Публикувана: 7 ян. 2009, 18:15 ч.
Последно мнение: 9 фев. 2009, 13:34 ч.

Майките хора ли са?

4 091
57
1

1
2
3
4
Всички

7 ян. 2009, 18:15 ч.

Sofia
Мнения: 9 789

Имам такъв въпрос - навсякъде по книжките пише как младите майки да не забравят за себе си, да не пренебрегват нуждите си и т.н., чели сте ги. Аз го изпълнявам, смисъл винаги успявам да намеря някоя минута да почета книга, да седна малко пред компютъра или да изпия едно кафе на спокойствие. Е чак на почивка без деца или на дискотека не съм отишла още, но нямам и желание. Въпросът обаче е как да накараме другите да не забравят, че майките са и хора? Например откакто имам деца като се разболея единствената реакция на всички е - да не заразиш децата. Като се обади някой по тел никой не пита как съм, само децата как са. Не ме разбирайте погрешно, няма лошо в това, ама откакто съм родила имам чувството, че за другите съм само майка, не човек. На вас случвало ли ви се е? newsm78

Охх малко объркано стана дано сте разбрали какво искам да кажа...

# 1 7 ян. 2009, 18:28 ч.

Мнения: 2 448

Ами ако една жена след като роди разправя само за бебето си и изпада във възторг от всяка негова плюнка , много ясно, че хората ще виждат само майката в нея, и така ще се и държат.
Аз съм нямала никога подобни проблеми с отношението на другите към мен, винаги са ме възприемали като човек и като жена. Като майка ме приема единствено детето ми.

п.п. За справка в подфорумите за бебетата масово се говори за бебето в множествено число - ние направихме това, на нас ни поникнаха зъбки. Е как да не си помисли човек, че тази жена е единствено майка. Тя така се представя и показва, че така иска да бъде приета.

# 2 7 ян. 2009, 18:33 ч.

Sofia
Мнения: 9 789

Аз не говоря само за бебетата си. Не знам защо реши, че говоря само за тях. А за множественото число - случва ми се, макар че гледам да го избягвам.

# 3 7 ян. 2009, 18:36 ч.

Мнения: 10

Случвало ми се е и още как! АЗ съм на заден план откакто се родиха децата. Никой ме не пита как съм, а децата къде са? Как са? Няма лошо наистина в това, те са по-важни от мен, но и аз съм човек. Човек който няма време за себе си, и лишава себе си заради децата. Нормално е да, но не бях свикнала с тази отговорност. Децата обаче на всичко ни учат. Искам време само за себе си.. Казвам време само и единствено за себе си! . Сама да си събера мислите, защото не мога за нищо друго да мисля когато съм с тях. Дори какво щях да купя от магазина или някаква неотложна работа дори забравям. Малкият ми син поотрасна вече, но кошмарът на новородено и първолак вкъщи не бих искала да се повтори. Май сега наистина съм по-добре, с маалко повече свободни минутки, но не се оплаквам. Като че ли повечето сме така, не не злобея, приемам го философски, иначе на моменти изтрещявам. Какво да се прави, какво се казва Нищо човешко не ми е чуждо. Мързелува ми се, гледа ми се хубав филм, ценя такива моменти повече от преди. Но да са ни живи и здрави дечицата, ние някак ще се справяме Simple Smile

# 4 7 ян. 2009, 18:38 ч.

Мнения: 2 448

Не визирам теб, а вид жени. Теб не те познавам изобщо.
Ако всички са си променили отношението към теб след като си родила, а не само роднините да речем, значи има някаква причина. Ако бабите не се интересуват от теб, а от бебето е нормално първите една две години. Но ако и приятелките ти гледат така на теб, значи несъзнателно се представяш в светлината само на майка. Не казвам, че е нарочно.

# 5 7 ян. 2009, 18:44 ч.

Мнения: 1 761

Пасинет много хубаво ти е отговорила.Ако ти с нищо друго не се занимаваш,няма как да бъдеш възприемана като нещо по-различно.Аз познавам много майки, с които освен за пюрета и свекита няма за какво да говориш,както и такива, които дори и прекарвайки времето си у дома с бебе четат книги,занимават се с проекти,срещат се с хора по работа,учат,ходят на козметик и фризъор,карат колело и играят аеробика вечер.Ако имаш добър съпруг,който да те подкрепя в развитието ти и да се грижи за бебето,когато ти имаш нужда да излезеш на кафе с приятелки,например,можеш да намериш баланс.Можеш да си намериш приятелки с деца,които живеят наблизо и да си помагате,когато се наложи.

П.С.Сигурна съм,че детето ти е показало живота в по-различна,но много градивна светлина.Майчинството е предизвикателство ,от което жените имат нужда,за да вървят напред.Успех!

