До кога трябва да щадим децата от подобни емоции и кога идва момента да им покажем, че все пак това са неща от живота?
- Публикувана: 6 юни 2009, 11:35 ч.
- Последно мнение: 23 юли 2009, 21:52 ч.
За и против присъствието на деца на погребение
Незнам,много е сложно.
От една страна не трябва да живеят в заблуждение,но погребенията в Бг не са точно това,което трябва да видят децата.
Не съм сигурна,дали в Америка,примерно погребенията протичат по същия начин,но определено атмосферата е друга.Ковчега е затворен,мъката е тиха,някак си...
От една страна не трябва да живеят в заблуждение,но погребенията в Бг не са точно това,което трябва да видят децата.
Не съм сигурна,дали в Америка,примерно погребенията протичат по същия начин,но определено атмосферата е друга.Ковчега е затворен,мъката е тиха,някак си...
Разбира се това зависи много от емоционалното състояние на самото дете. Мен майка ми от малка ме е водила по погребения и тя сега каза, че го е правила за да разбера, че смъртта е нещо нормално и е част от живота. Докато моя съпруг и до ден днешен не е ходил на погребение и си мисля, че когато се наложи да иде, ще му бъде много трудно (дано не съм права). Та с две думи, отчитайки състоянието на детето, няма нищо вредно и да е по-малко.
Е, то зависи и кой е починалият. Ако е майка, баща, брат/ сестра...почти изключено да не присъства. Но ако е баб, дядо, леля и др. подобни сродници... 
Първото, на което присъствах, беше на дядо ми. Бях на 7. И сега си давам сметка, че тогава още не съм осъзнавала какво всъщност е станало...и определенмо не бях уплашена от вида на "спящия" в ковчега човек.
Първото, на което присъствах, беше на дядо ми. Бях на 7. И сега си давам сметка, че тогава още не съм осъзнавала какво всъщност е станало...и определенмо не бях уплашена от вида на "спящия" в ковчега човек.
аз съм против.тука никой не казва да ги щадим,има си други начини да им обясниш за нещата от живота.когато присъствах на майка на погребението бях на 8г.сега се чудя с какъв акъл баща ми е позволил да присъствам.остава голяма травма да знаете.не виждам смисъл никакъв децата да присъстват
Аз също съм против, мисля си, че след някаква възраст детето само би могло да каже - да искам или не, да присъствам на погребение....
По мен си съдя - бях 6-7 годишна, когато почина дядо ми, не са ме водили на самото погребение, но при вида на капака на ковчега пред вратата на къщата, така се стреснах, че дълго след това имах кошмари.
По мен си съдя - бях 6-7 годишна, когато почина дядо ми, не са ме водили на самото погребение, но при вида на капака на ковчега пред вратата на къщата, така се стреснах, че дълго след това имах кошмари.
Не бих завела малко дете на погребение. Травмиращо е даже и за възрастни хора, особено ако се случи някоя жена да почне да вие...
Но на гробищата на помен - да. Синът ми го заведохме за първи път, когато беше на 3 години - интересно му беше да пали свещите и да казва "здравей" на дядо си, който спи там...
Но на гробищата на помен - да. Синът ми го заведохме за първи път, когато беше на 3 години - интересно му беше да пали свещите и да казва "здравей" на дядо си, който спи там...
Твърдо против. Преди 2 месеца заведох дъщеря ми на погребението на баба и - в църквата направо. Тя е на 8 и преди това я попитах - сметнах, че е редно. Не се справи детето и го изведох бързо, при това беше бабата с която никога не е била близка.
Травмиращо е - атмосферата е такава, че дори външен човек ще се разплаче. Не я водя на гробища - не мисля че е подходящо място за дете.
Травмиращо е - атмосферата е такава, че дори външен човек ще се разплаче. Не я водя на гробища - не мисля че е подходящо място за дете.
Зависи колко близък е бил починалият. Вчера бяхме на погребение но не казах на големия ми син че едикой си е починал. Няма да усети липсата. Последно време малкият е много чувствителен и не виждах смисъл да го травмирам. Инъче сме си говорили че хората умират и т.н. Предната година нямаше на кого да го оставя и го взех с нас. Намерих наблизо една позната която го гледаше докато траеше опелото. Добре че той не се трогна.
А и честно казано на бг погребенията бабите като започнат да вият
, не от мъка а защото така се прави, на мен ми се изправя косата а пък за детето.... Не, мерси.
А и честно казано на бг погребенията бабите като започнат да вият
, не от мъка а защото така се прави, на мен ми се изправя косата а пък за детето.... Не, мерси. Не бих завела малко дете на погребение. Травмиращо е даже и за възрастни хора, особено ако се случи някоя жена да почне да вие...
Но на гробищата на помен - да. Синът ми го заведохме за първи път, когато беше на 3 години - интересно му беше да пали свещите и да казва "здравей" на дядо си, който спи там...
Но на гробищата на помен - да. Синът ми го заведохме за първи път, когато беше на 3 години - интересно му беше да пали свещите и да казва "здравей" на дядо си, който спи там...
за воденето ан гробища не съм сигурна, защото нямам деца и не знам какво е. но съм сигурна, че на детето трянва да му се обясни какво означава някой да умре. така, както му се обяснява за птичките и пчеличките, трябва да му се обясни и за смъртта. с думи прости и съобразено с възрастта му. за погребение не знам... много зависи от самото дете, от родителя, от страшно много неща. в някои случаи сигурно е уместно, в други - не . снощи пих бира в парка с една позната на 30, която миналата събота е погребала баба си. наложило се е всичко да прави съвсема сама, с малко помощ от една съседка. било е първото погребение, на което е присъствала в живота си. беше ужасно травмирана и се наложи дълго да говорим за това. като дете растях на село и както знаете, там хората не спестяват тези неща на децата. не съм била шокирана или травмирана от тези неща и съм убедена, че заслугата за това е на семейството ми.
. снощи пих бира в парка с една позната на 30, която миналата събота е погребала баба си. наложило се е всичко да прави съвсема сама, с малко помощ от една съседка. било е първото погребение, на което е присъствала в живота си. беше ужасно травмирана и се наложи дълго да говорим за това. като дете растях на село и както знаете, там хората не спестяват тези неща на децата. не съм била шокирана или травмирана от тези неща и съм убедена, че заслугата за това е на семейството ми. 
Уф, не знам за погребенията, нямам деца и не знам как би се отразило на детската психика. Но и аз като foreplay смятам, че трябва да се разяснява на децата за смъртта. За пример ще дам себе си. Бях на четири годинки, когато почина единият ми дядо. Заведоха ме в деня на погребението у тях. Питах къде е дядо, а баба ми обясни, че е умрял и сега ще ходят да го поставят в земята, за да може после да отлети на небето. Аз поисках да го видя (ковчегът беше в обредния дом, не в къщата им). Тогава тя ми отговори, че не може, защото дядо е станал страшен (?!), ще ме уплаши, гробищата са страшни места с много страшни умрели хора, които ги обитават и прочие страхотии.
От една страна това предизвика голямо объркване в мен, защото някак не можех да си представя как така милият ми дядо, с когото толкова се обичахме изведнъж е станал зъл и страшен, след като е умрял и второ - как така умрелите хора ги слагат в земята с цел да отлетят на небето, а в същото време те остават да населяват гробищата, превръщайки ги в страшни места. Задавайки тези въпроси на баба си, получих сказка за духове, призраци и караконджули, в резултат на която месеци спях на светната лампа, а после години наред, поне до 4-5-ти клас имах неистов страх от смъртта.
От една страна това предизвика голямо объркване в мен, защото някак не можех да си представя как така милият ми дядо, с когото толкова се обичахме изведнъж е станал зъл и страшен, след като е умрял и второ - как така умрелите хора ги слагат в земята с цел да отлетят на небето, а в същото време те остават да населяват гробищата, превръщайки ги в страшни места. Задавайки тези въпроси на баба си, получих сказка за духове, призраци и караконджули, в резултат на която месеци спях на светната лампа, а после години наред, поне до 4-5-ти клас имах неистов страх от смъртта.
Зависи от възрастта,аз бях на 12,когато почина дядо ми и бях на погребението,вярно трудно го преживях,но така се стекоха тогава обстоятелствата.Моите деца са малки,когато почина другият ми дядо не взех голямата на погребението/Аз живея в друг град и пътувах доста/,когато я заведох при моите родители и тя видя некролозите не заплака,а попита "защо дядо е на снимка,там",обясних й ,че дядо е починал и е звездичка вече на небето,няма да го виждаме,но един ден след много години ще отидем при него.Смятам,че това е достатъчно за нея като информация за сега,но явно е запомнила и си е изградила някаква нейна представа,защото като видяхме на скоро погребение,каза "този чичко е звездичка вече"
Голямата ми дъщеря е била,но беше много малка и не помни,а тогава не разбираше всъщност какво се случва.Аз не обичам видът на мъртвите,после ги сънувам и предпочитам да не ходя,ако има възможност.Наистина,ако ковчега е затворен,според мен би било по леко за всички,а и ще помнят човека в по добър му вид...
По принцип, също съм за спестяване на подобни емоции на децата в по-осъзната възраст (4-15г.). Ако са по-малки, едва ли ще се впечатлят толкова, освен ако има оплаквачки.
Дядо ми почина, когато бях на 9г. Не ме беше страх да го видя в ковчега в стаята, но воят на баба ме изплаши до смърт, няколко дни изобщо не смеех да ида при нея, а живеехме в една къща.
За първи път отидох на погребение на 18г., на съученичка и пак ме беше страх като ревнаха близките.
Ако мога да спестя тези моменти на детето си, ще го направя. Ако то пожелае обаче, ще преценя според случая дали е удачно. Защото има и тиха скръб и усмивки през сълзи при спомена за покойника.
А с гробищата нито аз, нито дъщеря ми имаме проблем, даже напротив, хубаво ни е да обиколим всички близки, да й разказвам случки от семейната история, така както баба ми и майка ми го правеха с нас.
Дядо ми почина, когато бях на 9г. Не ме беше страх да го видя в ковчега в стаята, но воят на баба ме изплаши до смърт, няколко дни изобщо не смеех да ида при нея, а живеехме в една къща.
За първи път отидох на погребение на 18г., на съученичка и пак ме беше страх като ревнаха близките.
Ако мога да спестя тези моменти на детето си, ще го направя. Ако то пожелае обаче, ще преценя според случая дали е удачно. Защото има и тиха скръб и усмивки през сълзи при спомена за покойника.
А с гробищата нито аз, нито дъщеря ми имаме проблем, даже напротив, хубаво ни е да обиколим всички близки, да й разказвам случки от семейната история, така както баба ми и майка ми го правеха с нас.
Поне до 12 год възраст смятам е травмиращо за едно дете да присъства на погребение. Иначе да си ходи на гробища по помени- не е проблем, но да вижда мъртвец...
Аз за първи път видях мъртвец в ковчег като го изнасяха от дома- на 12 год. Естествено че няма как да забравя, въпреки че не ми беше близък.
А на цялото погребение със заравянето бях чак на 24 години на баба и дядо, Бог да ги прости.
А тези бабки, дето вият по погребенията и аз не мога да ги понасям. Ами плачи си естествено, ридай, припадай ако така го усещаш, ама да надаваш вой като сирена.
Аз за първи път видях мъртвец в ковчег като го изнасяха от дома- на 12 год. Естествено че няма как да забравя, въпреки че не ми беше близък.
А на цялото погребение със заравянето бях чак на 24 години на баба и дядо, Бог да ги прости.
А тези бабки, дето вият по погребенията и аз не мога да ги понасям. Ами плачи си естествено, ридай, припадай ако така го усещаш, ама да надаваш вой като сирена.
