Как се справяте с дисциплината в първи клас?

  • 13 251
  • 76
  •   1
Отговори
  • Мнения: 7
Здравейте!

От тази учебна година имам първолак! Вечер преди лягане чете книжка, харесва много учителката си, има приятели в класа. Мисля,че за момче е доста старателен:), но е емоционален и шумен, много добронамерен, но буен. Всеки ден коментираме дисциплината в час и виждам, че вече започва да му дотяга. Моля ви, споделете ако сте имали подобни проблеми в началния курс!!! Направо ми се свива сърцето като видя учителката-"много  добре с учебния материал, но говори в час" Допълнително родители-пуритани, които разбира се са били отлични и дисциплинирани ученици(сега родители на по-кротки деца) ме гледат на кръв:) Постоянна съм и много разговарям с детето. Учителско дете съм и уважавам институцията:) Направо за виждам на майка ми, като си спомня колко кротка и ученолюбива бях-само похвали, а сега на моята глава-много буден и буен юнак! Сестра му поне има моя темперамент, пък ще видим...)Силно съм притеснена от токлова много родители, забравили, че са били деца... Предварително благодря на всички за съветите и споделения опит!

# 1
  • София
  • Мнения: 39 811
Аз имам дъщеря, която е за две момчета Simple Smile
Учителката в занималнята постоянно ми се оплакваше, направо страх ме хващаше като трябваше да я прибера от у-ще.
Децата имаха респект от учителката си, но пък в занималнята бяха волни птички. Моята не беше една от най-палавите, но си имаше доста кусури.
Проблемите решихме с много приказки от моя страна.
В крайна сметка и най-палавите деца един ден "узряват". Имам наблюдение над най-палавото хлапе в класа им.

# 2
  • Мнения: 7
Не се справихме, справиха се годините и узряването.
До седми клас сина ми беше като симултанен превод в часовете - учителката си говори, той също, ама на тема, която него го вълнува. Особено първите класове го изпитваха и гонеха в коридора, да изпитат другите. Нито приказки, нито нищо не помогнаха. В осми клас настъпи коренна промяна - взе да чете много, да има интереси и да се държи съвсем различно. Преди на родителските срещи слушахме само оплаквания, сега - точно обратното.

# 3
  • Мнения: 25 689
Допълнително родители-пуритани, които разбира се са били отлични и дисциплинирани ученици(сега родители на по-кротки деца) ме гледат на кръв:) ...
Силно съм притеснена от токлова много родители, забравили, че са били деца...

С такава нагласа силно се съмнявам, че ще успееш да помогнеш на детето си.

# 4
  • Мнения: 8 999
Е, минал е само месец от началото на уч. година. Ще свикне, няма къде да ходи. И в класа на моите деца имаше такива, които дори си се разхождаха между чиновете и си излизаха от класната стая, когато им скимне. Но до края на първия срок вече всички осъзнаха новата си роля и се кротнаха по чиновете. Естествено, имаше много санкции от страна на учителите - забележки в бележниците, наказателни тестове и т.н.

# 5
  • Мнения: 6 031
Аз също мисля, че с времето ще свикне защо се ходи на училище и какво държание да има там. Много зависи и от госпожата, ако само се оплаква на родителите, няма да се получат нещата.
Трябва индивидуален подход към всяко дете.

# 6
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
можете да ме линчувате, но аз мисля така по тоз въпрос:

Щом това са отличниците на класа, будни и интелигентни деца, може да са малко по-палави. Все пак веднъж си на 7-8г. После нещата се подреждат.


elichka, не се връзвай на пуритани. А за обуздаването на такива "зрънца" роля има най-вече класната, психоложката (в школото) и ти и бащата в къщи.

# 7
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
elichka моята дъщеря беше голяма приказливка в първи клас. Все я местеха, защото приказва. ooooh! Аз в нас постоянно говорех, ноо ефект много нямаше. Класната използва няколко трика имаше ефект. Може би и аз помогнах с разговорите в нас. Тази година нещата са коренно различни. Не говори в час, мирува. Дано детето свикне с училищната обстановка бързо. Но и според мен много зависи и от учителя какво ще е поведението на детето. Един учител все пак не може да свърши чудеса без съдействие от страна на родителите обаче.

# 8
  • Мнения: 1 507
Актуална и за мен тема.
Имам дъщеря, с която в детската градина не познавах подобни проблеми. Сега, в първи клас, ситуацията доста се промени.
В час е старателна, но в занималнята newsm78 - всеки ден оплакване от учителката, приказва, общо-взето прави, какво се сети. Обясненията вкъщи са ежедневие, но до момента не виждам особен ефект. Имаше санкции, наказание от моя страна, кротва се за ден или два и после се връща към познатата схема Sad
Трудно ми е, защото не познавам детето си в такава светлина. Казва ми, че ще се старае да е послушна, да не говори, но... накрая е същото.

# 9
  • Мнения: 7
Благодаря  ви за успокоителните думи! Нещата изглежда ще се подредят...ще узреят, а от нас се иска много търпение и събеседване:)))

# 10
  • Мнения: 1 615
Аз пък виждам, че нещата опират до "нашето" изкл.емоционално, но иначе по-по-най дете и "другите" родители-пуритани... Интересно. Децата, на които се пречи с години, явно не са проблем за никого. Това изобщо не ме изненадва, впрочем. Вече втора година учителката в калса на дъщеяр ми е нон-стоп ангажирана с емоциите на 5-6 деца с темпераменти, а от останалите 20 дебила без емоции се очаква да проявяват разбиране.

# 11
  • Мнения: 7
Здравейте, Wilma!

Уверявам ви, че ако ми беше безралична дисциплината в час и подкрепях подобно поведение, изобщо нямаше да споделям във форума. Съгласна съм с вас. След един месец стаж в училище нещата дори почват да си идват на мястото:) Исках мнения именно за това как да ускоря процеса. А що се отнася до пуританите, по-скоро имах предвид прибързаните заключения от първите учебни дни и наместа на родителите в работата на учителя!