# 6 7 ян. 2009, 18:59 ч.

Мнения: 2 478

Винаги съм била човек.И без дете и с дете,разбира се.Винаги неговите потребности са на първо място,но това е нормално.
Но от там нататък и аз имам своите нужди,радости и вълнения.Радвам се ,че когато изляза с приятелки има за какво да си говорим,извън темите за децата ни.
Ако се вглъбя само в "нашите колики" и "нашите зъбки",както си стоя вече 2-ра година вкъщи,ами досега щях да съм изкукала.
Социалното затъпяване е много страшно.Бягайте от него!

# 7 7 ян. 2009, 20:04 ч.

Варна
Мнения: 2 171

Здравей! На мен ми се е случвало и също ме дразнеше. И нямаше нищо общо с това, какви разговори водя, къде излизам и прочие. Просто още са ти мънички дечицата и интересът е насочен предимно към тях Simple Smile

. Ще мине този период като се"утвърдят" в семейният и приятелски кръг.

# 8 7 ян. 2009, 20:17 ч.

Мнения: 5 940

Не ми се случва, но пък и да ми се случи нямам нищо против в интерес на истината. Няма чак толкова да се обидя. Много си харесвам живота след раждането на сина ми.
Появата на детето не означава постепенна загуба на самоличност на майката. Смятам, че с детето и с майчинството идват толкова много нови емоции, че човек добавя още нещо в личностните си харектеристики и то почти винаги е за добро. Преди време забелязвах, че колежките ми, които се връщат на работа след отпуска по майчинство, много бързо влизат в ритъм и сякаш стават още по-добри, по-организирани. А нашата работа и социална изолация са несъвместими понятия.

# 9 7 ян. 2009, 21:26 ч.

София
Мнения: 62 595

Аз съм от майките, които първо мисля за децата, пък после за себе си. Дори сега. Не мога да кажа, че съм се претопила или че съм зарязала всичко друго. Но зная, че щом се налага го направя. Полагам основите на целия им бъдещ живот. Ако сега не им обръщам внимание и не се занимавам с тях кога? Като станат ученици в гимназията ли? Така ми идва отвътре. Имам усещането за добре свършена работа в подходящото време, а не когато имам време.
КОгато бяха бебета ми беше най-трудно, защото изобщо нямах представа как се гледат деца, още повече две почти наведнъж. И се е случвало да се дразня много като плачат или точно в един глас искат нещо, а на мен хич не ми е до това. С времето се поуталожиха нещата. Но и сега се радвам на ваканциите им при бабите, защото така имам време предимно и основно за себе си.

# 10 7 ян. 2009, 21:43 ч.

Мнения: 5 710

Цитат на: pasinet в ср, 07 яну 2009, 18:28

Ами ако една жена след като роди разправя само за бебето си и изпада във възторг от всяка негова плюнка , много ясно, че хората ще виждат само майката в нея, и така ще се и държат.

ей туй е отговора.
хората те приемат такъв , за какъвто се представяш.

# 11 7 ян. 2009, 21:50 ч.

Мнения: 2 161

Аз два пъти в годината си ходя на почивка без децата.Когато бяха бебета,избягвах да казвам на хората кога са се наакали,какво са изакали,седят ли,лежат ли,имат ли зъби или нямат.Ето така се правя,че нямам деца и по този начин се чувствам човек и после майка.

# 12 7 ян. 2009, 22:02 ч.

Мнения: 1 763

Замислям се и не мога да се сетя дали околните питат и за мен, а не само за детето. Щом не ми прави впечатление, значи не го възприемам като проблем. Аз се чувствам прекрасно, откакто съм в майчинство и не въобще не ми пука, ако околните ме смятат за обезличена. Е, вече малко ми омръзна да си стоя вкъщи, но и работата преди ми дотягаше от време на време. С непознати и полупознати хора избягвам да говоря за детето си, защото не искам да съм досадна. Уча първи семестър магистратура и преди няколко дни, както се разхождах с детето, срещнах една колежка и тя ме попита на кого е бебето.

# 13 7 ян. 2009, 22:16 ч.

Мнения: 157

Пред приятелите си, особено тези, които нямат деца, винаги съм избягвала да се впускам в истории, които започват с " А пък ние..", много е досадно, поне на мен ми е било , преди да имам дете. Но пък с детето ми е огромната част от ежедневието, за плетки ли да говоря..Вярно е, че както се държиш, такава реакция ще предизвикаш у другата страна, но има и нещо друго. Дори непознатите хора на улицата ме гледат по различен начин когато съм с детето и когато съм без него. Колкото и парадоксално да е, много повече коли ми дават предимство да мина на пешеходна пътека когато съм сама, а не когато тикам количката с едната ръка и нося детето в другата,да речем. Има едни гадни нагласи у хората, особено към майките с малки деца. Наистина изглежда така, сякаш всички са забравили, че ти си човек, а не ходеща манджа за бебето. Аз се почувствах изоставена от моите приятели, особено в първата година след раждането. Сякаш ме бяха оставили "да си гледам детето". За мъжа ми придобих особен ореол, направо ме обожестви, а пък аз съм на земята, все пак..

