Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 19 отговора


Мнения: 6 461
АГРЕСИВНОСТТА И ДЕТЕТО
Защо децата стават агресивни и как да се справим с това?
      Агресивността е поведение, насочено към причиняване на определена вреда на друга личност. Това поведение предполага негативно отношение, болка, унижение, обида... (съзнателно намерение за причиняване на зло). Наличието на намерение за причиняване на вреда разграничава агресивните действия от другите действия, които без да съдържат подобно намерение могат да причинят също вреда.
      Още от най-ранна възраст могат да се открият различни прояви на агресивността,изразени с разнообразни средства и сила.
      Агресивността е нормална част от развитието на детето. Във възрастта между 2 и 4 години повечето деца грабят играчки от ръцете на другите, удрят, ритат или си крещят до посиняване един на друг от време на време. Понякога причината е просто страх - детето може да нападне, ако например се чувства изместено от друго дете. Други възможни причини се дължат по-малко на инстинкт и повече на конкретни обстоятелства.
      В тази възраст детето усвоява много нови умения от рязането с ножица до говоренето със сложни изречения. Това лесно може да го накара да се почувства претоварено от всичко, с което се опитва да се справи и това да избие в бой с някое приятелче. Ако детето скоро е тръгнало на детска градина, то трябва да привикне да е далеч от дома и ако в добавка към всичко това се почувства пренебрегнато или сякаш не получава достатъчно внимание, то може да отреагира като се сбие с първото дете, което му се изпречи на пътя. А понякога детето просто е гладно и уморено и тъй като не знае какво да направи в такива моменти, реагира с хапане, удряне или внезапно избухване.
      Хубавото е, че детето най-вероятно ще израсте това агресивно поведение, когато открие, че може да използва думи вместо юмруци за да разреши проблемите. Ключът към това е да му помогнете да осъзнае  възможно по-скоро , че ще постигне по-добри резултати като изкаже притесненията си отколкото като скубе приятелчето си.
Какво можете да направите срещу агресията?
      Реагирайте бързо. Опитайте се да отреагирате веднага, когато забележите, че детето става агресивно. Безполезно е да чакате да удари друго дете за трети път, преди да кажете "Стига" (особено пък ако сте го повторили десетина пъти през последния час). Най-добре е всеки път да давате ясно да се разбере, че прави нещо лошо. Отстранете детето от ситуацията за кратко на друго място - да постои 3-4 минути  е достатъчно за дете на тази възраст.
Идеята е да свърже поведението си с последствията и да разбере, че ако удря или хапе ще пропусне от веселбата. Независимо колко сте ядосани, се опитайте да не крещите и да не му казвате, че е лошо. Вместо да го накара да промени държанието си, такава реакция от ваша страна би му показала, че вербалната и физическа агресия са начинът на поведение когато си ядосан. Вместо това, дайте добър пример като се контролирате и спокойно отстраните детето от спорната ситуация.
      Придържайте се към този план. Доколкото е възможно, отреагирайте на агресивното поведение винаги по един и същи на-чин. Колкото по-предвидима е реакцията ви, толкова по-бързо ще изградите определен модел, който детето ще разпознава и очаква. Резултатът ще бъде, че детето ще осъзнае, че ако се държи зле, ще бъде отстранено от игрите - това е първата крачка към контролиране на собственото поведение.
      Говорете. Оставете детето да се успокои, а после спокойно обсъдете какво се е случило. Най-подходящото време за това е, когато то се е укротило и преди да е забравило случката - в идеалния случай, между половин и един час по-късно. Попитайте дали може да ви обясни каква е била причината за избухването . Обяснете, че е нормално да се ядосаш понякога, но не е хубаво да блъскаш, удряш, риташ и хапеш. Предложете на детето други начини да покаже колко е ядосано - например да рита топка, да удря по възглавницата, да намери възрастен, който да посредничи в спора или просто да изкаже на глас чувствата си.