# 12
  • Мнения: 2 641
децата са различни, но всички трява да се приучат към дисциплина и толерантност. и без това класовете са огромни и учителя едва се чува. този фонов шум в клас само скапва децата и вместо да запомнят нещо, ги изморява ужасно. убедена съм че всички родители трябва да работят с децата си, а не да чакат нещата да отшумят, или на учителя. да ви кажа от моя опит с училищата, повечето ученици са зле възпитани и явно само по силата на принудата пребивават в училище. най зле бяха децата от 5 клас, а тези в 12 си личеше, че и след 6-7години пак си остават със същото поведение. с малки изключения , които веднага се забелязват.

# 13
  • София
  • Мнения: 191
elichka и ние имаме същият проблем с сина ни, който сега е в първи клас. Промени се на 180 градуса. Разсеян, говори, пречи и на другите деца. В недоумение как да постъпим след като толкова много сме говорили и обяснявали, а това продължава решихме да се допитаме и до психолог. Това, което ни посъветва е да не пристъпваме към наказания, да дадем още време на детето да свикне с новата среда. Разбира се, да говорим, и да го накараме да споделя. Така, че ще трябва да проявим повече търпение, както ние, така и учителката. Все пак не е минал още месец от както са тръгнали на училище.


Интересно. Децата, на които се пречи с години, явно не са проблем за никого. Това изобщо не ме изненадва, впрочем. Вече втора година учителката в калса на дъщеяр ми е нон-стоп ангажирана с емоциите на 5-6 деца с темпераменти, а от останалите 20 дебила без емоции се очаква да проявяват разбиране.
За мен е доста грубо това изказване по отношение на децата, щом има проблем наистина трябва да се прояви търпимост и разбиране и да се работи за отстраняването му. Все пак не са всички еднакви.

# 14
  • Мнения: 1 615
Съжалявам, че ви звучи грубо. Съжалявам и че го приемате лично. Аз не ви познавам, не знам личната ви история и ви желая успех, ако наистина водите някаква борба. Но за съжаление съм забелязала, че повечето хора изобщо не търсят помощ, не вземат мерки, слагат точка с "ами той/тя си такъв/а" и очакват търпимост. Ако има проблем, нека се сподели - да знаем всички към какво да проявяваме търпимост. Но наличието на проблем се отрича с ярост. Не, просто темперамент. Да, супер, ама мерси!
Не по-малко грубо е очакването учителката да отдели всички ресурси само за 1-2 деца, а другите да тотално пренебрагнати, защото са чужди. Защо на мен да ми пука за вашето дете, ако вие сте готови да "прегазите" моето?
Все пак, дисцпилината е нещо, което се усвоява в предучилищната група, ако не и преди нея. Ако детето никога с никого и си нищо не се съобразявало до 7г., защо тази изненада, че тя липсва сега? За мен това в по-голяма част от случаите е един дълго замазван проблем, който "ще отмине от самосебе си, когато го израсте". Без значение за чия сметка.

# 15
  • Мнения: 17
Аз пък не мисля, че трябва да сме толерантни към недисциплинираните ученици. Извинявайте, ама да чакаш 4-5 нахалници цели седем години да узряват е престъпление към останалите 20 ученика в клас и към учителката също. Това означава години наред съучиниците им да пропускат важен материал заради тях, да бъдат изнервени и тормозени, а учителките им да си съсипят нервите и здравето. Толерантност е равносилно на примирение и мисля, че това е престъпно примирение от наша страна.

# 16
  • София
  • Мнения: 191
Тук става въпрос за първи клас и начална училищна възраст.  Точно сега е момента, в който нещата трябва да се овладеят и да се влезе в "релси". Сега учителката и родителите трябва да работят заедно за преодоляване на проблема, да има търпимост и разбиране.
 За по големите класове вече нещата са извън контрол, след като не са взети мерки навреме. А по отношение на това, че много родители не обръщат внимание съм напълно съгласна. За това този проблем в по-късни години се връща при тях като бумеранг.

# 17
  • Мнения: 2 898
Аз пък не мисля, че трябва да сме толерантни към недисциплинираните ученици. Извинявайте, ама да чакаш 4-5 нахалници цели седем години да узряват е престъпление към останалите 20 ученика в клас и към учителката също. Това означава години наред съучиниците им да пропускат важен материал заради тях, да бъдат изнервени и тормозени, а учителките им да си съсипят нервите и здравето.

  Подкрепям мнението! В 1 клас имам 35 мин. час. Знаете ли колко от тях отделям на тези, дето през изминалите 7г. родителите им не са ги погледнали или са се радвали на всяко безумство, което направят? Лошото е, че обикновено точно родителите на тези деца са с най-големи претенции и вечно са недоволни от нещо. Имам достатъчно опит и умения, за да се справя с такива деца. Но става за сметка на другите. Защо трябва тях да лиша от внимание?

# 18
  • София
  • Мнения: 191
Аз пък не мисля, че трябва да сме толерантни към недисциплинираните ученици. Извинявайте, ама да чакаш 4-5 нахалници цели седем години да узряват е престъпление към останалите 20 ученика в клас и към учителката също. Това означава години наред съучиниците им да пропускат важен материал заради тях, да бъдат изнервени и тормозени, а учителките им да си съсипят нервите и здравето.

  Подкрепям мнението! В 1 клас имам 35 мин. час. Знаете ли колко от тях отделям на тези, дето през изминалите 7г. родителите им не са ги погледнали или са се радвали на всяко безумство, което направят? Лошото е, че обикновено точно родителите на тези деца са с най-големи претенции и вечно са недоволни от нещо. Имам достатъчно опит и умения, за да се справя с такива деца. Но става за сметка на другите. Защо трябва тях да лиша от внимание?

Не трябва да се лишава никое дете от внимание, а просто да се отдели малко повече внимание на тези деца, които имат нужда. Естествено, това е двустранен процес, в които задължително трябва да участват и родителите. Не винаги става дума за деца, на които не им е обръщано внимание през първите 7 години. Слагате всички "лоши" деца под един знаменател. А новата среда, а това, че не всички се приспособяват еднакво бързо към новата обстановка. За мен е тъжно, че точно като начална учителка подкрепяте това мнение.