# 14 7 ян. 2009, 22:25 ч.

Пловдив
Мнения: 3 736

Цитат на: pasinet в ср, 07 яну 2009, 18:28

Много образно и точно написано. newsm10

Цитат на: valerie в ср, 07 яну 2009, 20:17

Не ми се случва, но пък и да ми се случи нямам нищо против в интерес на истината. Много си харесвам живота след раждането на сина ми.
Появата на детето не означава постепенна загуба на самоличност на майката.

Цитат на: Chanel в ср, 07 яну 2009, 21:50

Когато бяха бебета,избягвах да казвам на хората кога са се наакали,какво са изакали,седят ли,лежат ли,имат ли зъби или нямат.Ето така се правя,че нямам деца и по този начин се чувствам човек и после майка.

Всичко това все едно аз го пиша, но с малка разлика в последния цитат, че имам само един син.

Ако сама не направиш нещо, за да си на пиетдестала в семейството или сред свои, не виждам кой ще заработи в твоя полза. За да не ти засягат самочувствието, първо трябва да го имаш.

# 15 8 ян. 2009, 09:53 ч.

Мнения: 7 186

И аз съм съгласна с Пасинет. Винаги съм се дразнила от прекомерното вживяване на тема бременност и малки деца.
Помня как още преди да имам дете, ми беше супер досадно, някоя позната или колежка, която има дете/внуче и пр., да започне да ме занимава с това какво направило, пък каква думичка казало, пък как се било усмихнало... И как от куртоазия съм изслушвала историите, а всъщност изобщо не ми беше интересно.
След като родих, вече започнах и аз да обръщам внимание на такива неща, колкото да ги сравня с моето дете, да науча нещо ново, да съм сигурна, че правя нещата правилно и му давам добри грижи. Но твърдо разграничавам с кой, кога и къде да ги коментирам. Ако излизам с приятелки, особено такива, които още не са достигнали до етап деца, изобщо не повдигам темата за моето дете, като изключим рутинните разговори за него. А и в такива компании се чувствам в пъти по- добре и пълна с живот, ако се откъсна от ежедневието и говоря на съвсем други теми.
Може би е въпрос на вътрешно усещане, аз по принцип не съм "детешар" и вероятно затова не ми е много интересна темата, нито ми идва отвътре да се занимавам с деца. Като изключим моето, разбира се Laughing

А конкретно по темата- не съм усетила досега да ме приемат по този начин. Дори хора, с които съм контактувала по някакъв повод и впоследствие разберат, че имам дете, са оставали някак изненадани.

Последна редакция: чт, 08 яну 2009, 09:59 от Lady Marmalade

# 16 8 ян. 2009, 10:37 ч.

Мнения: 5 940

На мен пък ми е странно защо толкова се плашите, че говоренето за деца ще промени отношението на околните към вас. То така или иначе хората си имат някаква водеща идея в живота и обикновено занимават околните с нея. Дали ще е работа, дали ще е ходене по козметици, фризьори, дали ще е обсъждане на автори екзистенциалисти, гаджета или т.н все едно. Винаги има нещо, което за определен период задържа най-много вниманието ти.

# 17 8 ян. 2009, 10:44 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: valerie в чт, 08 яну 2009, 10:37

На мен пък ми е странно защо толкова се плашите, че говоренето за деца ще промени отношението на околните към вас.

Защото е така. Не само за децата, за каквото и да се говори натрапчиво на хора , които не са на такава вълна действа отблъскващо. И ако искаш да имаш нормални контакти с определените хора и да те приемат в светлина, която ти харесва, тази част от себе си представяш.
Пълно разкриване на личността може да си позволи човек само на най близки хора, които знае, че го приемат всякак.

# 18 8 ян. 2009, 10:45 ч.

София
Мнения: 62 595

Защото всичко друго, освен майчинството и изобщо родителстването е издигнато на пиедестал. Посланието е да си чист индивидуалист, амбициозен, вторачен в себе си и собствените си цели, задоволяване на собствените нужди, а гледането на деца е едно просто възпроизводство, през което трябва да се мине. И системата така е направена, че да поеме бебето още от най-ранна възраст, за да може родителите да произвеждат добавена стойност. Както се казва, децата не гласуват, пари не печелят, а само харчат.
И на мен ми е трудно да възприема този страх от отлюспване.