      Вместо да обръщате внимание на детето само когато се държи лошо, опитайте се да забележите и когато се държи добре - например когато моли да си поиграе на компютърната игра, а не грабва направо мишката, или когато отстъпва люлката на чакащо дете. Кажете му колко се гордеете с него. Покажете му, че самоконтролът и мирното решаване на конфликти са по-удовлетворяващи - и дават по-добри резултати, отколкото блъскането на децата. Сложете например специален календар на вратата на хладилника или на стената в детската стая и награждавайте детето с пъстър стикер, когато е съумяло да се сдържа.
Как да научим детето да не удря другарчетата си и да не граби играчките им?
      Във възрастта между 3 и 4 години децата стигат да етап, в който могат да използват думи вместо действия, за да изразят чувствата си. Това е чудесен момент да започнете да учите детето си как да казва какво чувства вместо да го показва. Окуражавайте го да казва "много ме ядоса" когато има желание да удари.
      Наблюдавайте внимателно детето. Ако започне да хапе, удря, дращи или да скубе, се намесете незабавно. Нежно го дръпнете настрани и му кажете, че това, което прави, не е хубаво. Може да се наложи да го отдалечите от приятелчетата му за няколко минути, докато се успокои.
      Гладайте дали в държанието му има някакъв модел - може да откриете, че определени ситуации го предизвикват. Детето може да започне да удря например когато някое другарче отказва да му върне любимото влакче. За да избегнете това, махнете настрана любимите играчки и оставете не толкова обичаните наоколо, за да си ги поделят.
      Играйте на игри, които учат на съвместни действия. Игрите "наужким", например да се играе на къща, помагат да научите детето да работи съвместно с някого. Понеже този род игри наблягат на ролите, те учат детето също така да изразява с думи чувствата си.
      Ако се ядоса по време на играта, подтикнете го да говори за чувствата си . Имате възможност чрез игровия елемент да коригирате и да посочите правилния начин на поведение, който детето впоследствие с удоволствие ще сравнява и ще се опитва да "възпитава" и при другите.
      Намерете нови приятели. Вземете предвид възможността приятелчетата на детето, към които е насочена агресията му, просто да не са подходящата компания за него. Ако ударите и грабенето на играчки се появяват главно при игрите с 2-3 едни и същи деца всеки път, може би е време да му помогнете да си намери други другарчета за игра. Броят на децата, с които играе, също може да бъде проблем. Удрянето може да бъде например начин детето да привлече вниманието на деца, които не го забелязват.
      Възнаграждавайте доброто държание. Децата на тази възраст реагират положително на похвала, така че осигурете им я. Ако детето ви играе с другите и си поделя играчките, кажете му своето одобрение. Ако каже на приятелите си, че е ядосано вместо да им се нахвърли, дръпнете го после настрани и му кажете колко сте горди с него. Когато става въпрос за справяне с агресивното поведение, най-вероятно ще установите, че похвалата е много по-ефикасна от наказанията.
      Помогнете на детето да разбира чувствата си. Макар децата на възраст 3-4 години да започват да разбират какво са емоциите, те често не схващат разликата между тях и не знаят по какъв начин най-добре да ги изразяват. Има много чудесни детски книжки, които окуражават децата да разпознават емоциите си и да говорят за тях. Да помогнете на детето да даде име на това, което чувства, ще го накара по-малко да изразява с действия емоциите си.
Фрустрация –състояние на ощетеност, незадоволство от живота.

ОСОБЕНОСТИ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ДЕЦАТА
      Опитвайки да защити своите притежания детето може да използва сила и това е инструментална агресия. По-големите деца могат да си послужат с личностно ориентирана или враждебна агресия - критика,обиди, присмех, унижение. Преминаването от инструментална към враждебна агресия е свързано с развитието на способността да се осмислят чуждите намерения и мотиви.
      Агресивните деца виждат света като враждебно място. Те откриват в чуждите действия много повече враждебност и злонамереност, отколкото не агресивните деца.
      Някои от децата реагират агресивно само, когато трябва да отговарят на определена нападка, заплаха или фрустрация. Тази агресивност може да се определи като реактивна. Други деца могат да демонстрират проактивна агресия - използване на сила, за да се вземе надмощие над другите или за да упражнят натиск, заплаха, за да спечелят внимание, някаква награда. Както реактивната така и проактивната агресивност нараства с възрастта.
       Деца проявяват агресивност когато са фрустрирани от родители и обикновено тази агресивност е физическа (удряне, блъскане), докато четири - седем годишните деца проявяват агресивност в конфликтите с връстниците и тази агресивност е вербална (обиди, присмех).
Семейството и агресивността
      Независимо, че много от родителите съзнателно ограничават агресивността и то с вътрешна убеденост, в малкото изключения на съзнателно подкрепяне на агресивността - в случаите когато детето трябва да се защити, те могат несъзнателно да формират агресивно поведение и това става по няколко начина:
       - чрез собствен модел на поведение, с оценките и диспозициите към различни форми на насилие и тяхното изразяване или чрез собствените си предрасъдъци;
      - чрез загубата на контрол върху детето в неговия ежедневен живот, особено когато това е съчетано с непълноценни отношения (недостатъчното познаване на детето, нe-чувствителност към това което прави, незнание за връзките му с другите деца, за поведението му);
       чрез слабата дисциплина и незаинтересованост от поведението му;
Ранните жизнени преживявания и опит са определящи за агресивността. Подтиснатите, бити или малтретирани деца израстват след това често като родители, които малтретират собствените си деца.
За да се намали агресивността е необходимо:
       - да се преосмисли същността на агресивността, да се ограничат моделите представящи агресивността в положителна светлина;
      - да се намалят условията насърчаващи агресивността;
     -  да се ограничат сблъсъците;
     -  да се въведат не агресивни модели в потенциално изпълнени с насилие ситуации.
Трудно е да се каже дали склонността към агресивност е наследствено обусловена или придобита. Със сигурност обаче може да се каже, че много от агресивните форми на поведение се овладяват още от детството.
 

