Убеждаване на дете?!

Казвам само по веднъж. На втория път гася телевизора и го оставям да си реве, колкото иска. Ако го оставя на 2 години и 7 месеца да си прави каквото иска или да го убеждавам, на 20 ще ми се качи на главата.
Другият вариант е да му отклоняваш вниманието с нещо друго.

Е, да, но на 5 вече детето трябва да се научи само да прави разлика от полезното и вредното за него. Това е много крайно и го прилагам много рядко, не само заради убеждението ми, че не е редно аз да му се налагам от позицията на по силния, а и защото той е доста чувствителен и при такива случаи се разстройва до степен, че започва да се тикосва и събира едното си оченце.

pasinet, все едно говориш за моята дъщеря!
И за говора, и за настояването...
Ако пробваш да смениш канала на нещо което той не харесва?
Аз също съм в постоянна чуденка за варианти.
Пробвала съм доста неща, но нищо не минава.
Надявам се този период да отмине, но докато отмине...
Ще следя темата!

Именно, защото е на 5. Вече би трябвало да разбира много добре какво значи може и не може. И след като разбира, че нещо не може, ще се примири. Детето просто те манипулира, защото поддаваш.

Изобщо не разчитай на това! Човек цял живот не може да различи полезното и вредното за него - огледай се само около теб...
В подобна на описаната от теб ситуация, когато обясненията не помагат и детето решава да прави напук, минавах към твърдата тактика на забраната. Например - казвам, че ще го заболи главата. То отвръща "искам да ме боли". Тогава аз заявявам твърдо, че съм му майка и моята работа е да не допускам да го боли нещо. Като стане баща, ако ще да си оставя децата болни и страдащи, но аз нося отговорност за него и няма да допусна да вреди на здравето си. Точка.
Поне при моя син действаше. Определено се впечатляваше от думите ми, явно му даваха повод за размисъл що е то родител и дали като порасне би си оставил децата да страдат/седят гладни/ходят голи и боси/не се прибират навреме вкъщи/оставят да се изгубят/не учат и т. н. 
Да казвам ли, че въпросните доводи се използват все още, въпреки че вече е на 16 и общо взето е разумно момче? 

Аз пък мисля, че понякога е хубаво да се остави детето да се налага!
При нас е имало ефект, като така бързо губи интерес, а и му показваш, че все пак уважаваш мнението му, което спомага за самочувствието.
Но естествено, само понякога да му се позволява, а не винаги!

   Правя така - казвам й, че ще спра телевизора, иначе ще я болят очите - тя казва - нека да ме болят, дотук позната история.Тогава казвам, добре, може да гледаш, но само до края на това филмче и после го спирам. И тя казва добре и не се сърди като го спра след края на филма й.
По същия начин ако много настоява да продължи да прави неща, казвам, още веднъж- два пъти за последно и после край.
 Мисля, че това я настройва предварително да знае какво следва и засега  върши работа.

  А и също й казвам, че ако не го спрем веднага след това започва омразната за нея "Маската" , но това само в краен случай.

А аз мисля, че не е хубаво. 
Компромиси - да, но не и налагане от страна на детето. Родителят може да отстъпи, само когато става въпрос за неща, които не засягат здравето и живота на детето, като се подчертае, че го прави не защото детето се тръшка, а защото се съобразява с желанията му и го зачита като личност.
Друг е въпросът, че винаги трябва да се даде възможност да се излезе с достойнство от патовата ситуация. И двете страни знаят, че възрастният е по-силната страна, но волята му не трябва да смачква самочувствието на детето. Но, ако е дадена алтернатива, която да помогне на детето да излезе достойно от ситуацията, а то не се възползва и продължи да настоява на ината си, тогава вече се минава на варианта, който описах по-горе.

