намери си млад любовник и богат на комплименти речник ....
- Публикувана: 19 ноем. 2008, 18:13 ч.
- Последно мнение: 24 ноем. 2008, 11:42 ч.
на челото ми го пише...
Прави сте, че ранното ставане има много общо със светоусещането... при мен обаче е обратно. Ако стана рано, особено ако не съм се наспала, целия ден мразя целия свят като цяло и себе си в частност. Затова още в тийнейджърските години на луди купони си направих собствено правило - никога не вземам важни решения в дни, когато не съм се наспала - тогава виждам всичко в черно.
А иначе, често влизам в такива фази - има дни, когато просто не се харесвам - каквото и да облека, се чувствам като смотла, каквото и да кажа ми се струва тъпо, каквото и да направя, струва ми се, че е глупаво. Просто стискам зъби и чакам да мине периода. Обикновено бързо отшумява.
Може би ще ти помогне, ако докато се чувстваш по този начин наблегнеш на нещата, които правиш добре и не се занимаваш много с такива, които те карат да се чувстваш неуверена. Върни се за малко в твоя си свят, за да преоткриеш себе си. Виждай се повече със старите си дружки, залагай на визия, която е изпитана за теб и знаеш, че ти отива, отдай се на любимите си неща и хора. Малко консерватизъм не вреди, той ни помага да изградим здрави основи, върху които да се развиваме и променяме.
И най-важното, не забравяй, че всичко е преходни. И че най-тъмно е точно преди разсъмване. Всичко ще се нареди, ще видиш.
А иначе, често влизам в такива фази - има дни, когато просто не се харесвам - каквото и да облека, се чувствам като смотла, каквото и да кажа ми се струва тъпо, каквото и да направя, струва ми се, че е глупаво. Просто стискам зъби и чакам да мине периода. Обикновено бързо отшумява.
Може би ще ти помогне, ако докато се чувстваш по този начин наблегнеш на нещата, които правиш добре и не се занимаваш много с такива, които те карат да се чувстваш неуверена. Върни се за малко в твоя си свят, за да преоткриеш себе си. Виждай се повече със старите си дружки, залагай на визия, която е изпитана за теб и знаеш, че ти отива, отдай се на любимите си неща и хора. Малко консерватизъм не вреди, той ни помага да изградим здрави основи, върху които да се развиваме и променяме.
И най-важното, не забравяй, че всичко е преходни. И че най-тъмно е точно преди разсъмване. Всичко ще се нареди, ще видиш.
Хубава тема. 
Имала съм такъв период. Всъщност случва ми се от време на време.
Знай едно - както се възприемаш ти самата, така те възприемат и околните! Промяната е най-доброто решение в случая.
Можеш да си елегантно облечена, без да се напъхваш в костюм. Тъмен панталон и елегантна блуза биха свършили същата работа. Направи си нова прическа, както вече са те посъветвали. Експериментирай с грима - ако не ти хареса, винаги можеш да го изтриеш. И се срещай с повече хора, най-добре - твои приятели, пред които ще си си ти. Ще излезеш от неудобството, няма страшно!
Имала съм такъв период. Всъщност случва ми се от време на време. Знай едно - както се възприемаш ти самата, така те възприемат и околните! Промяната е най-доброто решение в случая.
Можеш да си елегантно облечена, без да се напъхваш в костюм. Тъмен панталон и елегантна блуза биха свършили същата работа. Направи си нова прическа, както вече са те посъветвали. Експериментирай с грима - ако не ти хареса, винаги можеш да го изтриеш. И се срещай с повече хора, най-добре - твои приятели, пред които ще си си ти. Ще излезеш от неудобството, няма страшно!
На мен ми се е случвало 2 пъти, точно след като съм родила. Изглеждах според мен като слон, дебела и необятна. Изобщо дрехите не можеха да ми решат проблема, защото в нищо не влизах. В тези моменти просто около месец почти не се показвам навън, докато не се нормализирам. Иначе в ежедневието както и да съм облечена, все ми е добре, а на комуникациите нищо не ми влияе. Но ако съм дебела тип току-що родила просто няма какво да ми оправи самочувствието по повод външен вид...
Мисля ,че всеки минава през такива периоди и общо взето им казват депресия ,аз лично съм трудно податлива на такива състояния и в повечето случаи се отървавам от тях първо като спра да мисля за това ,после сменям прическата ,копувам си някоя нова дреха и си организирам няколко срещи със приятелки които не съм виждала отдавна 
Нормално е да имаш такива периоди...някой написа ,че няма как винаги да си на 100 % в кондиция.Ако ти е трудно да ги преодолееш,консултирай се с психолог,обикновено една консултация е достатъчна.И на мен ми се случва от време на време...просто не ми се общува с никого,нямам желание за нищо...обикновено изчаквам няколко дни и ако не ми мине,тръгвам на разходка.Налагам си да заговарям колкото се може повече хора-продавачки в магазини,на пазара, съседка по маса в кафене...така се запознах с една от приятелките си.А всъщност не съм от най-общителните хора...
Не мисля,че доброто самочувствие има нещо общо с външншя вид.Имах колежка,която изглеждаше като манекенка и постоянно се терзаеше,че никой не я харесва,че не изглеждала добре.Самочувствието е въпрос на вътрешно самоусещане,и по-скоро на излъчване.Аз например се чувствах най-красива като бях бременна...е,и отношението на мъжа е много важно в такъв момент.