# 19
  • Sofia
  • Мнения: 1 521
Не мисля, че има полза от крайни изказвания и конфронтация тук. Авторката на темата ясно е подчертала,че има желание да канализира енергията на хлапето си.

Ясно е като 2 и 2, че никой от нас не иска детето му да страда от шум по време на час или липса на внимание, защото г-жата се занимава с "обичайните заподозрени". Нито пък иска детето му да е неглижирано и просто порицавано, ако има нужда от повече и по-специално внимание.

Адаптацията в 1 клас е трудна и тъй като обучението е принудителен и насилствен процес, няма какво да се лъжем  Mr. Green е възможно не само в началото, но и в последствие в по-късни периоди да има естествен процес на съпротива към спазването на дисциплина от децата. Това са един вид "стачки", които са свързани също и с скуката и преумората в училище.

Така че, трябва да се подхожда с много търпение и внимание, твърдо и упорито да се говори и дисциплинира детето в определена посока, но като се мотивира, като се задоволява любопитството и интересът му, като се задоволява естествената му потребност от себедоказване и поощрява поведението му в определена посока.

# 20
  • Мнения: 7
Благодаря на Elsi, че е формулирала така добре проблема, който исках да споделя с вас и явно не успях първоначално поради безпокоство и ориентиране в училищната среда. В момента чета "Как се възпитават момчета" на Стив Бидълф и с радост прочетох редовете, в които училището през първите години подтиска силно природата на момчетата:) Синдромът ТНТ - "тестостерон в нужда от толерантност" ще ме направи по-спокойна и търпелива към моя първолак. А майките на "по-кротки" деца(аз същевременно съм и такава)могат да се радват на партньор като мен:).  Пожелавам успех на всички в най-важната професия-родителството, при която резултата ще проличи много по-късно след първия звънец...

# 21
  • Мнения: 2 898
 Не трябва да се лишава никое дете от внимание, а просто да се отдели малко повече внимание на тези деца, които имат нужда. Естествено, това е двустранен процес, в които задължително трябва да участват и родителите. Не винаги става дума за деца, на които не им е обръщано внимание през първите 7 години. Слагате всички "лоши" деца под един знаменател. А новата среда, а това, че не всички се приспособяват еднакво бързо към новата обстановка. За мен е тъжно, че точно като начална учителка подкрепяте това мнение.

  Темата е за дисциплината, а не за адаптацията в 1 клас. Освен това, точно "героите" нямат проблеми с адаптирането към новите условия. Те се спрявят чудесно. Тежко на другите, които освен с училището, трябва са свикнат и да търпят тези, които им пречат. Колкото до разговорите, глас нямам от говорене. За мен пък е адски тъжно и жалко, когато родител е заслепен за поведението рожбата си.

# 22
  • Sofia
  • Мнения: 1 521
Естествено, това е двустранен процес, в които задължително трябва да участват и родителите.

Темата е за дисциплината, а не за адаптацията в 1 клас. Колкото до разговорите, глас нямам от говорене. За мен пък е адски тъжно и жалко, когато родител е заслепен за поведението рожбата си.

Темата за дисциплината в 1 клас има доста общо с адаптацията, на принципа както си ги научиш, така ще си я караме до 4-ти Grinning

Димана, напълно те разбирам. Но се замисли с кого имаш по-голям проблем - с някои родители или с рожбите им. Защото не се съмнявам, че с отрочетата можеш бързо да се оправиш. Въпросът е, че нямаш подкрепа отсреща и всяка божа сутрин всичко започва отначало.
Миналата година като си избирахме настоящата ни класна, помня с каква тъга в гласа каза- ех, да можех и аз да си избирам родителите Grinning

# 23
  • Мнения: 1 615
Да, elsi, точно това е. Проблемът идва в 90% от случаите от родителите. Адаптацията в 1-и клас приключва до средата на 1-я срок. Децата с необходимост от адаптация в класа на дъщеря ми отдавна забравиха стреса. Но за съжаление тези, които не познават понятието "дисциплина", продължават да тормозят всичко живо вече втора година и няма никаква надежда това да се промени. А от нас се иска още и още, и още, и още търпение, разбиране и пр., каквито нито аз, нито детето ми сме длъжни да осигуряваме на някого до безкарйност. Не само ние, естествено, но аз говоря от свое име.

# 24
  • Мнения: 2 898
Димана, напълно те разбирам. Но се замисли с кого имаш по-голям проблем - с някои родители или с рожбите им. Защото не се съмнявам, че с отрочетата можеш бързо да се оправиш. Въпросът е, че нямаш подкрепа отсреща и всяка божа сутрин всичко започва отначало.

 О, за това спор няма! Всичко идва от родителите и семейството.

# 25
  • София
  • Мнения: 6 999
Прочетох мненията само по диагонал, но по отношение на дисциплината в клас съм много крайна, без значение за 1-ви или за 10-ти клас става дума:
Тя зависи само и единствено от учителя!

Аз също съм била ученичка и знам как при някои учители не можеше да се чуе нищо от приказките на класа, а при други се чуваше и летящата муха. Учителят е този, който носи отговорност за начина, по който се държат децата, когато са в неговия час. Ако учителят не може да накара децата да го слушат в час и да внимават, особено, когато се касае за начален такъв, значи компетентността му е на доста ниско ниво.  Stop

# 26
  • София
  • Мнения: 191
 Не трябва да се лишава никое дете от внимание, а просто да се отдели малко повече внимание на тези деца, които имат нужда. Естествено, това е двустранен процес, в които задължително трябва да участват и родителите. Не винаги става дума за деца, на които не им е обръщано внимание през първите 7 години. Слагате всички "лоши" деца под един знаменател. А новата среда, а това, че не всички се приспособяват еднакво бързо към новата обстановка. За мен е тъжно, че точно като начална учителка подкрепяте това мнение.

