Колко често казваме обичам те?

Не му го казвам често,защото много се отпуска после.На изпращане и на посрещане.

Чувам го по-често, отколкото го казвам, страх ме е сякаш да не се изтърка.
Не съм фен на добро утро - обичам те, чао-обичам те, каква хубава рокля си харесах днес-обичам те, ще гледам футбол в съседа-обичам те и така до безкрай..

Същата работа На мъжете много-много романтика им е противопоказна
На детето обаче постоянно му го повтарам. Не знам защо, някак отвътре ми идва, не е като онази лигня от филмите, дето за "здрасти" и за "чао" си подвикват "обичам те" Просто наистина изпитвам вътрешна необходимост да му го казвам всеки ден

Казвам му всеки ден, че го обичам 

Почти не го казвам, може би 1-2 пъти годишно. Което не означава, че не изразявам любовта си.
Не изпитвам и потребност да го чувам, не отдавам значение на думите, важното е какво усещам.
Да, с времето по-рядко го казваме, защото вече не сме неуверени.
Само на децата го казвам често.

Толкова често, колкото ми "дойде на устата"  ...
Не е всеки ден, има няма със сигурност няколко пъти в месеца , може и в седмицата да се случи няколко пъти.
Хубаво е , когато го мислиш , да го споделиш .... дежурното се изтърква, накак си .
Да го мислиш, пък да си траеш .... дори човека отсреща да го знае , че е 100 % така , пак не е харно .

Зависи как казваме "обичам те".Аз никога няма да го кажа както по тъпите сериали-Обичам те,ти си любовта на живота ми,ти ми осмисляш дните,не мога без теб...Това е тъпо.
Но например е направил нещо мило,казвам му-ох,че те обичааам!Или нещо ми разказва,което се е случило и аз:е,браво!Ти си моят герой!Или:ех,голям късмет изкарах ,добре,че се омъжих за теб.
Ето,така си казвам любовта.Без премрежени клепачи,без мелодрама и треперлив глас.
Но предпочитам да му казвам често "страхотен си".

Ех, Шанел, подозирах че си умна жена, ама сега се убедих.
Аз с това "страхотен си" 30 години живея като принцеса.

С това страхотен си май доста им се гали егото.Понякога имам чувството,че моя повече го предпочита пред обичам те.

Благодаря.Искрено се радвам,когато ме оценяват подобаващо.

всеки ден по безброй пъти и той на мен

Конкретно за тези думи не мога да ги казвам ей така. Казвам ги , когато ги чувствам.
Такъв човек съм, че щом казвам една дума, значи нея имам предвид, а не нещо друго.
Благодаря е благодаря, харесвам - харесвам, привлича ме - привлича ме, обичам - обичам.
С поведението си мога да покажа много неща, но за мен думите имат тежест и е трудно да ги изрека , ако не съм много сигурна. По същата причина държа и да ми се казват нещата, нищо, че делата са по важни. Не искам да говорят сами, че току виж съм разтълкувала нещо погрешно.

много, много рядко.

Значи правилно съм се ориентирала 
И като го казваме трябва да сме искрени. Фалша си личи.

Казваме си непрекъснато. Макар, че си знаем.

Казвам му го всеки ден!Обичам го и ще му го казвам.Когато спра да го обичам ще спра и да му го казвам!

По няколко пъти на ден вече 5 години и живея като принцеса.

Много рядко ,рядко и го хваля ,а той е лъв и една похвала може много врати да ми отвори 
Ще се поправя ,защото наистина го обичам и въпреки ,че той го знае ще хубаво и да го чува .

Абе я стига с тия глупости Сега ще излезне, че живеем като принцеси, защото много-много се обясняваме на мъжете си. Няма такъв филм. Живеят като принцеси жените, които имат до себе си мъже на място. Я да е някой ръб, някои кютук, и да му обясняваш сто часа колко е страхотен и колко го обичаш, има да си чакаш принцеския живот

Доста често, да не кажа постоянно.

Всеки ден, във всеки удобен момент. Когато не сме заедно и се чуваме по телефона дори и повече.

и аз така

когато се налага.

По-често гледам да го доказвам, а не толкова да го казвам.

Всеки ден по няколко пъти.

Почти всеки ден му казвам,че го обичам.

Със сигурност не всеки ден. Не съм романтична и непрестанни обяснения в любов и мили думички, като - мишленце, шошенце, зайче и т.н. хич не ми допадат, даже понякога ми е смешно!

Много рядко му казвам, че го обичам. Но когато го видя да чисти с прахосмукачка му казвам, че е много секси или го видя да простира не пропускам да му кажа, че е мъж-мечта.

