Гледахте ли Милен Цветков преди малко?

Тъжна мама и аз гледах предаването с твоето участие и се прекланям пред силата ти да преминеш през всичко това ! Вече няколко дни не мога да се съвзема от гняв и безсилие, че такива неща се случват в българските болници. Поклон и пред твоето ангелче!

а за тези, които казват, че пациентите трябва да са информирани и да изискват от лекарите - Да, прави сте! Но и тъжна мама е направила точно това - постъпила е в болница веднага, след като гинеколожката й е казала, засичала си е контракциите, молела е да я включат на монитор за сърдечните тонове. Освен това е имало и мнението на наблюдаващата я гинеколожка, че раждането трябва да започне в най-скоро време след приемането (21.11.). Ами това е цяла седмица, в която са я "наблюдавали". А този лекар (д-р Цветков), който установил, че "водите са малко и мътни"  и не е предприел нищо цяла седмица...

За съжаление, не помага дори и това да си информиран - Какво трябваше да направи майката - Може би сама да се закачи за мониторите или да си направи секцио 

Тъжна мама, поклон и от мен за куража ти и твоето ангелче.        

Ясмина права си 

Нямам думи ,нямам ....да опиша ужаса от това,което аз изпитах от твоето  преживявяне Тъжна мама
Още по страшното е обаче ,че все по често се оказваме едно  "парче месо" в ръцете на "компетентните".
Тези свидни малки душички..дано са на по добро място. Охххххххх колко мъка трябва да има на този свят.
Тъжна мама,незнам дали времето лекува това ,защото няма по голяма трагедия от тази -да загубиш малката си душичка.
Дано Ники е на едно по добро и по уютно място . Моля се за Вас ,дано намерите покой и пътя към едно друго щастие.

Стискам палци Тъжна мама, да успееш да докажеш безхаберието и незаинтересоваността на лекарите, довели до смъртта на детето ти.

Борисе, засягаш се от "дявол в престилка". Някак неестествено звучат думите ти, освен ако не си лекар. Май искаш само да поспориш, но си избери друга тема. Разбира се, твое право е да си пишеш каквото искаш тук, но някак си олекваш все повече и повече.

Факта, че лекарите са отказали правото си на отговор говори много. Не се отказвай Тъжна мама. Наистина, това няма да върне детето ти, но ако виновниците бъдат наказани ще донесе спокойстие на душата ти.

Самата аз без малко да си отида от този свят благодарение на такива лекари!!!
Едно от големите ми деца - бяха го сложили на апарат, който показва сърцето му и ми казват - Когато се появи права черта, ела да ни се обадиш!!! 
За щастие, всичко се оправи, но ада в който бях не го пожелавам на никого. 

За жалост колкото е по-опитен лекаря, толкова е по-претръпнал и за него един човек е само биологичен отпадък. Но все си мисля, че колкото и да си претръпнал, колкото и да ти е малка заплатата, професията, която имаш те задължава да си професионалист до последно. Нямаш право на пренебрежение на един или друг пациент. Иначе не би трябвало да се наречеш ЛЕКАР.

Гледах го и попаднах на тази тема, мнението ми е че това е старта през който всички сме принудени да минем, само дето едни имат късмет, други не, ако имаш късмет да оцелееш и да се родиш въпреки  "грижите"  на така наречените доктори, нещата не приключват с щастлив край, напротив продължението на ужаса следва -  ваксини - поставяни неправилно и некадърно, неправилно лекуване, липса на методи за диагностициране,деца болни от коклюш са лекувани от алергия, правят се по две рентгенови снимки за скрита пневмония, в страни от това места в детските градини няма, няма и къде да кара колело детето ти, няма и площадки, нищо няма. 
Тъй че колкото по- далеч оттук, толкова по- добре

 
Дано те баннат, че съвсем не си мериш приказките 

Гледах запис на предването и съм потресена.
Майка ми е изгубила първородното си дете в тази болница поради лекарска грешка преди 33г. от подобен некадърник.
Тъжна мама,желая ти най-голямото щастие на света,много здраве и кураж!