  Темата е за дисциплината, а не за адаптацията в 1 клас. Освен това, точно "героите" нямат проблеми с адаптирането към новите условия. Те се спрявят чудесно. Тежко на другите, които освен с училището, трябва са свикнат и да търпят тези, които им пречат. Колкото до разговорите, глас нямам от говорене. За мен пък е адски тъжно и жалко, когато родител е заслепен за поведението рожбата си.


В първи клас дисциплината и адаптацията вървят ръка за ръка. Като не заслепен за поведението на отрочето си родител, мисля, че учителят е този, който трябва да заинтригува децата, да си изгради авторитет и децата да имат респект.

Elsi, благодаря ти, казала си всичко толкова точно и ясно.  Peace

# 27
  • Мнения: 2 898
Isa, явно нямаш касателство с училището отдавна. Аз се справям с учениците си без проблем. Въпросът е принципен. Дете, което е толерирано от родителите си, не му пука къде и какво прави. За съжаление, голяма част от младите родители го правят. Вярно е, че децата в тази възраст не са виновни. Те правят това, което правят родителите им.

Като не заслепен за поведението на отрочето си родител, мисля, че учителят е този, който трябва да заинтригува децата, да си изгради авторитет и децата да имат респект.

 
 Да, така е. Но това става при положение, че и родителите заемат адекватна позиция.

# 28
  • София
  • Мнения: 191
Isa, явно нямаш касателство с училището отдавна. Аз се справям с учениците си без проблем. Въпросът е принципен. Дете, което е толерирано от родителите си, не му пука къде и какво прави. За съжаление, голяма част от младите родители го правят. Вярно е, че децата в тази възраст не са виновни. Те правят това, което правят родителите им.

Като не заслепен за поведението на отрочето си родител, мисля, че учителят е този, който трябва да заинтригува децата, да си изгради авторитет и децата да имат респект.

 
 Да, така е. Но това става при положение, че и родителите заемат адекватна позиция.

Напълно си права, без родителите няма успех.  Peace

# 29
  • София
  • Мнения: 6 999
dimana27, досег с училище имам, защото дъщеря ми е точно в 1-ви клас. Само дето учителят й е адекватен такъв и на род. среща не е повдигнал и една дума за дисциплина - явно се справя без наша помощ, защото едва ли няма ни едно 'непослушно' дете. Специално моето дете е точно от приказливите без граница, но в час внимава и то без моя помощ.

Да се изисква от родителят да накара детето си да внимава и да не говори, във времето когато е поверено на учителя, е все едно аз да искам от учителя да накара детето ми да си учи уроците у дома. В училище учителят е авторитета и той следва да поставя граници, както у дома аз съм този и поставям граници.  Peace

# 30
  • Мнения: 2 898
Да се изисква от родителят да накара детето си да внимава и да не говори, във времето когато е поверено на учителя, е все едно аз да искам от учителя да накара детето ми да си учи уроците у дома.

  Да, но това става ако родителят си е свършил работата през предходните седем години. За това го става въпрос, а не родителят да влезе в училище и да въвежда ред. Детето ти може да е приказливо, но възпитано.

# 31
  • Мнения: 1 615
Подозирам, че Иса няма предвид държавно училище с класове по 25-28 деца. На родителските срещи на такъв клас лично ми се е искало да ошамаря не един и двама родители, които си говорят помежду си - на доста висок глас, и хич не им минава през ум, че биха могли да проявят някакво уважение към говорещата отпред класна на децата им... Същите родители звънят в часовете на децата си вече втора година и нито настояванията (първоначално учтиви молби) от страна на учителката дават резултат, нито взимането на телефони. Мога да изреждам още за явно демонстрирано пред децата пренебрежение към "оная", дето "тя ли ше каже на мене?", но се надявам да сте уловили основната ми идея Simple Smile

# 32
  • София
  • Мнения: 6 999
dimana27, става дума за едно просто нещо - АВТОРИТЕТ. Учителят или може да наложи своя или не. Да се обърне към родителя за помощ, когато налага собствения си авторитет, това автоматично води до едно много ясно послание отправено към детето: "Аз не мога да се справя."
Както майката, която заплашва децата си: "Почакай да се върне баща ти!" или "Ще кажа на баща ти!"

Горното е специално се отнася до дисциплината в час!
Когато става дума за други неудачи в училище - нормално и разбираемо е родителите и учителите да си партнират.  Peace

Wilma Flintstone, имам предвид точно училище с 24 деца в клас.

# 33
  • Мнения: 1 615
Все пак, интересно е как се справя учителят с настойчивото звънене на мама, която иска да пита своето ангелче ненагледно дали не е гладничко точно в този миг? И категорично е забранила изключването на телефона. И звъни до отговор, а ако няма такъв, идва в училище и прави скандал, че тя за този телефон е дала 300 лева и никой няма право да казва на нейното дете кога ще говори по него, а още по-малко на нея ще й забранява да го чуе, когато тя си е решила, защото тогава точно е имала свободно време в работата. Така де, нейната работа е важна, тя не е коя да е!

# 34
  • Мнения: 15 263
Все пак, интересно е как се справя учителят с настойчивото звънене на мама, която иска да пита своето ангелче ненагледно дали не е гладничко точно в този миг? И категорично е забранила изключването на телефона. И звъни до отговор, а ако няма такъв, идва в училище и прави скандал, че тя за този телефон е дала 300 лева и никой няма право да казва на нейното дете кога ще говори по него, а още по-малко на нея ще й забранява да го чуе, когато тя си е решила, защото тогава точно е имала свободно време в работата. Така де, нейната работа е важна, тя не е коя да е!

Има правилник на училището, в който ясно е казано как се ползват моб.телефони. Родителите са запознават с него в началото и се подписват, което пък означава, че го приемат и ще го спазват.
Когато бяха в първи клас, на моите деца госпожата им напомняше да си включат телефоните през голямото междучасие и след края на часовете.