Против. Докогато е възможно. Дядо ми почина, когато бях на 14 и тогава майка ми ми каза - по-добре не идвай, само ако много искаш. Аз не поисках. Помня си го жив и така е по-добре. За първи път бях на погребението на баба ми, тогава бях на 19. И досега ходя единствено, ако е много близък човек или ако близките на покойника са ми скъпи - заради тях.
Аз имах предвид деца поне след 5 годишна възрасат. По-малките или ще се страсират от воя на оплаквачките (защото самата смърт едва ли ще осъзнаят) или ще пречат.
Ами аз както писах вече бяха на 10-11 годишна възраст
Помня добре погребението,май помня всичко Предпочитам да запомня дядо жив отколкото в ковчега обграден с чимшир На погребението на другия ми дядо бях вече 20+ и не отидох,родителите ми не поискаха... За птичките и пчеличките обясняваш не им го показваш нагледно Това разбира се е мое мнение и при условие,че и сега само при мисълта за погребение за разплаквам не бих причинила това на детето.
Ами май си е до човека защото например братовчедка ми не проля сълза на погребението на дядо докато аз бях в истерия.Може да е защото аз съм с по-слаба психика или тя да е прекалено студена...знам ли
Мисля,че при един възрастен травмата би била много по-малка отколкото при едно дете.Може би проблема е в начина на провеждане на погребение в Бг-отворен ковчег,целувка за прошка,снимки на мъртвия(снимките съм ги виждала на една приятелка на дядо и на погребението,наредени всички като за фамилна фотография)
Знаеш ли,като се замисля спомените ми от дядо от преди погребението са убити от спомените от погребението
Мисля,че при един възрастен травмата би била много по-малка отколкото при едно дете.Може би проблема е в начина на провеждане на погребение в Бг-отворен ковчег,целувка за прошка,снимки на мъртвия(снимките съм ги виждала на една приятелка на дядо и на погребението,наредени всички като за фамилна фотография)
Знаеш ли,като се замисля спомените ми от дядо от преди погребението са убити от спомените от погребението
А не е ли причина НЕ-ходенето на погребения за ужаса и травмите в по-късна възраст?
Или пак всичко си е до човека
Или пак всичко си е до човека
И до човека е, но и до спестяването на такива неща.
И до отношението на възрастните. Ако самите те възприемат смъртта, погребенията, гробищата и т.н. като ужасии няма как да не го предадат и на детето.
Дете на 10-12 години според мен няма проблем да присъства на погребението на дядо/баба ако иска. Без разбира се да се насилва да целува покойника или други подобни. Ако не иска да присъства пак няма драма.
Разбира се най-добре да не ти се наложи да ходиш на погребение поне до 30 години, а да организираш такова за близък най-рано на 55, но уви малцина са щастливците.
Не смятам , че на децата трябва да им бъде спестявано нищо от това , което се случва в едно семейство - весели моменти или тъжни.
Дали ще се травмират или не зависи от нас възрастните , защото те гледат и попиват нашите реакции.
Ако сме си свършили и тази работа добре и с достойнство така ще постъпят и те с нас когато дойде момента.
Много бих искала моето дете , когато го имам, да не се гнуси или плаши от тялото ми , а на базата на видяното и наученото да ме изпрати по най-достойния начин.
Няма нищо плашещо в едно мъртво тяло , плашещи са холивудските простотии , които са в главите на хората.
Даже съм на мнение , че в някои случаи е поучително да се присъства на погребения, за да бъде оценен живота и да влагаме повече разум в действията си.
Дали ще се травмират или не зависи от нас възрастните , защото те гледат и попиват нашите реакции.
Ако сме си свършили и тази работа добре и с достойнство така ще постъпят и те с нас когато дойде момента.
Много бих искала моето дете , когато го имам, да не се гнуси или плаши от тялото ми , а на базата на видяното и наученото да ме изпрати по най-достойния начин.
Няма нищо плашещо в едно мъртво тяло , плашещи са холивудските простотии , които са в главите на хората.
Даже съм на мнение , че в някои случаи е поучително да се присъства на погребения, за да бъде оценен живота и да влагаме повече разум в действията си.
И до човека е, но и до спестяването на такива неща.
И до отношението на възрастните. Ако самите те възприемат смъртта, погребенията, гробищата и т.н. като ужасии няма как да не го предадат и на детето.
Дете на 10-12 години според мен няма проблем да присъства на погребението на дядо/баба ако иска. Без разбира се да се насилва да целува покойника или други подобни. Ако не иска да присъства пак няма драма.
Разбира се най-добре да не ти се наложи да ходиш на погребение поне до 30 години, а да организираш такова за близък най-рано на 55, но уви малцина са щастливците.
И до отношението на възрастните. Ако самите те възприемат смъртта, погребенията, гробищата и т.н. като ужасии няма как да не го предадат и на детето.
Дете на 10-12 години според мен няма проблем да присъства на погребението на дядо/баба ако иска. Без разбира се да се насилва да целува покойника или други подобни. Ако не иска да присъства пак няма драма.
Разбира се най-добре да не ти се наложи да ходиш на погребение поне до 30 години, а да организираш такова за близък най-рано на 55, но уви малцина са щастливците.
Аз бях на 10, когато почина баба ми. Открих я една сутрин в безпомощно състояние на леглото, беше получила инсулт (почина след няколко дни в болницата). Това ме травмира много повече, отколкото самото погребение. Беше ми мъчно, но не съм се страхувала.
На 23 двете с майка ми и приятеля ми погребахме урната с праха на дядо в семейния гроб на село (дядо почина в София). Сами изкопахме дупка и положихме вътре урната, запалихме свещи, поплакахме и трябваше да тръгваме. Беше много тъжно, но не беше страшно, ужасяващо и т.н. И това е част от живота.
А не е ли причина НЕ-ходенето на погребения за ужаса и травмите в по-късна възраст? ...
Според мен точно това е причината.
Да заведеш дете на 10, 15 и т.н. г., определено би било голям удар, дотогава то вече си е изградило някаква представа за тези неща, дори подсъзнателно, без да я гради нарочно и изведнъж тя се разбива тотално.
Против съм. Не виждам смисъл, особено във възраст, в която изобщо не може да осъзнае какво е това смърт. Детето ми е на 5, но не мога да му го обясня. Отказва да приеме, че това е нещо необратимо и че няма начин да се помогне. Онзи ден видяхме мъртво птиче и опитах,но той категорично каза, че ще го заведе на лекар, ако трябва той ще стане лекар, но ще го оправи. И като го знам как се натъжава само ако види непознато дете да се удари и заплаче, не мога да си представя какъв ужас ще е да гледа възрастни жени да реват. Особено по селата е ужас, там е нещо като ритуал това викане и оплакване.
Много деликатен въпрос. Въпросът за смъртта.
Бях ненавършила шест години, когато дядо ми почина.
Това е първата ми среща със смъртта. Само двамата, легнали на леглото, той издъхна, аз в прегръдките му.
По-късно дойдоха майка ми и баба ми, аз бях спокойна, имах чувството, че просто спи.
Майка ми, внимателно ми обясни, че дядо е починал, защото е на много години и годините са започнали много да му тежат, затова дядо Господ го е взел при него, за да си почине от многото тежки години.
Възприех го съвсем естестено. Присъствала съм на доста погребения, тихи и мълчаливи, с нищо не смущаващи покоя и болката.
Веднъж присъствах на различно погребение, такова с вой, крясъци и направо кресчендо. Заедно с това имаше и пир, направо богато угощение, където виещите и крещящите от неописуема мъка, ядоха така, все едно не са се хранили никога през живота си.
На мен, като възрастен човек, това преживяване ми остави незабравим спомен и никога не бих си и помислила да заведа детето си на подобно място.
Така, че не мога да дам еднозначен съвет.
Бях ненавършила шест години, когато дядо ми почина.
Това е първата ми среща със смъртта. Само двамата, легнали на леглото, той издъхна, аз в прегръдките му.
По-късно дойдоха майка ми и баба ми, аз бях спокойна, имах чувството, че просто спи.
Майка ми, внимателно ми обясни, че дядо е починал, защото е на много години и годините са започнали много да му тежат, затова дядо Господ го е взел при него, за да си почине от многото тежки години.
Възприех го съвсем естестено. Присъствала съм на доста погребения, тихи и мълчаливи, с нищо не смущаващи покоя и болката.
Веднъж присъствах на различно погребение, такова с вой, крясъци и направо кресчендо. Заедно с това имаше и пир, направо богато угощение, където виещите и крещящите от неописуема мъка, ядоха така, все едно не са се хранили никога през живота си.
На мен, като възрастен човек, това преживяване ми остави незабравим спомен и никога не бих си и помислила да заведа детето си на подобно място.
Така, че не мога да дам еднозначен съвет.
Зависи от желанието на самото дете, ако знае, че има починал и погребение и въпреки това иска да отиде, защо не? Нали не разбира за смъртта точно на погребението, за да е чак такъв шок. Аз съм ходила като малка и по-голяма и ми беше интересно- обредите, свещите, всичките роднини, сладкишите... може да ви звучи кощунствено, но логиката на децата е малко по-различна. По-травмиращо е ако присъства на мъките на умиращия.
Аз съм против, защото моят опит е травмиращ.....бях на 8,когато почина прабаба ми, майка ни заведе(живеем супер близо) с брат ми(тогава на почти 12) .....дърпах се,не исках,отказвах да приема,но нейсе....била спяла,отдалеко я погледнах на леглото,не ми беше мъчно,нищо.....е,хубаво и какво като ми я показаха(от добро желание да ме запознае с явлението )
Дали от това или просто съм тип човек, който бррррррррр тез неща искам да ги изживявам по-мой си начин....а как ги пипат и прегръщат и целуват.....не мога,простоооо....не знам....да,стархлива съм по натура....
Втората съзнателна среща беше на 16....хм, тогава някакси осъзнах за какво става въпрос, да си задавам въпроси,но да страх ме беше да спя в апартамента,да пипам и целувам....просто не е за мен....не е моят начин...
)Дали от това или просто съм тип човек, който бррррррррр тез неща искам да ги изживявам по-мой си начин....а как ги пипат и прегръщат и целуват.....не мога,простоооо....не знам....да,стархлива съм по натура....
Втората съзнателна среща беше на 16....хм, тогава някакси осъзнах за какво става въпрос, да си задавам въпроси,но да страх ме беше да спя в апартамента,да пипам и целувам....просто не е за мен....не е моят начин...
Кала - ако ти се наложи да изпращаш много скъп човек - дете , младеж - няма и да се замислиш дали го целуваш ....с дъх ще ти се ще да го събудиш.....дано не ти се случва, дай Боже!
Баби и дядовци , особено починали след залежаване - не е приятно да се целуват , но има и други случаи и ситуации.....
Санела - според мен е много права - детето възприема нещата под друг ъгъл и дори в такива ситуации само наблюдавайки действията на възрастните възприема и се учи , не е необходимо дори да обяснявате. Приятелка много обича житото от раздавките - от дете свързва погребението с нещо приятно в края .... много се кокорихме и смяхме когато го сподели.
За мен погребението е последна почит към човек и на това уча учениците си и децата на приятелите - няма от какво да се страхуват и децата , смея да твърдя ми вярват и се е случвало да ме разпитват за някои неща - винаги съм честна и изчерпателна , без да ги плаша и стряскам - кратко и делово , само фактите и децата разбират и си изграждат реална и не будеща страх представа.
Казвам им , че е хубаво редовно да ходят на гробовете на близките си и да ги почистват, особено ако са дядо или баба на които са кръстени . Наблягам да не се плашат , че тези хора са ги обичали и те са длъжни да се погрижат за добрия вид на гроба им .