1.Затвърждавайте чувството за отговорност.
      Ако агресивността на детето доведе до повреждане на чужди неща или до бъркотия, детето трябва да помогне това да се оправи. То може да залепи счупена играчка, например, или да събере бисквитите или кубчетата, които е разхвърляло в гнева си. Не формулирайте това като наказание, а просто като естествено следствие от гневна по-стъпка. Също така се уверете, че детето е наясно, че трябва да каже "извинявай", когато премине границата - дори ако трябва да го заведете за ръка до засегнатата страна и да го кажете вместо него. Извинението на детето може първоначално да звучи неискрено, но урокът ще намери почва у него.
2. Възнаграждавайте доброто поведение.
      Вместо да обръщате внимание на детето само когато се държи лошо, опитайте се да забележите и когато се държи добре - например когато моли да си поиграе на компютърната игра, а не грабва направо мишката, или когато отстъпва люлката на чакащо дете. Кажете му колко се гордеете с него. Покажете му, че самоконтролът и мирното решаване на конфликти са по-удовлетворяващи - и дават по-добри резултати, отколкото блъскането на децата. Сложете например специален календар на вратата на хладилника или на стената в детската стая и награждавайте детето с пъстър стикер, когато е съумяло да се сдържа.


Изготвил:Женя Желева
ЦДГ”Биляна”- Ямбол
Цитирай


Мнения: 6 461
Темата е дълга ,но мисля ,че заслужава внимание.
Цитирай


Мнения: 9 816
Информацията е наистина много полезна.
Доста родители обаче установяват, че детето им има проблем с агресивността твърде късно.
А и често получават отговори, че това е период, който отминава.
Агресивността при децата винаги има причина.
Моето дете, когато се ядоса или обиди винаги хвърля нещо на земята, с нищо друго не показва, че е наранено.
Трябваше ми обаче доста време, за да разбера това й поведение.


Цитирай

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Мнения: 540
темата наистина е страхотна и много полезна
Дими поздравявам те  bouquet
Цитирай

Плевен

Мнения: 790
 PeaceБраво за темата!Живо ме заинтригува,особено след като синът ми за втори път го прибирам от градина с надрано лице.Сега следва как да го науча да се защитава,без да отвръща на агресията с агресия.

Ето още малко инфо-

http://www.biberonbg.com/info/agresia.htm
« Последна редакция: пн, 17 ное 2008, 23:58 от Mimiii »
Цитирай

Монтана

Мнения: 251
Запис и от мен страхотна тема.В напрегнатото ни ежедневие всеки родител може да избухне без да иска той наранява детската душа  и това за съжаление се превръща в агресия у децата  а и времето се промени в училище никой не използва вълшебните думи  -моля  извинявай а  и  някой   родители сами  насаждат агресията у децата за съжаление Моя син е 3 ти клас и в междучасията е нещо страшно  само една обида и става боя  но там за съжаление всички само гледат а не се разтървават
Цитирай


Мнения: 3 246
записвам се и аз да следя темичката, която наистина е много полезна. Агресията се проявява на всякъде в ежедневието и това неминуемо оказва влияние върху децата, за това наистина е много полезно да знаем как да реагираме в такива моменти и не само, важно е да се научим да забелязваме промените в децата си и да им помагаме да ги  преодолеят....
Цитирай

Варна, морето и сините вълни...

