Работя като охрана.В Бизнес парк София пред 10сгр. има езеро, през зимата не го бяха източили,беше замръзнало отгоре а отдоло воднисто. Има и едни тръби отдоло които не се виждат но изпадах в панически ужас когато децата влизаха вътре да не се счупи леда и някое дете да не се наниже.Веднъж направих забележка на едно дете и изтърпях цяла тирада от неговото родителско тяло,което в прав текст ми разясни правата на детето,че аз немога и нетрябва,,,да си пъхам човката дето нетрябва,, и отиде да се оплаква.Мислите ли че трябва да се намесваме,когато видим някакви ексцессии?Правилно ли е да напътстваме децата дори и да не са наши?Ние не можем да бъдем с тях 24ч.Мислите ли че е правилно обществото толерантно да се намесва.Вие бихте ли се намесили?А ако се случи да порицаят детето ви задето е виновно в нещо?Лично бих искала да го направят с моето дете ако нещо сгафи.Примерно ако се държи нагло,обижда или просто е много шумен.Да помним,че никои не знае какво расте в къщата му.Не можем24ч.да ги дебнем.
- Публикувана: 3 юли 2008, 16:00 ч.
- Последно мнение: 10 юли 2008, 18:09 ч.
За общественото мнение и децата ни?
По реакцията на тези родители можеш да разберш колко им е умствения багаж. При една такава ситуация аз бих ти благодарила защото си познавам детето и знам, че би се изложил на риск без да се замисля много много. Не бих поучавала и възпитавала чуждо дете , но ако нещо застрашава здравето и живота му не бих гледала безучастно. Обаче има разни луди бабеси, които по цял ден тичат след децата от квартала с разни нареждания, на такива ми иде да им наприказвам едни дето само като си ги помисля се изчервявам. Под нас живее една такава, която ми е и роднина, и която непрекъснато дебне на прозореца си сина ми и му прави всевъзможни абсурдни забележки от рода на - да не влиза в съседския двор и да не си играе със съседското дете, ако не и обърнат внимание започва да настоява да играят мълчейки, защото като говорят пречели на хората, изобщо абсурди разни.
Иначе принципно си абсолютно прав, не е редно да сме дебили.
Иначе принципно си абсолютно прав, не е редно да сме дебили.
Аз лично нямам нищо напротив да се направи забележка на детето ми ако е направило нещо лошо или нередно. Не се дразня ако наистина има нужда от коментар. И се радвам ако получи мнение и от чужд човек, даже мисля, че така ефекта за нея е по-голям. Единственото, което ме изкарва от равновесие са коментари от рода на "ау-у-у , студено е , защо не е с шапка?"(това при 12-15о, вече почти пролет).
В описаната от теб ситуация аз бих реагирала по същия начин. А реакцията на родителите изобщо не би ми направила впечатление - все пак ти си ги предупредила за опасна ситуация, факта, че те не осъзнават това може да е само повод за съжаление към самите тях. Защото следващия път може никой нищо да не им каже, а ще пострада дето им.
В описаната от теб ситуация аз бих реагирала по същия начин. А реакцията на родителите изобщо не би ми направила впечатление - все пак ти си ги предупредила за опасна ситуация, факта, че те не осъзнават това може да е само повод за съжаление към самите тях. Защото следващия път може никой нищо да не им каже, а ще пострада дето им.
Зависи от общественото мнение. 
Миналата седмица разреших на няколко хлапета (едното мое) да се качат по едни стълби. Попитаха ме децата, дали можело (понеже бях най-близо от родителите). Може, казах. Те се качиха по стълбите и дотърча охрана. Оказа се, че не можело. Аз се извиних, разбира се и събрах четата. Прави бяха хората.
Обаче ми се случвало някоя луда баба да подгони големия трол, защото носел клечка. Щял да си избоде очите. И други весели истории сме имали, предимно със загрижени баби (които май по-скоро си търсят компания за раздумка
).
След като си охрана, можеш (така да се каже) служебно да правиш забележки. Бъди строга, размахай личното оръжие, изпъчи се в униформата.
Много мило (и отговорно) от твоя страна, че постъпваш по този начин. Жалко, че има такива хм... родители, чието собствено его е по-важно от безопасността на децата им.
Много хора на твое място щяха да зяпат на другата страна и да си свиркат.
Миналата седмица разреших на няколко хлапета (едното мое) да се качат по едни стълби. Попитаха ме децата, дали можело (понеже бях най-близо от родителите). Може, казах. Те се качиха по стълбите и дотърча охрана. Оказа се, че не можело. Аз се извиних, разбира се и събрах четата. Прави бяха хората.