Говоря за нещата, които не биха му навредили!
Става въпрос за дете, което е малко по-различно, и понякога това налагане помага!
Аз лично, наблюдавах логопеда, като работи с моята дъщеря, и точно това ми беше направило впечатление, че когато я оставяше да си мисли, че се е наложила, имаше страхотен ефект!
Правила трябва да има и да се спазват, но кой е най-добрият начин в момента да се реагира?
Как да се реагира без детето да се затвори в себе си?
Като цяло съм съгласна с теб, но в случая това може да е опасно за детето!
pasinet, говорила ли си с психолог на тази тема?
Пробвай да попиташ и тук http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=301363.315

Ами с психолог не, но с невролог по отношение на забраните, посъветва ме да се стремя максимално да не допускам травматизиращи истерии. Защото му се отразяват доста зле, както казах, направо се тикосва за доста дълъг период след това, няколко дни. И ако се натрупат последователно няколко такива положения е много неприятно и ми става болно да го гледам така.
Искам да кажа, че аз не го оставям да се налага. Ако сте останали с това впечатление. Но и не минавам веднага на вариант тотален отказ. Започвам да опитвам всякакви тактики, докато някоя сработи. Предлагам да пишем и след като свършим тогава да му пусна филм или започвам да предлагам игри с топка и борене, които знам , че харесва и като се заиграе с мен тогава спирам телевизора. В повечето случаи успявам, но е много трудно, правя се на маймуна почти, а не всеки път и аз съм в настроение , за което.  Варианта отказ и да реве, много рядко.
Аз просто се опитвам да го науча сам да избира хубавото. Защото уж ме обича, но в момент, в който му забранявам нещо и е готов да ме обиди. Единствената заплаха, която е страшна за него е , ако кажа че като прави така ще си тръгна. Но ми е кофти да му говоря такива неща де.
Но много хитрува, какви ли не оправдания измисля. Малките са направо страшни. Когато за нещо което желае е добре да е голям, казва, че е голям. А когато го карам да рисуваме (налага се заради моториката, куца му) и му кажа, че вече е голям и ще става ученик ми отвръща "не съм голям, нямам брада".  И аз направо се чудя да се смея ли или да плача.

п.п. Как'Сийка добър пример, ще се възползвам. 

Опазил ме Господ от това, дете на 5 да ми се налага  Когато телевизорът трябва да се спре, не изпитвам вътрешна потребност да обяснявам защо. Спира се и толкоз. "Ще те заболят очите" не е кой знае каква угроза за едно дете, плюс това не е и реалистична - за да се случи наистина, трябва да гледа сигурно 8 часа непрекъснато. Иска да яде в леглото - не може. Ама не защото ще му се развалят зъбите - което си е лъжа отвсякъде - ами защото просто не може. У нас правилата са разяснени, обсъдени и установени. Ако някой се поинтересува с течение на времето, дали дадено правило още съществува, отговаря му се с въпрос. Пример: "Може ли да гледам телевизия?"; "Не може"; "Защо?"; "Ти не знаеш ли защо"; "Защото е късно?"; "Точно така, браво, бях сигурна, че помниш много".


Случаят на pasinet, разбира се, е по-специфичен. Аз говоря по принцип.

Аз в тази ситуация съм постъпвала така , че и двете страни да получат по-малко. Казвам добре погледай още 10 минути и спираш. Отивам след 5 минути и му казвам " Хайде минаха 10 минути"  този номер винаги минава при нас . Действам така че и двамата да правиме компромиси , естествено за неща който търпят това.

Моите са тинейджърки ве4е - от любов към спорта дейстават така,но изхода е един-спирам тв,компютъра и подобни-следва мърморене.

И аз отпускам още 4-5 "мумути",а после я питам тя ли ще го спре или аз/ТВ то примерно.Естствено тя го спира и е много доволна.По отношение на храненето отиваме в кухнята,а после отново мием зъбки.Стремя се да предупреждавам какво следва и оставям малко време да го осмисли.

Това е добра идея!

