орлици-непрекъснато съм на щрек и по петите му, когато сме навън, когато е болен-'боледувам' и аз с него, когато пострада лошо при някое падане сякаш и аз изпитвам физическа болка, понякога изпадам в параноя от страх да не му се случи някой инцидент.
Незнам дали е нормално-просто при мен е така.
Цитирай

Sofia

Мнения: 6 173
Обичам детето си, мисля за него, тревожа се...
Но има и моменти през деня в които погълната от другите си ангажименти сякаш забравям за него.Случвало се е и докато си играем заедно и се забавляваме да мисля и за други, свои си неща. Понякога грижите за него ме уморяват и напрягат толкова, че го оставям сутрин в яслата с облекчение, че ще мога да свърша работата си през деня спокойно, а за него там ще се грижат добре.
В същото време съм от майките-орлици-непрекъснато съм на щрек и по петите му, когато сме навън, когато е болен-'боледувам' и аз с него, когато пострада лошо при някое падане сякаш и аз изпитвам физическа болка, понякога изпадам в параноя от страх да не му се случи някой инцидент.
Незнам дали е нормално-просто при мен е така.
и при мен е така Peace
И аз съм от майките орлици,които постоянно пазят от инцидент,все мислят да не се случи нещо лошо.Много обичам детето си и постоянно се грижа за него,но ежедневните ангажименти ме съсипват и най-вече влудяват.
С радост я водих и на ясла,а сега  и на градина,а съботно-неделно при свекърва ми Peace
Цитирай

София

Мнения: 5 374

Има ли други като мен, или е нормално, а аз просто "много разсъждавам"...
Дълго време се чудих, преди да пусна и аз подобна тема. Мисля, че АЗ съм една от другите. Както и една от малкото, които ще си го признаят откровено. За жалост, тук ще се сблъскаш само с "орлиците"(не ги упреквам, да не вземе сега някой да се обиди/разсърди).
Мисля, че при мене този процес започна преди почти 2 години, когато се върнах на работа. Отначало постепенно, бавничко, покрай смяната на работите и нарастващата динамика-все повече. При мене това е някакво закъсняло желание за кариера и доказване, просто защото на 20-22-25 години такива възможности не съм имала....и сега наваксвам. Тази динамика, обаче, ме изтощава и често се случва да съм си у дома, а да се възползвам от услугите на гледачката...просто някакси искам да остана сама със себе си, да поема дъх....
Всичко това не означава, че не си обичам сина. Но като че ли понякога силите ми не ми достигат за неговата енергия.

Признах си.
Цитирай


Мнения: 5 516
има ли някой , който да те отменя zа определен период от време и да ти помага?
може би имаш нужда от малко време zа себе си и може би като попорасне и ти стане интересно ще е по раzлично  newsm78
Цитирай

София

Мнения: 700
Аз съм микс.

Много я обичам и ми доставя удоволствие да се грижа за нея. Старая се да я изненадвам, да я занимавам, да възбуждам любопитството й, а това отнема доста дори от времето, прекарано без нея, което означава че мисля за нея доста дори в моменти, когато не съм пряко ангажирана с грижите. За обичайната грижа и внимане изобщо не говоря.

Това обаче никак не ми пречи да се изнервям доста от чисто физическата грижа и да отдъхвам с облекчение когато се кача в колата след като съм я оставила в яслата. Първото кафе в офиса ми е направо блаженно, просто сядам и пия кафе бъбря с колеги не мога да се нарадвам на спокойствието си. Не споделям мнението, че добрия родител не се отделя от детето, аз доста често го правя и смея да твърдя, че това ми помага да отдъхна, да се презаредя и да видя нещата в по-общ план, иначе със замъглен от гърнето и супата битов поглед понякога чак се отчайвам. Та когато съм отделена от детето съм почти като теб. Чуваме се по 10 пъти на ден, но определно не мисля постоянно за нея. И на 5-тия ден тичам с нова енергия и отворени обятия към нея.

Не мисля, че си "лош" родител, все пак и в грижите за децата си сме различни както във всичко друго. А и какво прегрешение е това да мислиш и за други неща. Все пак децата ни се нуждаят от нас като съхранени емоционално и физически индивиди и като реализирали се хора, а лично за мен това не става като 24/24 си в мисли за дечко.
Цитирай


Мнения: 11 203
Мисля за детето, когато съм с него, то няма и как иначе, като постоянно се занимаваме двете
Когато излизам без дъщеря ми си мисля за други неща, просто защото съм убедена, че е добре и всичко е наред
Не мога 24часа да мисля само и единствено за един човек, но не и да не я забелязвам и това да се случва само ако ми се мерне пред погледа
Цитирай


Мнения: 29
Моята лекарка ми каза, че майчинското й чувство е дошло чак след първата година. Баща й е имал повече доверие на таткото, че ще се погрижи за детето отколкото на нея, а сега казва, че е готова човек да убие за детето си. При първото ми дете ми бяха нужни няколко седмици, за да "обикна" бебето или по-скоро да го приема като мое дете и аз се чувствах доста разочарована от чувствата, които очаквах, но не изпитвах.  При второто вече не беше така. Сега обожавам и двете си деца и се чувствам силно привързана към тях. 
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 6 318
Аз мисля.
Да. Буквално. През цялото време.
и аз съм така-през цялото време Peace
Цитирай

София

Мнения: 741
Не те разбирам, но в никакъв случай не те упреквам, че не си като мен/то това би било страшна глупост, де/. Затова не се упреквай и ти, че не си като нас /орлиците Mr. Green/. Смятам, че щом го осъзнаваш значи не си безотговорна. Вероятно след време нещата ще се променят. Недей да го мислиш. То ще си стане от самосебе си Flutter
Цитирай


Мнения: 13 820
Sedada, ще перифразирам популярна нашенска приказка:
Който ти каже, че постоянно мисли за детето си, занимава се непрестанно само с него и то е било винаги единствен център на неговата вселена- НЕ МУ ВЯРВАЙ!  Laughing
Майчинското чувство, като всяко друго чувство, не може да те изпълва постоянно и изцяло. Ако е така би било налице натраплива идея- съществен психиатричен проблем. Това вече би било повод за притеснения.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 363 отговора