Обаче ми се случвало някоя луда баба да подгони големия трол, защото носел клечка. Щял да си избоде очите. И други весели истории сме имали, предимно със загрижени баби (които май по-скоро си търсят компания за раздумка
). След като си охрана, можеш (така да се каже) служебно да правиш забележки. Бъди строга, размахай личното оръжие, изпъчи се в униформата.
Много мило (и отговорно) от твоя страна, че постъпваш по този начин. Жалко, че има такива хм... родители, чието собствено его е по-важно от безопасността на децата им.
Много хора на твое място щяха да зяпат на другата страна и да си свиркат.
Мисля,че когато се касае за безопасността и здравето на децата сме длъжни да се намесим без значение какво е мнението на родителя / в твоя случай напълно безотговорен/ 
Да, намесих се и за веднъж.
Срещу моят блок има полуразрушена детска градина. На покрива се бяха качили 5-6 момчета на възраст 9-10 години. Видях ги от балкона докато пушех, викнах им да слизат оттам, започнаха да ми се плезят. Аз пък реших да звънна в полицията. 1 час седях на терасата да видя дали ще дойде някой да свали децата. Така и никои униформен не се появи, качи се един съсед.
Срещу моят блок има полуразрушена детска градина. На покрива се бяха качили 5-6 момчета на възраст 9-10 години. Видях ги от балкона докато пушех, викнах им да слизат оттам, започнаха да ми се плезят. Аз пък реших да звънна в полицията. 1 час седях на терасата да видя дали ще дойде някой да свали децата. Така и никои униформен не се появи, качи се един съсед.
Ако детето ми е само без мен/баща си/ баба си и т.н. и е в кофти ситуация, ще се радвам ако някоя от вас е наблизо и й направи забележка и й помогне по някакъв начин 
Но аз съм напълно против, когато детето е с родителите си, да се прави каквато и да е забележка било то на детето или на родителите. В крайна сметка те отговарят за децата си и щом те са преценили, че няма нищо страшно, така да бъде... За това избягвам когато съм на улицата да давам "акъли" на "отвеяни" родители, защото те си го "изкарват" на мене.
Но аз съм напълно против, когато детето е с родителите си, да се прави каквато и да е забележка било то на детето или на родителите. В крайна сметка те отговарят за децата си и щом те са преценили, че няма нищо страшно, така да бъде... За това избягвам когато съм на улицата да давам "акъли" на "отвеяни" родители, защото те си го "изкарват" на мене. Веднъж направих забележка на едно дете и изтърпях цяла тирада от неговото родителско тяло,което в прав текст ми разясни правата на детето,че аз немога и нетрябва,,,да си пъхам човката дето нетрябва,, и отиде да се оплаква.Мислите ли че трябва да се намесваме,когато видим някакви ексцессии?
Пълно е с хора, които се заяждат за глупости - дали са примери по-горе - така че е хубаво да се разграничи едното от другото. И ефектът е по-голям, и няма засегнати.
Мисля,че когато се касае за безопасността и здравето на децата сме длъжни да се намесим без значение какво е мнението на родителя / в твоя случай напълно безотговорен/
Но аз съм напълно против, когато детето е с родителите си, да се прави каквато и да е забележка било то на детето или на родителите. В крайна сметка те отговарят за децата си и щом те са преценили, че няма нищо страшно, така да бъде...
Аз съм ЗА забележката. Самата аз съм молила други майки, когато сме на детската площадка да се скарат на моето дете. Има ситуации, в които като му правя самата аз забележки за държанието му спрямо другите деца не ме взема на сериозно и тогава моля майката на детето да се намеси. Има ефект, при нас - положителен.
Описаната ситуация не обвързвам с "общественото мнение" 
.
Осъдително за мен е страничен човек да не се намесиси при наличие на явна опасност за живота и/или здравето на дете, независимо дали около него щъкат негови близки. Има си и допустими граници обаче- напр. възпитанието на децата не е грижа на околните и определено намесата в това би подразнила /и с право/ близките на детето. По редица въпроси, свързани с възпитанието на децата вижданията могат да бъдат доста различни, понякога и диаметрално противоположни. Но не такава е ситуацията с реална заплаха от нараняване, упражняване на явен и/или системен физически и/или психически тормоз над дете, въобще ситуации, съставляващи явна заплаха за него, когато намесата е не само препоръчителна, но и в едно гражданско общество според мен и задължителна.