Още от сега се шашкам как ще се справям - някак си чувствам, че ми е празна "торбата с номерата", но се надявам да проявявам повече въображение, така да се каже, по неволя, в моментите, когато се налага. Засега като забранявам на Настя нещо и тя се седне да реве жално и супер обидено и отчаяно от живота, или легне да се тръшка, я оставям и се правя на заета с моите си неща и бързо и минава. Засега. Просто не винаги ми хрумва с какво да я разсеям - нещо, също толкова интересно, колкото обекта на нейното желание. Притеснявам се като порасне и захитрее и ми излиза с такива "умозаключения" - кога е малка и кога - голяма  - ще ме хване на тясно.     Ще следя темата да събирам идейки. 

Аз си мисля,че щом невролога ти е казал да гледаш да няма травматизиращи истерии,то единствения начин е чрез разсейване с нещо друго.Например,когато искаш да спреш тв-то ,малко преди това викаш детето и го разсейваш с нещо ,което ще го откъсне от телевизора.После незабелязано го спираш.
Моя мъник е на три и се беше научил по едно време когато отиваме да лягаме да си пуска тв-то в спалнята и после бяха ревове и сълзи,ако трябва да го спра.Аз обаче почнах преди да отидем там да го изключвам от контакта.Така ,когато малкия при опит да го пусне не ставаше.Аз му обясних,че батковците дето пускат телевизията са я спрели и утре ще я пуснат.Така след няколко дена мъника забрави за тая своя радост и вече не се и опитва да пусне телевизора.

Не знам методът с разсейването дали ще действа при 5годишно. При нас вече е доста трудно да я разсея, ако наистина иска нещо много и хич не забравя.

Мисля, че Цвети дава добра идея - споразумяването за определено време. Не отвличане на вниманието или подкупване, а споразумяване. И честни отношения - това е важно.
Не съм привърженик на забраните от вида - изгаси телевизора - защо - защото така. Ясно е, че аз съм по-силната и мога винаги да се наложа, но не го смятам за правилно. Ако се отнасяме към децата си като към собственост, която ще прави каквото и когато й кажем като пораснат нямат да имат търпение да изягат от нас, защото ще знаят, че не ги уважаваме. Мен не ме е страх или срам от това да давам обяснения защо едно или друго нещо не трябва да се прави или трябва да се прекрати. Но и аз съм попадала в капана на надцакването кой е по-по-най и винаги после съм съжалявала. Единственото нещо, за което не правя компромис е безопасността. И моите са искали да гледат телевизия доста като бяха малки. Оставяла съм ги и нищо лошо не се е случвало, защото в един момент им омръзва. За мен е много жестоко това "няма да ми се качва на главата отсега". Грубо е и за мен е признак на неуважение към детето.

Съгласна съм с Andariel, но и кака Сийка е права. Важен е балансът, защото в противен случай рискуваме или да изпуснем духа от бутилката или да нараним дълбоко детето.

Даването на време е метод, който използвам: още 10 минути и край. Казвам - ти искаш нещо, но и аз казвам това, защото е добро за теб.
Но си мисля и за нещо друго - да предвидиш ситуацията и да я предотвратиш. Ако вечер иска да гледа телевизия, или да яде в леглото - да се уговорите да четете интересна книга в леглото по това време - т.е. да не  я четете през деня, а точно в този труден момент. Обикновено заспиването е ситуация, в която децата поставят на изпитание и проверка всички забрани от родителя. Но пък и заспиването не бива да става със сила. Нещо полезно и любимо да стане ритуал по това време. Четох едно мнение на една майка скоро - гушкане под завивката, където е къщата на детето и разказване какво се е случило през деня - една добра идея.

И аз съм на мнение, че пълното налагане нито на единия, нито на другия е правилно. Опитвам се да обясня кое е правилно и кое - не е. След това се обръщам на другата страна или излизам от стаята - един вид оставам на него да вземе правилното решение. Много често той идва после при мен и ми показва гордо, че ме е послушал. Не винаги работи този метод, разбира се, но и не е задължително 100% послушание. Понякога се примирявам за неща, за които мога да направя компромис, понякога се налагам и се стига до рев. Но задължително оставям на детето правото на избор - давам му възможност сам да постъпи правилно, за да е горд после от това.