Това е страшна тактика да го накарам моя да чисти, как не съм се сетила по рано. 

  Аз явно съм някаква странна птица. С мъжото вече 12 години си го казваме постоянно, всеки път като го целуна, на тръгване за работа, на прибиране или пък просто като мина покрай него и го закача. Така го чувстваме - така го казваме. Не ми омръзва, не се чувствам принцеса. Обичана глезла - да, принцеса не съм се и натискала да бъда. (С прахосмукачка "принца" чисти веднъж годишно)

Казвай го - колкото по-често толкова по-добре - Лъвовете обожаваме да го чуваме. И да го чувстваме. Поне аз съм така. Макар и по най- тривиален начин. Колко пъти му повтарях на "моичкия": абе един плевел откъсни на път за дома, колената ми ще омекнат.... ама кой да ти чуе. После - ама що така, какво стана...

Сорри ако това се счита off-topic.

Аз пък не си спомням да съм го казвала досега на някой.  А когато го чуя сменям темата.. или ако е невъзможно, казвам: и аз, и аз.

Мизи, лъжеш!!!!  Казвала си го на Гено Тонев!

Еййй каквото и да споделиш тука все се немери някой да ти набие канчето..

Казвам го,когато изпитвам необходимост да го кажа.

Не си спомням да съм го казвала повече от три-четири пъти на съпруга си за всичките 19 години и половина, въпреки че там е цялата ми обич и до днес. На друг мъж не съм никога. Най-често го казвам на децата си истински и на приятелки, когато имат нужда да го чуят. Чувам го често. Губи стойност. За мен е важно да  го усещам от човека до себе си и слава на Бога, това е така.

Рядко му го казвам!Показвам му го всеки ден!

Всеки ден. Така ми е потребно.

Прекаляваш.
Егоизма не е хубаво нещо. 

Аз? Егоист?  А така ми се иска....
Когато Той започне да дава признаци за неочаквано породила се и обостряща се глухота, може би ще намаля 50*50

                     С времето все по-често. И когато го зарязах не спрях да му го казвам. Сега сме приятели, и пак му го казвам като се видим или се чуем... И не защото искам да се съберем или да имаме общо бъдеще... Просто го обичам... И той ми отвръща със същото...
                     Казвам го при всяко виждане или чуване по телефона с приятелките ми. И на родителите ми. Ето вчера казах на мама 'Обичам те, не знам как бих могла да живея без теб'... После много мислих върху казаното, но в момента не знам как ми хрумна... Само един-единствен много близък човек имам, на когото никога не съм го казвала...

Доста често казвам тези думи на съпруга ми.Преди време ,когато бяхме само гаджета ми беше по-трудно и даже се дразнех че иска да му го казвам толкова често.
 

Когато го почувствам.
А това се случва често.
Ами обичам го,какво да направя!Ще му го казвам и доказвам докато съм жива!
На никой друг не съм казвала тзи думи!Май трябва да се позамисля...

Не си го казваме често

постоянно, но на един и същи човек и той си го знае 

рядко изричам тази дума,въпреки ,че искам да е обратното.но характера ми е такъв,непрекалявам със значението на някои думи.искам когато кажа нещо то наистина да е така и човека с/у мен да е сигурен в това което казвам.но на детето си го казвам постоянно.винаги когато я прегърна или целуна,с повод,без повод... там не си пестя думите-обичам те и т.н.на едно дете  трябва да му се дава обич за да расте спокойно и сигурно в себе си.

Мнооого рядко.Броят се на пръстите на едната ми ръка.

Има, няма всеки ден... И всяка сутрин си получавам целувка преди да тръгне за работа... 

Все повече се убеждавам, че повече трябва да си угаждам и да си казвам, че се обичам

Всеки ден!

Задължително всяка сутрин преди работа, всеки път,когато говорим по телефона и винаги, когато си помисля за нещо и ми се прииска да му кажа колко много го обичам и колко важен е той за мен и детенце.

Винаги, когато почувствам необходимост да го му го кажа!
Понякога, когато почувствам, че той има необходимост да му го кажа!

  ами сега като се замисля, май го казвам всеки ден , а на мен ми го показват ежеминутно и май също ми го казват всеки ден 

Всеки ден...или аз първа или той, както дойде..., понякога и по няколко пъти

Да с целувката всяка сутрин и при нас е така НО·

Искам да ви питам не мислите ли че при 11 годишен брак е
странно всеки ден да казваш ОБИчАМ ТЕ ¿
Или при мен пак жегите оказват влияние върху нормалния разсъдък·

Така като чета, аз съм тотален темерут

Аз пробвах, ама той ми повярва и заряза прахосмукачката и...    

