Публикувана: 8 дек. 2008, 11:58 ч.
Последно мнение: 16 дек. 2008, 18:55 ч.

Моля за съвет

5 023
96
1

# 75 9 дек. 2008, 20:00 ч.

Мнения: 44

dik, ето това наистина е най-неприятното,за детенцето и дано да не го допускате повече,но трябва и двамата да се постараете. Той е изнервен,защото си има проблеми в работата,ти защото си по цял ден вкъщи,а и нямаш никакви социални контакти. Опитай се наистина да се разнообразяваш някак,например можеш да ходиш на аеробика или някаъв спорт,ще ти повдигне самочувствието, а и на мъжа ти ще му е приятно когато се прибере,жена му да е спокойна и усмихната и няма вече да е настроен да крещи,Успех Simple Smile

ANGELBABY,потвърждаваш думите ми,а честно помислих си че така си отраснала - "мама така е си е мълчала,значи и аз" и не става дума само за шамара,съвсем не. Уважение трябва да има от двете страни,а и още нещо,след като позволиш на мъжа да ти крещи,значи ще го прави и за напред. Жената е тази която позволява и показва на мъжа как да се държи с нея, успех и на теб,намери правилния подход Grinning

# 76 9 дек. 2008, 20:22 ч.

Мнения: 1 289

ANGELBABY, питам се ако мъжа ти не те слуша (защото вече разбрахме, че ти го слушаш след шамара), ти би ли тръгнала да го биеш, защото си го проси?
Сигурна ли си, че не се мъчиш да се самоубедиш, че шамара си си го изпросила и че си е в реда на нещата и по този начин да оправдаеш мъжа ти не само пред другите, а и пред себе си?
"Аз вече си го слушам и той ме носи на ръце" - ти смяташ ли се за равнопоставен човек заедно с мъжа ти и поемаш ли инициативи без да искаш разрешение?
"Оттогава се научих да уважавам първо мъжа си, после себе си"... newsm78

Това и в арабския свят не го видях. Човек, който не уважава себе си, няма достойнство.

# 77 9 дек. 2008, 23:39 ч.

Мнения: 13

Просто споделих мнение, но вместо да четете буквите , вие четете между редовете.Не сте свикнали да правите компромиси със себе си камо ли на други хора.

Ако не Вие изнася , можете да се разведете, а не да го съдите или да се оплачвате из форума.

Цитат на: doby80 в вт, 09 дек 2008, 20:22

Това и в арабския свят не го видях. Човек, който не уважава себе си, няма достойнство.

# 78 10 дек. 2008, 00:37 ч.

Цитат на: Китана в пн, 08 дек 2008, 23:19

Мда.То така се почва -с шамарче(две,три,пет...).Имах много сериозна връзка,която трябваше да завърши с брак.Ама не стана така...Защо ли?Ами,първо беше Негова милост Шамара.О,да,той се разкайваше(мъжа де,не шамара )."Извинявай",целувки,прегръдки,бла бла...Останах.Казах си точно това:"На всеки му идва малко нанагорно понякога".А и тайничко си мислех,че си го заслужавах.После,след известно време(връзката с въпросния "джентълмен"почваше да се превръща в някакъв ужас )дойде и Негово величество Юмрука.Трябваше ми малко повече от месец,за да си възвърна нормалния вид.Няма да обяснявам цялата история ,как ,кога и защо и прочие.Не е нужно.Но според мен.....след шамара идва и още нещо .Най-малко още шамарчета.
Не,че моята история има кой-знае какъв аналог с твоята..Нямаше деца,брак и т.н.Но за мен мъж,който е имал "доблестта"да посегне веднъж ,значи ще има "куража"да го направи и втори път.....

Моят мъж колкото и да ми се е ядосвал,никога,никога не ми е посягал.Не ме е докоснал дори.А,определено сме в труден период...заради разни битовизми и хора и обстоятелства и...т.н.

Говорете,обсъждайте проблемите си без напрежение.Излизайте някъде само тримата с дечко.Радвайте се на живота си като семейство.И аз не излизам,честно казано.И на мен майка ми не ми помага(почти никак)с детето.Може да се смеете,но за мен е удоволствие да отида с дечко на пазар...До кварталния супермаркет.Да я возя на количката за пазаруване и да й взимам разни неща от ръцете,които нямам намерение да купувам.Да се засилваме яко с количката ,докато тя вика с пълен глас "Миииууу" Grinning

.Обичам да върша и домашната си работа с малката...И тя помага Mr. Green

.Просто....Изчакай.Детето като навърши годините го дай на детска и започни работа.Ще завържеш контакти,ще почнете да излизате с колегите,за теб-малко разнообразие и оттърсване от домашната обстановка.....Няма да е все така.
Занимавай се с неща,които обичаш.
Можеш да направиш някаква промяна със себе си..Например нова прическа,да си купиш нещо...Това може да те накара да се почувстваш по-добре.