П.П. Синът ми скоро ще стане на 3.

 pasinet -нашият батко по много неща прилича на твоето момче(чела съм и др. твои постинги) и той вече е на 5г. , късно проговори, все още има проблеми с някои звукове като Ш,Ч, Щ, Р и някои думи са му трудни за произнасяне, разликата само е , че винаги е разбирал какво му се говори още от бебе където има една дума и не сме имали проблем с разбирането.Започна да прави прости изречения след 2,5г. някъде и от това че късно проговори имаше  доста нервни изблици, каквото си наумеше че иска трябваше  веднага да му се изпълни.... както и да е, малко се отплеснах...
Та и по темперамент е същият хем е мн. чувстителен, хем обич да става на неговото, видях , че със забрани до никъде няма да стигнем и освен това  става много нервен и неразбран, затова смених тактиката-говоря, обяснявам и разяснявм, ако не става отклонявам вниманието към друго негово любимо действие(което правиш и  ти).Относно ТВ действам така: казвам- свършва този филм и гасим-Той се съгласява, в началото не действаше разбира се, но му обясних, че ще му се развалят очите, ще сложи очила (като тати) и освен това и главата ще го заболи(то наистина го заболява глава като гледа ТВ по-дълго). За яденето след като си е измил зъбите, ако случайно е забравил да яде десерт(без десерт не може да заспи)-се дава само парче ябълка, минава и този номер.Проблема при него в повечето случаи е яденето, от малък е злояд. В последно време беше често болен та се наложи да му взимат два пъти кръв, та сега го действам така-обяснявам му, че ако не яде пак ще се разболее(това не действа само така) и как ми е много тъжно ако пак се наложи да го водим да му взимат кръв и не искам това да се случва...Това взе , че подейства. Все повече, колкото по-голям става почва да се разбира от дума , в периода около 2-3 г.  въобще не можеше да ме чуе какво му говоря, тръшкаше се, ревеше и правеше сцени без да му прави впечетление къде се намираме.

не успях да изчета всички мнения, но при нас такива номера попринцип не минават, а ако слуцхайно нещо много се тръшка минавам в другата крайност...позволявам докъто не и омръзне...е не за всичко де. Примерно вкъщи телевизорът е първото нещо което се пуска със ставането о последното което се спира преди да легнем....така децата вече го приемат като част от интериора и изобщшо не му обръщат внимание и честно казано доста рядко го гледат. Може да опиташ с някакъв подобен подход

Конкретно за тези примери да отговоря:

- телевизора и очите, аз не гледала телевизия като малка, на 6 г. бях с 5.5 диоптера, а 10 г. след това бях телеман, т.е. ограничаването в това отношение доведе до едно голямо нищо

- здравината на зъбите е генетично определена, за разлика от мен мъжът ми отскоро, под моя натиск реши да се грижи за тях в смисълът, в който ти влагаш, равносметката: аз 18 пломби (повечето от които умъртвени), 2 коронки и 1 бр. изваден, мъжът ми: 4 пломби, всички живи!

По темата: борим се двете, за да докажем кой е по-голям темерут, за сега аз надвивам, защото съм по-яка, в бъдеще не се знае, решението - хващам и местя или игнор ...

Незнам дали ще мога да помогна...все пак нямам този опит, а и детето ми е доста по малко. Но всяко дете си има "цака" (ако мога така да се изразя). При нас се оказва режима, т.е. кое след кое следва. Знам, че е малък и все още не е толкова хитър, но когато знае какво следва и не протестира, т.е. подготвя се предварително. 

