Липсата на такт или реплики не на място, когато се опитваме да правим бебе

temida,  това е чудесно, което ти се е случило и още веднъж потвърждава вярата ми в чудеса. Но не съм съгласна, че Спокойствието отключва вратичката !!!
За пореден път ще го кажа. След неуспешно инвитро, от което изпаднах в ужасно дълбока дупка. След пълно обезверяване във всичко - доктора ми, моето щастие , бъдещето със съпруга ми и дори в Господ, в момента на тоталното ми сриване, когато най-мало съм била СПОКОЙНА аз забременях. Като по чудо  и  то си е чудо.

Спокойствието не отпушва тръби, не лекува сериозни отклонения в спермата, не лекува имунологични и генетични проблеми и т.н и т.н

За мен най-удачното е ако имате познати, които нямат деца да не подпитвате - какво става , а да изчакат ако искат сами да започнат темата. Никога не знаеш едно семейство какво преживява, какво преглъща и как се бори .

  И моите впечатления са такива... Аз лично бих предпочела, ако на някой му е неудобно  и не знае какво да каже, да си каже "Не знам какво да кажа", отколкото да се опитва да прояви чувството си за хумор напр. (с което винаги има риск за неловка ситуация, според мен, не само по темата за зачеването).

На мъжът ми много често му казват "Време ви е... какво става..." и това го дразнеше... Приятелите ни са с по едно, дори две деца, а ние си нямаме и това май много привлича вниманието   
Към мен абсурдното беше, че свекър ми ме попита дали не искам деца, при положение, че заради мъжа ми отлагахме... явно не е бил наясно, но не ми беше работа да му обеснявам и не го взех присърце 

temida, не е до сърдене  просто да споделим кое може да ни нарани или засегне..., дори и да е казано с добри намерения (с които е постлан и пътят към Ада... -символично казано) 

Мен лично не ме дразни фразата 'успокой се' - това е най-нормална първоначална човешка реакция. Всяка от нас го е изръсвала поне веднъж към някой по различен повод. Не се впечатлявам и от коментари на хора,които не са преживели същото като мен и не са настроени на тази вълна. Заболя ме ,когато след загубата на второто бебе/ то и аз за малко щях да дам фира тогава/ майка ми ме призова да не правя повече опити - стара съм била,имала съм 1 дете ,а който си няма /сегашният ми партньор/ да се оправя...Сега отново съм бременна,но нямам желание да и казвам,поне за сега. Най-боли от близки хора,ама си ги обичкаме,прощаваме им и продължаваме.

Ох, момичета... наистина е много гадно понякога, в определени ситуации.   Имам приятелки, които макар че са ми много близки, не си дават сметка, че са нетактични. Наистина ако аз искам да говоря по темата, ще си кажа каквото имам. Не е нужно те да задават въпроси. Да не говорим, че не са наясно с много от нещата и все питат: това какво, това защо.... и трябва да им обяснявам неща, които преди време и аз не съм знаела и никога не бих искала да науча... Но като ти дойде на главата.... Та тези приятелки, дето без проблеми са заченали и родили по 2 деца, да ми казват: Ми що не си осиновите едно?....   Е това вече ми идва в повече.
Трябва да призная обаче, че има и деликатни хора сред близките ми. Не питат, не ръсят простотии, казват ми само: няма да се отчайваш, ще стане. На тях съм им много благодарна.

Споделяла съм го и преди , но пак ще го кажа ,
една моя позната виждаща ме бременна , и знаеща за първата ми бременност , която завърши с мъртво бебе  ми каза " Пууууууу не се отказвате значи ? Много бързате , защо не си починете малко и тогава да пробвате?"
И пак тя , виждаща ме вече не бременна и отново знаеща че съм загубила бебето си ми вика " Абе защо така става с теб , ти да не би да си болна нещо?"
и една "диагноза" поставена ми от една друга "добронамерена' позната , пита ме първото бебе което загуби какво беше , казвам - момиченце , а второто , отговаря - момче и тя заявява , м значи няма да е от пола на детето , нещо друго ще ви има
Ей това ако е такт , здраве му кажи
Спрях отдавна да отговарям на въпроси и заучени реплики , подминавам и се правя че не съм чула , явно хората не разбират че причиняват мъка на отсрещния човек
А това за почукването на дърво ( на глава , и дърпане на уши) са го правили и пред мен , а и думите " Да ме пази Господ от такива работи............."
Е , мен не ме опази...............