Не мисля,че доброто самочувствие има нещо общо с външншя вид.Имах колежка,която изглеждаше като манекенка и постоянно се терзаеше,че никой не я харесва,че не изглеждала добре.Самочувствието е въпрос на вътрешно самоусещане,и по-скоро на излъчване.Аз например се чувствах най-красива като бях бременна...е,и отношението на мъжа е много важно в такъв момент.
И аз понякога така се чувствам. От около година се усещам, че нещо ми има. Не си нося новите дрехи, които си купувам, не се гримирам, обличам се страшно тъпо и го правя, като че ли нарочно.
Не мога истински да се зарадвам за нещо. Предполагам защо така се чувствам
- имам си проблеми, които постоянно ме глождят и за сега не мога да ги разреша, защото са доста трудни ( от финансова гледна точка).
Не мога истински да се зарадвам за нещо. Предполагам защо така се чувствам
- имам си проблеми, които постоянно ме глождят и за сега не мога да ги разреша, защото са доста трудни ( от финансова гледна точка).
Случвало ми се е понякога. Доста неприятно усещане. Добрата новина е, че НЕ ТИ ГО ПИШЕ НА ЧЕЛОТО. Със сигурност събеседниците ти виждат една добре облечена жена, може би малко смутена, но съвсем на мястото си Най-доброто "лекарство" е само-нахъсването. Всяка сутрин, заставайки пред огледалото, си повтаряш колко си уверена, елегантна, професионалист, добър събеседник и т.н. и т.н., дишаш дълбоко и ... това е. И най-вече разбери, че проблема е твой, той е вътре в теб и НЕ Е ВИДИМ за околните, те се държат с теб така, както ти ги предразполагаш - затова е и толкова важно да си самоуверена
Най-доброто "лекарство" е само-нахъсването. Всяка сутрин, заставайки пред огледалото, си повтаряш колко си уверена, елегантна, професионалист, добър събеседник и т.н. и т.н., дишаш дълбоко и ... това е. И най-вече разбери, че проблема е твой, той е вътре в теб и НЕ Е ВИДИМ за околните, те се държат с теб така, както ти ги предразполагаш - затова е и толкова важно да си самоуверена
BirdsFlu, според мен новината не е вярна 
Когато човек е смутен това толкова ясно се забелязва от околните, че си нямаш на идея. Точно такива слаби моменти са добре дошли за противниците ни и ни превръщат в мекушава мишенка.
Така че Авторката, стягай се. Щом казваш , че си добре изглеждаща жена, професионалист доколкото разбрах, нямаш поводи за притеснения. Нали знаеш в какъв свят живеем. Свят в който няма място за срам. Горе главата, момиче. Ако трябва слагаш маска.
Когато човек е смутен това толкова ясно се забелязва от околните, че си нямаш на идея. Точно такива слаби моменти са добре дошли за противниците ни и ни превръщат в мекушава мишенка.
Така че Авторката, стягай се. Щом казваш , че си добре изглеждаща жена, професионалист доколкото разбрах, нямаш поводи за притеснения. Нали знаеш в какъв свят живеем. Свят в който няма място за срам. Горе главата, момиче. Ако трябва слагаш маска.
Когато човек е смутен това толкова ясно се забелязва от околните, че си нямаш на идея. Точно такива слаби моменти са добре дошли за противниците ни и ни превръщат в мекушава мишенка.
Слабият човек се усеща отдалеч и ние като животните изпитваме необяснима нужда да го смачкаме.
Към авторката - накупи си нови дрехи, в които ще се чувстваш по-добре. Направи и нещо друго за себе си, което ще ти достави удоволствие - мразя да пращам на фризьор и козметик, щото е клише, но в случая ще помогне. Събирай се с хора, които ти вдигат самочувствието. Това е много важно и е на първо място.
Не съм съвсем съгласна. Започва да личи, когато човек се предаде на депресията. Но при условие, че я осъзнава и полага усилие да я победи, работи върху себе си и т.н. , винаги може по време на общуването с други хора да "влезе в роля", а не да върви със самосъжалението и унинието напред. Още повече изхождаме от презумпцията, че авторката не е "слаба", а е само с временна проява на слабост, с която очевидно иска да се пребори
Иначе одобрявам напълно съветите за нова дреха, нова прическа, фитнес или просто танци... А и подкрепата от близките е просто незаменима.
Иначе одобрявам напълно съветите за нова дреха, нова прическа, фитнес или просто танци... А и подкрепата от близките е просто незаменима.
Ако наистина смяташ,че проблема се задълбочава и не можеш да се справиш сама-потърси специализирана помощ /психоаналитик,психолог.../ До колкото разбирам проблема не е в дрехите,а в липсата на самочувствие.
Ей, като почнете така да пращате хората по психари ми идва такава сочна да ви тегля..
едвам се сдържам просто. Кой не му било ден, кой станал с гъза нагоре, кой не му пуснали, ако трябваше за всичко да търчим при психарите един здравомислещ нямаше да остане.
Всеки попада в такива дупки понякога. Аз се лекувам с промяна на външния вид - нова прическа, педикюр, маникюр, нова козметика, дрехи. Като се върнах след майчинството на работа, бях като спусната от небето. А бях работила и преди със същите хора и същата работа. Помисли какво ще ти повдигне самочувствието - нито си стара, нито си смотана, ама си повярвай и ти