За щастие единственото право, което не могат да ни отнемат е свободата на словото, респективно и на мисълта. ВСЕКИ ИМА ПРАВО ДА ГОВОРИ И ДА МИСЛИ КАКВОТО СИ ИСКА. АЗ ГО НАПРАВИХ.Извадих си главата от пясъка. Знам, че съм права. Хората, които ми го причиниха също знаят, че съм права. Смятам, че постъпих правилно, пък който иска да ми вярва... Знаех много добре с какво ще се сблъскам. Знаех, че ще има и такива като Борис - нормално е... Благодарна съм на мъжа ми и на семейството ми, които бяха до мен през тези трудни месеци и ми помогнаха да възстановя здравето и психиката си.

Вярно е, че животът е в Божиите ръце.

Но се питам, в чии ръце е отговорността да си свършиш безупречно работата и обещанието, което пред Бог и хората си дал да се грижиш безвъзмездно за здравето на хората.

В чии ръце е да се отнесеш с нужното уважение към всеки, пристъпил прага на болницата?

В чии ръце е да сложиш монитора? Да си зададеш въпроса - какво става с бебето в тези води? Да направиш нужните изследвания? Да предвидиш най-лошото и да се опиташ да го предотвратиш? 

И тогава, когато си направил всичко необходимо, но въпреки твоята отговорност, въпреки твоите усилия, смъртта дойде, да се изправиш и да кажеш - ето, направих всичко по силите си, но животът не е в моите ръце!

И да имаш страх от Бога, че това дете в утробата е човешко същество, полага му се име, полага му се погребение, полага му се раздяла с родителите. За да се справят и те по-добре със загубата, за да го изпратят, да преминат през мъката и да отворят място, за да имат и други деца.

Но къде ти тези размисли..........

Не знам каква е ролята на Бог. За мен това е една отделна тема... Знам само, че аз бях в ръцете на "специалисти", които предвидиха какво ще се случи ако не реагират и въпреки всичко не реагираха. Трябваше да ги вземат тези парички по здравна пътека... Ако си бях платила, както ми беше намекнато сега в това хубаво време, щях да си бутам синята количка в някой парк...

Не знам защо , но ми се струва ,че този Борис е от "дяволи в бели престилки" или поне "семе" на такъв.  

като си помисля че аз по това време съм..........
и сега аз бутам...............
а ти не................
направо ми се къса сърцето......
но май ноември. ..........

Наистина е отделна тема, но ще кажа на тези, които твърдите, че животът е в Божиите ръце. Имам познат капитан на кораб под чужд флаг. Кормчията му бил силно вярващ човек. Та този същия вярващ човек, когато един ден имало буря в морето, пуснал руля и казал, че всичко е в Божиите ръце.
А защо е учил изобщо, когато няма да приложи на практика знанията си?

Както казах вече има и много кадърни лекари - аз намерих такава и живот издраве следващия път съм при нея, но работи само на частно и ще си платя.  Молих се, много се молих в онзи паметен ден. Обещавах и давах клетви - с цялото си сърце. Исках да стане чудо. Не стана. От ОНЗИ ДЕН за мен Бог е една друга тема...

Аз бях оставена да се мъча с контракции на макс цели 4 дни в същата тази болница - 2-ра градска! Тежа 45 кг. с много тесен таз и тесни влагалищни пътища според думите на първата акушерка, която ме прегледа, но която за съжаление не ме изроди, защото родих след цели 3 дни. Гърчих се и крещях от болки 3 нощи в патологично отделение и когато накрая на дежурната нощна акушерка й писна да ме слуша и й нарушавах спокойния сън, дойде и запояна да ме приспива с мускулни инжекции през един час Диазепам! Приспиваше ме, но само за определени минути. Бях изведена от патологията след грандиозен скандал, който вдигнаха майка ми и съпругът ми след като ме бяха видяли в състоянието, в което се намирах. До този момент ме бяха "пребъркали" поне 10 пъти "лекарите" и всеки път заключението им беше, че нямам настъпила родилна дейност....Когато ме вкараха в предродилна зала ме включиха на система и ми предизвикаха още по-силни контракции, което беше безумие... "акушерките" постоянно крещяха по мен да съм спряла да викам, че съм безпокояла другите родилки. Накрая ми спукаха водите и аз започнах да раждам след цяла нощ на система и адски болки. Родих на 4 см. разкрите след половин часови напъни. Ако не вярвате мога да ви покажа епикризата си. Бебето беше с челно прележание и увита пъпна връв. При такова прележание задължително се ражда със секцио, защото има огромен риск за живота на бебето. И тогава настъпи най-голямият шок, защото бебето ми се роди с тежка лицево-челюстна малформация, но за това няма да говоря, защото ще изляза от темата.