Искаш да кажеш, че се споразумявате всеки ден, при всяко ядене, по време на всяка разходка или след всяко филмче? Когато на третия ден в първи клас детето каже, че не му се ходи на училище, се споразумявате да се прибира по-рано? Когато в магазина реши, че тоз час иска тази играчка, купуваш друга, по-мъничка, за да са доволни и двете страни? Всичко това е много хубаво като идея, аз също го използвам често, но не мисля, че превръщането му в основен метод за разрешаване на ситуации е в услуга да детето или родителя.

Абсурд е да го оставя да гледа ТВ, толкова колкото той си иска, защото това означава изобщо да не бъде спрян. И тук номера с пускане не нещо друго не става, защото ефекта е същия. На този ТВ, се гледа само детско, защото той знае, че имаме и друг и обикновено ни праща да гледаме там или той отива. Така, че след градина той така или иначе си има програма, по която работим (писане, учене от книжка), няма как да го отпусна да гледа нонстоп, което всъщност е неговото желание. Защото той не стои седнал и да гледа, а филмчетата се разиграват, влиза се в роли, така, че за него това е твърде приятно занимание, а не просто гледане. Пиша това, за да кажа, че омръзване няма. Освен в случая да стане от ТВ и да иска да гледа клипове на компа. 
Ако твоето дете няма проблеми и не се налага да правите други неща, за да наваксва, оставяй я , ако искаш и денонощно пред ТВ, за мен е изключено. И не заради борбата с телевизора, а заради това, че той трябва да прави и други неща за развитието му. А телевизора го превъзбужда, всичките тези емоции, които вкарва с разиграването на филмите и после още по трудно се концентрира с поставените задачи. Така, че съм категорична, че ТВ на поискване не може да гледа.И последното, заради което са очите. Аз това му го казвам като някакво обяснение за пред него, за да не да звучи само като забрана.

Последният ти пост доста ме озадачи. Значи детето цял ден учи в градината; прибира се и пак сяда да учи. И за разпускане гледа телевизия, но не пасивно, като повечето деца, а играе, разиграва роли, вживява се и пр. Защо не погледнеш нещата от друг ъгъл - детето учи, но други неща, които на него са му необходими, а не ги получава? Детето играе и се забавлява, нещо, за което явно не му остава много време? Вместо да пишете в тетрадки след градина, защо не поиграеш с него на неговите игри? Да погледате заедно филм и да обсъдите ситуациите? На тази възраст игрите са учене; всяка дейност, в която участва детето активно, е учене.

За яденето в кревата - може би просто е огладнял? И ако в кревата е ясно защо не се яде, то може да се оотиде в кухнята и да се хапне нещо, нищо че после пак ще миете зъби?

Абсолютно съгласна съм с невролога на pasinet, че не бива да се допускат ситуации, които водят до истерии, и то не само при нейното дете, а изобщо. Детето трябва да чувства, че е третирано справедливо, а не да се подчинява само защото е по-малко и слабо. Моето дете също беше с доста буйни реакции; откакто се научих да отстъпвам, когато не е на живот и смърт и да търся компромиси (напр. още 5 мин. телевизия), тя значително се успокои, а и аз също.

Няма какво да те озадачава. Детето ми има нужда от тези занимания, не съм си ги измисляла аз. В градината обучението за неговите нужди е твърде недостатъчно, добре, че има ресурсна , която се занимава индивидуално с него, както и логопед допълнително след градина.И разбира се, че и аз играя с него в неговите игри, да не мислиш, че сам разиграва всички роли от филмите? Колко диалози имам научени вече, не е истина просто. 
И аз искам да го оставя да лудува и да учи от всяка една игрова ситуация но просто за него е твърде недостатъчно.
На кое дете на 5 игрите му стигат? Те децата нямат насищане на това. Малко са тези, които искат да учат на тази възраст по желание неща, които са им трудни. 