# 19 8 ян. 2009, 10:46 ч.

Мнения: 2 478

Да, valerie съгласна съм,че детето ми винаги ще е водещата сила в живота ми.Определено ми е приятно да говоря за него,преживяванията му и емоциите ни.Но има една категория майки,които до такава степен се обезличават след появата на бебето,че стават трудни за понасяне.Нищо друго не съществува с света им освен памперси и колики.
Опитвам се да пазя равновесие.Обожавам времето ,прекарано със сина си,както и разговорите с приятелки за децата ни.Но понякога имам нужда да се интересувам и говоря за друго,да седна като човек на едно кафе без да си мисля на къде ще побегне сега сина ми Laughing

А на почивка ходих само веднъж без него и не ми беше хубаво.Сега заминаваме с детето.

# 20 8 ян. 2009, 10:57 ч.

Мнения: 301

Говоря за детето си, разбира се - важна част от живота ми е. Ако колежката снощи е била на маникюр, аз съм си била вкъщи с малкия. Но пък тя няма сериозен приятел или дете - т.е. вълнуват ни различни неща. Въпреки, че и аз ходя на маникюр. Embarassed

Когато ме питат за малкия отговарям първоначално кратко, и ако продължат да питат още - може и в подробности да се впусна. А пък смятам (особено за майките с малки бебета, които са в майчинство), че темите им няма как да не засягат бебето - то им е 99% от ежедневието.
Вярно е, че ако кихна майка ми първо ще си помисли за опастността да заразя малкия, но пък приятелите ми и най-важното мъжа ми биха се притеснили първо за мен. Mr. Green

т.е. не мисля, че това дали гледат на теб като на човек или само като на майка, (създадена само за да обгрижва детето) е в зависимост от това колко точно жертваш за детето, а по-скоро дали успяваш да си интересен за околните и в друго освен майчинството.
А най-добрия приятел на мъжо като ме видя за първи път в болницата с бебето ми каза - Ти ражда или на санаториум беше? Бледа си, ама иначе сиии... Crazy

# 21 8 ян. 2009, 10:57 ч.

София
Мнения: 6 363

мен по ме вълнува не какво мислят околните, а какво ми се случва в действителност. когато си гледаш детето сам и нямаш странична помощ от роднини - доста е трудно да ти остане време да се почувстваш и ти човек, особено с малки деца.

и аз искам 2 пъти годишно на почивка без деца, не съм майка-орлица, ама като няма на кой да го оставя - кво да правя?

# 22 8 ян. 2009, 11:19 ч.

Мнения: 1 749

Цитат на: savina_33 в ср, 07 яну 2009, 18:15

Охх малко объркано стана дано сте разбрали какво искам да кажа...

Всъщност,зависи много от обкръжението.Ако човек те приема като личност по принцип,това,че си станала майка означава само,че ще те приема още по-сериозно.Приятелите ми винаги питат как съм,що съм,след това разпитват как е дечко.Мъжът ми(предполагам,се подразбира)и той се притеснява за мен,когато се случи да се разболея,а не само дали ще заразя детето.Но виж майка ми ,свекървата ,девера........За тях не съществувам като човек.Като се разболея точно това чувам:"Да не заразиш детето!".Когато не се чувствам добре изобщо не ме отчитат.
Изобщо не се отнася до това дали майката не говори само за детето си.

# 23 8 ян. 2009, 11:30 ч.

София
Мнения: 62 595

С времето оставам с впечатлението, че обикновено оплакванията занезачитане на личността на жената е от най-близките хора - баби, дядовци, братовчени и т.н., а не толкова от чужди хора. И е логично, защото би трябвало най-близките да се интересуват не само от детето, но и от майката. Но за добро или лошо много хора се плъзкат по тази плоскост. Сигурно си мислят, че ако се интересуват предимно от детето ще направят добро впечатление на майката. А и в нашата култура майката е с някакъв ореол на самоотрицателна светица.

# 24 8 ян. 2009, 11:43 ч.

Мнения: 5 940

Няма какво да се лъжем, раsinet, първите години след раждането на детето обикновено не са време за срещане с всякакви социални кръгове, на различни места. Особено, ако не разполагаш с детегледачка и незаети баби. Тук говорим за близките и приятелите.
Общуването винаги изисква поне двама. Ако разговор си е останал на едно и също ниво, подхванато само от едната страна, не мисля, че вината е само в започналия този разговор. Това, че животът ти се променя, че има нещо, което го запълва най-много на определен етап, не означава, че ти преставаш да възприемаш останалия свят и неговите радости и терзания.
Знам, че X няма начин да не спомене за ту възможният, ту невъзможният Иван през последните й години, че Y пак ще говори за икономическата криза и сега евентуално за спрените доставки от газ, че Z ще спомене срещите й с екзотични типове от Индия, че тя пак ще говори за снимките й през зимата, а той за депутатите от ДПС. А ако, Петя, например е родила скоро и детето й има жестоки колики, няма да й искам извинение, че казва, че е супер изтощена от непрестанния плач и че всъщност за нищо друго не й остава време. Всичките тези водещи по някакъв начин неща в живота на всеки от нас се срещат по време на общуването ни, отвеждат ни в различни посоки и ако човек си харесва приятелите няма да ги държи отговорни за вълненията им. Le Soleil е споменала за равновесието, според мен това си е естествен процес между близки хора.