Мдааа ... понякога на училище или на разходки си говорим на невероятни теми , децата питат и като , че ли когато усетят , че съм склонна да отговарям и го правя като с равни и най-важното спокойно и честно си разказват ужасите , с които са им пълни главите . Не мислете , че като вие не ги водите по погребения и не говорите за смъртта с тях , те не наваксват от някъде тази липса - гадно е като е от глупави и ужасни филми.
Баби и дядовци , особено починали след залежаване - не е приятно да се целуват , но има и други случаи и ситуации.....
Санела - според мен е много права - детето възприема нещата под друг ъгъл и дори в такива ситуации само наблюдавайки действията на възрастните възприема и се учи , не е необходимо дори да обяснявате. Приятелка много обича житото от раздавките - от дете свързва погребението с нещо приятно в края .... много се кокорихме и смяхме когато го сподели.
За мен погребението е последна почит към човек и на това уча учениците си и децата на приятелите - няма от какво да се страхуват и децата , смея да твърдя ми вярват и се е случвало да ме разпитват за някои неща - винаги съм честна и изчерпателна , без да ги плаша и стряскам - кратко и делово , само фактите и децата разбират и си изграждат реална и не будеща страх представа.
Казвам им , че е хубаво редовно да ходят на гробовете на близките си и да ги почистват, особено ако са дядо или баба на които са кръстени . Наблягам да не се плашат , че тези хора са ги обичали и те са длъжни да се погрижат за добрия вид на гроба им .
Мдааа ... понякога на училище или на разходки си говорим на невероятни теми , децата питат и като , че ли когато усетят , че съм склонна да отговарям и го правя като с равни и най-важното спокойно и честно си разказват ужасите , с които са им пълни главите . Не мислете , че като вие не ги водите по погребения и не говорите за смъртта с тях , те не наваксват от някъде тази липса - гадно е като е от глупави и ужасни филми.
Може факта, че съм много млада и нямам дете, да омаловажи изказването ми, но и аз мисля, че не е редно много малки деца да ходят на погребение. Ако детето познава починалия и има изградена хубава представа за него (като за добър и симпатичен човек), то нека той остане завинаги такъв в детското сърчице. За детето би било голяма травма да види например любимата си баба (която му угажда за всичко и си играе с него) бледа и студена, неподвижна и неусмихната. Да не говорим за плачещите на погребението - като види толкова много тъжни хора накуп може да се уплаши до такава степен, че да се стигне до консултации с психолог после, или до проблеми с нервите на този или по-късен етап. Мисля, че на детето трябва да се обясни смъртта като явление едва след петата годинка и в никакъв случай да не се набляга на нейната необратимост, а на факта, че дори човек да умре, има хора, които ще го помнят и в чиито сърца той ще живее, т.е. че човекът ще е жив докато то си мисли за него, макар и не на земята, а на друго място.
Незнам,много е сложно.
В такъв момент е трудно да решиш дали трябва да присъства или не .Аз лично съм против присъствието,зависи все пак и от възрастта, но сигурно бих спестила това на детето си както и направих преди 2 години.
Моето лично мнение е, че детето може да бъде заведено на погребение най-рано на 10-12 годишна възраст в зависимост от неговото психическо развитие. Според мен това се отнася дори и когато са починали родители и/или брат и сестра.
Когато почина баща ми (Бог да го прости) не позволих децата ми да дойдат на погребението (тогава на 9 и 5 години). После обаче ги заведох на помен и мисля, че нямахме никакви проблеми.
Когато почина баща ми (Бог да го прости) не позволих децата ми да дойдат на погребението (тогава на 9 и 5 години). После обаче ги заведох на помен и мисля, че нямахме никакви проблеми.
И от отношението на родителите и способността им да проведат спокойно разговор за това.
Кала - ако ти се наложи да изпращаш много скъп човек - дете , младеж - няма и да се замислиш дали го целуваш ....с дъх ще ти се ще да го събудиш...
За мен погребението е последна почит към човек и на това уча учениците си и децата на приятелите - няма от какво да се страхуват
само фактите и децата разбират и си изграждат реална и не будеща страх представа.
и аз смятам така.
Бях на 12 год , когато за пръв пит бях на погребение на леля ми. на село нещата наистина са цял ритуал. Не бях ужасена или изплашена, но за цял живот запомних ужасяващата миризма.
А когато се наложи да се разделя с най-милото си- до последно не пуснах ръката му и ако щете ми вярвайте изглеждаше хубав и заспал.
Но племенникът ни/ детето на брата на моя мъж/ изживя шок не защото видя батко си в това състояние, а защото бяха скрили от него и той карайки колелото си се натъкнал на некролог. Плака много по GSM на майка си и се моли да дойде. Когато дойде седна до ковчега и спря да плаче. Беше до мен до последно и се държа изключително мъжки. за него това наистина беше отдаване на последна почит към батко му. а е само на 11 год. Мисля, че постъпката на родителите му беше глупава.
За мен погребението е последна почит към човек и на това уча учениците си и децата на приятелите - няма от какво да се страхуват
само фактите и децата разбират и си изграждат реална и не будеща страх представа.
и аз смятам така.
Бях на 12 год , когато за пръв пит бях на погребение на леля ми. на село нещата наистина са цял ритуал. Не бях ужасена или изплашена, но за цял живот запомних ужасяващата миризма.
А когато се наложи да се разделя с най-милото си- до последно не пуснах ръката му и ако щете ми вярвайте изглеждаше хубав и заспал.
Но племенникът ни/ детето на брата на моя мъж/ изживя шок не защото видя батко си в това състояние, а защото бяха скрили от него и той карайки колелото си се натъкнал на некролог. Плака много по GSM на майка си и се моли да дойде. Когато дойде седна до ковчега и спря да плаче. Беше до мен до последно и се държа изключително мъжки. за него това наистина беше отдаване на последна почит към батко му. а е само на 11 год. Мисля, че постъпката на родителите му беше глупава.
За съм...
На почти 7г. бях, когато почината едната ми баба. Като бял ден си спомням всичко... И нямаше да простя на нашите, ако ми бяха спестили присъствието ми. На почти 14г. бях, когато и дядо ми си отиде.. И там присъствах. И пак нямаше да простя на нашите, ако не ме бяха допуснали.
Децата ми ходят на помени. И говорим на тази тема, както на всякакви други.
Не мога обаче да си обясня, как жени на 20-30г. нямат и хабер, как се прави помен...
На почти 7г. бях, когато почината едната ми баба. Като бял ден си спомням всичко... И нямаше да простя на нашите, ако ми бяха спестили присъствието ми. На почти 14г. бях, когато и дядо ми си отиде.. И там присъствах. И пак нямаше да простя на нашите, ако не ме бяха допуснали.
Децата ми ходят на помени. И говорим на тази тема, както на всякакви други.
Не мога обаче да си обясня, как жени на 20-30г. нямат и хабер, как се прави помен...
аэ съм за!въпреки че и двете ми деца не са били на погребение!малката беше на 40 дни когато баща ми почина и не беше с мен от гледна точка на това че беше много мъничка!голямата ми дъщеря не присъстваше защото свекър ми не я доведе а според мен беше грешка!защото майка й е починала когато е била на 15 дни и тя тъкмо беше в периода,когато и обяснявахме че майка й е на небето!не мисля че щеше да навреди ако беше с нас!а иначе сега ходим на гроба му и аэ 7казвам на малката че там е дядо й,все пак тя носи неговото име!
Бях на 5-6 години, когато майка ми ме заведе на погребение на един много уважаван професор. Приказката на Пинокио, която бях прочела тогава, явно много по-дълбоко ме е била впечатлила, защото, след като видях мъртвеца бях казала: "Ау, мамо, ама той много е лъгал...".
Имам нормални спомени от този ден.
Баба ми и дядо ми починаха за 3 дена, когато бях на 18. Ироничното е, че баща ми никога не е ходил на погребение и виждал мъртъв човек, а Животът си изигра малка шега с него, именно баща му да умре в ръцете му. Приех нормално цялото положение и със сигурност е в резултат, че всяка една смърт (също на котетата ни) не ми е била спестявана.
Имам нормални спомени от този ден.
Баба ми и дядо ми починаха за 3 дена, когато бях на 18. Ироничното е, че баща ми никога не е ходил на погребение и виждал мъртъв човек, а Животът си изигра малка шега с него, именно баща му да умре в ръцете му. Приех нормално цялото положение и със сигурност е в резултат, че всяка една смърт (също на котетата ни) не ми е била спестявана.
Против съм малки деца да присъстват на погребение на помен да , на самото погребение може да се травмира от гледката на покойника от виещите баби от много неща докато на един помен можеш просто да му обясниш,че там спинка едиси кой пък като стане достатъчно голямо да му се обясни за смърта.
Ммм , не знам, щом толкова трудно приемаме тази част дори като възрастни и толкова много философии и религии като терапия за справяне с тоз ужасен момент, кой знае дали е естествено. Може би все още не сме достигнали до момента да я преборим. Предпочитам да я приемам като нещо сбъркано, отколкото като нормално.
Имам братовчед който на 26 г. при вида починалия си дядо получи диабет. !
оу, това е ужасно
Хора и психики - всякакви... Просто трябва да се преценява на мига.
В семейството на мои близки се случи голямото нещастие-майката почина след дълго боледуване. Синовете са на 3 и 7 години.Заведоха ги на друго място и те не присъстваха на погребението. Обянението,че мама е звездичка работи известно време. Но сега-след 4 месеца голямото детенце в къщи става тъжно,често се усамотява. Таткото се чуди как да му обясни за смъртта,да го заведе ли на гроба на майка му. Днес ме попита, още не съм му отговорила...
Зависи от децата, от възрастта им, от това колко е близък починалия и т.н. Аз и сестра ми сме водени от рано на погребения - на дядо, негови братя и сестри, на баба ... Така ни е обяснявано всичко, че нямам лоши спомени ...
Когато майка почина дъщеря ми беше на 2 г. - не я заведох и мисля че добре постъпих - сега има хубавия спомен за баба си, ходим заедно на гроба й и си говорим за нея много. Племенникът ми бе на 13 - сестра ми не го доведе, а ако бях на нейно място щях да го доведа. Всеки си знае детето и как ще му се отразят тези емоции.
Когато майка почина дъщеря ми беше на 2 г. - не я заведох и мисля че добре постъпих - сега има хубавия спомен за баба си, ходим заедно на гроба й и си говорим за нея много. Племенникът ми бе на 13 - сестра ми не го доведе, а ако бях на нейно място щях да го доведа. Всеки си знае детето и как ще му се отразят тези емоции.
Изключително против съм. Едната ми баба почина, когато бях на 10. Често си спомням замръзналата и физиономия с отворени очи, в които имаше монети от по 10ст. и така ми изглеждаше още по-страшна. Спомням си отиването на всички до гробищата, огромния сняг. Всичко. Няма нужда децата да се подлагат на това, особено ,когато са малки.
Често си спомням замръзналата и физиономия с отворени очи, в които имаше монети от по 10ст. и така ми изглеждаше още по-страшна.
Какво е това чудо?
Често си спомням замръзналата и физиономия с отворени очи, в които имаше монети от по 10ст. и така ми изглеждаше още по-страшна.
Какво е това чудо?
В някои краища на България слагат монети на очите на мъртъвците. Доколкото знам е аналог на древногръцкия обичай, при който се слага монета в устата на мъртвия, за да си "плати" на лодкаря превозването през реката Стикс. Била съм само на едно такова погребение, но очите на мъртвата бяха затворени.
И аз съм против.На мен и досега ми е много трудно да ходя по погребения и то не защото ме е страх от смъртта, а просто ми е много трудно да понеса мъката на хората.
Баба ми почина когато бях на 8 годинки, не присъствах на погребението но и до сега в паметта ми са се запечатали мъката и сълзите на мама.
