Колко време е нормално да чакам нещата да се променят?

Маги123,аз търся отговор на твоя въпрос и чакам нещата да се променят вече седма година-а казват,че съм нетърпелив човек.Може би не трябва да окупирам твоята тема,но мисля,че точно тук е най-подходящото място и аз да споделя своята история-ако ви отегчавам-прескочете я,ако не-ще ми бъде от полза да прочета вашето мнение.
Аз съм много емоционален човек-когато обичам някого се раздавам безрезервно и докрай.Така направих и с моя мъж.Не стъпвах на земята от любов,той също беше влюбен.......до момента,в който се оженихме и маминка реши,че трябва да го научи как да се държи като мъж.Започна да го обработва всячески за да го накара да ми стъпи на врата от самото начало и аз да съм знаела кой командва вкъщи.Майка му е много властна и безцеремонна жена,която не търпи нещата да стават по друг начин,освен по нейния,а той винаги е бил нейното малко момченце.Та така-беше го побъркала,аз изведнъж станах много лоша.Той започна да си намира всякякви поводи за скандали-защо съм пушила,защо съм казала това,защо съм сготвила онова.Посягал ми е и ме е удрял няколко пъти,единият път беше когато му казах,че съм бременна-стори му се,че не го казвам достатъчно с весел тон.Психическия тормоз беше голям.След всико страхотно,което сме преживяли,няма и година след сватбата той се превърна в животно,а аз нямах никого до себе си-майка ми беше в чужбина,а баща ми болен и далеч от мен.Плачех тайничко и сама чаках да се роди бебето.Казвам сама защото той нито веднъж не ме попита как съм,искам ли нещо,как са ми изследванията или каквото ида било.Прибираше се късно и все говореше,че има много работа,а аз като отивах на консултации ги виждах как си пият уискито с колегите след работа.Баща ми почина,когато бях бременна в петия месец.Прибрах се няколко дни преди това,откъдето съм ,а когато му съобщих,той се обади на майка си да я попита дали да идва на погребението.За седем години брак мога много да разказвам,пък и колкото повече пиша,за толкова повече уродливи неща се сещам,а не мога да ви занимавам до безкрайност.Когато се роди моето дете/То е мое защото аз винаги съм се грижила сама за него/реших,че трябва да бъда силна,взех се в ръце и лека полека с цената на много скандали успях да сложа майка му на мястото и и я елиминирах от живота си-напоследък съвсем.Моето дете беше от тези,дето не спеше-аз спях подпряна на креватчето.Тя не спеше до 3 годишна.За тези три години той нито веднъж не спа при нея,а аз бях заприличала на нищо.
Веднъж се бях разболяла от грип-той се разсърди,че му я оставих за 20минути за да мога малко да полегна.Сутрин като излизаше за работа ми оставяше на масата по 1-2 лв.с които аз успявах да наготвя за него вечерта.Добре,че беше майка ми,която и апартамент ни купи и го обзаведе и какво ли още не,а той не само не го признава,но и навсякъде говори,какво той е направилПреди около 2,5г.ми откриха сериозен здравословен проблемПостоянно съм по доктори,вярвате ли ми,че той нито веднъж не ме е питал какво ми има,как се развиват нещата-нито веднъж.Добре,че имам добре платена работа,защото от него нищо не виждам,а иначе постоянно се интересува майка ми къде колко пари има.От седем години отлагам развода си-заради детето,заради и аз не знам какво.Вече не се караме-отдавна,но не се и обичаме.Само си спомням колко емоционална и весела бях,колко много,много го обичах,а сега го избягвам всячески-имам си мой живот-този на детето ми.Та както казва Ерих Кестнер в едно свое стихотворение:"Да си сам,това е болка голяма,но по-лошо тежи самотата на двама"
Извинявайте,ако съм ви досадила-просто имах нужда да разкажа-поне малка част от живота си с един абсолютен егоист.Не вярвам,че ще се промени................но може да му дам шанс още седем години:)))))))))))))))))))

Тонина, прочетох историята ти и най-просто казаният коментар е, че много си го закъсала. Честно казано, не виждам особен паралел с моя живот. Мъжът ми доста работи и не се виждаме колкото ми се иска, но пък винаги се е интересувал от мен и не мога да си представя да пренебрегне мой сериозен здравословен проблем. А и на мен никога не са ми посягали, да не говорим като бременна. Не знам как не си го оставила още тогава. Т.е. знам, представям си - жените все обичаме и чакаме промяна. Но всичко си има граници и някаква реалност на очакванията. Твоят разказ ме навежда на мисълта, че съпругът ти с нищо не показва любов и загриженост към теб и детето. А и щом ти си с добре платена работа и той така и така не ви дава пари, любов и морална подкрепа, какво още чакаш?

Продължавам със съпоставките, за да си дадеш сметка за това колко далеч са стигнали нещата при теб. Имай предвид, че аз често се чувствам нещастна и отчаяна от живота си, а сега като сравнявам някои конкретни обстоятелства с твоя, моят направо ми се вижда песен.

И моят мъж трудно дава пари, но след настояване и/или скандал, в крайна сметка спонсорира домакинството с 10/20/30 лв на ден, според конкретните нужди на хладилника - нали не му искам за мен, а за нас и детето, така че накрая няма къде да ходи. За мен обидното е, че не ми ги дава сам, а със скандал, но поне имам с какво да напазарувам най-необходимото. А и използвам уикенда, за да пазаруваме в супермаркет и да пълня максимално количката. Неизменно ми мърмори за големите сметки (за храна, ток и т.н. все едно зависят от мен!), но вече гледам да съм перде и да не му обръщам внимание, стига да ги плаща.
Ако на теб ти дават наистина само 1-2 лв, това за мен е напълно неприемливо - че с тях не може да се купи нищо! И вместо да ги използваш, за да сготвиш за мъжа си, по-добре купи нещо за детето или храна за теб. Дали той няма да си попромени мнението, ако се прибере и не го чака вечеря, защото той не е оставил пари за пазар?

И моят доста клинчи от задълженията си спрямо детето, но не може да се отрече, че много го обича и все пак си играе с него всеки ден, макар и не за дълго. Не ми помага особено при ревовете на заспиване и никога не става нощем като плаче бебето, но съвсем искрено се радва на сина си като се прибере от работа и уикенда. Също така като се налага (макар да е рядко), го гледа без проблем сам за няколко часа или за вечерта. Не мога да кажа, че съм доволна от времето, което прекарват заедно, но работя по въпроса то да е повече и не се отказвам. Докато при теб ми се струва, че изобщо липсва желание и заинтересуваност към детето, а и към теб. Тогава за какво се бориш и какво очакваш?

Не знам дали имам право да ти давам съвет, по-скоро изказвам само мнение на някой, който преживява подобни неща, но в крайна сметка не съвсем подобни. Аз не се отказвам от брака и съпруга си, защото нямам съмнения в любовта му и в загрижеността му към мен и детето. Мен никога не са ме удряли. За мен са се грижили много като бременна. Аз мога да разчитам на съпруга си, ако се разболея или се наложи да се грижи за детето и за мен. Това са все сламки, за които да се хване човек и да работи по въпроса за спасение на брака.
Докато при теб не видях и една сламка.
Не видях даже да пишеш, че още го обичаш.
Той не те обича и се държи зле, не се грижи за детето, не дава пари.
Ти си финансово независима.
Тогава какво има още да му мислиш?

Желая ти успех и много сили, каквото и решение да вземеш!