# 35
  • Мнения: 1 615
В един идеален свят вероятно това е така. Аз (о, чудо!) не питам как е на теория. Съвсем случайно нея я знам. Ако не я знаех, вероятно щях да си мисля, че това е приемливо. Питам как точно се реализира това на практика. Какви са механизмите на един начален учител да се справи не с децата, а със самозабравили се родители? Това е само един пример, естесвено, леко пресилен, но кой с ръка на сърце ще каже, че не знае за какво говоря и какви по-драстични изцепки могат да се чуят/видят от родители. Я почетете малко из форума, хич не е нужно да се ходи в училище! И подчертавам, че говоря за средностатистическо държавно училище. Не знам как е в частните, вероятно по-добре.

# 36
  • Мнения: 15 263
Проблеми с родителите има не само в начален курс. Те си вървят до края на училищния период, а някой и после.
 Какви са механизмите на един начален учител да се справи
Това е професионализъм, тънкост на професията и за всеки различен случай са различни. Добрия учител успява, ако все пак не може да се изчисти проблема отива на ниво директор, но когато има единност в политиката на училището, родителите имат две възможности: да се съобразят, приемат и изпълняват правилата или да си потърсят подходящо училище.

# 37
  • София
  • Мнения: 6 999
Wilma Flintstone, като те чета направо ми се прищява да съм на мястото на вашия учител.  Mr. Green

Иначе Mama_Nana  Peace

# 38
  • Мнения: 1 615
Иса, да беше само тя, ще си кажа "ами зле е жената, толкова си може", но не е така. Уви, не е.
Политиката на училищата е "всяко дете = сума към делегирания бюджет". Не се вземат всички предвидени в закони и правилници мерки, защото ако някой келеш (дете или родител) се "докундиса", както викаха бабите през моето детство, може да го загубят. А т'ва са кинти.

# 39
  • София
  • Мнения: 6 999
Wilma Flintstone, всичко е въпрос на мислене и стратегия.
Разбирам за делигираните бюджети много добре, но проблемът не са родителите, а учителите/директора. Колко родителя ще си преместят детето, ако не му е разрешено да говори по телефона в час? Едва ли ще е повече от 1 на клас - местенето не е толкова лесно и безпроблемно все пак. А когато останалите разберат за твърдата позиция по този въпрос - колко ще продължат да нахалстват не само за телефоните, ами и за другите глупости?

Просто даденото училище избира да е на конкретно тази позиция, която в крайна сметка е губеща не само за учениците и техните родители /лоша дисциплина, лоши успехи, малко знания/, но и за училището - Защото родителите проверяват какви са успехите на учениците в дадено училище, преди да запишат детето си там... Което води до: По-малко ученици, по малко пари от бюджета.  Tired

# 40
  • Мнения: 1 615
Е, хванахте се за говоренето по телефона... То беше пример за родителско поведение. Което се копира и мултиплицира. И не са единици нито децата, нито класовете, нито училищата, за които става дума. Не бих си позволила да говоря, ако съдя по 1 дете в 1 клас. Логиката е описаната по-горе - на мен това ми е ясно, но тя все по-рядко важи.
Може би по-късно ще разкажа един реален случай, не малко пресилената картинка с майката, която идва на бой, която, признавам, синтезирах от подобни реакции в разни "телефонни" конфликти в различни училища Simple Smile Мислях, че стана ясно защо го правя.

# 41
  • Мнения: 2 898
На родителските срещи на такъв клас лично ми се е искало да ошамаря не един и двама родители, които си говорят помежду си - на доста висок глас, и хич не им минава през ум, че биха могли да проявят някакво уважение към говорещата отпред класна на децата им... Същите родители звънят в часовете на децата си вече втора година и нито настояванията (първоначално учтиви молби) от страна на учителката дават резултат, нито взимането на телефони. Мога да изреждам още за явно демонстрирано пред децата пренебрежение към "оная", дето "тя ли ше каже на мене?", но се надявам да сте уловили основната ми идея Simple Smile

  Това е реалността, за огромно съжаление. Иса, ти си идеалист.

# 42
  • София
  • Мнения: 6 999

Мерси за комплимента  Grinning

Знам каква е реалността, но също така знам, че проблемът не са родителите.  Stop Родители с претенции, невъзпитани, нахални, нагли дори винаги е имало и винаги ще има. Също така /не може да не се съгласите/ има училища, където правилата се спазват и други, в които всеки си прави каквото ще и родителите нямат нищо общо с това разделение.

# 43
  • Мнения: 2 898
Не ми се спори, но наистина адски много зависи от родителите. Те са и проблем, и голям фактор.

# 44
  • Мнения: 1 615
Без друго доста изместихме темата Simple Smile Но щом родителите не са от значение, защо авторката пита ние как се справяме, защо намесва "родителите-пуритани" и какво значение има какви са децата? Как различни? Нали само от учителката зависи? Защо едни нямат проблем с дисциплината, а други подлудяват всичко живо при една и съща учителка? Wink

# 45
  • София
  • Мнения: 6 999
Но щом родителите не са от значение, защо авторката пита ние как се справяме, защо намесва "родителите-пуритани" и какво значение има какви са децата? Как различни? Нали само от учителката зависи? Защо едни нямат проблем с дисциплината, а други подлудяват всичко живо при една и съща учителка? Wink

Идея нямам защо авторката намесва "родителите-пуритани".  newsm78
А едни деца са по-шумни, други по-тихи, едни са свикнали да се подчиняват /в хубавия смисъл на думата/ на авторитета, а други да го предизвикват...

Учителите обаче /до колкото знам/ учат освен как се обяснява на 7 годишно четенето, писането и смятането и как се ангажира вниманието на въпросното, как се решават конфликтни ситуации и пр. /Пък може и да греша, знам ли вече и аз/.

# 46
  • Мнения: 1 615
Значи, как да стане? Зарязвам възпитанието и да си е грижа на учителката как се оправя? Wink
Майтапа настрана, ако няма участие от родителите, как се иска толерантност, разбиране? Кой от кого? Защо?