Баба ми почина когато бях на 8 годинки, не присъствах на погребението но и до сега в паметта ми са се запечатали мъката и сълзите на мама.
protiv..pogrebeniata v bg sa ujasni daji i za vyzrastni, naprimer grobi6tata ni sa sram za naziajata ni, a pri malki deza moje da e naistina travmira6to, az samata sym ot tiah, otkakto biah predi 15 godini na pogrebenieto na diado mi ne iskam i da stypia pove4e, nezavisimo na koi e........ tuka pri nas niama delikatnost, niama ni6to podobno, ima zigani grobari, na koito se nosi bira i kebap4eta, nepoznati babi4ki koito oplakvat i hora koito se 6turat v razli4ni posoki, iska6ti da pomognat......tova opredeleno triabva da se spestiava na deza.....oooooo zabravih i popa koito si pribira torvata s razdadenoto i parite sled 3 min. opelo
Коконито,
Както съм споменала по-горе моите дядо и баба починаха един след друг. Гробарите бяха цигани, но за второто зариване въобще не взеха допълнителни пари. Бяха потресени, че може да има такава любов....От фирмата им бяха платили таксата и това е.
Много се на някои разкази тук. Моето впечатление е друго (дори и за свещенниците, които опяват). И на баба ми и дядо ми бяха много отговорни. И преди 2 години в Св. Георги в София. Непознати хора не е имало....И пирове също.
Както съм споменала по-горе моите дядо и баба починаха един след друг. Гробарите бяха цигани, но за второто зариване въобще не взеха допълнителни пари. Бяха потресени, че може да има такава любов....От фирмата им бяха платили таксата и това е.
Много се
на някои разкази тук. Моето впечатление е друго (дори и за свещенниците, които опяват). И на баба ми и дядо ми бяха много отговорни. И преди 2 години в Св. Георги в София. Непознати хора не е имало....И пирове също. 
Често си спомням замръзналата и физиономия с отворени очи, в които имаше монети от по 10ст. и така ми изглеждаше още по-страшна.
Какво е това чудо?
В някои краища на България слагат монети на очите на мъртъвците. Доколкото знам е аналог на древногръцкия обичай, при който се слага монета в устата на мъртвия, за да си "плати" на лодкаря превозването през реката Стикс. Била съм само на едно такова погребение, но очите на мъртвата бяха затворени.
А в някои краища монети се слагат, за да придържат клепачите и да се затворят очите добре, защото покойният си е отишъл с отворени очи.
На 10 години бях на погребението на баща си, не мога да кажа, че ме е травмирало самото погребение. Майка ми нищо не ми е обяснявала или спестявала. Травмираща беше загубата на човека, а не ритуалите. Виж, отвратих се от ресторанта след погребението, където всички се изпонапиха, започнаха да се хилят и да се натискат. А, и гадният обичай да се правят снимки на погребение, все едно е сватба. Но това е в чужбина.
Зависи от възрастта на детето и от желанието му, както и от семейната "култура" на скърбене, според мен.
Зависи от възрастта на детето и от желанието му, както и от семейната "култура" на скърбене, според мен.
Така се случи, че за кратко време починаха баба, мой близък приятел и дядо ми.
Не съм взимала дъщери ми с мен на нито едно от погребенията.
Когато за първи път й разказвах за смъртта и това, че баба си е отишла, беше объркана, но не тъжна. По-късно я водихме на помен и тя беше някак горда.
Когато дядо почина и й събщих, се разстрои и плака
Не съм взимала дъщери ми с мен на нито едно от погребенията.
Когато за първи път й разказвах за смъртта и това, че баба си е отишла, беше объркана, но не тъжна. По-късно я водихме на помен и тя беше някак горда.
Когато дядо почина и й събщих, се разстрои и плака
... А, и гадният обичай да се правят снимки на погребение, все едно е сватба. Но това е в чужбина ...
На един по-далечен дядо имаме при баба ми, не знам за какво ги пази
починал е през 70-те, след това не съм присъствала на погребение със снимки.А за веселието след самото погребение и аз се отвращавам, 1 път съм видяла, но ми беше много странно, хилят се, пият, все едно са на сватба
Не е само в чужбина, това със снимките.
Преди няколко години много се чудех, дали да не изхвърля една такава, направена преди много години.
И вицове накрая съм чувала да си разправят.
Преди няколко години много се чудех, дали да не изхвърля една такава, направена преди много години.
А за веселието след самото погребение и аз се отвращавам, 1 път съм видяла, но ми беше много странно, хилят се, пият, все едно са на сватба
И вицове накрая съм чувала да си разправят.
Често си спомням замръзналата и физиономия с отворени очи, в които имаше монети от по 10ст. и така ми изглеждаше още по-страшна.
Какво е това чудо?
В някои краища на България слагат монети на очите на мъртъвците. Доколкото знам е аналог на древногръцкия обичай, при който се слага монета в устата на мъртвия, за да си "плати" на лодкаря превозването през реката Стикс. Била съм само на едно такова погребение, но очите на мъртвата бяха затворени.
А в някои краища монети се слагат, за да придържат клепачите и да се затворят очите добре, защото покойният си е отишъл с отворени очи.
zdravei kalinka, toku 6to pro4etoh pisanoto ot teb..... dobre e 4e ima6 dobri spomeni ot pogrebeniata na baba ti i diado ti, za sravnenieto za smyrtta na kotkata 
, vypros na razbirania, az jiveja v germania i hodia poniakoga da se razhojdam v grobi6tata, ne zastoto sym perverzna, a zastoto sa kato parkove, obstanovkata e druga...pri smyrtta na niakoi ima firmi i instituzii koito se grijat pogrebenieto i blizkite da polu4at nujnata im prakti4eska i emozionalna podkrepa, v bg ne e taka!.... tova koeto go pisah e prijiveliza, nenavijdam pomenite i razdavaneto na soletki i gito v salfetka, a sym bila i na pomen po vreme na posti, kydeto babite se typ4at s riba ot konserva nasred grobi6teto, da si umre6 ot pognusa....a za zabelejkite i replikite da ne govorim , myja mi e zagubil ba6ta si kato malyk i zastoto tova ne mu e bilo obiasneno, kato na dete, e stradal i strada i do sega, ne mi se misli kakvo e prejivial........ a pri skoro6no minavane krai goliamo plovdivsko selo vidiah 4e smeti6teto i grobi6teto sa izvyn seloto, edno do drugo i na praktika svyrzani.....da nastryhne6 kato se zamisli6....taka 4e ne mi govori za pinokio, 4e e malko nelepo...
, vypros na razbirania, az jiveja v germania i hodia poniakoga da se razhojdam v grobi6tata, ne zastoto sym perverzna, a zastoto sa kato parkove, obstanovkata e druga...pri smyrtta na niakoi ima firmi i instituzii koito se grijat pogrebenieto i blizkite da polu4at nujnata im prakti4eska i emozionalna podkrepa, v bg ne e taka!.... tova koeto go pisah e prijiveliza, nenavijdam pomenite i razdavaneto na soletki i gito v salfetka, a sym bila i na pomen po vreme na posti, kydeto babite se typ4at s riba ot konserva nasred grobi6teto, da si umre6 ot pognusa....a za zabelejkite i replikite da ne govorim , myja mi e zagubil ba6ta si kato malyk i zastoto tova ne mu e bilo obiasneno, kato na dete, e stradal i strada i do sega, ne mi se misli kakvo e prejivial........ a pri skoro6no minavane krai goliamo plovdivsko selo vidiah 4e smeti6teto i grobi6teto sa izvyn seloto, edno do drugo i na praktika svyrzani.....da nastryhne6 kato se zamisli6....taka 4e ne mi govori za pinokio, 4e e malko nelepo... dobre e 4e ima6 dobri spomeni ot pogrebeniata na baba ti i diado ti
Не бих завела детето си, дори и на 12 да е на погребение, особено тук в БГ.
Наистина зловещият вой е ужасен. А и не е нужно да вижда умрелия. Тук винаги ковчега е отворен... Имам спомен от първото погребение на което бях /бях на 12/... видях мъртвеца в ковчега и после няколко години изпитвах страх от тъмното и навсякъде виждах мъртвеца....
Наистина не разбирам хората, които вият /особено пък тези, които не са чак толкова близки на покойния/....
Наистина зловещият вой е ужасен. А и не е нужно да вижда умрелия. Тук винаги ковчега е отворен... Имам спомен от първото погребение на което бях /бях на 12/... видях мъртвеца в ковчега и после няколко години изпитвах страх от тъмното и навсякъде виждах мъртвеца....
Наистина не разбирам хората, които вият /особено пък тези, които не са чак толкова близки на покойния/....
Коконито,
горе вдясно има бутон за кирилица. Ще е много полезно да го използваш, че нали все пак сме българи.
Отново се убеждавам, че явно сме присъствали на различни видове погребения. Но това е естествено : градове различни, хора различни и т.н. Дали хората, които присъстват ще ядат риба от консерва или само кафе и парче кекс (както е тук) е решение на семейството.
Не съм за обилните обяди, които се правят в България, но разбирам почерпката (скромна), защото е базирана (доколкото знам) на Библията.
За едно дете смъртта, независимо дали на човек или животно, с което си израстнал, може да е равна. Свързана е със загубата на любимо същество.
горе вдясно има бутон за кирилица. Ще е много полезно да го използваш, че нали все пак сме българи.
Отново се убеждавам, че явно сме присъствали на различни видове погребения. Но това е естествено : градове различни, хора различни и т.н. Дали хората, които присъстват ще ядат риба от консерва или само кафе и парче кекс (както е тук) е решение на семейството.
Не съм за обилните обяди, които се правят в България, но разбирам почерпката (скромна), защото е базирана (доколкото знам) на Библията.
За едно дете смъртта, независимо дали на човек или животно, с което си израстнал, може да е равна. Свързана е със загубата на любимо същество.
Била съм на 7 години когато едната ми баба ме заведе на погребението на другата.
Въпреки категоричната забрана на мама.
Тогава изобщо не съм разбрала с каква цел се прави всичко това. И защо всичките хора са тъжни и плачат. Осъзнах го едва по-нататък във времето, а сега винаги когато се сетя нещо за баба ми изплува точно този ритуал. Дядо ще остане винаги жив. Усмихнат, добър, весел...
Твърдо против съм присъствието на деца на погребения.
Ще го спестя на моето, доколкото мога...
Въпреки категоричната забрана на мама.
Тогава изобщо не съм разбрала с каква цел се прави всичко това. И защо всичките хора са тъжни и плачат. Осъзнах го едва по-нататък във времето, а сега винаги когато се сетя нещо за баба ми изплува точно този ритуал. Дядо ще остане винаги жив. Усмихнат, добър, весел...
Твърдо против съм присъствието на деца на погребения.
Ще го спестя на моето, доколкото мога...
не им е мястото на децата на погребение. това не означава, че не тряба да им се обясни какво е смъртта и че тя е естествена част от живота и че всички умират един ден и прочие факти от живота. като се замисля, на никой не му миастото на погребение. аз всячески се опитвам да избягвам такива, предпочитам да помня хората такива, каквито са били приживе. на моето собствено предпочитам да няма повече от абсолютно необходимото, един-двама-макс трима души. не виждам смисъл от повече. и в никакъв случай деца.
Твърдо против съм!
Аз даже бях на 18г когато бях за първи път на погребение - на баба си... Много беше тежко за мен и имам травма от тогава! Но помня братовчедка ми , която тогава беше на около 5-6г. тя милата не се уплаши от начало а ходеше да държи ръцете на баба за да ги стопли и тя да си отвори очите ... Но когато спуснаха ковчега в дупката детето полудя и изпадна в истерия защото наистина разбра за какво става дума ! Травмира се За това и аз няма да допусна детето ми да присъства на погребение когато е малък. На помен е бил , палил е свещички , преливал е на гроб...но на погребение НЕ!