И,не се задълбавай много.След дългата,студена зима,винаги идва пролетта... Peace

Все едно аз съм писала това...Шамар,после два,целувки,прегръдки ,извинения,а после месец насинена.Резултатът-след 3 години заедно,аз бях с него от страх,но го НЕнавиждах ,мразех го ,отвращавах се от него .За жалост,тогава търпях,и,представяте ли си-смятах го за нормално !!! Отскубнах се от този ужасен живот,благодарение на друг мъж и разбрах какво е истинско щастиие.Далеч съм от мисълта да те съветвам да го напуснеш-може пък човека наистна да се ограничи само с едната му плесница,но си имай едно на ум-ако го направи пак,не му прощавай,не го оправдавай,а директно се махай оттам.Иначе ще ти е тормоз за цял живот Hug

# 79 10 дек. 2008, 09:13 ч.

Мнения: 940

Айде, айде, всеки може да си изпусненервите. Важното е да не стане навик.

Към авторката--в кое село около София живееш, няма ли други млади като теб? Майки с деца, с които да сте се запознали. Намери си някакво хоби, занимавай се в дома си. Погледни в секцията с хобита, ще намериш нещо като за теб. Не може единственото което Ви разсейва да е излизането навън и висенето с приятелки. Трябва да има нещо друго.

# 80 10 дек. 2008, 11:46 ч.

Мнения: 1 289

Цитат на: ANGELBABY в вт, 09 дек 2008, 23:39

Не мога да схвана неволни правописни грешки ли правиш или си забравила българския.

Защо говориш в множествено число, не мене ме шамаросват в крайна сметка. Но въпреки, че не отговори на нито един въпрос, си права за едно - че всеки има избор. Има една приказка, че който каквото си направи, никой друг не може да му го направи.

Авторката е изпаднала в кофти ситуация, първо защото се е навила да живее на село, при положение, че е от град. Хората от селата идват в града, а тя обратното. А когато се забуташ в някакво село - далеч от приятели, роднини и нормалната ти среда, е нормално да изпадаш в подобно положение.

# 81 11 дек. 2008, 10:16 ч.

Мнения: 111

dobi аз по никакъв повод не приемам физическото насилие или тихия психологически тормоз, но мила внимавай това да не се окаже началото на нещо още по-лошо.Според мен на този етап може да заложиш на максимата "За всяка грешка има прошка" - но само и единствено този път, никакви компромиси занапред. Ако този шамар се повтори просто бягай бързо и надалеч . Добре би било да обсъдите поведението си един към друг и случката.А ти вземи си намери ангажимент и потърси някакъв вариант да оставиш детето на някого и от време на време да излизате с мъжа ти или просто да оставате сами.Без компромиси не може , но винаги мисли дали си заслужават. Naughty

# 82 11 дек. 2008, 10:33 ч.

out of space
Мнения: 8 573

Цитат на: dalka в ср, 10 дек 2008, 09:13

Айде, айде, всеки може да си изпусненервите. Важното е да не стане навик.

И теб ли те маризят? Shocked

# 83 11 дек. 2008, 11:31 ч.

Мнения: 408

Живея в Петърч,тук има доста майки.Обаче не сме чак толкова близки ,някак си не мога да попадна на майка с която да имаме общи теми за разговор.Имам 2 приятелки с които се виждам трудно ,защото в студеното време не можем да излизаме с децата,а едната живее много далече от тук(нямаме коли и двете),а другата ,която живее по-близо започна работа и няма много време за разходки.Лятото излизахме всеки ден,но сега е по-трудно.
За хобита не съм се замисляла много ,но и с детето трудно мога да се занимавам с нещо.Най-често се занимавам с готвене,не съм голяма готвачка.Преди готвеше само мъжът ми,аз започнах да готвя от както започнах да готвя на детето.Сега се опитвам да се науча да меса,да правя торти...такива неща ,по сръткави.
Говорихме с мъжът ми от тогава няколко пъти.Когато го попитам за напред как ще продължаваме и дали да очаквам и за напред такива неща.Той ми отговори-"аз мислих че с това сме свършили.Уж няма да се повтаря и т.н.
Да Ви кажа има промяна от негова страна.Вечер ми говори ,казва ми какво е правил през деня,колко пари е изкарал само за деня и т.н.....До сега никога не е споделял такива работи,ако го попитам ми отговаряше че не е мая работа....За пари още по-малко,казваше само нали имаш достатъчно за мен не мисли....Това бяха въпроси за които не се говореше в къщи.
Когато сме тримата,винаги сме весели,смеем се и много е хубаво.Рядко излизаме заедно,защото мъжът ми по цял ден го няма,а когато кажа да излезем,той ми казва че предпочита да е в къщи.
По-добри са ни отношенията от няколко дни,надявам се да се запазят такива отношенията и че не са само за малко.