# 25 8 ян. 2009, 12:02 ч.

Мнения: 2 448

Няма какво да се лъжем valerie , от майка до майка има разлика от земята до небето. И аз съм прекарвала първата година две по градинки и кафета с други майки и аз съм с дете и съм се изприщвала от разговори само за бебета. Добре, че случих на една друга, която малко от малко можехме да говорим и за друго. Като се има предвид, че моите приятелки от преди все още нямат деца.
И аз съм нямала и нямам баби и детегледачки, с мъжа ми сме се редували за детето, яко някой от нас реши да излезе сам.
Аз говоря за това, че дори когато сме били с децата, или само аз с детето си, ми е било неприятно темата да се върти само около това, независимо, че за моето дете става дума. И без друго прекарвам времето си с него, ако и на кафе като седна само това мисля и говоря, ами ще изкукам.

Единствено за бабите приемам да мина на заден план. Ама приятелките ми да започнат да ме мислят само за майка и да питат само за детето ми не ми изглежда нормално.

# 26 8 ян. 2009, 12:10 ч.

Мнения: 625

Повече от хора , жени са!!! smile3521

# 27 8 ян. 2009, 12:20 ч.

Мнения: 5 940

Понякога просто има доброволно споразумение между майките в градинките да говорят само за деца. Там няма сърдити.

# 28 8 ян. 2009, 12:51 ч.

София
Мнения: 1 735

Относно бабите и дядовците,с мъжа ми сме установили,че определно на първо място е Кари-как е,какво прави през час,какво яде и прочие.Единствено внуче за 8 баби и дядовци!А иначе с приятелките ми имаме много теми за разговор коренно различни от майчинството.Иначе в обясненията си за детето и аз мога да стана досадна Mr. Green

,но това е с хора,които просто не ги познавам много и нямам много други общи теми.А мамите в градинката Laughing

-един от последните разговори беше толкова личен и за мъжете ни и за мзаимоотношенията мъж-жена,че даже с дългогодишни приятелки не съм водила такъв.

# 29 8 ян. 2009, 13:01 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: valerie в чт, 08 яну 2009, 12:20

Честно от теб го чувам. Дори не мога да си го представя. Така мога да говоря само с непозната жена в градинка, с която се засичам случайно, но не и с някоя, с която съм се запознала и съзнателно се срещам. Ако нямам други общи теми с някоя жена освен факта, че и двете имаме деца, не бих поддържала контакт изобщо.

# 30 8 ян. 2009, 13:07 ч.

Мнения: 5 940

Честно да ти кажа Laughing

не знам какъв точно смислен контакт може да се поддържа с лутащи се във всички посоки хлапета, всяко аааа и да падне. Дърпат се за играчки, целуват се, възторжено викат или реват. Поне на възрастта на сина ми и на приятелчетата му /малко смело да се каже приятели/ се случва това, гонене на децата.

# 31 8 ян. 2009, 13:21 ч.

Мнения: 2 448

Ами те да си се гонят, ама няма кой да им се вживява и да изпада във възторг от това.
След като аз със свръх буйно и проблемно дете съм могла да се справя, щом съм имала желание, значи единствената причина, която приемам за подобно държание от страна на други жени, е че така им харесва. Нямам нищо против, само не задълбочавам контакт, не биха могли да са ми дори добри познати. Още по малко да се оплачат, че другите виждат единствено майката в тях.
Това исках да кажа.

# 32 8 ян. 2009, 14:14 ч.

София, Борово
Мнения: 1 773

Цитат на: 10cent's в ср, 07 яну 2009, 21:43

Цитат на: pasinet в ср, 07 яну 2009, 18:28

ей туй е отговора.
хората те приемат такъв , за какъвто се представяш.

и това ли ще е причината поради която няма дори да те попитат "как си?" Ако е това - то много жалко...

# 33 8 ян. 2009, 14:29 ч.

Мнения: 157

Може би pasinet говори така , защото детенцето й е поотраснало, нали така@? Не е на1-2-3 год... С майките, с които се виждаме по парковете, не си говорим почти за нищо друго,освен деца-дом- семейство, което,признавам, винаги ме е дразнило, но съм забелязала, че всеки опит да се разчупи стереотипът е обречен на провал, . На мое предложение да се видим вечер на питие съм срещала неразбиращ и недоумяващ поглед..Ако избягвам контактите си с тези хора, ще се окажа в пълна изолация, защото приятелите ми не живеят в моя град и се виждаме рядко, от Великден на Коледа. А пък дори и с тях ми е трудно да говоря, когато съм с детето, въпреки всичките ми усилия. Навън не мога спокойно да седна на кафенце и да разнищвам живота с часове, както сме го правили преди. Като ги поканя вкъщи на гости, детето ми се превъзбужда и не ни оставя на мира, само носи играчки и настоява да играем. Хубавото в случая е, че и това ще мине. Няма нищо лошо да говорим за децата си, не в крайности, разбира се. Защо мъжете не се притесняват с часове да говорят за казарми и мачове пред компании, където почти никой не слуша с интерес? Защо не се притесняват, че ще ги възприемат като скучни чичковци?
Та моят отговор е да, майките са хора, говорят за това, което ги вълнува и колкото ги вълнува. А доколко уместно е всичко, което казваме пред хората, които го чуват, може би е тема за друго обсъждане.