Аз даже бях на 18г когато бях за първи път на погребение - на баба си... Много беше тежко за мен и имам травма от тогава! Но помня братовчедка ми , която тогава беше на около 5-6г. тя милата не се уплаши от начало а ходеше да държи ръцете на баба за да ги стопли и тя да си отвори очите ...
Но когато спуснаха ковчега в дупката детето полудя и изпадна в истерия защото наистина разбра за какво става дума ! Травмира се За това и аз няма да допусна детето ми да присъства на погребение когато е малък. На помен е бил , палил е свещички , преливал е на гроб...но на погребение НЕ!
Раждането, рождените дни, погребението - все едно и също е. Не виждам какво против житейския цикъл и неговите ритуали бих могла да имам. Дали ще се травмира от погребение едно дете зависи не от възрастта му, а от това, как му е представена смъртта. Моите не биха се впечатлили повече, отколкото при посещение в родилен дом. На 3 и на 5 вече знаеха, че гробищата са места за покой на хора, които вече не са сред нас и че се налага да се държат почтително.
За децата е много полезно да наблюдават метаморфозите на гъсеницата например, и да са наясно, че идва момент, в който старото ти тяло изглежда адски неудобно и грозно на фона на това, което предстои да получиш /кой не харесва пеперуди?!/. Малките нямат никакъв проблем в усвояването на есенцията на живота, стига родителите да не полагат усилия в поддържането на незнание и вменяването на излишни страхове.
За децата е много полезно да наблюдават метаморфозите на гъсеницата например, и да са наясно, че идва момент, в който старото ти тяло изглежда адски неудобно и грозно на фона на това, което предстои да получиш /кой не харесва пеперуди?!/. Малките нямат никакъв проблем в усвояването на есенцията на живота, стига родителите да не полагат усилия в поддържането на незнание и вменяването на излишни страхове.
Раждането, рождените дни, погребението - все едно и също е. Не виждам какво против житейския цикъл и неговите ритуали бих могла да имам. Дали ще се травмира от погребение едно дете зависи не от възрастта му, а от това, как му е представена смъртта. Моите не биха се впечатлили повече, отколкото при посещение в родилен дом. На 3 и на 5 вече знаеха, че гробищата са места за покой на хора, които вече не са сред нас и че се налага да се държат почтително.
За децата е много полезно да наблюдават метаморфозите на гъсеницата например, и да са наясно, че идва момент, в който старото ти тяло изглежда адски неудобно и грозно на фона на това, което предстои да получиш /кой не харесва пеперуди?!/. Малките нямат никакъв проблем в усвояването на есенцията на живота, стига родителите да не полагат усилия в поддържането на незнание и вменяването на излишни страхове.
За децата е много полезно да наблюдават метаморфозите на гъсеницата например, и да са наясно, че идва момент, в който старото ти тяло изглежда адски неудобно и грозно на фона на това, което предстои да получиш /кой не харесва пеперуди?!/. Малките нямат никакъв проблем в усвояването на есенцията на живота, стига родителите да не полагат усилия в поддържането на незнание и вменяването на излишни страхове.
Много хубаво написано!
Бях на 8-9 когато дядо ми получи инфаркт и почина.Цялата тази изненада, скръбта, суетенето ми направи огромно впечатление и ме стресира. Години след това, нощем, когато оставахме при баба ми през летните ваканции се страхувах да не стане същото и с нея.Нощем се ослушвах дали диша и много ме беше страх да не умре.
Мисля, обаче, че тогава не са ми обяснили за смъртта...
Преди две седмици почина чичо ми. Като знаех как съм приела първата смърт на близък човек, казах на 13 годишната ми дъщеря, че може и да не идва на погребението.Тя, обаче, пожела да дойде. Още като малка съм говорила с нея по въпроса, че хората един ден, когато изживеят живота си - умират, и това е естествено. Наблюдавах я през цялото време, дори участваше в закачането на жалейки. Не и се отрази негативно. Говорихме след това...
Мисля, че е въпрос на нагласа, затова трябва да говорим с децата си често за нещата от живота...
Мисля, обаче, че тогава не са ми обяснили за смъртта...
Преди две седмици почина чичо ми. Като знаех как съм приела първата смърт на близък човек, казах на 13 годишната ми дъщеря, че може и да не идва на погребението.Тя, обаче, пожела да дойде. Още като малка съм говорила с нея по въпроса, че хората един ден, когато изживеят живота си - умират, и това е естествено. Наблюдавах я през цялото време, дори участваше в закачането на жалейки. Не и се отрази негативно. Говорихме след това...
Мисля, че е въпрос на нагласа, затова трябва да говорим с децата си често за нещата от живота...
Раждането, рождените дни, погребението - все едно и също е. Не виждам какво против житейския цикъл и неговите ритуали бих могла да имам. Дали ще се травмира от погребение едно дете зависи не от възрастта му, а от това, как му е представена смъртта. Моите не биха се впечатлили повече, отколкото при посещение в родилен дом. На 3 и на 5 вече знаеха, че гробищата са места за покой на хора, които вече не са сред нас и че се налага да се държат почтително.
За децата е много полезно да наблюдават метаморфозите на гъсеницата например, и да са наясно, че идва момент, в който старото ти тяло изглежда адски неудобно и грозно на фона на това, което предстои да получиш /кой не харесва пеперуди?!/. Малките нямат никакъв проблем в усвояването на есенцията на живота, стига родителите да не полагат усилия в поддържането на незнание и вменяването на излишни страхове.
За децата е много полезно да наблюдават метаморфозите на гъсеницата например, и да са наясно, че идва момент, в който старото ти тяло изглежда адски неудобно и грозно на фона на това, което предстои да получиш /кой не харесва пеперуди?!/. Малките нямат никакъв проблем в усвояването на есенцията на живота, стига родителите да не полагат усилия в поддържането на незнание и вменяването на излишни страхове.
Моето мнение е абсолютно същото. По нашия край казват:
и да се родиш и да умреш, всичко с хора става т.е ритуалите.
Мисля ,че всички случаи на травмиране за които разказахте са в следствие на неправилния подход от страна на родителите, които също не знаят как да реагират, защото от своя страна те не са били информирани правилно и т.н
Кой е умрял?
Моите съболезнования.
Относно темата мисля, че колкото по-рано, толкова по-добре.
Това са нещата от живота.
И е по-безболезнено когато се поднася на порции от самото начало.
Мен са ме гледали баба и дядо и от малък ме мъкнеха навсякъде.
Беше съвсем в реда на нещата да отида на погребение, да запаля свещ и след това с другите деца да поиграем.
Селави.
Моите съболезнования.
Относно темата мисля, че колкото по-рано, толкова по-добре.
Това са нещата от живота.
И е по-безболезнено когато се поднася на порции от самото начало.
Мен са ме гледали баба и дядо и от малък ме мъкнеха навсякъде.
Беше съвсем в реда на нещата да отида на погребение, да запаля свещ и след това с другите деца да поиграем.
Селави.
Кой е умрял?
Моите съболезнования.
Моите съболезнования.
Близък съсед почина тия дни. И моя син се вмъкнал инкогнито...аз бях на работа. После с приятелката ми коментирахме -щото и нейните деца искаха да присъстват, а тя не им разреши.
. Малките нямат никакъв проблем в усвояването на есенцията на живота, стига родителите да не полагат усилия в поддържането на незнание и вменяването на излишни страхове.
знаеш ли, дълъг период от време и аз мислех по този начин. Дори мисля, че страховете у малките деца, си остават същите и когато те пораснат, именно защото навремето родителите им са ги пазили от тези неща. Но в един миг осъзнах, че си е до конкретен индивид, до темперамента му и до светоусещането му. Да, родителите били за или п/в присъствието им по погребения са допринесли за едно или друго поведение след време у възрастния вече индивид. Но окончателното мнение и поведение, по този въпрос си остава решение само и единствено в ръцете на зрелия човек.
Но в един миг осъзнах, че си е до конкретен индивид, до темперамента му и до светоусещането му.
Да, отчасти мога да се съглася. Но защо темпераментът да влияе на понятията "живот" и "смърт"? С какво първият плач се различава от последния дъх? Хората гледат на раждането по еднакъв начин, независимо от светоусещанията си. Смъртта обаче навсякъде се възприема различно и това зависи не толкова от характери, колкото от наложената в семейството, държавата, религията и пр.общности линия на мислене. За мен няма никакъв смисъл да се държим гузно пред нещо, което така или инак ще се случи и на нас, и на децата ни. Травма и стрес предизвикват не събитията, с които сме свикнали, а обратното - тези, които се вадят от контекст /в случая умирането се изважда от контекста на живота/ и се държат скрити-покрити.
Хм, разликата между първия и последния дъх....е,как да няма....раждането е заредено с положителна емоция,нов живот,ново начало,нови мечти....а последният дъх е раздяла,липса на онова,което си имал,рухват толкова много мечти и представи за бъдеще....може и да бъркам...всеки си има свое усещане....моето дете вече знае,че има някой на небето и той иска да отиде,той знае,че е част от Живота,колкото може да се обясни на едно почти 4год дете,но той знае...няма го човека,не го вижда,не може да го пипне,не може да отиде,когато си пожелае... е, всички ще отидем там кой по-рано,кой по-късно...
е, всички ще отидем там кой по-рано,кой по-късно...
crazy chick , повече от 1000% съм съгласна с теб.
Но имам близък, за които смъртта е нещо грозно, плашещо и т.н състояние (то не, че не си е, де).
Бил е дете и е бил предпазван. Но сега, като голям, също не желае да има досег с "това нещо". Ами едва ли родителите му вече имат контрол в/у него и едва ли сега, когато е вече възрастен може нещо да накара или да го спре да отиде. Но е факт, че не желае.
А друг индивид, отгледат от същите тези родители и в същата среда приема по съвсем друг (бих казала - естествен) начин и тази част от човешкото съществувание.
Та затова едва ли само родителите имат тежест в/у едното или другото отношение към смъртта.
Но имам близък, за които смъртта е нещо грозно, плашещо и т.н състояние (то не, че не си е, де).
Бил е дете и е бил предпазван. Но сега, като голям, също не желае да има досег с "това нещо". Ами едва ли родителите му вече имат контрол в/у него и едва ли сега, когато е вече възрастен може нещо да накара или да го спре да отиде. Но е факт, че не желае.
А друг индивид, отгледат от същите тези родители и в същата среда приема по съвсем друг (бих казала - естествен) начин и тази част от човешкото съществувание.
Та затова едва ли само родителите имат тежест в/у едното или другото отношение към смъртта.
Хм, разликата между първия и последния дъх....е,как да няма....раждането е заредено с положителна емоция,нов живот,ново начало,нови мечти....а последният дъх е раздяла,липса на онова,което си имал,рухват толкова много мечти и представи за бъдеще....може и да бъркам...всеки си има свое усещане....моето дете вече знае,че има някой на небето и той иска да отиде,той знае,че е част от Живота,колкото може да се обясни на едно почти 4год дете,но той знае...няма го човека,не го вижда,не може да го пипне,не може да отиде,когато си пожелае... е, всички ще отидем там кой по-рано,кой по-късно...
е, всички ще отидем там кой по-рано,кой по-късно...Колкото и да се опитвам да запазя хубавите спомени ...моментът на самото погребение за мен е разтърсващ - и колкото и да съм подготвяла детето си - самия факт , че се намира сред скърбящи хора ще действа зле и на детето!