Хриска, потресена съм от това, което ти се е налагало да слушаш от хората. Как може да има толкова тъп народ не знам... То бива и може, ама чак пък толкоз...

Щерка ти е прекрасна, просто слънчице. Пожелавам ти от сърце поне още едно такова слънце.  

Цвят Лилав, разбирам как се чувства човек на твоето място. На мен братовчедка ми много разчита, доверява ми за изследвания и за начина, по който се чувства. Но приятелят й, с когото са от 2 години заедно на всички ни в семейството ни изглежда доста дистанциран от нея, тя не среща разбиране от него (повече отвсякога, в сравнение с началото на връзката им, когато тя започна да ходи на гинеколог). Сигурно си прочела поста ми по-преди, за мен е много важно как двамата подхождат към това. Щом твоята приятелка разчита на подкрепата на мъжа до себе си, е значително по-леко.

Моята братовчедка пък ходи по доктори, но само я препращат разни познати насам-натам, все едно е шега работа. Момичетата тук ми дадоха координатите на специалистите за генетични и имунологични изследвания. Надявам се тя да намери още сили, за да отиде на правилното място. А дали и приятелят й ще се подложи на тях (при положение, че е необходимо), това не знам.

В семейството не говорим за това, но знам, че майка ми много я боли, като за свое дете. Когато разбрахме за "генетичните причини" тя се притесни и за мен, като всяка майка, но в никакъв случай без това почукване по дърво. После аз се поразрових, говорих с момичетата тук и я успокоих какви може да са тези причини, и че и аз ще си направя такива изследвания, при най-малки признаци за не добро хранене на ембриона.

Всеки случай е различен, затова ти описвам нашия. Една дама от отзовалите се на призива ми за информация и съвети, също като твоя, накрая заключи: Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се.

Надявам се, че приятелката ти ще намери сили и ще надмогне противоречията в себе си, за да направи всичко, което зависи от нея 

И на мен ми се иска всички момичета да полагат всички усилия, за да гушнат в ръцете си бебенце, но далеч не всички разсъждават толкова разумно 

Тези реплики са ми до болка познати! Вбесяват ме наистина! Какво да кажа, като вие всичко сте казали!
През живота си много малко тактични хора съм срещала. Даже съм била по-учудена когато срещна такива с такт.
Благодаря на мъжа ми, че е с мен във всичко! Благодаря му и че ме търпи въпреки избухванията и неуравновесеното ми поведение напоследък. 

Оооо, не 

Фразата, която винаги ме е учудвала как може да бъде казана е "Най-лесно е да направиш едно бебе!!!!!!!!"

За успокояването няма да се изказвам, то е дразнещо по дифолт  . Също истории за на някой на баба му на съседката на внучката на гаджето на сестра му на колежката приятелка, дето 10 години не ставало и като се успокоила - бебето станало. Аз както спрях да си изливам душата по темата, ако забременея сигурно и за мен ще се разправят такива легенди  .

И аз като мамбина съм чувала въпроси дали го правим правилно, е как така може да не става, те бебетата със секс ставали (ние 'щото целим щъркела от балкона  ).

Най мразя приятелки с деца да ме убеждават колко ни е добре, че можем да ходим по почивки, да спим до късно, не плащаме детска градина, не ме боли кръста, мога да пия алкохол, защото не съм бременна/не кърмя и прочие 'благини'. Любимата ми реплика е "Е, то деца лесно се правят, ама трудно се гледат." (ха, докато пиша Just a Girl го е казала). Ако това нашето е лесно, не искам да си представям трудното.

Малко спам: Катенцееее, колко ме радваш с лентичка ако знаеш  

Аз също съм използвала фразата "Успокой се", но сега като се наложи да направя аборт (кухо яйце), не спирах да плача и мъжът ми казваше " Успокой се, мило ще си имаме друго" полудявах, откачах, идваше ми да го убия...и сега се замислям, че не съм права, като го казвам на хората.Стана ми неудобно, била съм нетактична

Още нещо по темата:
След като загубихме бебето една "приятелка" ме попита каква е процудурата в случай, като моя, аз пък май имах нужда да споделя и й разказах, как са ми предизвикали раждане, как не са ми обръщали внимание, колко болят контракциите, как родих на леглото и как всъщност най-много боли от това, че не раждаш живо и здраво дете. През цялото време ме гледаш със съчувствие и в същото време любопитство за всевъзможни подробности и след като тя ме бе попитала и тя искаше да знае всичко заключи "Абе кво се оплакваш, колко жени раждат - да не си единствената!"

Момичета, досега не съм вярвала, че има такива хора...