. Осъдително за мен е страничен човек да не се намесиси при наличие на явна опасност за живота и/или здравето на дете, независимо дали около него щъкат негови близки. Има си и допустими граници обаче- напр. възпитанието на децата не е грижа на околните и определено намесата в това би подразнила /и с право/ близките на детето. По редица въпроси, свързани с възпитанието на децата вижданията могат да бъдат доста различни, понякога и диаметрално противоположни. Но не такава е ситуацията с реална заплаха от нараняване, упражняване на явен и/или системен физически и/или психически тормоз над дете, въобще ситуации, съставляващи явна заплаха за него, когато намесата е не само препоръчителна, но и в едно гражданско общество според мен и задължителна.
Ако детето ми е само без мен/баща си/ баба си и т.н. и е в кофти ситуация, ще се радвам ако някоя от вас е наблизо и й направи забележка и й помогне по някакъв начин Но аз съм напълно против, когато детето е с родителите си, да се прави каквато и да е забележка било то на детето или на родителите. В крайна сметка те отговарят за децата си и щом те са преценили, че няма нищо страшно, така да бъде... За това избягвам когато съм на улицата да давам "акъли" на "отвеяни" родители, защото те си го "изкарват" на мене.
Но аз съм напълно против, когато детето е с родителите си, да се прави каквато и да е забележка било то на детето или на родителите. В крайна сметка те отговарят за децата си и щом те са преценили, че няма нищо страшно, така да бъде... За това избягвам когато съм на улицата да давам "акъли" на "отвеяни" родители, защото те си го "изкарват" на мене.
Да, трябва да се намесваме, нищо, че не са наши деца. Децата се възпитават от всички заобикалящи ги, не само от семеството. При тяхно непослушание те се "възпитават" от нашата реакция като чужди хора: дали и как ще реагираме.
Ако моя син бие друго дете (примерно) аз ще съм доволна ако някой въррастен се намеси и спре агресията на детето ми.
Ако моя син бие друго дете (примерно) аз ще съм доволна ако някой въррастен се намеси и спре агресията на детето ми.
Бих се радвала, ако някой направи забележка, порицае или пък помогне на детето ми в мое отсъствие. Ако някой направи оправдана и заслужена забележка на синът ми в мое присъствие, ще се почувствам неудобно, защото явно, че щом се стига до там, аз не се справям добре (до сега не ми се е случвало, дано и в бъдеще да е така). Не одобрявам единствено физическа саморазправа от страна на чужд възрастен към детето ми.
Разбира се,ч е ще се намеся. Много често родителите гледат нанякъде, и даже не виждат какво прави детето им.
Предпочитам някоя майка да ми се обиди, защо правя забележка на детето и , отколкото после да съжалявам. Ако стане беля, ти си можел да я предотвратиш, ама си си мълчал, това е престъпление, наистина !
Да не говорим, колко пъти правя забележки на деца, които в играта си, представляват опасност за моето дете. Какво, да ги оставя да ритнат топката в главата му ли? Само защото майката блее някъде, или говори с приятелки.
Предпочитам някоя майка да ми се обиди, защо правя забележка на детето и , отколкото после да съжалявам. Ако стане беля, ти си можел да я предотвратиш, ама си си мълчал, това е престъпление, наистина !
Да не говорим, колко пъти правя забележки на деца, които в играта си, представляват опасност за моето дете. Какво, да ги оставя да ритнат топката в главата му ли? Само защото майката блее някъде, или говори с приятелки.
Тук не става въпрос изобщо за правене на забележки и дали сме съгласни,а за изпълнението на задълженията на охраната.Автора на темата прави забележка от позиция на служебните си задължения и няма значение дали родителите са там.Обезопасено или не това е друга тема.Автора като служебно лице е длъжен да направи забележка и родителите да изпълнят нареждането му. Ако охраната не направи забележката и това води до риск за детето всеки ,който е на мястото трябва да вземе отношение.Не е необходимо да чакаме да стане лошото и тогава да се вайкаме.