# 47
  • Мнения: 2 898
Темата доста се измести. Който си мисли, че детето му ще бъде възпитано и обучено само в училище - жестоко греши. Училището и учителите са много важни, но без работа и възпитание вкъщи няма да стане. Съвременният родител е вечно ангажиран и изнервен, и често забравя , че проблемите, с които го занимават учителите, са проблеми на неговото дете. Непонятен ми е стремежът да се прехвърли цялата отговорност за децата на училището. Е, такова чудо няма как да стане. А да разбереш какво е отношението към учителя в едно семейство е много лесно. В тази възраст децата копират и поведение, и думи на родителите.
По темата - аз се справям с моите 20 и ... първокласници. Но ми става жалко за родители, които виждам как не могат да се оправят с единственото си...

# 48
  • Мнения: 1 879


По темата - аз се справям с моите 20 и ... първокласници. Но ми става жалко за родители, които виждам как не могат да се оправят с единственото си...

dimana27, какво да се прави като в училище се учи за какво ли не, включително как се извлича желязо от желязна руда или какво е интервю. Металурзи и журналисти стават малцина, но родители повечето хора. Само че образованието въобще не е насочено към практиката и това, което наблюдаваш като неспособност на родителите отразява до голяма степен и неспособността на образователната система да подготви децата (бъдещите родители) за живота.

# 49
  • Мнения: 2 898
Белмекенска, права си, но кой ни пита нас... Миналогодишните ми четвъртокласници най-много обичаха в ЧК да си говорим "за разни неща от живота".

# 50
  • София
  • Мнения: 6 999
Прочетох си отново мнението, но не виждам да съм прехвърлила отговорността за възпитанието на децата върху учителя. Учителят обаче е отговорен за това, което се случва в неговия час, в това число за дисциплината, която /за мен лично/ е абсолютния санитарен минимум на учителско умение.
Викат ме, за да ми съобщят, че детето ми говори в час - какво се очаква аз да направя? Да стоя в час, за да го вардя да не говори ли?  newsm78

Защото и другото е много лесно. Викаш всеки ден по един родител и казваш: "Детето ви е шумно.", "Детето ви не се справя с материала.", "Детето ви дъвче дъвка в час." и т.н. и се сърдиш, че родителите не възпитават децата си и не удовлетворяват учителските искания. Ако ще е така - какво точно прави учителят?  Thinking

# 51
  • Мнения: 86
Просто си научете детето как да се държи на обществени места. Учителят обучава и училището има преди всичко образователни функции. И ако в начален курс учителят работи с 20-25 деца , какво да правят учителите от 5 клас нагоре, които преподават по на 5-6-7класа, всеки от които с по 20-25 деца. Някой правилно отбеляза, че в семействата има по 1-2 деца и родителите не искат да се занимават с тях, а учителят трябва, според вас, не само да  обучи, но да  възпита над 100 деца?! Учителите ли трябва да учат децата къде как да се държат, с кого как да се отнасят? А кога ще преподават , и то доста сложен материал, ако всеки час се налага да учат Марийка и Иванчо как трябва да се държат в час. Имам 2 деца и през ум не ми е минавало, че учителките им са отговорни за възпитанието им. В психологията има термин "отговорно родителство", който през последните години често е тема на дискусии. Явно безотговорното родителство е взело връх.

# 52
  • Мнения: 15 263
Какво очаквате от деца, които от 1 месец ходят на училище? Да бъдат дисциплинирани, да бъдат внимателни, да подпомагат учебния процес на госпожата ..... Както и да се погледне, за тях това е нещо ново, непознато и си е вид стрес, на който всяко дете  реагира различно. Учителят е този, които ще им покаже как да се държат, какво да правят. Те му вярват, защото това е "моята госпожа". Сега повечето деца могат да пишат и най-малкото да сричат. Съвсем нормално е госпожата да насочи усилията си в посока поведение и държание в училище. Тези деца идват от различни места, сега се опознават. Госпожата ще ги направи екип, който занапред ще работи и ще дава резултати. Не знам как го наричате това, но аз му казвам възпитание. Не съм приемала, че благодарение само на моите усилия децата ми са възпитани, че там в добрата им страна няма и част от госпожите в ДГ и в училището. Вероятно имам късмет, защото не съм се сблъсквала с учители, отказващи да възпитават.

# 53
  • Мнения: 86
Мама Нана. споделям мнението Ви. Не съм казала, че децата ми са възпитани благодарение само на моите усилия, нито пък, че игнорирам усилията на учителите и тяхното влияние върху учениците. Но не смятам, че те са отговорни за възпитанието на децата ни. Защото възпитаното дете е възпитано дете и то при всякакви обстоятелства е такова, т.е. знае кое е добро и кое е лошо/ това е нужно да знае първокласникът/. И преди да искаме авторитетът на учителя да усмири невъздържаното ни дете, да се замислим къде е нашият авторитет като родители. И не от днес е народната мъдрост "липсват му първите седем години".

# 54
  • Sofia
  • Мнения: 1 521
То е ясно, че почти всичко е в ръцете на учителя. Иса беше права като като каза, че има учители, на които се качват на главата и такива, при които "муха да бръмне" в стаята се чува.

Но разговорът тук тръгна в посока на липсата на кооперация от страна на една особена порода родители, които не просто не разбират, че това с възпитанието и обучението е двустранен процес, а трудно се квалифицират изобщо.

Пример - мин. седмица първо Ники ми казва, че има едни 2 деца в класа, които иска да ги няма, защото "се бият, говорят мноого лоши думи и са просто ужас". Питам го какво толкова правят и какво казват и той ми казва "Ами, мамо, например, знаеш ли какво ни казват "Педе...ст", качват се върху чиновете и скачат. Тормозят ни. Госпожата ги наказва. Но после пак правят същото."

Мисля си, наум, че нали уж г-жата ни е много спешъл как не може да си оправи с две диванета, аз да бях... ехе, щяха да видят те.

Вчера следобяд пред училището чувам едната родителница /или госпожата от занималня й е казала нещо, или хлапето се е оплакало, че са му направили забележка/
"Оф, омразнА ми с тая. Бати скумрията. / и възпитателното/ Ти не схванА ли, че тука не ти е вкъщи, а!"

# 55
  • Мнения: 15 263
казват "Педе...ст", качват се върху чиновете и скачат. Тормозят ни. Госпожата ги наказва. Но после пак правят същото."

Има различни видове наказания. Например писането на думата от порядъка над 1000 /хиляда/ пъти прави чудеса, може и изречение. Написано четливо и без правописни грешки. Mr. Green

Защото възпитаното дете е възпитано дете и то при всякакви обстоятелства е такова, т.е. знае кое е добро и кое е лошо/ това е нужно да знае първокласникът/.

Поставяш твърде високи изисквания. Малки са и не могат да контролират емоциите си. Водени от тях не мислят за добро и зло, правилно и грешно. Трябва им време. /говоря за 1 почти до 4 клас/ В 5 клас идва новия стрес - различни учители, различни изисквания т.е. повторение на 1 клас, но на по високо ниво. Има изградени училищни навици, както и яснота кое е добро и лошо за един ученик.
Също не искам да стоварвам всичко на учителите, но те ми дават посоката и последователността /имам предвид за поведението в училище/. Ако учителят няма ясни и конкретизирани изисквания, аз няма какво да подкрепя. Не мога да се справя, ако днес иска едно утре друго, ако демонстративно резделя децата и др.подобни. Децата ми са 5 клас. Пишат домашно по математика, но това домашно не се проверява, дори не става дума има или няма детето домашно. То веднага реагира - защо ги пиша? Моята мисъл е неуважение към труда на детето, но казвам - тя ви вярва и трябва да оправдаете доверието й на тестовете.
Що се отнася за авторитетите. Аз градя моя, учителят своя. Аз пазя неговия, противното е камъни в моята градина, той пази моя. Много пъти не съм била съгласна с изисквания или действия, но разговора е бил между мен и госпожата без детето да знае, на него се поднася общото решение, до което е стигнато дори с компромиси, но е най-адекватното за ситуацията. Просто родители и учители трябва да разберат, че противопоставянето и прехвърлянето на отговорностите не води до нищо. Повтарям  elsi.

# 56
  • Мнения: 1 615
Май всички говорим за едно и също, просто акцентът ни е различен Simple Smile
Безспрорно, става дума за деца, чието внимание не може да задържи нито един учител, защото те никога са били обект на адекватно поведение в дома си. Родителите на такива деца са напаст навсякъде, където се появят и не можем да очакваме децата им да бъдат друго. Но когато на подобен родител все друг му е крив, а отрочето - вечно недооценено, малко в повечко ми идва, честно! Simple Smile
Последното да не се приема лично от авторката! Просто разговорът тръгна в тази посока. И обяснява откъде идва неспособността да се проявява разбиране твърде дълго Wink

# 57
  • Мнения: 2 898
Прочетох си отново мнението, но не виждам да съм прехвърлила отговорността за възпитанието на децата върху учителя. Учителят обаче е отговорен за това, което се случва в неговия час, в това число за дисциплината, която /за мен лично/ е абсолютния санитарен минимум на учителско умение.

   Дисциплината в училище е следствие на възпитанието, което е получило от вас детето ви.

Безспрорно, става дума за деца, чието внимание не може да задържи нито един учител, защото те никога са били обект на адекватно поведение в дома си. Родителите на такива деца са напаст навсякъде, където се появят и не можем да очакваме децата им да бъдат друго. Но когато на подобен родител все друг му е крив, а отрочето - вечно недооценено, малко в повечко ми идва, честно! Simple Smile

  В такива случаи липсва възпитание първо на родителите. За съжаление, все по-често срещано явление. Но това е друга тема.

# 58
  • Мнения: 17
Това да се опираме на авторитета на учителя и неговата вездесъща способност да накара няколко хлапета, които нито са свикнали да седят на едно място, нито да внимават, а още повече да проявяват любознателност към учебния материал е просто смешно. Също е смешно да сравняваме нашите учители с днешните, не защото са по-некомпетентни, а защото днешните деца и родители не са като тези преди 20-30 години. По този повод си спомних за една наша преподавателка по история. При нея сядахме и мирувахме още в междучасието. По време на час муха да бръмнеше се чуваше из цялата стая. Като минаваше между редиците покрай нас,,замръзвахме" и не смеехме да шукнем. Миналата година като пенсионерка я бяха викали да работи и тя се хванала за главата. Нямало и помен от едновремешната дисциплина. Едно момиче дори станало в час и казало: ,,Госпожо, много добре сте се подготвила и карти сте окачила, но това не ме интересува" и си тръгнало. По- късно не съм чула да е останала да работи.

# 59
  • София
  • Мнения: 1 508
Едно момиче дори станало в час и казало: ,,Госпожо, много добре сте се подготвила и карти сте окачила, но това не ме интересува" и си тръгнало.

Няма комуникация между учителите и родителите. В първи клас учителката всеки ден ни казваше на какво да обърнем внимание, обаче от втори клас нагоре (вече с друга учителка), не сме й виждали очите, освен на родителска среща, на която, като я попиташ, все казваше "няма проблеми". Изведнъж в четвърти клас пак дойде нова учителка (този път извадихме късмет), и изведнъж се оказа, че децата имат неусвоен още от втори клас материал, не могат да се справят с текущите предмети, а на всичкото отгоре от години имат неразрешени и вече превърнали се в неразрешими дрязги и противоречия, физическо и психическо насилие.

Децата от една определена възраст (най-често след трети клас) стават нагли, или за да покажат на останалия клас, че са по-по-най, или защото вече така са свикнали вкъщи. Обаче при тази липса на комуникация между родителите и учителите никой не казва на родителите да вземат мерки. Аз откъде да знам, ако моето дете се фръцне, че нещо не я интересувало? Ако знам, ще я наказвам цяла година без прекъсване, но ще прекратя това поведение веднъж завинаги. Обаче дали някой ще ми каже?

А за дисциплината на първокласниците трябва да се работи от самото начало, и даже от преди това, защото в първи клас вече може да е късно. Точно тогава моята иначе перфектна дъщеря такъв гаф направи, че още ме е срам, но поне за цял живот научих, че не е достатъчно нещо да се каже веднъж, колкото и да е добро детето, трябва да се говори постоянно, и още, и още, и още...