Според вас кое кара едно дете да изпада в истерия? Странно ми е да чета за такива ситуации, и също непознато. Склонна съм да го отдавам на неправилен родителски подход, в случаите, в които не става въпрос за евентуални неврологични или други проблеми на детето. И все пак, водена от най-искрен интерес, искам да чуя и други гледни точки - какво точно принуждава едно дете да се тръшка и вика, и само генетичните заложби ли карат едни деца да приемат истерично отказ, например, а други - без ексцесии?


pasinet, синът ти има ли време, отредено само и единствено за неговите желания?

Ми много неща може да са причината да се стига до истерии на едно дете(общо казано), зависи също от годините му, има ли брат/сестра, които биха били причина за ревност (и по този начин да изявява недоволстовто си, че има и друг член на семейството, за който трябва също да се полагат грижи внимание....)Генетични заложености, темперамент, ако щете и характер, а когато детето има спънки в общуването, като по-късно проговаряне, неразбиране на това какво му се говори нещата съвсем сложни стават.
Предполагам, ще хвърлите цялата вина в/у родителите и възпитанието, но това е доста повърхностен поглед и който няма такова дете трудно би разбрал, че не идва всичко от възпитанието....

Писах в другата тема за тръшкането, но тъй като засегнахте този въпрос тук не мога да се стърпя. От няколко години оставам с впечатлението, че тръшкането и истериите са като епидемия. Много хора казват, че било заради бебешкия пубертет. Хубаво, пубертет, но дали само това е обяснението. Склонна съм да приема, че е до характер, но не мога и да отрека родителската отговорност. Дори наблягам на нея. Не може всички често тръшкащи се и изпадащи в истерия деца да са все с такива характери или да са все в този пубертет (то май се оказва, че скачаме от пубертет в пубертет цял живот). И не може всички такива деца да имат неврологични проблеми или някакви определени заболявания или сериозни проблеми в развитието. Според мен има и нещо друго. И както и да го гледам някак все опира до родителите. Може би начинът на родителстване се е променил, може би родителите са много изнервени и тръшкащи се по техен си начин... не зная какво е, но има нещо. Дали преди 20 години много деца са се тръшкали и изпадали в истерия? Не съм дълбала в този проблем, но вече започвам да проявявам сериозен интерес.

Разбира се, че има. Ето сега сме си свършили писането за днес и току що слезе да играе на двора.
Да вмъкна, че неговите желания са само спортни, и ако бъде оставен да прави само , което иска, никога няма да се научи да чете и пише, а само да рита топка.  Докато за едно дете, четене на приказка за лека нощ е приятно, за моето книгите и приказките са училище.

Различен тип нервна система при децата. Докато детето на брат ми примерно, когато се натъжи съм го виждала да легне и за се завие през глава и да плаче тихо, в същата ситуация, моето ще се разреве пред мен и ще се сърди.
Истерии казах, че сега рядко се случват. Но реагира много бурно на всеки отказ или несъгласие с него. Това ще се овладява с порастването, но невролога ми е казал, че ще стане много по късно, отколкото при децата в норма. Освен това и е в пъти по чувствителен от повечето деца, както в положителни така и в отрицателни емоции.
Престани да мислиш, че всички деца са по калъп в развитие и способности и да се чудиш постоянно по темите за неща, с които не си се сблъсквала и да упрекваш родителите за това.

Имам две деца, а са много различни. Синът ми има известан хиперактивност и доста слаб контрол над импулсите си, а дъщеря ми, въпреки, че понякога също бурно изявява желанията си е по-спокойна, отдели се от мен много по-лесно, ходи с желания на градина, слуша повече.....

Причините са толкова комплексни - унаследени гени, различна бременност, ние сме различни с различните си деца, зависи кое е първо, кое се е появило след това, взаимоотношенията между родителите, ......каквото и да е като родители ще се учим непрекъснато, ще се променяме, ще си поправяме грешките ако има такива, ще се учим да обичаме и когато е много трудно........