Първо не бих пуснала детето си на някакво замръзнало езеро, второ да се караш с човека който те е предупредил за опасността, нямам думи 
Зависи от начина, по който е направено. Ако в описаната ситуация кажеш на детето "Сладур, този лед е тънък, вчера се счупи на едно място, а отдолу има тръби, на които можеш сериозно да се нараниш, нищо, че не се виждат, ако искаш все пак излез от там, по - безопасно ще е за теб", съмнявам се, че някой родител би се възпротивил. А ако думите са "Марш от там, какво си въобразяваш, това да не ти е в къщи, излизай веднага от езерото!" - и това беше моето дете - бих те изяла с парцалите. И оплакването ми от поведението ти ще ти е най - малкия проблем. Така че... Има начини и начини. НИКОЙ няма право да се кара, да порицава или по какъвто и да било начин да налага "авторитет", който не е бил предварително заслужен - или "делегиран" от мен - над детето ми.
И още нещо. При положение, че присъства родител или възпитател (баба, дядо, детегледач/ка, възпитател/ка от ДЗ), редно е забележката да се отправи към него, не директно към детето. За каквото и да става дума.
И още нещо. При положение, че присъства родител или възпитател (баба, дядо, детегледач/ка, възпитател/ка от ДЗ), редно е забележката да се отправи към него, не директно към детето. За каквото и да става дума.
По принцип съм против намесата, но в конкретната ситуация и аз бих се намесила. Щом се отнася до нещо, което застрашава живота и здравето на чуждо дете, се намесвам. Но ако се отнася до възпитание, замълчавам задължително.
А въпросното място не би ли трябвало да се огради с нещо? Или поне да бъде сложена предупредителна табела за опасност, която поне малко да предизвика вниманието на родителите?
А въпросното място не би ли трябвало да се огради с нещо? Или поне да бъде сложена предупредителна табела за опасност, която поне малко да предизвика вниманието на родителите?
Против намесата съм, но не и когато се касае безопасността на детето В такива случаи дори бих се радвала.
Това също зависи от ситуацията. В някои случаи ще се радвам точно някой в мое присъствие да наложи авторитет над детето ми, ако аз не съм успяла например( защото това се случва често на обикновените майки, за супермайките не знам).
В такива случаи дори бих се радвала.И още нещо. При положение, че присъства родител или възпитател (баба, дядо, детегледач/ка, възпитател/ка от ДЗ), редно е забележката да се отправи към него, не директно към детето. За каквото и да става дума.
Това също зависи от ситуацията. В някои случаи ще се радвам точно някой в мое присъствие да наложи авторитет над детето ми, ако аз не съм успяла например( защото това се случва често на обикновените майки, за супермайките не знам).
Описаната ситуация не обвързвам с "общественото мнение" .
Осъдително за мен е страничен човек да не се намесиси при наличие на явна опасност за живота и/или здравето на дете, независимо дали около него щъкат негови близки. Има си и допустими граници обаче- напр. възпитанието на децата не е грижа на околните и определено намесата в това би подразнила /и с право/ близките на детето.
. Осъдително за мен е страничен човек да не се намесиси при наличие на явна опасност за живота и/или здравето на дете, независимо дали около него щъкат негови близки. Има си и допустими граници обаче- напр. възпитанието на децата не е грижа на околните и определено намесата в това би подразнила /и с право/ близките на детето.
Подкрепям!Племенникът ми например е на възрастта на сина ми,но двамата нещо не се погаждат и той започва да реве само като доближи синът ми,без той да му е направил нищо и съответно зет ми запиочва да прави забележка на синът ми да го остави на мира...Понякога побеснявам!
Хм, на твое място бих предупредила родителите за тръбите.
Иначе нямам нищо против някой да прави културна забележка на детето.
Друг е въпросът, че за мен ред неща не са престъпни деяния; нерядко аз лично съм подбудител на действия от рода на пълнене на балони с вода и подмятането им вместо топки - беше канска жега, детето се измокри до шия, аз също. Майките на другите две деца сигурно са ме пустосвали, задето не си гълча детето да не се мокри, че да не повлича крак и за техните, обаче ще да е било наум това пустосване. По едно време си ги прибраха, де.
Иначе нямам нищо против някой да прави културна забележка на детето.
Друг е въпросът, че за мен ред неща не са престъпни деяния; нерядко аз лично съм подбудител на действия от рода на пълнене на балони с вода и подмятането им вместо топки - беше канска жега, детето се измокри до шия, аз също. Майките на другите две деца сигурно са ме пустосвали, задето не си гълча детето да не се мокри, че да не повлича крак и за техните, обаче ще да е било наум това пустосване. По едно време си ги прибраха, де.
Хм, на твое място бих предупредила родителите за тръбите.
Иначе нямам нищо против някой да прави културна забележка на детето.