Много, много често, да не кажа всеки ден или на ден по 2-3 пъти дори му казвам "обичкам те".

никак не е стрнно даже при 11 годишен брак .не само е хубаво лично за теб ами и за брака ти.аз бих искала да чувам тази дума всики ден от мъжа си.обичаме се,спор няма,но не си го казваме често.и нали знаете ,че човек винаги иска това ,което няма.т.е аз искам всяка сутрин гушкане,целувка,обичам те и бегом на работа.ще повлияе хубаво на целия ми ден.и ние сме с 10год брак,затова казва,че не е смешно,а е готино да казваш всеки ден на човека,когото обичаш наистина-обичам те.сега е момента,а не след 100години.и понеже и аз съм малко темерут,искам да се променя в тази насока.

един път в месеца. Не обичам да разкривам чувствата си много много така.

Всеки ден по няколко пъти!

Да колкото се може по-често го казвам. И той сутрин ми поднася кроасана с кафето в леглото, следва целувка и обичам те. Същото казва и на детето. 

Обичам да го казвам, но с времето с приятеля ми много рядко взехме да си го казваме...

Винаги, когато изпитам желание да го кажа.
А това се случва по ен пъти на ден 
Много съм гальовна, признавам го 

Ах!Ами мравки имате ли?

Казвам често обичам те на моята половинка и сега по често го казвам от колкото в началото на връзката ни.

Когато го усещам и имам нужда да го кажа. Честото повтаряне обезсмисля смисъла и се превръща в обичам сладолед,обичам черната си рокля ,ааа и теб обичам.

Напълно съм съгласна с теб...

И аз съм напълно съгласна с вас.Колкото повече го повтарям толкова се губи ефекта.

Много рядко. никога е съм харесвала да казвам на някой по хиляди пъти на ден Обичам те.
Даже се дразня като някой говори по телефона с половинката и следват две минути в обяснения в любов, сякаш не са се виждали никога 

Аз постоянно го повтарям,и на мъж ми,и на децата.И макар че може да се загуби ефекта,все се притеснявам дали няма някой ден да излезе,и да забравя да му го кажа,и точно тагава да се случи нещо лошо-като по филмите...

Браво

На нас доста време ни отне изобщо да си го кажем за първи път,но когато си го казахме,беше искренно и тогава просто исках да се слея с този 4овек и разбрах, 4е това е моята половинка. Ние не си го казваме 4есто,посрещаме се  и се изпрашаме с целувка, казваме си го когато наистина си го мислим или просто си лежим мъл4аливо гушнати и мъжът ми каже еееех щастие ...... е тогава се разтапям

При нас вече е нещо като поздрав. Не че не го изпитваме, като го казваме, а по-скоро ни е станало като знак, не знам точно, как да го нарека. Всеки път, щом се чуем по телефона, си го казваме. Казваме си го, когато ни се случи нещо хубаво, когато двамата сме постигнали нещо хубаво. Казваме си го, след като сме правили секс. И детето вече свикна, ей така, между другото, да казва "Обичам те, мамо!" или "Тате, обичам те!"

След "война" - често, в "мирно време" рядко.

Всеки един миг когато мога. По телефона, просто ей така. След секс задължително. Като се върне от работа всеки ден. Сутрин като се събудим.

Много рядко вече Не, че го обичам по-малко, но...

Всеки ден 

  Напоследък започвам сериозно да се замислям,че май обичам един мъж, но едва ли ще му го кажа.
   а така ми се иска да му го кажа...

Ами кажи му го какво те спира.

aз му го казвам непрекъснато и той на мен също.даже като накой път забрава и той ме подсеще с думите: "нещо не забрави ли да ми кажеш"     

   Ами много е просто не е моят мъж

Щом е такава работата ти си знаеш най-добре

Заедно сме от 8 години, всеки ден му казвам, че го обичам.

При нас е той по-често ми казва, че ме обича.И много се дразни, когато ми казва, че ме обича, а аз му отговарям: "ами добре".

Всеки ден по няколко пъти на дъщеря ми, вече все по-рядко на татко й 

Постоянно го казвам-на малкия и на баща му 

Аз го казвам или показвам доста често на любимите хора.Ето и нещо, което ми се струва, че е точно по темата.
п.п Предварително се извинявам за дългия пост, но мисля, си заслужава

Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите,
които спират дъха ни!

Джордж ГАРЛИН

Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин - известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес.

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. Но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните
печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете “изтриване”.

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете,
кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте “обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

Казвам му го всеки ден,когато почувствам,че трябва да го чуе  , а и когато е заслужил разбира се