току що влизам от вратата и бързам да споделя, защото ми стана криво!
малката ми дъщеря е на почти 6 години.
Ходи на детска градина.много и харесва.Госпожите са малко по строги от нужното, даже не точно строги ми де да знам -серт.
обикновенно, каквито и дрехи да обличам на щерка си, виаги са по-спортен тип - не нацузи, но не и рокли, блузи с паети , синджирчета и т.н.
Не че ги отписвам тотално, просто не са мой тип и стил , съответно липсват и при децата ми.
И пак обикновенно в повечето случай е с панталон за да и е удобно.
Ако е с рокля или пола, то те са пак спортно ежедневен тип.
Днес беше с пола.Много джиджана, с ризка на рае в същите тонове и отгоре с блузка дълго ръкавче с две цветенца.Тънък чорапогащник и чорапки, все пак сутрин е студено.И с маратонки - на мен поне са ми любимите и обувки (даже за момента са единствените).
и отивам аз сега да си взема детето.Усмихнтата, бях на фризьор, та с настроение отивам.Те играят на двора.Малката ме вижда и се втурва към мен и тя усмихнта "мамооооо, ееейййй имаш нова прическа"
идва госпожата към мен и какво ми казва.
"Госпожа вие ли я наредихте така сутринта?"
отговарям да и питам защо - не и ли беше много удобно?!
но какъв е проблема мислите:
"Първо, госпожа , обувките и са големи, второ, погледнете другите деца, друго такова виждате ли, къде сте виждали чорапи върху чорапогащник...., в цялата градина друго така облечено няма да намерите....!!!"
" Е - отвръщам аз, ние сме уникални!"
а друга госпожа се обажда отзаде, "баба ми ходеше едно време така"
и ми стана криво, много, защото в този момент се усетих тъпо, как ме оглеждат, и най вече панталано ми, който не ми стоиосоенно добре - напълняла съм, и съм му навила на всичкото отгоре крачолите.
Много кофти се почуствах, много.
та така, да знаете - вече си поставяме и забележки за стила на об личане