Друг е въпросът, че за мен ред неща не са престъпни деяния; нерядко аз лично съм подбудител на действия от рода на пълнене на балони с вода и подмятането им вместо топки - беше канска жега, детето се измокри до шия, аз също. Майките на другите две деца сигурно са ме пустосвали, задето не си гълча детето да не се мокри, че да не повлича крак и за техните, обаче ще да е било наум това пустосване. По едно време си ги прибраха, де.
Иначе нямам нищо против някой да прави културна забележка на детето.
Друг е въпросът, че за мен ред неща не са престъпни деяния; нерядко аз лично съм подбудител на действия от рода на пълнене на балони с вода и подмятането им вместо топки - беше канска жега, детето се измокри до шия, аз също. Майките на другите две деца сигурно са ме пустосвали, задето не си гълча детето да не се мокри, че да не повлича крак и за техните, обаче ще да е било наум това пустосване. По едно време си ги прибраха, де.
Аз пък бих се включила в играта... но щях да спукам най - много балони!
Когато става въпрос за опасни за някое дете ситуации, правя забележка и хич не ми дреме какво мисли родителя. Всъщност в повечето случаи просто няма родител наоколо. Не става въпрос разбира се за опасност от настиване (там бабите са много силни в забележките 
), за намокряне, изцапване или подобни. Става въпрос за ситуации, в които има сериозна опасност от тежки наранявания и не дай си боже по-лошо. Работя в един търговски комплекс с ескалатори. Редовно дечица останали без надзор играят по тези ескалатори като се опитват например да изкачват стълбите в обратната посока на движение на ескалатора. По-малките пък деца, изтървани от родителите, хукват към него и са готови да полетят надолу. Когато видя подобна ситуация, се намесвам. Последният път, точно в момента когато се опитвах да убедя 2 деца да спрат с опасната игра, а те изобщо не ми обръщаха внимание, едното дете падна, нарани се и започна да плаче и чак тогава се появиха родителите и си ги прибраха. Има табели да не се пускат децата без надзор на ескалатора, охраната се намесва често, но въпреки това инциденти продължава да има. Това че родителите излагат на риск детето си не означава, че аз като гражданин, няма да реагирам само защото щели да се разсърдят. А ако стане беля пред очите ми? Тогава дали ще кажат, че не е било моя работа да реагирам?
), за намокряне, изцапване или подобни. Става въпрос за ситуации, в които има сериозна опасност от тежки наранявания и не дай си боже по-лошо. Работя в един търговски комплекс с ескалатори. Редовно дечица останали без надзор играят по тези ескалатори като се опитват например да изкачват стълбите в обратната посока на движение на ескалатора. По-малките пък деца, изтървани от родителите, хукват към него и са готови да полетят надолу. Когато видя подобна ситуация, се намесвам. Последният път, точно в момента когато се опитвах да убедя 2 деца да спрат с опасната игра, а те изобщо не ми обръщаха внимание, едното дете падна, нарани се и започна да плаче и чак тогава се появиха родителите и си ги прибраха. Има табели да не се пускат децата без надзор на ескалатора, охраната се намесва често, но въпреки това инциденти продължава да има. Това че родителите излагат на риск детето си не означава, че аз като гражданин, няма да реагирам само защото щели да се разсърдят. А ако стане беля пред очите ми? Тогава дали ще кажат, че не е било моя работа да реагирам? 
Постъпила си правилно, даже може да се каже, че тази забележка е част от работата ти като задължение.Аз бих ти била благодарна в описаната ситуация 
.Бих постъпила като теб също така, пък родителя да реагира както намери за добре.Ами ако беше станала беля? Първо теб щеше да пита къде си гледала?
.Бих постъпила като теб също така, пък родителя да реагира както намери за добре.Ами ако беше станала беля? Първо теб щеше да пита къде си гледала? Тук не става въпрос изобщо за правене на забележки и дали сме съгласни,а за изпълнението на задълженията на охраната.Автора на темата прави забележка от позиция на служебните си задължения и няма значение дали родителите са там.Обезопасено или не това е друга тема.Автора като служебно лице е длъжен да направи забележка и родителите да изпълнят нареждането му. Ако охраната не направи забележката и това води до риск за детето всеки ,който е на мястото трябва да вземе отношение.Не е необходимо да чакаме да стане лошото и тогава да се вайкаме.
Децата са си деца и трябва да намерим правилния подход, за да ни чуят.