# 84 11 дек. 2008, 11:44 ч.

Дано да е така dik, пожелавам ти го.

# 85 11 дек. 2008, 14:53 ч.

София
Мнения: 1 252

Dik, пожелавам ти нещата да се оправят при вас, но винаги си имай едно на ум. Прошка се дава САМО веднъж. Peace

Колкото и да е изнервен няма право да ти посяга. Като му е нервно да си оправи нервите по друг начин преди да се върне в дома ви. Моят мъж в такива моменти ходи да бяга в парка или на фитнес Peace

Има хиляди начини човек да се справи със стреса, но шамарите не са сред тях. Naughty

Колкото и да му е хубаво да си стоите в къщи, му дай да разбере, че и ти имаш нужда от контакти с хора. Като бях в майчинство държах всеки уикенд да ходим тримата някъде, най-често сред природата или посещавахме непознати за нас населени места. Тези разходки ни сплотяваха и ни разтоварваха от скучното ежедневие.

Говорете и не позволявайте тази грозна ситуация да се повтори.

# 86 11 дек. 2008, 15:19 ч.

Мнения: 562

Цитат на: dik в пн, 08 дек 2008, 12:49

Цитат на: Vache в пн, 08 дек 2008, 12:25

Ако мъжът ми ме удари той ще е този, който ще се опитва да запазва семейство. Дано не съм разбрала правилно, че подценяваш шамара. Нямам какво да те посъветвам, просто защото принципно сме различни. Wink

Ами не го подценявам,ама се поставям и на негово място.С проблемите си които има и не иска да сподели за да не ме тревожи,но те се усещат.Скарахме се за глупост и прекалихме.Той трябваше да ходи да прехвърля джипа и понеже леля ми живее до кат,исках да ида с него за да я видя,питах го в колко часа ще тръгва,той ми каза в 8 и аз се отказах,защото с бебо още спим по това време.Той попита защо и аз казах просто питам,той се ядоса за това че на казах.Бях седнала да ям по това време,обаче ми се отяде и исках да бутна чинията по-навътре на масата,обаче я блъснах със сила и тя падна на земята,от там той побесня и ме удари.След 10 мин много ми се извиняваше и съжаляваше.

# 87 12 дек. 2008, 10:00 ч.

Мнения: 111

dik дано съпруга ти чистосърдечно да се е разкаял и да е осъзнал голямата грешка , която е допуснал. Peace

Късмет и дано лошите мигове са вече зад гърба ти.

# 88 12 дек. 2008, 23:41 ч.

малко градче
Мнения: 188

Като чета все едно говориш за моя живот.Онзи ден имах голяма кавга с моичкия #2gunfire

.Не споделя нищо с мен,предпочита приятелите си.Аз така и не намерих в този град приятелки.И аз съм изнервена,искам някой да ме гушне,ама кой.......Като ми падна пердето говорих,говорих -как не споделя,как ме пренебрегва,как ходи отвън да говори по телефона,как през вечер звъни на своя колежка и приятелят и и още сто неща.И в крайна сметка пак аз съм виновната,.Виждаш ли не съм искала той да има приятели.Ми да си има ама не за моя сметка.И аз съм в къщи с детето и сме сами-няма на кого за 2минути да го оставя.Вярно е ,че трябва да се изкарват пари,но не за сметка на времето за семейството.Не мога нищо да те посъветвам,защото аз с разговор право в очите нищо не постигнах. Явно трябва нещо друго,ама и аз не съм го измислила.Ще следя темата ,може да препиша идеи.
А относно шамарите-не ги одобрявам.Съпругът ми понеже е нервозен стигал е само до хвърляне на чиния и обръщане на масата веднъж.Но мисля,че това не е повод за развод.

# 89 15 дек. 2008, 10:53 ч.

Мнения: 111

мама на мишлета така като те чета и се чудя има ли семейни отношения във вашата връзка?Стана ми ясно, че се засичате вкъщи , но само като физическо присъствие - той си говори по телефона, не те гушка ,или не ти говори или ако ти започнеш стигате до кавга , пренебрегва те като човек ... Миличка опитай да направиш нещо за сплотяване- излезте заедно на ресторант , организирайте си малка екскурзия, посетете /пък макар и с детето/ ваши роднини или приятели ,може да измислиш някакъв повод за официална вечеря в къщи и подхвани разговор с него с неангажиращи и тривиални теми - за времето, за нещо което в момента дават по телевизора- филм, новини....Опитай се полека , полека да му влезеш под кожата - мъжете обичат да чувстват че те са по-умни, по-силни, по-заслужили.Ами това е от мен -опитай може и да се получи , но не забравяй , че винаги ние жените трябва да сме по-търпеливата част от семейството Peace

Късмет!!!

Препоръчани теми

Сексуално несъвместими в семейството

Задушаваща връзка, как да изляза от нея

Приятелка, което говори само за собствените й проблеми

Бащата ме изостави

Причина:

Причина: