- Публикувана: 20 ноем. 2009, 10:35 ч.
- Последно мнение: 31 март 2010, 16:30 ч.
Перфектният родител
Все пак не мисля, че някои използва шамарите като метод на възпитание, а просто хората споделят, че им се е случвало и аз лично казах за мен кога се случва 
драматизирам, не знам, но не мога да свикна с това.
Да за подобно отношение и аз мисля така.
Но разграничавам шамарите- метод на възпитание, и инцидентни прояви когато дете и родител са стигнали точката на кипене, но все пак отбелязвам, че с детето може да се говори и да се обсъди защо, и какво се е случило.
виждала съм и все още виждам шамаросване на 6- 7 месечни бебета...
Аз веднаж видях една майка на паркинга на ХИТ в Младост, държи няколко месечно бебе и му се кара на висок глас: 'Ееее, голямо бебе стана и още се лигавиш така'. А бебето отговаря с 'Гуу, гууу...'
Голяма простотия да се караш на такова бебе, ама ме напуши такъв смях от изказването на майката...
Все пак не мисля, че някои използва шамарите като метод на възпитание, а просто хората споделят, че им се е случвало и аз лично казах за мен кога се случва
Това е гадно!
Абе тия родители, ако тях някой вземе да ги перка така през 20-30 минутки, а??? Много ми е интересно какво ще кажат 
Бояна, имаш интересни схващания, с повечето съм напълно съгласна. Наистина проблемите с брака, работата, и т.н. се отразяват на отношенията с най-безащитния член на семейството. Когато се скараме с мъжа ми, срам не срам, но често детето го отнася. Когато сме спокойни, по-философски приемам нещата. Малката ходи на градина, но сега е временно в къщи, че й вадиха сливица и имам възможност да наблюдавам майките по градинките, където се извеждат повече малки деца около 1 година. Има доста, които пласкят по ръчичките, за да не пипат разни неща, както и такива, които са ужасно строги, ако не дели играчки с друго дете или се опитва да взима чужди. Според мен, тези майки не постъпват така, защото са садистки, които не обичат децата си. Те много се стараят като родители, опитват се да предпазят детето и да го възпитат от рано, само че не познават детската психология (не всички четат книги или се ровят из форумите 
).
Лурдес, за хранене не съм я била, имало е случаи да бута купите от стола или да хвърля по земята, стискала съм зъби, свалям я от стола и прекратявам яденето. Съчувствам ти обаче, защото храненето може да е велика форма на тормоз в отношенията между майка и дете по много начини. Шамарът пък е велика форма на отдушник (ах, как се кротвам след подобна буря, така ми е гузно), но освен това няма особена полза.
).Лурдес, за хранене не съм я била, имало е случаи да бута купите от стола или да хвърля по земята, стискала съм зъби, свалям я от стола и прекратявам яденето. Съчувствам ти обаче, защото храненето може да е велика форма на тормоз в отношенията между майка и дете по много начини. Шамарът пък е велика форма на отдушник (ах, как се кротвам след подобна буря, така ми е гузно), но освен това няма особена полза.
Малката ходи на градина, но сега е временно в къщи, че й вадиха сливица и имам възможност да наблюдавам майките по градинките, където се извеждат повече малки деца около 1 година. Има доста, които пласкят по ръчичките, за да не пипат разни неща, както и такива, които са ужасно строги, ако не дели играчки с друго дете или се опитва да взима чужди. Според мен, тези майки не постъпват така, защото са садистки, които не обичат децата си. Те много се стараят като родители, опитват се да предпазят детето и да го възпитат от рано, само че не познават детската психология (не всички четат книги или се ровят из форумите ).
).Това е мястото на преумората, личното напрежение, вътрешното недоволство, което ни прави много по- първосигнални, раними и нетолерантни. Казват, че човек може да се отнася към другите само както се отнася със себе си. Децата, пък се учат от нашето отношение към тях как да постъпват със себе си, а след това и с останалите хора.
Изказвам се малко встрани от темата, защото не знам що е то перфектен родител, та не знам и дали съм такъв 
.
Шляпване по дупето съм използвала 2-3 пъти с дъщеря ми с цел да й покажа нещо - обяснявам веднага. Детенце е на 1,8г. и си умира да ме изрита едновременно с двата крака в корема, докато я обличам, ама чак въздуха да ми изкара. Обяснявам, обяснявам...то се хили и пак ме рита следващият път с абсолютен кеф. Тогава казвам, че ако пак ме изрита, аз ще я ударя по задника. Рита ме-плесвам я-ревва от обида за секунди и веднага след това се светва, че не е редно да ме рита. Май 2 пъти повторихме упражнението.
За наказанията на толкова малки деца (опитът ми е с 2 деца до 4,6г.)- това с ъглите и вдигнатите ръце някак не го приемам. При нас не работят и лишаванията от любими неща, малки са още. Безотказно работят 2 неща обаче:
1. Тайм аут, съчетано с оставяне на "лошотиите"- при неприемливо поведение, когато обясненията не помагат, оставям за кратко сам/а в детската стая. Обяснявам, че "Ти си добро дете, но се държиш лошо сега и ще стоиш в стаята си, докато оставиш лошотиите. Като решиш, че вече ще се държиш добре, заповядай при нас в другата стая". Винаги наблягам, че лошотиите трябва да се оставят, а не, че детето е лошо
Синът ми понякога даже без да казвам си отива в стаята, след малко излиза в качествено друго настроение и заявява, че е оставил лошотиите 
2. Влизане в тон с детето. Понякога като почнат да мрънкат, реват и киселеят безобразно без причина, мятат се по пода- еми мятам се и аз и почвам да мрънкам/рева. Така "ревем" дружно 2-3 пъти, после им става смешно и ситуацията е пак под контрол
.Шляпване по дупето съм използвала 2-3 пъти с дъщеря ми с цел да й покажа нещо - обяснявам веднага. Детенце е на 1,8г. и си умира да ме изрита едновременно с двата крака в корема, докато я обличам, ама чак въздуха да ми изкара. Обяснявам, обяснявам...то се хили и пак ме рита следващият път с абсолютен кеф. Тогава казвам, че ако пак ме изрита, аз ще я ударя по задника. Рита ме-плесвам я-ревва от обида за секунди и веднага след това се светва, че не е редно да ме рита. Май 2 пъти повторихме упражнението.
За наказанията на толкова малки деца (опитът ми е с 2 деца до 4,6г.)- това с ъглите и вдигнатите ръце някак не го приемам. При нас не работят и лишаванията от любими неща, малки са още. Безотказно работят 2 неща обаче:
1. Тайм аут, съчетано с оставяне на "лошотиите"- при неприемливо поведение, когато обясненията не помагат, оставям за кратко сам/а в детската стая. Обяснявам, че "Ти си добро дете, но се държиш лошо сега и ще стоиш в стаята си, докато оставиш лошотиите. Като решиш, че вече ще се държиш добре, заповядай при нас в другата стая". Винаги наблягам, че лошотиите трябва да се оставят, а не, че детето е лошо
Синът ми понякога даже без да казвам си отива в стаята, след малко излиза в качествено друго настроение и заявява, че е оставил лошотиите 2. Влизане в тон с детето. Понякога като почнат да мрънкат, реват и киселеят безобразно без причина, мятат се по пода- еми мятам се и аз и почвам да мрънкам/рева. Така "ревем" дружно 2-3 пъти, после им става смешно и ситуацията е пак под контрол
Преди време една потребителка психоложка го беше написала много добри свети по повод една тема за ината. Пускам ги по повод наказанията.
Здравейте прочетох тук,че наказанието помагало-да наказваш дете под 5 години не дава резултат.Необходимо е да има правила-и те да се спазват и от родители и от деца.Известният детски психотерапевт П.Деларош пише-Многото правила не вредят никога,но недостатъчността им винаги.И нещо,което обикновенно се пропуска-емоционалното състояние на детето е в пряка зависимост от това на родителите,най-често на майката.Добре е майката да си даде сметка и за собственото си спокойствие,увереност и стабилност.Ето събран материал за справяне с детските истерии,който би могъл да е полезен:
1.Техника Отразяване на чувствата – Оценката почива на информация за емоционалното състояние на говорещия и слушащия. Тази техника ни дава възможност да получим данни за емоционалното състояние на детето. Отразяването на чувствата поставя акцента не върху съдържанието на изказванията, а върху чувствата на говорещия, върху нагласите му и върху обратите в емоционалното му състояние. То позволява по-добре да разберем цялостната му позиция по обсъждания въпрос и по-вярно да схванем смисъла, който е вложил в казаното в момента.
Отразяването на чувствата позволява и на самия говорещ по-пълно и точно да осъзнае собственото си емоционално състояние.Да държим връзка със собствените си чувства и да опитам де ги споделяме с децата-„Ядосан съм,когато ти...”По този начин помагаме на детето да осъзнае чувстват си,служим като емоционално огледало.Отразяването трябва да е на чувствата,такива каквито са,а не тълкуването им-например-„Изглежда,че си много ядосан”,”Като че ли много ме мразиш”.
2.Различаване на потребности от желания-Потребностите могта да бъдат-от сигурност,обич,топлота,разбиране,от конфронтиране.Желанието е нещо конкретно-тук и сега.Ако се начум да ги разграничаваме-ще успеем да бъдем съпричастни с желанието,без непременно да го задоволим.Важно е да правим разграничение на наши и потребности на детето.Ако ние наложим нашите потребности като потребности на детето-това създава проблем.Когато искаме дъщеря ни да стане прима балерина или да свири на пиано-нека първо отговорим на въпроса-това потребност на детето ли е-то има ли необходимост и доставя ли му радост,или е моя незадоволена потребност?
Желанието обикновенно крие зад себе си незадоволена потребност-ако детето иска много да му купите кукла,а в момента не желаете,нямате възможност-то можете да използвате техника 3-обговаряне на желанието.Защото потребността,която често стои зад такова желание е потребност от общуване,от внимание,от уважение правото на детето да желае.”Няма да получиш куклата,но имаш право да я поискаш”
3.Обговаряне на желанията
Да удоветворяваме потребностите и да обговаряме желанията-действа и в магазин,когато не можете да купите поредната играчка.Желанието е моментно-след като получи това,което иска вече има нужда от ново желание
Не става дума за това да не задоволявате желанията на детето,но това не винаги е желателно и възможно.Детето няма нужда от поредната кукла,която прилича на същата у дома-захвърлена в коша с играчки.Но то желае да уважите желанието му,да поговорите за куклата,да проявите внимание и грижа към неговите желания,дори и да не ги удовлетворите.Ф.Долто твърди,че детето често иска да говори за куклата,а не да му я купите.
4.Различаване на чувства и постъпки-много от свързаните с дисциплината въпроси се състоят от гневни чувства и гневни постъпки.Ако се научим да ги различаваме,ще съумеем да отреагираме и разбираме чувствата,а да ограничим нежеланите постъпки.Чувствата трябва да бъдат назовавани и изразявани-а не забранявани.Ако заварите детето да драска по стените на стаята-можете да опитате да му кажете,че стените не са за рисуване-за това има блокчета и рисувателна хартия,вместо да го плеснете например.
Детето изпитва различни чувства,някои негативни.Подтискането и забраняването им-ви създвата „бомба със закъснител”.Изпускането на парата е необходимо и желателно.Не бива да забарняваме на детето да изпитва негативни чувства-например то може да каже,че мрази по-малката си сестричка,но не и да я удря.Тоест ограничава се действието,а чувствата се изразяват и обговарят.
5.Подкрепа на позитивното поведение- Има и още един момент-често родителят подкрепя дразнещото го поведение,без сами да го осъзнава.Когато детето усети,че печели внимание,дори то да е "негативно"-то продължава и се научава,че това е начина да спечели вниманието ви.В същото време позитивното поведение остава незабелязано.Когато детето е спокойно по време на пазаруване,играе само в стаята си-то не получава внимание и начинът да го получи е като ви предизвика.Ако се научим да подкрепяме позитивното поведение и да неглижираме негативното,детето няма да се бори за внимание,чрез нежелани от родителя постъпки.Под подкрепа на позитивното поведение имам предвид-да се обръща внимание на моментите,в които обикновенно сме свикнали да не обръщаме внимание на детето-да се научим да хвалим детето-за реални постижения и постъпки,да поощряваме –без преувеличение,защото фалшът лесно се усеща.[/quote]
1.Техника Отразяване на чувствата – Оценката почива на информация за емоционалното състояние на говорещия и слушащия. Тази техника ни дава възможност да получим данни за емоционалното състояние на детето. Отразяването на чувствата поставя акцента не върху съдържанието на изказванията, а върху чувствата на говорещия, върху нагласите му и върху обратите в емоционалното му състояние. То позволява по-добре да разберем цялостната му позиция по обсъждания въпрос и по-вярно да схванем смисъла, който е вложил в казаното в момента.
Отразяването на чувствата позволява и на самия говорещ по-пълно и точно да осъзнае собственото си емоционално състояние.Да държим връзка със собствените си чувства и да опитам де ги споделяме с децата-„Ядосан съм,когато ти...”По този начин помагаме на детето да осъзнае чувстват си,служим като емоционално огледало.Отразяването трябва да е на чувствата,такива каквито са,а не тълкуването им-например-„Изглежда,че си много ядосан”,”Като че ли много ме мразиш”.
2.Различаване на потребности от желания-Потребностите могта да бъдат-от сигурност,обич,топлота,разбиране,от конфронтиране.Желанието е нещо конкретно-тук и сега.Ако се начум да ги разграничаваме-ще успеем да бъдем съпричастни с желанието,без непременно да го задоволим.Важно е да правим разграничение на наши и потребности на детето.Ако ние наложим нашите потребности като потребности на детето-това създава проблем.Когато искаме дъщеря ни да стане прима балерина или да свири на пиано-нека първо отговорим на въпроса-това потребност на детето ли е-то има ли необходимост и доставя ли му радост,или е моя незадоволена потребност?
Желанието обикновенно крие зад себе си незадоволена потребност-ако детето иска много да му купите кукла,а в момента не желаете,нямате възможност-то можете да използвате техника 3-обговаряне на желанието.Защото потребността,която често стои зад такова желание е потребност от общуване,от внимание,от уважение правото на детето да желае.”Няма да получиш куклата,но имаш право да я поискаш”
3.Обговаряне на желанията
Да удоветворяваме потребностите и да обговаряме желанията-действа и в магазин,когато не можете да купите поредната играчка.Желанието е моментно-след като получи това,което иска вече има нужда от ново желание
Не става дума за това да не задоволявате желанията на детето,но това не винаги е желателно и възможно.Детето няма нужда от поредната кукла,която прилича на същата у дома-захвърлена в коша с играчки.Но то желае да уважите желанието му,да поговорите за куклата,да проявите внимание и грижа към неговите желания,дори и да не ги удовлетворите.Ф.Долто твърди,че детето често иска да говори за куклата,а не да му я купите.
4.Различаване на чувства и постъпки-много от свързаните с дисциплината въпроси се състоят от гневни чувства и гневни постъпки.Ако се научим да ги различаваме,ще съумеем да отреагираме и разбираме чувствата,а да ограничим нежеланите постъпки.Чувствата трябва да бъдат назовавани и изразявани-а не забранявани.Ако заварите детето да драска по стените на стаята-можете да опитате да му кажете,че стените не са за рисуване-за това има блокчета и рисувателна хартия,вместо да го плеснете например.
Детето изпитва различни чувства,някои негативни.Подтискането и забраняването им-ви създвата „бомба със закъснител”.Изпускането на парата е необходимо и желателно.Не бива да забарняваме на детето да изпитва негативни чувства-например то може да каже,че мрази по-малката си сестричка,но не и да я удря.Тоест ограничава се действието,а чувствата се изразяват и обговарят.
5.Подкрепа на позитивното поведение- Има и още един момент-често родителят подкрепя дразнещото го поведение,без сами да го осъзнава.Когато детето усети,че печели внимание,дори то да е "негативно"-то продължава и се научава,че това е начина да спечели вниманието ви.В същото време позитивното поведение остава незабелязано.Когато детето е спокойно по време на пазаруване,играе само в стаята си-то не получава внимание и начинът да го получи е като ви предизвика.Ако се научим да подкрепяме позитивното поведение и да неглижираме негативното,детето няма да се бори за внимание,чрез нежелани от родителя постъпки.Под подкрепа на позитивното поведение имам предвид-да се обръща внимание на моментите,в които обикновенно сме свикнали да не обръщаме внимание на детето-да се научим да хвалим детето-за реални постижения и постъпки,да поощряваме –без преувеличение,защото фалшът лесно се усеща.[/quote]
Ей тия психоложки най-не ми допадат 
Ей тия психоложки най-не ми допадат