# 34 8 ян. 2009, 16:06 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: mynichka в чт, 08 яну 2009, 14:29

Нямала си късмет, това е.
Изобщо не става дума,че детето ми е голямо, на 5 години е. Но дори когато бяхме по цял ден с количките успях да си намеря 2 приятелки (с които съм се запознала покрай бебето, не стари такива), с които сме били извън стереотипа само разговори за бебета. От двадесетина майки , с които съм се запознала тогава, само с тези станах по близка.

# 35 8 ян. 2009, 16:24 ч.

Мнения: 2 478

Цитат на: valerie в чт, 08 яну 2009, 12:20

Понякога просто има доброволно споразумение между майките в градинките да говорят само за деца.

И за зли свекърви Laughing

# 36 8 ян. 2009, 17:32 ч.

Мнения: 293

Момичета може да ме линчувате , защото аз все още не съм майка и в тоя смисъл нямам право да се меся в тази тема но мисля все пак да се изкажа. Rolling Eyes

Според мен е важно какво вълнува самия човек.Ако вас ви вълнуват само децата ви-говорите само за тях без да мислите какво причинявате на другите и доколко те ви слушат нормално е да има недоволни.Ако обаче си останете с разностранни интереси и освен бебето ви интересуват нови приятелства,фризьорски салони,гаджетата на приятелките ви и как те са се скарали да речем, и куп други неща-не мисля,че ще ви гледат с такива очи.Просто зависи от Вашите интереси,това,което вас ви вълнува.

Имам една приятелка,която има две деца.Заченати инвитро.Тя не говори за нищо друго освен за тях,чувства се като единствената майка преживяла инвитро и раждане.Просто няма път,в който да сме се видели и да не ми е надула главата.Освен това не обича да изслушва хората.Иска само тя да говори и само за нейните си неща.Еми сори ама....натоварвам се.А другата ми приятелка също зачена инвитро,роди прекрасно момиченце но с нея говорим за всичко,естествено,че говорим и за малката това е нормално но разговорите ни не се изчерпват с това.Това е важното!

Така,че според мен въпроса е до човека . . .

# 37 8 ян. 2009, 17:35 ч.

Мнения: 293

И още нещо- интересите свързват дадени хора.Има хора,които си говорят само за деца-това са техните интереси и затова си пасват една на друга.Има и такива дето не са в тая група и ги вълнуват други неща-те съответно по същата причина си пасват.

Интереси....

# 38 8 ян. 2009, 17:38 ч.

София
Мнения: 62 595

А защо разговорите за фризьорския салон или последните "новини" по жълтите вестници или одумването на колежката или новото гадже на еди-кой-си да са по-важни от разговорите за деца? Аз, например се натоварвам от такива разговори. Какво ме интересува кой на кого е гадже или кой каква кола кара? Да са някакви дълбокомислено-интелектуални - разбирам, или поне вицове да се разказват, а то обикновено всичко е клюкарстване. Ха, кажи сега, не е ли така?

А аз подозирам, че има и нещо друго. Ако някой се похвали с детето си, веднага предизвиква завист у събеседника (ако той има деца) или досада (защото нямащият деца не може да го разбере). Например, ако Марийка се похвали, че дъщеря й е станала първа на състезание по плуване, събеденичката й ще я поздрави на думи, но ще й завиди, особено ако нейното собствено дете само виси пред телевизора.

# 39 8 ян. 2009, 17:42 ч.

Мнения: 293

Пак казвам не знам доколко съм права,защото все още нямам дете.Едно мога да кажа за себе си,че в никакъв случай не завиждам на приятелките ми с деца въпреки,че аз все още нямам.Ще се зарадвам и ще я поздравя но просто не мога да го усетя,не мога да осъзная и да го почувствам така както една майка за детето си.Това е разликата.

А що се отнася до това кое е по-важно,аз затова казах,че хората се събират по интереси.На един му е интересно едно на друг друго.Това не значи ,че едното е по-важно от другото.

# 40 8 ян. 2009, 17:44 ч.

Мнения: 293

Аз съм човек,който може да говори за всичко и обичам да си говоря на всякакви теми.Обичам такива хора.Но да се ограничаваме само в една тема и то на всяка среща не бих могла да изтърпя-каквато и да е тя,не става дума само за децата.