а последният дъх е раздяла, липса на онова, което си имал, рухват толкова много мечти и представи за бъдеще
Аз не оспорвам по никакъв начин мъката и всички останали емоции, които съпътстват една смърт. Не казвам, че вкъщи пляскаме с ръце, когато някой си отиде. Но пък се старая да внушавам на децата си това, което и мен навремето са учили - нищо на този свят не ми принадлежи; всичко е поредица от срещи и раздели - с любими вещи, места, хора, животни; в природата няма край, има само ново начало.
Раждането е случайност, а смъртта- закономерност.
Когато животът на един човек е преминал пълноценно, богато, е целият този дълъг път, познал е всичко, което поднася земния път, почувствал е удовлетворение, изградил е нещо, видял е децата и внуците си, после към залеза на живота, тялото започва да изневерява, смъртта съвсем закономерно идва като спасение, облекчение и спокойствие.
Освен, ако не се касае за човек, прекъснал жизнения си път по средата, не разбирам за какво говориш.
За бъдеще и мечти, не знам как си го представяш точно, ако си на 90 години, в изтерзаното си и неподчиняващо ти се тяло, изневеряващия си ум и самотата, защото неминуемо тази възраст отнема част от близките приятели или любими, с които сте връстници.
Единствената ми мечта би била да дойде Тя, да ме прегърне и да отнесе младата ми душа.
Когато животът на един човек е преминал пълноценно, богато, е целият този дълъг път, познал е всичко, което поднася земния път, почувствал е удовлетворение, изградил е нещо, видял е децата и внуците си, после към залеза на живота, тялото започва да изневерява, смъртта съвсем закономерно идва като спасение, облекчение и спокойствие.
Хм, разликата между първия и последния дъх....е,как да няма....раждането е заредено с положителна емоция,нов живот,ново начало,нови мечти....а последният дъх е раздяла,липса на онова,което си имал,рухват толкова много мечти и представи за бъдеще....
Освен, ако не се касае за човек, прекъснал жизнения си път по средата, не разбирам за какво говориш.
За бъдеще и мечти, не знам как си го представяш точно, ако си на 90 години, в изтерзаното си и неподчиняващо ти се тяло, изневеряващия си ум и самотата, защото неминуемо тази възраст отнема част от близките приятели или любими, с които сте връстници.
Единствената ми мечта би била да дойде Тя, да ме прегърне и да отнесе младата ми душа.
Аз не искам да вадя примери ...да, ако човека е над 75 ок живял е,видял е....но пък колко са такива....не,че искам статистика,а просто нещата се случват...а едно дете колко ще разбере на 3-10-12год кой колко се е наживял
Темата е за децата.....според мен детето вижда доста по-повърхностно погребението...плач, кърпички, толкова много мъка,ковчег,любимия човек с друг облик....но доколко я разбира,вниква в нея?!
Децата не трябва да се опазват от тези неща,но всичко си е с мярка...а да се говори спокойно с тях е според мен най-важното!!!
Темата е за децата.....според мен детето вижда доста по-повърхностно погребението...плач, кърпички, толкова много мъка,ковчег,любимия човек с друг облик....но доколко я разбира,вниква в нея?!
Децата не трябва да се опазват от тези неща,но всичко си е с мярка...а да се говори спокойно с тях е според мен най-важното!!!
Като малка съм ходила няколко пъти на погребения, просто така се случваше. Бях при баба на село, няма на кого да ме остави и с нея. Нямам спомени да съм се впечатлила особено.
Но на 5-6г, след като пак трябваше да сме на някакво погребение казах на баба ми, че много обичам да ходя на погребения, защото после ям жито.
Баба ми направо беше втрещена и хубаво ми се накара.
Не знам дали бих завела детето си и кога точно. Ако е на близък роднина....мисля, че ще отидем, но за сега е твърде малка, за да я заведа.
Но на 5-6г, след като пак трябваше да сме на някакво погребение казах на баба ми, че много обичам да ходя на погребения, защото после ям жито.
Баба ми направо беше втрещена и хубаво ми се накара.
Не знам дали бих завела детето си и кога точно. Ако е на близък роднина....мисля, че ще отидем, но за сега е твърде малка, за да я заведа.
според мен детето вижда доста по-повърхностно погребението...плач, кърпички, толкова много мъка, ковчег, любимия човек с друг облик....
Това, което си описала, не е повърхностно, това е ритуалът. Всеки човек трябва да може и да се радва, и да плаче. Да има способността да е съпричастен и към страданието, и към радостта на останалите. Едностранното лишаване изкривява, поне според мен. Да не говорим, че децата не са чак толкова уязвими, колкото си мислим - техният свят е доста по-семпъл, изчистен и дори по-циничен от нашия.
Мирама, това имах предвид....ти си си мислела за житото, друго детенце ще се впечатли от плача - за много деца плача не е свързан с хубава емоция и особено ако има и от много оплакващи на висок глас....ясно е,че си зависи от детето....аз съм по-впечатлителна от малка за всичко....всеки индивидуално си го изживява....не мога да кажа,че е защото родителите ми са или не са правили нещо,просто си е до психика....
Крейзи, аз не казвам ги предпазваме, а просто с мярка....а и говорим за погребението,а не за смъртта като част от живота...поне аз де...
Крейзи, аз не казвам ги предпазваме, а просто с мярка....а и говорим за погребението,а не за смъртта като част от живота...поне аз де...
Трудно ми е да кажа кога е подходящата възраст за ходене на погребение. Аз бях на 14 години, когато дядо ми почина, не плаках на погребението, но останах много впечатлена- дотолкова, че по-късно в резултат на това установих, че имам травма вследствие на присъстието ми на погребението. Дълго време не можех да приема мисълта, че някой ден всички ще умрем. Преди това съм ходила на гробища, но сблъсъкът за първи път лице в лице с мъртъв близък човек ме разтърси.
Когато бях на 23 години и баща ми почина, преодолях без шок тази ситуация, приех нещата по-мъдро.
Погребенията в Бг наистина не са за хора със слаби нерви, за деца още по-малко. Има гледки, които не ти се спестяват...
Когато бях на 23 години и баща ми почина, преодолях без шок тази ситуация, приех нещата по-мъдро.
Погребенията в Бг наистина не са за хора със слаби нерви, за деца още по-малко. Има гледки, които не ти се спестяват...
Аз не искам да вадя примери ...да, ако човека е над 75 ок живял е,видял е....но пък колко са такива....не,че искам статистика,....
Колко са такива?
Ние не сме Сомалия и смъртността на населението не е средно 40 години.
Младите хора, които са починали са по-скоро изключение, отколкото правило.
Разбира се, че трябва да се обяснява на децата, независимо дали по преценка на родителя ще присъстват или не на погребение.
Смъртта е част от живота, закономерност, за разлика от раждането.
И пак родителят трябва да прецени кога, как и какво да обяснява и по тази тема.
С това съм съгласна.
Да, аз съм на същото мнение, че погребение по "български" е голямо изживяване.
Първо цялата драма, приготовлението, и накрая писъците на бабите.....ами честно казано това не го издържам.
А накрая след всичко това....да отидем да седнем някъде и да се наядем и пием за починалия.
Ами неприятно ми е подобно нещо, за това гледам да се дистанцирам колкото се може повече. Ходила съм на погребение само на близки.
Първо цялата драма, приготовлението, и накрая писъците на бабите.....ами честно казано това не го издържам.
А накрая след всичко това....да отидем да седнем някъде и да се наядем и пием за починалия.
Ами неприятно ми е подобно нещо, за това гледам да се дистанцирам колкото се може повече. Ходила съм на погребение само на близки.
Аз не искам да вадя примери ...да, ако човека е над 75 ок живял е,видял е....но пък колко са такива....не,че искам статистика,....
Колко са такива?
Ние не сме Сомалия и смъртността на населението не е средно 40 години.
Младите хора, които са починали са по-скоро изключение, отколкото правило.
Разбира се, че трябва да се обяснява на децата, независимо дали по преценка на родителя ще присъстват или не на погребение.
Смъртта е част от живота, закономерност, за разлика от раждането.
И пак родителят трябва да прецени кога, как и какво да обяснява и по тази тема.
С това съм съгласна.
Да не бъркаме СМЪРТТА с РИТУАЛА на погребението
Детето колко ще разбере млад ли е стар ли е?
За мен също първата съзнателна среща на 16год ме накара да се замисля и да осъзная доста неща
Да се сблъскаш на 12-15-18 години за първи път с мисълта, че хората умират, е страшно късно. Все едно на 15 да разбереш, че бебетата се раждат, а не ги носи щъркелът. По мое мнение точно това гарантира стрес и травми, а не ранното въвеждане в реалността. Представете си дете, което расте волно и необезпокоявано от скръб и хорска загуба - какво ще стане с него, ако на 23 изведнъж му се наложи да погребе съученик, родител? Ще се чувства несигурно, ограбено и може да се промени завинаги.
[
Да не бъркаме СМЪРТТА с РИТУАЛА на погребението
Детето колко ще разбере млад ли е стар ли е?
За мен също първата съзнателна среща на 16год ме накара да се замисля и да осъзная доста неща
Да не бъркаме СМЪРТТА с РИТУАЛА на погребението
Детето колко ще разбере млад ли е стар ли е?
За мен също първата съзнателна среща на 16год ме накара да се замисля и да осъзная доста неща
И уточних този въпрос още с първия си пост по темата.
Да се сблъскаш на 12-15-18 години за първи път с мисълта, че хората умират, е страшно късно. Все едно на 15 да разбереш, че бебетата се раждат, а не ги носи щъркелът.
Но едно е да знаеш, друго е да гледаш много близък човек ,бездиханен в ков4ега, да го целуваш за последно по челото и да го гледаш после как го заравят под земята. Има младежи, които на 14 години тази гледка не ги разтърсва из основи, при други обаче се случва. А как ще реагира твоето собствено дете в такава ситуация, никога не се знае.
Децата са различни. За моите деца (специално за голямата) би било огромна трамва присъствието на погребение. Винаги съм правила всичко възможно да приема смъртта като естествен процес, като част от живота. Но щом стане въпрос дори индиректно за нещо, свързано със смърт, започва да плаче и не иска да слуша. Често се оплаква, че сънува кошмари. Изпитва панически ужас от някои неща... Не знам защо е толкова чувствителна.
Абе то аз дето съм голям човек,едвам издържам психически и после не мога да спя сумати време.
Пък камо ли да водя детето.
Тук погребенията са адски депресиращи, а централните гробищата са кошмарни, препълнени с висок зид, мирише странно от крематориума, и е пълно с и алчни попове,които те нападат като лешояди.
Да не говорим, че не искам последният спомен от някой или за мен, да бъде как човека лежи в ковчега.
Но за близък човек няма как.
Пък камо ли да водя детето.
Тук погребенията са адски депресиращи, а централните гробищата са кошмарни, препълнени с висок зид, мирише странно от крематориума, и е пълно с и алчни попове,които те нападат като лешояди.
Да не говорим, че не искам последният спомен от някой или за мен, да бъде как човека лежи в ковчега.
Но за близък човек няма как.
Зависи много от психиката на самото дете. Нормално е да е наясно с нещата след определена възраст, също така съм съгласна и с L e o
Аз лично изпитвам панически ужас. Когато дядо почина /това е първата смърт в семейството ни, в съзнателната ми възраст/, не ми се искаше да влизам в апартамента. Влязох много трудно, но не и в стаята , в която беше. Чак когато решиха да затворят ковчега, събрах сили да го погледна. В съзнанието ми и сърцето ми той е такъв, какъвто е бил преживе.
Може да прозвучи гадно, но според мен самият ритуал би могло да се промени към нещо по-цивилизовано. По западните филми нещата изглеждат доста по-човешки.