Вината и непрекъснатото навиране в очите, че не възпитаваме достатъчно - няма полза от това....

pasinet, на тази възраст спред мен 1 час дневно (разхвърлян през деня) идва в повече и ефектът е обратен.
За телевизора - ако нещо влия зле на детето ми - просто ще го махна, оставяш един телевизор и спираш кабелната. Иначе е все едно да сложиш храна, която обича на масата и да му кажеш да не пипа.

Чакай сега, нека да се разберем. Първо, не знаеш с какво съм се сблъсквала. Второ, по-горе точно това съм написала - че всяко дете Е различно. И трето, не упреквам никого конкретно, но пък все някой се разпознава в думите ми.

Наистина ми омръзна във всяка тема за възпитание да разказваш надлъж и нашир личната си история. Светът не е концентриран в персоналния ти хабитат. Не искам да съм груба, но човек просто няма шанс да се изкаже, без да изкочиш и размахаш пръст, щото при вас незнамсикакво. Никого не съм тръгнала да обременявам с детайли около отглеждането на някое от моите деца, обсъждаме разни теми обобщено и се изказвам от гледна точка на целия си синтезиран житейски опит.

Прави ми силно впечатление, че в този подфорум останаха шепа списващи... Каквато и тема да се постави, все се стига до това, че едничката причина за проблемите деца-родители е някаква специфична физиологична особеност на детето. Злоядо е, защото има медицински проблем; палаво е, защото е хиперактивно; истерично е, защото е генетично обременено... къде може да се обсъждат проблеми от немедицински, а морално-възпитателен характер?

Ох, Никол, нека не подлагаме на съмнение неща, които са коментирани и препоръчани от специалист конкретно за моето дете. Не съм седнала да ги препоръчвам на други деца.Ефекта от работата е поразителен. А и темата изобщо не съм я пуснала с тази цел. А да се допитам ако някой има подобни проблеми какви начини за обяснение и излизане от конфликтните ситуации с детето намира.
Дала съм телевизора за пример. Това е в зимния сезон. Лятото естествено няма да е туй проблема, а как да го прибера , за да седне и да се занимава с нещо друго освен тичане и физически игри.
Аз съм наясно, че спорта е в кръвта му и явно за в бъдеще ще наблегна на такива специализирани занимания и няма да го правя професор , но все пак не искам да е неграмотен или сочен с пръст като мързелив и тъп. Още повече, че той изостава от връстниците си в определени области и без целенасочена работа нищо не става.


Тази тема съм я пуснала аз с конкретно питане и ако нямаш какво да кажеш по въпроса просто не пишеш. 


Ти например обикаляш по темите и се чудиш защо децата и хората реагират различно на едно и също нещо и отказващ да приемеш, че това е така, защото е така. Хора различни, различен начин на реакция.
Като ти е толкова наболял въпрос пусни си отделна тема за това , но подчертай в нея да пишат само хора, които не смятат, че с това човек се ражда и с порастването само се учи да подтиска първичното, което обаче при децата не става. Колкото повече растат, толкова повече се контролират, но ако едно на 3 години може нещо, друго го постига да речем на 5 - 6 - 7.
п.п. И на мен ми е чудно, че на теб гледането на порно не ти доставя удоволствие, ама не съм седнала да обвинявам за това майка ти, че те е възпитала така, а го отдавам на твоя начин на реагиране на организма ти.

Естествено, че ще се дърпа, всяко дете на тази възраст би се дърпало, това им е "работата" - да играят, като станат на 30 г. няма да тичат.

Не знам, щом според лакарите няма друг начин, значи ще търпиш, те познават детето, знаят какъв е проблема, предполага, че най-добре от тях да получиш съвет по въпроса за убеждаването.

