Осиновените деца-дали оправдахме очакванията ви?

Мила Бианка, от сутринта чета и препрочитам и все ми се доревава ...
Много тъжно и много красиво ...
Дай боже всекиму такива взаимоотношения и съпреживяна и споделена обич и отношения 

разбирам скръбта ти- и аз обичам много баща си и имам по-добар връзка с него /да ми прости Господ това деление, но си има причини/
не знам каква дъщеря съм
дори не съм убедена, че е важно - защото като родител, виждам, че щастието минава през главата ми - не през другите...те.е дали ще съм щаслива от децата си зависи от мен
но по начина по който пишеш - виждам сърцат и добър човек...а такъв не се става с лоши родители...та мисля си, че той е бил щаслив с теб - даже съм убедена
загубата боли, и няма да ти казвам, че ще мине...не минава просто се свиква...обаче тази ваша връзка - тя остава..друга различна но остава...до следващата ви среща на едно по-добро място
дано намериш утеха и мъката ти да премине в тиха скръб, дано сърцето ти намери покой в увурността, че той е на по-добро място

Бианка, моите съболезнования!
Не познавам тази болка, но мисълта за нея ме кара да натръхвам.
А за другото - какво очаквам., оправдаха ли очакванията ми...
Толкова много ги обичам моите слънчица, такава благословия е майчинството, че не съм се замисляла  какво очаквам. Какво ли са очаквали нашите когато аз съм се родила, дали са искали нещо друго от мен - не съм се замисляла. Обичат ме по начина, по който умеят, нараняват ме, аз тях също, обичам ги и дано са живи и здрави!
А децата... Обичам ги, обичам ги повече от живота, повече от себе си. И толкова съм щастлива, че не смея нищо да очквам, нямам нужда да очаквам. Наслаждавам се на щастието, на миризмата им, на безумната шумотевица в къщи, изпадам в умилиние когато гладя купищата пране на всяка тяхна дрешка. Не искам нищо да очаквам - това което изживявам е прекрасно и не бива да изпусна нито секунда.
Мила Бианка, когато дойде моят час да си отида очаквам те да са взели способността да преливат и опияняват от щастието. Да станат, да изтупат колена от праха и да почувстват моята вълшебна майчина целувка, която лекува всички болки и да продължат напред. С моята майчина целувка и любов в душите и сърцата си.
С неговата бащина обич и сила, с неговата благословия - изтупай праха от коленете, пусни неговата песен, поплачи и попей и разказвай на сина си за вашите мигове.
 

Бианка, приеми искрените ми съболезнования. 

Съболезнованията на Биби ги изразих вчера по по-личен начин, но и тук ги повтарям, че да не си помисли някой колко съм  груба, че само съм отговорила на въпроса без съболезнования.

А за говоренето и аз си говоря с татко си и гледам на него като на изстрадала тук душа и се радвам, че там не го боли и не е притеснен.

Не знам по какъв замисъл на съдбата сме се срещнали и събрали в този живот, но аз никога не бях груба, бели не правех нито като дете, нито като тинейджър, но това вече е без значение. На него от моето послушание и безпроблемност не му беше по-добре.
Сега гледам на него като равен по възраст и изпитвам нежност към душата му.
За мен той е просто моят човек.
Без да знам за Биби вчера сутринта пак минах и запалих свещичка за него.

Не знам защо не разбирате това - и без да има супер-трепети от пъв поглед и кой знае какви открития и поличби при срещите ви с детето, то вие за нас сте нашите най-близки хора и това не се променя и след като си отидете физически от този свят. Остава почит, обич, единствените родители сте ни. Болката и дупките са си факт, но те нямат връзка с вас. Както не можете да спрете дъжда в момента, а и никой не иска това от вас.
И през ум няма да ми мине да кажа на децата си "баба ви" или "дядо ви" за някой друг освен за родителите ми. С тях мина моя живот. Другите не ми се обръща и езика да ги нарека родители. Търсенето на собствената история не води до преподреждане на хората и приоритетите.  Подреждаш само собствената си душа.
 