Аз лично изпитвам панически ужас. Когато дядо почина /това е първата смърт в семейството ни, в съзнателната ми възраст/, не ми се искаше да влизам в апартамента. Влязох много трудно, но не и в стаята , в която беше. Чак когато решиха да затворят ковчега, събрах сили да го погледна. В съзнанието ми и сърцето ми той е такъв, какъвто е бил преживе.
Абсолютно те подкрепям!
За съжаление и да се опита, човек да промени нещо, сто закостенели баби крякват, че така не се прави, има си обичаи откъде накъде и т.н
По-скоро погребалните агенции трябва да го измислят като услуга, да бъде по-поносимо.
А да и забравих едно от най-гадните неща, можеш да отидеш да видиш починалия, да се простиш насаме с него, вървиш по едно тясно коридорче, клетки се нижат една след друга, няма врати, които да ги разделят от коридора и така вървейки, можеш да имаш "късмета", да видиш не един човек в ковчег.
И прощаването става, като гледаш през стъклото, как любимият човек лежи, съвсем самотен там в стаичката.
За съжаление и да се опита, човек да промени нещо, сто закостенели баби крякват, че така не се прави, има си обичаи откъде накъде и т.н
По-скоро погребалните агенции трябва да го измислят като услуга, да бъде по-поносимо.
А да и забравих едно от най-гадните неща, можеш да отидеш да видиш починалия, да се простиш насаме с него, вървиш по едно тясно коридорче, клетки се нижат една след друга, няма врати, които да ги разделят от коридора и така вървейки, можеш да имаш "късмета", да видиш не един човек в ковчег.
И прощаването става, като гледаш през стъклото, как любимият човек лежи, съвсем самотен там в стаичката.
Може да прозвучи гадно, но според мен самият ритуал би могло да се промени към нещо по-цивилизовано. По западните филми нещата изглеждат доста по-човешки.
тук, в целия град има няколко дьски по улиците на които се разлепват тези неща
Може да прозвучи гадно, но според мен самият ритуал би могло да се промени към нещо по-цивилизовано. По западните филми нещата изглеждат доста по-човешки.
А иначе зависи от самото дете.Моята голямата е много чувствителна .Малката е съвсем друга.По-леко би понесла едно погребение.
А да и забравих едно от най-гадните неща, можеш да отидеш да видиш починалия, да се простиш насаме с него, вървиш по едно тясно коридорче, клетки се нижат една след друга, няма врати, които да ги разделят от коридора и така вървейки, можеш да имаш "късмета", да видиш не един човек в ковчег.
И прощаването става, като гледаш през стъклото, как любимият човек лежи, съвсем самотен там в стаичката.
Това къде е било?
Мама Сладурана, клетки се има предвид малки стаички и вътре има стъкло,а зад стъклото ковчега.....като килии са наредени тези клетки и са без врати,така че като вървиш и няма кой да ти покаже можеш да влезеш и в грешна клетка....това съм го виждала на Централните Софийски Гробища,ако все още е така де
Когато бях на 11-12год. починаха родителите на майка ми, бях ги виждала само веднъж преди това. Исках да отида на погребението защото мислех, че ще успея да окажа подкрепа на майка ми, но тя не ми позволи. След това също не ми е позволявала. Отидох за първи път когато бях на 25год., а погребението беше на дядото на съпруга ми. Стреса според мен идва от близостта с починалия, а не от обстановката.
Племенницата ми отиде на погребението на чичо си когато беше на 7год. Оказа такава подкрепа на баба си, че се изумих от силата на детето.
Забелязвам, че около мен има хора, които приемат погребенията като част от социалния живот. Не пропускат да отидат дори и да познават починалия съвсем бегло.
Племенницата ми отиде на погребението на чичо си когато беше на 7год. Оказа такава подкрепа на баба си, че се изумих от силата на детето.
Забелязвам, че около мен има хора, които приемат погребенията като част от социалния живот. Не пропускат да отидат дори и да познават починалия съвсем бегло.
Мама Сладурана, клетки се има предвид малки стаички и вътре има стъкло,а зад стъклото ковчега.....като килии са наредени тези клетки и са без врати,така че като вървиш и няма кой да ти покаже можеш да влезеш и в грешна клетка....това съм го виждала на Централните Софийски Гробища,ако все още е така де
Самото гробище обаче не е неприятно и подтискащо място, напротив. Скоро бях там- отидох разстроена, но почувствах невероятно спокойствие и облекчение, вървейки по алеите.
Мнооооого преиграват някои...
Погребението е точно такова, каквото близките го направят.
И това с бабите оплаквачки... Това пък от 1000 години го няма.
За жалост в последните 2-3 г. бях на няколко погребения... Нямаше баби да вият, нямаше грозни сценки, нагли попове и т.н. неща... Коректни, цивилизования церемонии и раздавка на края, която няма нищо общо с пир или угоение. Начин да се простиш с починалия, зад стъклена преграда и т.н. Дори това за мен е по-неудачното, отколкото да имаш пряг досег с него... поне да не ви дели стъкло.
Та който както си го направи. Естествено, че все пак и желанието на починалия за последния му път се зачита.
П.П: и миризма на съм усетила от крематориума... Става дума за Централни Соф. гр.
Погребението е точно такова, каквото близките го направят.
И това с бабите оплаквачки... Това пък от 1000 години го няма.
За жалост в последните 2-3 г. бях на няколко погребения... Нямаше баби да вият, нямаше грозни сценки, нагли попове и т.н. неща... Коректни, цивилизования церемонии и раздавка на края, която няма нищо общо с пир или угоение. Начин да се простиш с починалия, зад стъклена преграда и т.н. Дори това за мен е по-неудачното, отколкото да имаш пряг досег с него... поне да не ви дели стъкло.
Та който както си го направи. Естествено, че все пак и желанието на починалия за последния му път се зачита.
П.П: и миризма на съм усетила от крематориума... Става дума за Централни Соф. гр.
Абе жени, спокойно, това , което разказвам, е това което виждам през моите очи.
Не за всеки може да е така батално.
Пък и темата е да си водим ли децата, ами зависи, какво ви е детето, ако преживява нещата, не го водете нали се сещате.
А шани, за твоят пост ще си позволя да изкоментирам, извинявай за което, че ти явно си една цивилизована жена, на която и се случват само цивилизовани неща, и цивилизовани погребения и най-вероятно дори когато пръцкаш(с извинение)е цивилизовано.
Съжалявам, но днес съм в палаво настроение,ще ми се да се позабавлявам с многознайките в този форум. Чао!
Не за всеки може да е така батално.
Пък и темата е да си водим ли децата, ами зависи, какво ви е детето, ако преживява нещата, не го водете нали се сещате.
А шани, за твоят пост ще си позволя да изкоментирам, извинявай за което, че ти явно си една цивилизована жена, на която и се случват само цивилизовани неща, и цивилизовани погребения и най-вероятно дори когато пръцкаш(с извинение)е цивилизовано.
Съжалявам, но днес съм в палаво настроение,ще ми се да се позабавлявам с многознайките в този форум. Чао!
Аз съм присъствала, и да ви кажа нямам чак такива травмиращи спомени. Децата по някакъв начин не възприемат нещата така както нас възрастните. Психиката им е някак заключена, защитена от подобни емоции. Дори си спомням как сме си играли на гоненица с другите деца и бабите ни се караха /сега ме е срам 
/
Едни се раждат, други умират, няма нищо вечно на този свят, това са си съвсем нормални неща не виждам защо децата да не ги знаят.
/Едни се раждат, други умират, няма нищо вечно на този свят, това са си съвсем нормални неща не виждам защо децата да не ги знаят.
А шани, за твоят пост ще си позволя да изкоментирам, извинявай за което, че ти явно си една цивилизована жена, на която и се случват само цивилизовани неща, и цивилизовани погребения и най-вероятно дори когато пръцкаш(с извинение)е цивилизовано.
Съжалявам, но днес съм в палаво настроение,ще ми се да се позабавлявам с многознайките в този форум. Чао!
Съжалявам, но днес съм в палаво настроение,ще ми се да се позабавлявам с многознайките в този форум. Чао!
Шани,
спокойно. Не си сама в цивилизованите неща
Описаното от теб е било и при мен по същият начин. Може, пък, да се нарече късмет. До кога трябва да щадим децата от подобни емоции и кога идва момента да им покажем, че все пак това са неща от живота?
Не виждам защо трябва нагледно да им показваме ,че това са нещата от живота,да говорим с тях-да,но защо да им показваме
Бях на 8 години, когато за пръв път отидох на погребението на дядо ми. Но аз жиея в къща и дядо ми и баба ми живееха при нас. Няколко години след това баба ми почина пред мен. Отидох и на нейното погребение. Ходила съм и на други роднини. Нзн дали е било правилно родителите ми да ми покажат тези неща в тази възраст. Но баба ми и дядо ми ми бяха много близки. Нзн дали ми е останала травма, може би порастнах по бързо от връстниците ми, защото за мен тези събития не бяха "погребения", а голяма загуба и ми липсват до ден днешен. Много от малка съм се замисляла за много сериозните неща, за това какво е страдание и колко е преходен живота, сега не съжалявам, защото израстнах като сериозен човек, защото се научих да ценя нещата и хората. И не бих казала че си спомням хората в ковчега, напротив все още ясно си спомням лицата им и живота ми с тях. Сега от разстоянието на времето осъзнавам, че трябва да се радвам че ги е имало, а не да тъжа че сега ги няма.
По темата: мисля че всеки сам си преценява и мн зависи от това кой е починалия, Но децата са мн по умни от колкото ние големите предполагаме, не бива да ги подценяваме
Но живота,така или иначе ни стоварва кофти неща, всичко е въпрос на психика.Защото един човек , макар и голям може да бъде също толкова стресиран колкото и едно дете.
По темата: мисля че всеки сам си преценява и мн зависи от това кой е починалия, Но децата са мн по умни от колкото ние големите предполагаме, не бива да ги подценяваме
Но живота,така или иначе ни стоварва кофти неща, всичко е въпрос на психика.Защото един човек , макар и голям може да бъде също толкова стресиран колкото и едно дете.
Според мен един 12-13-14г. човек трябва да е в емоционален статус да може да приеме смъртта на близък и да отиде на погребение.
Малко дете за мен е безмислено да се води на погребение.НО ако е на 10_12 години не виждам голям проблем.Ако детето е много 4увствително разбира се ,4е няма да го заведето на погребение,но имайте предвид ,4е рано или кьсно Ще отиде на някое погребение и ако е ве4е по _голямо може да му окаже ужасен стрес.
Оба4е на гробиЩа сьм спгласна да се водят децата,сьдя по моето дете и по племенницата ми,всеки пьт като ходим на гроба на баба ми,те и говорят,пеят и песни4ки....на мен ми се кьса сьрцето .НО това е техният контакт с нея в момента.Знаят,баба е на небето и ходим на гроба за да и носим да "папка"
Оба4е на гробиЩа сьм спгласна да се водят децата,сьдя по моето дете и по племенницата ми
,всеки пьт като ходим на гроба на баба ми,те и говорят,пеят и песни4ки....на мен ми се кьса сьрцето .НО това е техният контакт с нея в момента.Знаят,баба е на небето и ходим на гроба за да и носим да "папка"
Дядо ми почина миналия месец, Мир на праха му.. Взех сина ми на погребението - той е мъничък, не разбра защо мама плаче, но реши, че трябва песнички да пее за да ме успокои. Никой не му направи забележка, че не спира да бърбори и пее - хората знаеха, че неговото гласче би зарадвало най-много дядо му.
Иначе имам приятелка, който е много травмирана и се ужасява от погребения, защото баба и я завела на някакво погребение, когато е била на 3-4 годинки. Уплашила се е много от виещите бабки.
Иначе имам приятелка, който е много травмирана и се ужасява от погребения, защото баба и я завела на някакво погребение, когато е била на 3-4 годинки. Уплашила се е много от виещите бабки.