Аз лично се засягам от груби забележки. Веднъж бяхме в една аптека и моят син нещо скучаеше, докато аз чаках аптекарката да намери лекарствата. По едно време забеляза подвижната вратичка, която водеше зад щанда и няколко пъти я отвори и затвори. Направих му забележка, но нещо не ме чу от първия пък и дори влезе за малко вътре. Аз, естествено отидох и го хванах за ръката. Скарах му се, а "любезната" аптекарка в този момент възмутена му изкрещя : А бе, колко пъти ти казаха да не отварях вратата, ама, че невъзпитано дете!
Леле, как се ядосах. Тръшнах вратата след себе си, но за съжаление детето ми го отнесе - накарах му се навън още повече.
След малко влизаме в друг магазин - за цветя. Аз го предупреждавам отвън да слуша. Вътре магазинерката любезна и усмихната жена веднага го заговори " Здравей сладурче. На колко годинки си. " Той и отговори и тя го похвали, колко е добър и възпитан !
На лицето на сина ми веднага грейна усмивка.
Има значение подходът към децата - да не забравяме все пак, че те са деца.
И аз съм правила забележки на чужди деца, но винаги се старая да съм любезна и мила, дори, когато някое хлапе ме ядоса и се държи провокативно - ефектът е много по-голям.
И със собствените ни деца е така, но често изпускаме парата си върху тях, като че ли щом са наши можем да им крещим най-спокойно.
Аз лично се засягам от груби забележки. Веднъж бяхме в една аптека и моят син нещо скучаеше, докато аз чаках аптекарката да намери лекарствата. По едно време забеляза подвижната вратичка, която водеше зад щанда и няколко пъти я отвори и затвори. Направих му забележка, но нещо не ме чу от първия пък и дори влезе за малко вътре. Аз, естествено отидох и го хванах за ръката. Скарах му се, а "любезната" аптекарка в този момент възмутена му изкрещя : А бе, колко пъти ти казаха да не отварях вратата, ама, че невъзпитано дете!
Леле, как се ядосах. Тръшнах вратата след себе си, но за съжаление детето ми го отнесе - накарах му се навън още повече.
След малко влизаме в друг магазин - за цветя. Аз го предупреждавам отвън да слуша. Вътре магазинерката любезна и усмихната жена веднага го заговори " Здравей сладурче. На колко годинки си. " Той и отговори и тя го похвали, колко е добър и възпитан
! На лицето на сина ми веднага грейна усмивка.
Има значение подходът към децата - да не забравяме все пак, че те са деца.
И аз съм правила забележки на чужди деца, но винаги се старая да съм любезна и мила, дори, когато някое хлапе ме ядоса и се държи провокативно - ефектът е много по-голям.
И със собствените ни деца е така, но често изпускаме парата си върху тях, като че ли щом са наши можем да им крещим най-спокойно.
Мисля,че когато се касае за безопасността и здравето на децата сме длъжни да се намесим без значение какво е мнението на родителя / в твоя случай напълно безотговорен/
Аз мисля по същия начин. Съгласна съм и с MamaGalka, че тонът трябва да е премерен, и подходът-по-мек. Но аз, честно да си призная, понякога не съм много мека, правейки забележки на чужди деца. Много често, там където водя синовете си да играят, съм единствения родител. И вярно, че кварталът е много спокоен и не знам нещо да се е случвало скоро с някое дете, но все пак ми се вижда безотговорно да се оставят без абсолютно никакъв надзор 4-5-годишни деца. Беснеят понякога страшно много, играят с пръчки, камъни, сбиват се, катерят се където трябва и където не трябва и т.н... Много често ми се случва да правя доста строги забележки на някои от тези деца и хич не ме е грижа дали имам или нямам право да съм по-строга и остра, защото понякога направо прекаляват-ще се пребият. Казвала съм на родителите, които познавам, какви ги вършат децата им, а те отговарят: "Ами хубаво правиш, че се караш! Знам какво представлява моя(та) хубостник(ца)" или нещо от сорта... Как спят тия хора-не знам!
А аз дори не съм някой нервак-напротив! Никак не си падам по викането и крясъците. Моите момчета са ужасно палави (особено малкия), но така или иначе много рядко крещя. Вечер обаче се превръщам в един поголовен пъдар и овиквам хорските дечурлига наред. Какво да ги правя? Да ги оставя да се убият? Не мога...Правилно-неправилно-правя го! Мисля,че когато се касае за безопасността и здравето на децата сме длъжни да се намесим без значение какво е мнението на родителя / в твоя случай напълно безотговорен/
Съгласна с Didia