Мнения: 250
Запис и от мен, много добра и актуална тема. Не знам от къде идва тази агресия и аз сериозно се плаша, тъй като в групата на моя син непрекъснато се бият / основно момчетата /. Не е съвсем безобидна борбата, тъй като редовно се връща със следи-обикновено по лицето. Не знам в какъв дух да го възпитавам, тъй като до сега му говорех, че не трябва да посяга да удря децата, да бъде груб и невъзпитан. Но при положение, че се връща всеки ден с думите " Мамо, пак ме набиха". Лошото е, че родителите на тези "активни" побойници не вземат участие и казват, че децата сами да се оправят.
Цитирай

Варна

Мнения: 148
Аз, за съжаление, съм от родителите на "активните побойници"  Sad
Все ми се иска в тези теми някъде да открия отговора за агресията на моето дете, но все нищо не излиза. Нито съм безотговорен родител, нито има подобен пример на агресия в семейството - от всякъде е заобграден с любов, нито съм спряла да приказвам и да обяснявам...ама до сега нищо Sad
Цитирай

Варна, морето и сините вълни...

Мнения: 250
Аз си го обяснявам до някъде, че е от филмчетата, които гледа - непрекъснато CARTOON. А ми то само изроди и чудовища и само се млатят, а пък всяко дете е с доста развинтена фантазия и моя непрекъснато се въплътява в някой от тези "герои".
Цитирай

София

Мнения: 2 928
Агресивността при децата се проявява в много ранен етап . И това е период , който не отминава с времето . Превръща се в проблем , който само се задълбочава . Никога няма да забравя една майка в градинката как казваше на детето си / възр. 3-4 г./ - ритай мама , тя е виновна , удари мама ,  по - силно . И то с настървение , риташе сняг към нея , риташе я в глезените и т. н. Не се намесих . Както и ми прави впечатление , когато дете се удари без да иска , я в масата , я в секцията , я в някой ъгъл и майките скачат да бият , я ъгъла , я масата , я секцията , или дори казват на детето то да ги удари . Е , не е виновна нито масата , нито секцията . Детето си е виновно , защото не гледа и не внимава . Това са зрънцата на агресията , толкова са дребни , но като ги посадиш после виждаш , какви бурени стават . Иначе моето дете не е агресивно и никога не се е прибирало надрано и бито . В началото в яслата имаше едни герои , с които се опитаха да се пердашат докато си нагодят характерите , но сега гледам , че това е овладяно . Ще следя темата . Интересна е .
Цитирай

РУСЕ

Мнения: 27
И аз ще се включа.
Темичката ми хареса, дори бих казала че съм употребила повечето от тактиките (нямам деца).
Имам 3 годишна племенница, която е много агресивна. Вече ходи на детска градина и цялата група и 2те госпожи са вдигнали ръце от нея.
Много сме близки със семейството и и преди време майка и влезе в болница - аз взех детенцето за 5 дена у дома. В началото беше безпричинно злобна - забиваше си пръстенцата в крака ми и скърцаше със зъби, докато аз и пусках любимото филмче; скубеше ме, непрекъснато правеше забранени неща на инат (като например да си издърпа стола до мивката и да се намокри цялата) и т.н. Така беше 1те 2 дена, после аз се стараех да предотвратя ситуациите, в коита ставаше злобна като измислях други - създадох и ясни правила без да я пляскам и почти без да повишавам тон. Така разбрах че детенцето си е напълно нормално и дори гальовно и обичливо, всичко идва от средата и възпитанието и.
Лошото е, че не мога да се меся в порядките на друго семейство, а майката не търпи никаква критика  Crying or Very sad  познавам я и не смея да опитвам. Затова гледам отстрани не знам какво друга бих могла да направя.

Цитирай

Монтана

Мнения: 251
Аз, за съжаление, съм от родителите на "активните побойници"  Sad
Все ми се иска в тези теми някъде да открия отговора за агресията на моето дете, но все нищо не излиза. Нито съм безотговорен родител, нито има подобен пример на агресия в семейството - от всякъде е заобграден с любов, нито съм спряла да приказвам и да обяснявам...ама до сега нищо Sad
Според мен сина ти е по скоро палав .Големия ми син беше същия на тия години но не се стряскай към 5-6 г започва да се замисля върху това което му говориш но не спирай да му обясняваш и така ставате приятели споделяте всичко .Успех newsm10
Цитирай

София

Мнения: 395
Благодаря Дими.
Отговорих си сама на много въпроси.
Цитирай

София

Мнения: 253
Моя син също започна неочаквано да проявява силна агресия - хвърля се да удря и да се бие върху други деца и възрастните около него - често това сме баба му и аз. Понякога ако му забраниш или вземеш нещо, друг път без причина. И това е откакто тръгна на детска, т.е. от 3 месеца. Дотогава се гледахме двамата вкъщи и такова нещо не е било. Даже отстъпваше играчките си на другите деца без проблем, камо ли да посяга без причина.
Говоря му че е лошо да се удря, обяснявам, наказвам, той се извинява и... след малко пак същото.
Направо незнам как да контролирам тази необяснима агресия.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 19 отговора