# 41 8 ян. 2009, 17:49 ч.

София
Мнения: 62 595

Досега не съм попадала на някакво събиране на хора "на маса" и да се е обсъждала само една тема. Нали точно затова хората се събират, за да си поговорят за много неща, а особено ако не са се виждали отдавна да разкажат и по нещо за живота си. Естествено е хората, които имат деца да кажат нещо за тях, хората които са напреднали в кариерата и те да споделят, някой с ново хоби и той да каже нещо, а като се увеличи алкохолният градус идва време и на вицовете и разпявките. Женските разговори са друга бира. Там съберат ли се повече от 2 жени почти винаги има недомлъвки, клюкарстване и т.н.

# 42 8 ян. 2009, 17:51 ч.

Мнения: 293

Да ако е така е ок.Но ако някой има мания да говори само за детето си-тогава вече е кофти.

# 43 8 ян. 2009, 18:21 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Andariel в чт, 08 яну 2009, 17:38

А аз подозирам, че има и нещо друго. Ако някой се похвали с детето си, веднага предизвиква завист у събеседника (ако той има деца) или досада (защото нямащият деца не може да го разбере). Например, ако Марийка се похвали, че дъщеря й е станала първа на състезание по плуване, събеденичката й ще я поздрави на думи, но ще й завиди, особено ако нейното собствено дете само виси пред телевизора.

Глупости.
Неприятно ми е постоянно да се говори за деца,когато съм излязла да се разтоваря, дори в компанията моето дете да е единственото.
Така че съм напълно съгласна с AGAPH , че хората се събират според интереси, а не според фактора имат - нямат деца.

Ако не си се виждал с някого отдавна е едно, ама всеки ден да ми се надува главата с бебешки неща ми писва. В къщи се съобразявам с детето, и да изляза и пак за детски неща да говоря, ами в един момент ще забравя на 5 ли съм или на 35. Дори в малкото пъти, когато успявам да излизам без детето избягвам познатите си с деца, защото ме натоварват и все едно съм зарязала моето в къщи, за да гледам чуждите.

# 44 8 ян. 2009, 19:00 ч.

Мнения: 157

хората се събират според интереси, а не според фактора имат - нямат деца.

Тези майки, които говорят само за деца, за мен са били скучни и преди да имат деца /поне тези , които познавам/ Пък и в крайна сметка някоя като се разприказва МНОГО и започне да ме боли глава, я моля да сменим темата. Обикновено се получава неловко мълчание, но..Съгласете се, че има МНОГО хора от вашето обкръжение, които са скучни събеседници, независимо дали са майки или не. МНого хора не могат да усетят събеседника си и по реакциите му да разберат дали му е интересно, или не

# 45 8 ян. 2009, 19:05 ч.

София
Мнения: 62 595

Всъщност, никой никого не кара да се среща с хора, за които знае, че единствената тема са децата им. Аз поне си отсявам хората, с които би ми било приятно да се срещна, независимо дали са роднини, приятели или познати. С промяна в начина на мислене и начина на живот много приятелства се разтурват, а други се появяват. Ако ми е много близък човек мога да го изслушам за каквото и да иска да говори, но после няма да се оплаквам, че ми е надул главата. Затова са приятелите - за да си помагат дори и с изслушването на едно и също нещо по сто пъти. Иначе всеки знае да е приятел за аху-иху. Както казват руснаците "на вкус и цвет товарищ нет".

# 46 8 ян. 2009, 19:08 ч.

София, Борово
Мнения: 1 773

Andariel, много ми харесва мнението ти! bouquet

# 47 8 ян. 2009, 19:14 ч.

Мнения: 2 448

Е, човек не се среща само с най близки приятели, те се броят на пръсти.
И работата е там, че дори за иху аху някои не се усещат.
И аз нямам нищо против, да си се събират и говорят за биберони, защото аз няма да съм там. Важното е после да не се оплакват, че не ги питат как са. Ами нормално и аз не бих питала, щях да си помисля, че ще се представя добре, ако попитам за бебето, отколкото за нея.