Нямам представа за какви виещи бабки иде реч в тази тема... Освен ако не говорим за селата и за десетилетие назад, разбира се. Ще рече човек, че детето трябва да се води на погребението на всеки комшия и калеко. Ми нали ако изобщо това се случи, ще е заради близък, много близък, да не изреждам сега... В такъв случай ритуалът зависи от вас, не сте случайни наблюдатели, все пак. Плюс това, възрастта 3-4 изобщо не мисля, че трябва да се обсъжда в този контекст, евентуално от 6 нагоре.
аз и досега мразя да ходя на погребения- ходила съм само на няколко през целия ми живот. може би подсъзнателно се опитвам да запазя спомена за живия човек, не за мъртвото му тяло. по принцип много дълбоко преживявам нещата, спомням си, че след погребението на баба ми /бях на 26г./ дълго време сънувах кошмари. не мисля, че това са преживявания, полезни за дете. а и тук, в бг, погребенията са много потискащи. на погребението на мой близък приятел /на 26г./ имаше виещи баби, тръшкане, припадъци от страна на роднини, рев. ние, приятелите, стояхме мълчаливи отстрани и не знаехме как да реагираме. просто изчакахме да свърши...
абсолютно съм против 
бях на 10 години когато почина дядо ми, бях в болницата като почина а после и на погребението. сега не мога да си спомня как изглеждаше приживие,сега когато мисля за него си спомням лика му от снимката, но това стана след доста време. Преди това си го спонмях в болничното легло и как тече кръв от носа и от системата, а на самото погребение си спомням че когато почнаха да спускат надолу ковчега почнах да крещя и после съм припанала..................така че не е добре децата не само да присъстват на погребения, а и да виждат мъртавци. Много време след като почина ме беше страх и да ходя сама из къщата. Общо взето доста ме травмирах от всичко случило се и бях забравила колко добър и мъдър човек беше той.
бях на 10 години когато почина дядо ми, бях в болницата като почина а после и на погребението. сега не мога да си спомня как изглеждаше приживие,сега когато мисля за него си спомням лика му от снимката, но това стана след доста време. Преди това си го спонмях в болничното легло и как тече кръв от носа и от системата, а на самото погребение си спомням че когато почнаха да спускат надолу ковчега почнах да крещя и после съм припанала..................така че не е добре децата не само да присъстват на погребения, а и да виждат мъртавци. Много време след като почина ме беше страх и да ходя сама из къщата. Общо взето доста ме травмирах от всичко случило се и бях забравила колко добър и мъдър човек беше той.
Много време след като почина ме беше страх и да ходя сама из къщата. Общо взето доста ме травмирах от всичко случило се и бях забравила колко добър и мъдър човек беше той.
А някой някога обяснявал ли ти е нещо за живота и смъртта? Вашето семейство в какво вярва и как тази вяра е предадена на теб? Щото ако не си чувала и дума по въпроса, реакцията ти е в реда на нещата.
Много време след като почина ме беше страх и да ходя сама из къщата. Общо взето доста ме травмирах от всичко случило се и бях забравила колко добър и мъдър човек беше той.
А някой някога обяснявал ли ти е нещо за живота и смъртта? Вашето семейство в какво вярва и как тази вяра е предадена на теб? Щото ако не си чувала и дума по въпроса, реакцията ти е в реда на нещата.
честно казано няма спомен дали преди това съм била на ясно какво е смърта наистина. Знаела съм че всеки човек се ражда живее и умира, но едно е на думи а друго е да го видиш на живо
Какво имаш предвид в какво вярва моетосемейство? Православнисме ако това е въпрос относно религията
О, не, изобщо не питам за религия. Питам как точно е възприета смъртта в твоя личен кръг - едни вярват в прераждане и запознават децата си с опростените му правила; други вярват в Ада и Рая, и напътстват децата си в избора; трети в нищо не вярват и само викат "Носи си дрехите, яж и пий"... Няма как никога да не си обсъждала и да не си мислила за края на живота /аз съм говорила с майка си в продължение на часове по тези въпроси и то, откак се помня/ и да не изпаднеш в шок от пряк сблъсък с чужд такъв.
Аз бих посъветвала всеки да говори с децата си за тези неща, да не ги отбягва и да не парира евентуални въпроси с "По-късно ще ти обясня". За едно дете е достатъчна версията, че тялото на човек е като кофичката на плажа - морската вода в нея е била в грамадното море преди и ще отиде пак там след. Кофичката остарява и се чупи, и периодично се изхвърля на боклука. Просто е... пък дори и да не е вярно, ще им помогне да не се страхуват.
Аз бих посъветвала всеки да говори с децата си за тези неща, да не ги отбягва и да не парира евентуални въпроси с "По-късно ще ти обясня". За едно дете е достатъчна версията, че тялото на човек е като кофичката на плажа - морската вода в нея е била в грамадното море преди и ще отиде пак там след. Кофичката остарява и се чупи, и периодично се изхвърля на боклука. Просто е... пък дори и да не е вярно, ще им помогне да не се страхуват.
А не е ли причина НЕ-ходенето на погребения за ужаса и травмите в по-късна възраст?
Или пак всичко си е до човека
Или пак всичко си е до човека
Ъ! Не, разбира се! Травмите при смърт на близък човек са си травми и изобщо няма никакво значение дали си ходил или не. Ако почине родител не мисля, че ще те боли по-малко ако си ходил като дете на погребение.
Аз за първи път бях на погренебие когато почина баба ми. Бях на 12 г. Не съм изпитала ужас. Мъчно ми беше, ама ужаса, който сега изпитвам и ми се свива под лъжичката тогава не изпитах.
Относно моето дете. То се интересува доста сериозно от смъртта. Обяснявам хладнокръвно всичко, ако трябва и с подробности, зависи какви въпроси задава. Сега е на 6 г. Когато беше на 3 г. минахме покрай горбища. Тя пожела да види и да й разкажа. Е, видя. Погребение опредлено бих й спестила. Сега в събота бяхме в Копривщица където погребаха Нонко Воденичаров. Най-подробно разпитах комшиите откъде ще мине процесията, за да не се засечем. Не желая детето ми да се сблъсква зорлем с подобни неща, които наистина са най-нормалното нещо на света, но все пак... А като цяло напоследък и аз сама щадя себе си.
Аз съм категорично против дете да присъства на погребение. И мен не са ме водили. Когато дядо почина не можах дори да вляза в къщи .... едни викове и стенания са на погребенията у нас. Човешко е но не мисля че дете трябва да го слуша и преживее, независимо кой е починал, особено ако е от по-близките хора - абсолютно против съм!!! Не се забравя такова нещо, нека спомените им за починалия са по-други.....
Категорично против съм, травмиращо е за едно дете и оставя трайни следи. Аз имам такива от детството си с моите баба и дядо.
Погребалните обичаи в нашата страна са доста травмиращи. Все има възрастни хора, които нареждат, оплакват, но тази външна проява на емоции е доста травмираща.
Съгласна съм с Галка, че трябва да остават хубавите спомени.
Погребалните обичаи в нашата страна са доста травмиращи. Все има възрастни хора, които нареждат, оплакват, но тази външна проява на емоции е доста травмираща.
Съгласна съм с Галка, че трябва да остават хубавите спомени.
аз съм "за" това децата да живеят в реалността от малки. ако се касае за смъртта на близък на детето човек, то и детето има право да се сбогува с него по подходящ начин - било то преди самото погребение, или на него. зависи от ситуацията. аз като малка съм присъствала на погребение и не съм останала с лоши чувства. всичко си беше в реда на нещата, някак си.
аз съм "за" това децата да живеят в реалността от малки. ако се касае за смъртта на близък на детето човек, то и детето има право да се сбогува с него по подходящ начин - било то преди самото погребение, или на него. зависи от ситуацията. аз като малка съм присъствала на погребение и не съм останала с лоши чувства. всичко си беше в реда на нещата, някак си.
ей, един трезвомислещ най-сетне
Смъртта е травмираща на всяка възраст, не знам какво се спестява - рано или късно се стига до погребения и един зрял човек, който за пръв път се сблъсква със смъртта, може да го приеме много по-тежко от едно дете. Честно казано като дете много повече приемах нещата като факт, без твърде много емоционални отсенки и въпроси, каквито се появиха на по-голяма възраст. Не помня нито да съм се питала какво е смъртта, нито някой да ми е обяснявал за звездички. Просто факт - човекът го няма.
аз съм "за" това децата да живеят в реалността от малки. ако се касае за смъртта на близък на детето човек, то и детето има право да се сбогува с него по подходящ начин - било то преди самото погребение, или на него. зависи от ситуацията. аз като малка съм присъствала на погребение и не съм останала с лоши чувства. всичко си беше в реда на нещата, някак си.
ей, един трезвомислещ най-сетне
А за колко малки деца все пак говорите?
Детето може да се запознае с нещата от живота, вкл. смъртта, и по друг начин, а не като слуша нечий вой, гледа или даже целува ръка (щото мен и това са ме карали) безжизненото тяло на близък човек.
Аз поне имам предвид не спестяване на истината, а не някои не дотам приятни гледки.
Друг е въпросът ако детето има вътрешната необходимост и поиска да сбогува точно чрез акта на погребението.... но тогава пък явно говорим за не дотам вече "деца"....
Аз поне имам предвид не спестяване на истината, а не някои не дотам приятни гледки.
Друг е въпросът ако детето има вътрешната необходимост и поиска да сбогува точно чрез акта на погребението.... но тогава пък явно говорим за не дотам вече "деца"....
Децата имат правото да изживеят и тъжните, травмиращите моменти през, които преминава цялото семейство, защото те са част от него и това е част от личната му история.
Друг е въпроса, дали е нужно присъствието на детето, на самото погребение, зависи колко е близък починалия, зависи от възрастта на детето и т. н.
http://bglog.net/psychology/11945
Друг е въпроса, дали е нужно присъствието на детето, на самото погребение, зависи колко е близък починалия, зависи от възрастта на детето и т. н.
http://bglog.net/psychology/11945
Абсолютно против.
Какво значи, ..детето има право да се сбогува. Да си каже две три приказки..за мен това е сбогуване..казване на най-важното, споделяне..това е сбогуване. Сбогуването се прави преди да умре човек\ стига смъртта да не е внезапна\. Ако недай боже умра, искам да се сбогувам с децата си преди да съм безжизнена и студена. Искам да ме запомнят как ги гушкам, макар и за последно, как си казваме с усмивка последни думи.. Другото ...не е мама..
Какво значи, ..детето има право да се сбогува. Да си каже две три приказки..за мен това е сбогуване..казване на най-важното, споделяне..това е сбогуване. Сбогуването се прави преди да умре човек\ стига смъртта да не е внезапна\. Ако недай боже умра, искам да се сбогувам с децата си преди да съм безжизнена и студена. Искам да ме запомнят как ги гушкам, макар и за последно, как си казваме с усмивка последни думи.. Другото ...не е мама..
Когато синът ми почина беше на 6 годинки. Дъщеря ми по това време беше на 8.
Винаги бяха заедно и когато се случи на-лошото с момчето ми,тя го преживя много тежко!
Исках да го запомни така както си беше приживе и не я заведохме на погребението на брат и!
Не ми се искаше да го вижда променен и със следите от катастрофата!
Но сега,почти 7 години след трагедията ,не мога да си простя,че не и позволих да се сбогува с братчето си!
Винаги бяха заедно и когато се случи на-лошото с момчето ми,тя го преживя много тежко!
Исках да го запомни така както си беше приживе и не я заведохме на погребението на брат и!
Не ми се искаше да го вижда променен и със следите от катастрофата!
Но сега,почти 7 години след трагедията ,не мога да си простя,че не и позволих да се сбогува с братчето си!