Аз пък не мога да разбера, защо като не можете да помогнете в дадена тема, трябва винаги да я измествате и да подхвашате други въпроси.Забелязала съм, че всички теми от този род, стават едни и същи и се дискутира въпроса -Дали родителите сме причината за това децата ни да са по темпераментни и по емоционални.....Ми не всички деца са по калъп послушни, смирени и изълняващи всичко каквото им кажат родителите им.Не отричам, че  при някои случаи има разбира се и родителски грешки и вина, ама тук въпроса, в тази тема не е това.

Това е вечният спор и в научните среди и няма изгледи скоро да приключи.

Не само че всички деца са различни, но и всяко дете е различно всеки изминал ден. Затова си мисля, че не съществува един единствен правилен начин за разрешаване на подобни ситуации. Когато трябва да убедя в нещо детето си понякога му заповядвам, понякога преговарям с него, а се случва и да му отстъпя, както и да му повиша тон. Гледам да следвам интуицията си на майка, понякога греша. Понякога той недоволства, сърди ми се, случва се и да ме разбере. Смятам, че всички съвети, дадени по-горе могат да бъдат приложени в различни ситуации. Най-важното е да се запази достойнството на детето какъвто и подход да избере към него майката.

crazy chick - мисля, че думите ти за "навирането на личната история" бяха доста груби.......бих се извинила.....още повече, че темата е пусната от pasinet, за да получи съвети и помощ.

Но само родител, който е минал или минава през предизвикателството да отглежда дете с някакви проблеми може да разбере какво чувства той в сърцето си и през какво минава. И ако нямаме с какво да помогнем нека замълчим. Ако виждаш някаква грешка в подхода на някоя майка към детето си, това може да бъде казано деликатно, зачитайки достойнството на всеки, който стои срещу теб, макар и виртуално.

И този бум на деца с нарушения в говора и активността през последните години - надали само във възпитанието е проблема........

А наистина ли има бум или е преувеличено?
Някой тук каза за околната среда, за храните и това е също някакво обяснение за проблемите. Като си помисля само с колко захар се тъпчат децата още току-що излезли от кърмаческата възраст свят ми се завива. То не са близалки, то не са бонбони, зрънчовци, всякакви сокчета. И кой знае колко консерванти поемат още от първото пюре.

От доста време не съм чела и нямам последните данни, но се увеличават.

Освен средата, химията, с която не само се храним, но и мажем......и ваксините се спрягат като предполагаем фактор.......Захарта също, консервантите, все по-малката възможност за игри на открито. Всички спомени от детството ми са от игра на открито. Пред блока, зад блока, в близкото дере. Компютрите също - тези динамично движещи се картини...Натрупват се нещата. И като към това прибавиш невротизираните родители, оцеляването, засилената тревожност.....и картината някак си се изяснява повече.

 mila71 и аз съм на твоето мнение , все пак точно такива теми ми дават идея и на мен как бих могла да се справя със собственото си дете. И не намирам за неуместно да се даде лична история като пример. Питай - патило , а не старило.

Много добро обобщение. Подкрепям и думите ти към Crazy chick, доста груб пост. Иначе има готини попадения и остра мисъл. На въпроса й какво предизвиква истериите - в немалка част от случаите мисля, че ние го правим/не умеем да предотвратим и да се справим. Но не само - има и обективни причини; медицински, психологични... Pasinet, аз не исках да те упреквам, а по-скоро да погледнеш по-различен начин на заниманията, които сам си избира; ако физическата активност му е важна, бих поощрявала; нали знаеш, че и когнитивните спосоности, говор, писане и пр. са свързани с моториката; така че развивайки едното, подпомагаш другото.

Да, но на нас ни е проблем само фината моторика, за нея правин допълнителни упражнение, грубата (като бягане, катерене, каране на колело е супер). А и аз не го спирам да играе физически игри, само го отклонявам от тях, за определен период, в който да упражняваме нещо друго, Той така или иначе има много енергия и не може да стои на едно място, би било насилие от моя страна да го карам. Но няма начин, трябва да се учи и на това. Догодина е предучилищна, няма да е добре да ходи между чиновете, докато другите деца пишат.