п.п. не визирам авторката в случая, защото не знам при нея как стоят нещата. казвам пример за този тип жени, които са факт, лично познавам такива и често се мусят, като понякога останат сами без децата и няма с кого да излязат, защото са свикнали само с майки с деца да излизат и попадат в дупка някаква.
Правила съм няколко пъти такава грешка с една позната, ами сори, то не бяха най подробни обяснения за детето и, за всяко нещо което прави, все едно аз падам от Марс и не знам какво прави едно дете на тази възраст. Laughing

# 48 9 фев. 2009, 10:38 ч.

Мнения: 1 168

Голяма част от населението ще ти каже, че то и жените не са хора! Laughing

/шегичка/
Естествено, че майките са хора! Намериала съм си идеален вариант. Поддържам връзки с два типа хора имам възможността да си избирам компанията, в зависимост от нуждата си в момента. Ако ми се говори за бебета, излизам с едните, ако ми се почива от бебешката тема - с вторите. Дори и с втората категория, ми се случва много често да питат как е Ива, на което аз ни най малко не се сърдя, а отговарям просто "добре е" или "всичко е ОК" и приключвам с темата. При подобен отговор на 3-я, 4-я път повечето хора биха се "сафирясали" какво да питат.
Естествено, че понякога имам нужда да говоря за бебета и гледане на деца, особено ако се нуждая от съвет и не ме е срам да си го поискам от когото и да било и да събирам различни мнения! Дори и в такива моменти не се чувствам по-малко човек! bouquet

# 49 9 фев. 2009, 10:56 ч.

София
Мнения: 6 798

Не съм имала проблем с това. Разбира се, че всички ще питат първо за бебето, докато е малко. Нали то е в центъра на събитията към момента. Същото ще е, ако започнеш нова работа, смениш партньора и т.нат. После разговорът нормално тръгва и в други посоки. Бабите съвсем нормално пък до живот да питат за внуците. Бих се чувствала странно, ако приятелките ми питат само за децата, но ако не питат въобще, също. Децата са част от живота ми.
А иначе майката е човек, до толкова доколкото си го извоюва.

# 50 9 фев. 2009, 11:28 ч.

Дам хора са Grinning

И за да ги възприемат всички така си зависи само от тях.Аз например винаги имам време за себе си,просто всеки в къщи знае,че това време си е мое Embarassed

Например когато пия сутрин кафето всички дори и 5 годишната ми дъщеря знаят,че нетрябва да ми се говори и да ме занимават с каквото и да е.Даже веднъж ми стана много смешно ,защото бяхме на гости в свекърва ми и сутринта аз станах напарвих кафето и си налях.След малко взеха и другите да се надигат от леглата и свекърва ми ставайки взе да ми говори нещо за зимнината,а дъщеря ми полусънена и вика,,Бабо,неговори на мама докъто си пие кафето!!!" Wink

Имам един ден в месеца,в който ходя на фризьор и маникюр.И един ден в седмица ,в който пия кафе с приятелки/без децата Wink

/И още някои други неща съм си извоювала ама това мисля,че е достатъчно...
А да и по повод това ,че всички питат ,,Как е детето?",когато някой звъни в къщи първо пита Как сте?А детето как е.Незнам ,не съм ги приучвала така,но явно има нещо ,което кара хората да ме приемат като човек,а не само като майка Mr. Green

# 51 9 фев. 2009, 11:38 ч.

София
Мнения: 136

Майките не са хора. Те са институция tiptoe

# 52 9 фев. 2009, 12:12 ч.

Мнения: 1 168

В крайна сметка си мисля, че не е лошо да питат. Роднините/ най-вече бабите/ изобщо няма да коментирам, че е повече от нормално. Приятелите, особено тези които нямат деца, ами вместо да ме обижда, бих оценила да ме попитат за детето ми. Очевидно хората се стараят да започнат с това, с което е свързано основно ежедневието ми, особено през първите 2 год., смятайки, че това е важно за мен. А после рядко са пропускали да ме питат и за мен, за съпруга ми или за нещо друго, с което се занимавам.

# 53 9 фев. 2009, 12:25 ч.

Мнения: 9 052

Много е гадно. Не zнам как, но аz успях да ги науча, че и аz съм човек Wink

Сега дори и свеки като се обади първо пита как съм аz , после сина и как е и накрая внука Wink

и като праща поzдрави първо на мен , после на сина си и накрая на детето Joy

А преди великата компетенция хич не се интересуваше кой как е , а просто искаше да даде ценен съвет zа детето. За това се обаждаше . Е отучи се Hug

# 54 9 фев. 2009, 12:59 ч.

Мнения: 5 468

Майката е особен вид животно... Когато питат за детето само, се обижда, че не питат за нея..., когато питат пък само за нея, се обижда, че не се интересуват от детето Mr. Green

. Аз съм изпадала в същата ситуация. Като родих, мъжът ми като се прибираше от работа, се хвърля да прегръща детето, а мен ме подминаваше в устрема си към нея, като селска гара Mr. Green

... много се обиждах. Ако пък се скара на детето за нещо и е в добри отношения с мен, се обиждам, че се кара на детето ми и я защитавам.
А пък баща ми е абсолютна дискриминация Naughty

. Той пита само за малкото, дори като му идем на гости, казва - Яж, яж, дядо, за тебе съм го купил Tired

..., а аз се чувствам, все едно й взимам от устата купеното за нея. Майка ми, лека й пръст, купуваше натурален сок за мъничката и като го надигна аз да пия (щото много обичам Crossing Arms