лоша майка ли съм?

Лоша майка ли,жена не се излагай.И моето дете е минало през това,но никога не съм се чувствала лоша майка.Може би грижите за детето ти идват в повече.Извикай някой за помощ за няколко часа и обърни внимание на се беси.
За сополките; промивай със Стеримар или физиологичен разтвор преди да сложиш капките.

Милата,намери начин да си починеш защото ще се сринеш.в никаъв случай не си лоша майка,децата просто се разболяват,независимо дали е по-леко облечено или по-дебело.Не се тормози.

Същата работа и при нас.
"Вчера не му сложи шапка и днес кашля,много ясно"- Т са около 15 градуса  


Не си лоша майка-децата се разболяват оздравяват и вярвам,че всяка от нас е минала през такъв период.И при болно дете винаги ще се обвиняваме,че ние нещо сме можели да не направим и детето да е здраво.
Като поотрасне детенцето,нещата малко ще се посмекчат,но пак ще имат същия привкус.
Горе главата!

Всяка майка е най- добра за своето дете.В по нормални граници според мен всички имаме някакви безпокойства и постоянно се обвиняваме в нещо или за нещо.Така обаче вредим и на децата си , като сме намръщени и те го усещат , като се страхуваме за тях се престараваме и им вредим повече.Успокой се хремата ще мине , а според мен ревизирай обличането , ако не си го направила вече де , че от навлечено дете , идва изпотяването , а и настинките.Аз два пъти изпотявам дъщеря ми вкъщи и за това се сетих да го и напиша.

  направо не знам как да ви благодаря , момичета! върнахте ми свежия поглед върху нещата! вярно е всичко, което сте ми написали , не че и аз не съм ги мислила тия неща, но когато някой те подкрепи така безрезервно - друго е!
на мен свекърва ми (кактомай писах) не ги говори намен тия неща, а на мъжа ми. мащехата ми пък намила на баща ми как не мога да се справям и каква съм неудачница...и единствената подкрепа идва от съпружеското тяло, което също е зверски уморено...

но...благодарение на вашите мили думи, си мисля че нещата малко по мало ще се пооправят! много съм признателна , наистина!        

Не, не си лоша майка.
Ти си уморена майка.
Раздвам се, че вече погледът ти над света е свеж и виждаш светлина в тунела, но безпокойствата и съмненията на една майка никога не свършват.

Не е депресия, нито си лоша майка. Още си под влияние на хормоните. След време всичко ще се нареди.

Лош период просто,не се стряскай.Моето дете и то е със сополи и то даже не бяхме излизали никъде,вкъщи е адска жега ,но пак потече.Сега се успокои и отиди до близката аптека и си вземи от помпичките за секрети в нослето.Аз имам най - обикновена и ми върши много добра работа,направо ми спасява живота Сега като се затопли ще започнете да излизате на разходка и няма да имаш такива мисли,ще се срещаш с други мами и ще се разсейваш.Аз всяка зима съм на твоето получение,Ужасно е!Но идва пролет....лято...  Сега тичай за помпичка

знам, че въпросът ми е малко риторичен, но просто съм ужасно, ужасно разстроена. от едното нищо дето се вика, ама... и сега като го напиша сигурно доста от вас ще се посмеят, ама просто имам нужда да споделя, да се излея, да ми олекне малко, че плачът не помага...

бебка е понастинала. има мнооого сополи. снощи не съм спала цяла нощ, защото милото не може да диша през устата, нослето е запушено, капките не дават резултат и то се мъъъчи, пък аз два пъти, че нищо не мога да направя. и от тогава се чувствам толкова виновна, момичета. имам чувсвото, че аз съм го разболяла това дете. сутринта я водихме на педито- всичко друго е наред, само сополките са проблем, даваме капки, според нея си го обличам достатъчно като излизаме и това си е просто едно няма нищо- просто сополки. да, но аз направо откачам вече. нервно ми е, криво ми е...сама съм, нямам никой, който да ми помага, таткото по принцип е активен в помощта, но напоследък и той взе да издиша- работи, много е натоварен в момента, а аз съм една намръщена, една лоша, лоша съпруга. и така... имам нужда някой да ми каже, че се справям добре, че всичко е ок, че при децата се случват такива неща, но като си ги говоря сама тия неща, все си мисля "да бе, оправдавай се сега..." опитвам се да бъда добра майка, наистина. както аз го разбирам. кърмя си детето, колкото и да ми беше трудно в началото, занимавам се с нея постоянно, пеем, правим гимнастики, играем си, излизаме на разходки... и все някак се чувствам неудовлетворена. имам чувството, че ще нещо трябва да направя, че нещо все остава ненаправено...

депресия ли е това?в лош период ли съм? има ли нещо, което не правя като хората?

това все едно аэ съм го писала,аэ се чувствам по същия начин всеки път когато се разболее малката,а няма да ти кажа какъв рев съм ревала когато се наложи да влезем в болница!не се притеснявай!

не си лоша майка,спокойно,всичко ще се оправи,то и аз същото се питах преди три дни,моят син е на 3 и какво стана незнам но стигнахме до инжекции,легна на легло,и аз се питах същото но защото съм всеки ден на работа и само вечер имам време за него,но зная даже да си стоях неотлъчно до него нямаше да променя нищо.Всичко ще се оправи

И именно с увереност и самочувствие ще сложиш на място и двете роднини /свеки и мащехата, ако съм разбрала правилно/! Не се давай, а вярвай в себе си!