Мира, абсолютно вярно! 

Приеми и моите съболезнования, Бианка!
Ще ми се да имах такава връзка с кой да е от моите (кръвни) родители. Мисля, че я имах с дядо си, но той почина, когато бях дете. Свикнах, че го няма, но не съм го прежалила - другия месец ще станат 25 години откак си отиде... Има загуби, от които никога не спира съвсем да боли
Ти си била голямата гордост на своя баща, не се съмнявам в това! На мен вече не ми пука какво съм за моя

Скъпа Бианка 
едва преди седмица, ровейки се по темите назад, разбрах за загубата на твоето татенце. Прегръщам те силно и се моля да намериш сили да продължиш смело напред, защото ти си неговото силно момиче.
Безсмислено е да казвам каквото и да било, защото знам, че утеха трудно може някой да ти даде. Вярвам, че той си е отишъл спокоен, защото е чувствал твоята любов. А това е достатъчно.
Позволявам си да ти напиша едно мое любимо стихотворение, което честичко си чета и си мисля за най-трудната загуба в живота си.

Прегръщам те силно 

Баща ми

Той винаги е бил до мен, дори тогава,
когато мене ме е нямало.
Сядал е до мен и е мълчал,
когато съм била убедена,
че светът свършва с една загуба.
Стоплял е млякото. Носил ми е меда.
И горещото му рамо е било винаги желязно.
Прегръщал ме е неумело
и се е напивал безпаметно,
когато съм била самотна.
Оставял е прозорчето отворено-
душата ми да проветри,
и книги ми е чел, и музика е писал,
и хляб е месил, за да ме нахрани.
Предавал се е, за да ме спаси,
и бой е ял, за да съм здрава!
О, как жестоко е мълчал,
когато ме е възпитавал.
Той си е бил обикновен
и винаги е бил необходим!
Но не е бил със мен, когато съм била щастлива.
Не съм си спомняла за него,
когато съм лекувала в победите си.
Той просто е седял на камъка,
протегнал е ръце нагоре,
хванал се е за небето
и е излетял в звездата си...

                           В. Томова

моите съболезнования, Бианка.
никога не си задавайте тези въпроси. вие сте страхотни деца. всички, до едно. ако някъде има някакви грешки, те не са ваши, а наши.
вие сте най-голямото ни богатство и благословия .

   Бианка, иска ми се да ти кажа нещо успокоително, но наистина не намирам толкова силни думи.Моите съболезнования!

Чак сега видях темата,съжелявам за загубата ти.
Мойте съболезнования.
Да почива в мир.Сигурна съм,че си била това детенце за него,което е било най-доброто,обичано и обичащо.
Твоят тати ще идва в съня ти и пак сте визуално заедно, а останалото време той винаги ще е някъде около теб.
На няколко пъти ми се е случвало мама да си тръгва от този свят и знаеш ли какво ми каза наскоро - Благодаря ти,че ти винаги беше до мен в онези моменти,затова Господ ме остави при теб,за да се учим взаимно.
Взаимно сте си дали това от което е имало нужда и от тук на сетне остава на теб да вървиш по своят път, да изживееш нещата такива каквито са за теб и винаги да помниш,че твоя тати е някъде до теб и ти помага в мислите.
 

Сори, че чак сега попаднах на темата, но когато и да било тя все ще е актуална.
Искрени съболезнования за Бианка. Дано намериш утеха скоро, тъй като никога няма да прежалиш татко си, особено след като сте имали толкова силна връзка.
Аз също загубих моя баща преди 5 години, но се радвам че видя успехите ми и можа да познае и се порадва на децата ми.Убедена съм, че където и да е сега, ме закриля и гледа непрекъснато. Колкото до прежалването, то никога не може да стане факт, поне според мен.Най-силна връзка съм имала с дядо си, това беше човекът когото боготворях толкова, колкото той мен, това е човекът, който ми даде всички знания, умения, който ме подкрепи за всичко.Изгубих го преди почти 20 години и мога да те уверя, че до момента не е минал ден, през който да не се сетя за него и през който да не ми липсва.Липсва ми във всеки момент на болка, при всяка житейска битка и неволя, както при всяко щастливо събитие и победа. Има моменти в които макар да са минали почти 20 години, през които съм живяла без него и както хората казват трябва да не изпитвам силна болка от липсата му, изпитвам наистина адски силна болка и огромна бездна от липсата му.
Та в заключение Бианка искам да ти кажа, че никога няма да прежалиш татко си, нито ще запълниш с друго липсата му, но просто ще се научиш да живееш без него и с вярата, че той те закриля и съпътства житейските ти победи и загуби.Пожелавам ти поне по-бързичко да осъзнаеш, че вече ще си без него и да преодолееш тази силна, изпепеляваща гърдите ти болка и да продължиш напред заради себе си, заради всички около теб и заради татко ти, за да намери и той покой, виждайки че малкото му момиченце е стъпило на краката си.Успех миличка Бианка.

Не отговорих на въпроса.....
Мисля, че сме оправдали очакванията на родителите си.От това, което чета през последните години, то всички пишещи тук осиновени деца наистина сме оправдали очакванията.Поне за себе си смятам е така, защото бях добро и безпроблемно дете, постигнах това, което майка и татко мечтаеха да постигна. Освен това през целият си живот толкова много се старах да заслужа всичко, което ми дадоха, както и да докажа, че избора им не е бил грешен и аз съм детето, което са искали.Мисля, че успях.Баща ми преди да почине се гордееше с професионалните ми успехи и беше щастлив, че родих две прекрасни момичета, като едното носи името му, че израстнаха пред очите му.Майка ми не спира да се гордее с мен а обичта ни стана много по-силна от момента в който осиновяването ми спря да е тайна.От тогава имаме още по-силна нужда една от друга и се обичаме повече.Надявам се и ще съм щастлива ако съм оправдала очакванията на родителите си.

Моето дете не оправда очакванията ми - далеч ги надмина . Всеки ден благодаря на бога, че ни събра. Не съм си представяла, че може да е толкова хубаво

Изобщо - нещо много странно си мислех тези дни. Тъй като дълго време съм искала да имам дете, някак си явно съм си свързвала мисълта за дете само с бебе. Сега, като го гледам как расте, ма то става все по-прекрасно общуването с него


Последно - почерпвам ви с една реплика на свекърва ми от тазгодишната Бъдни Вечер:
"Искам да ви кажа нещо... и съжалявам, ако ви обидя, но това е положението.  Вие двамата (аз и мъжът ми имаше предвид), имате дете, което многократно ви надвишава!!!"   

всеки има своите очаквания
като дете и като майка считам, че очакванията са едно, възможностите друго, а правото всеки да върви по своя път стига да не вреди с нещо на околните - трето
дали някой ще оправдае нечии очаквания....а дали очакванията са верни, правилни и най-добрите?
и какво значи "очакване"? начин да наложим своето виждане за щастие на индивид свъзан с нас, но коренно различен от нас.... а дали ние оправдаваме неговите очаквания?
със сигурност ще имам очаквания какво искам от децата си, със сигурност имам представа какво оже и очакват децата от мен
така както съм убедена, че ще ги разочаровам и не еднокатно, вявам, че и те ще ми носят разочарование....
но те и аз не сме институции и съд и не мерим обичта си с "очаквания".....
така че процеса е двупосочен в очакването....и само любовта, търпението и вярата, че всеки има право на личностен и свободен избор дори да прави "глупости" ни подсигуряява спокойствие и си мисля, че само спазването на тази личностна свобода и неналагането на нашите очаквания запазва душата ни свободна!