# 60
  • Мнения: 2 898
А за дисциплината на първокласниците трябва да се работи от самото начало, и даже от преди това, защото в първи клас вече може да е късно.


  newsm10  В 1 клас веднага проличава какво е направено за детето през първите седем години от живота му. Много е лошо, когато родителите крият от учителя проблемите на детето си или ги отричат. Така се нарушава връзката и доверието помежду им. Обикновено в един момент истината лъсва и поне в 80% от случаите се оказва, че тези проблеми ги има и вкъщи, и родителите са безсилни.

Последна редакция: сб, 23 окт 2010, 08:29 от dimana27

# 61
  • София
  • Мнения: 6 999
....и казало: ,,Госпожо, много добре сте се подготвила и карти сте окачила, но това не ме интересува" и си тръгнало.

Браво на момичето!
Права си - децата са различни: Днешните деца не се прекланят пред авторитета. Днешните деца имат повече информация от учителите си. Днешните деца търсят ползата /интереса/ в това, което им преподаваш. Иска се много повече да ги заинтригуваш отколкото се изискваше преди 10-20-30 години.

Ето и една статия в подкрепа на горното от утрешния Капитал: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2010/10/22 … ref=email_capital

  Дисциплината в училище е следствие на възпитанието, което е получило от вас детето ви.

 Дисцилината в училище е ясен показател за минимум учителско умение.  Mr. Green /така можем да си повтаряме всеки неговата гледна точка още 20 страници/

Последна редакция: пт, 22 окт 2010, 20:50 от Isa

# 62
  • София
  • Мнения: 1 508
Ако един родител не е научил детето си на дисциплина преди да е тръгнало на училище, учителят трябва да е някакъв свръхгений, за да успее да озапти чудото, да не говорим да го научи на дисциплина.

# 63
  • Мнения: 2 898
  Дисциплината в училище е следствие на възпитанието, което е получило от вас детето ви.

 Дисцилината в училище е ясен показател за минимум учителско умение.  Mr. Green /така можем да си повтаряме всеки неговата гледна точка още 20 страници/

  Права си, може да продължим. Но аз не смятам да го правя. Безспорен факт е, че детето с лоша дисциплина в училище, има такава и вкъщи, и на всички обществени места. Работя с деца 20г. и никой не може да ме убеди в противното.

 
Днешните деца имат повече информация от учителите си. Днешните деца търсят ползата /интереса/ в това, което им преподаваш. Иска се много повече да ги заинтригуваш отколкото се изискваше преди 10-20-30 години.

  Не е точно така. Не съм съгласна, че "Днешните деца имат повече информация от учителите си." Да, те имат информация, но тя не е свързана с обучението и възпитанието. Информацията  е според интересите им, но в живота все пак се изискват неща, за да си образован. Таблицата за умножение трябва да се знае, нищо, че са изобретени калкулаторите. Трябва да си грамотен, за да си напишеш молбата за работа, макар да го правиш на компютър.

# 64
  • София
  • Мнения: 62 595
Хайде, бе, не можели да си сдържат емоциите! Могат те, и още как! Че зависи от учителите е ясно, обаче децата са първо продукт на родителите си и чак после продукт на учителите! Масово родителите са простаци, това е! Само понаблюдавайте какво става по улиците, на някое кръстовище и ще видите кой какъв е, как спазва правилата и ще сте много близо до това какъв родител е! Аман от зранца, дето са все неразбрани, все нещо не им е по сгодата и все на тях трябва да се обръща внимание! И да, точно защото съм родител на кротки и разбрани деца, съм толкова остра! Което дете от първи клас е наопаки и създава проблеми с дисциплината, то си е такова всяка година, това е положението!

# 65
  • Мнения: 2 898
И да, точно защото съм родител на кротки и разбрани деца, съм толкова остра! Което дете от първи клас е наопаки и създава проблеми с дисциплината, то си е такова всяка година, това е положението!

 Това е нещо, което родителите на палавниците винаги забравят - послушните деца. Защо те трябва да търпят безумствата на другите?! Пак повтярям, аз се оправям с дисциплината в моя клас, но това отнема време от краткия 35 мин. час. Не е честно спрямо другите.

# 66
  • София
  • Мнения: 6 999
... аз се оправям с дисциплината в моя клас, но това отнема време от краткия 35 мин. час. Не е честно спрямо другите.

А честно ли е спрямо децата, които схващат бързо да се губи време, за да се обяснява на по-бавно схващащите? А честно ли е спрямо тези, които са дошли в 1-ви клас научени да смятат до 10 да скучаят докато учителят обяснява на останалите...?
Животът не е честен - както обичам да казвам на дъщеря ми - и колкото по-рано го разберем, толкова по-добре.  Wink

Иначе едно е важно за мен - ТИ се оправяш с дисциплината в твоя клас. Щом ти можеш - всеки може, стига да иска... Лошото е, че повечето учители не желаят да го правят. По-лесно е да мрънкат на родителите колко ужасно дете са възпитали.

# 67
  • София
  • Мнения: 62 595
Това за бързо и бавносхващащите няма нищо общо с дисциплината. Все пак, на училище се ходи, за да се научи детето, а не да отива готово и само да го изпитват! А и учителят винаги дава по нещо допълнително на по-бързите, за да не скучаят. Когато ти си на работа и правите нещо в екип, а винаги има двама колеги, които са прекалено шумни, постоянно им звънят телефоните, започва да им се яде или да им се пърди, тогава да не би работата да спорИ на целия екип? Всички наоколо се изнервят и работоспособността им спада. При децата е същото - лошата дисциплина пречи на ученето! Да има един човек лоша дисциплина не е вродено, за разлика от способностите за схващане (дори и това не е съвсем сигурно, но да приемем, че различните хора имат различно бърза мисъл), а се възпитава, стига на родителите да им стиска!

# 68
  • Мнения: 15 263
Как обяснявате факта, че едно и също дете при двама различни учители има различно поведение? Къде е родителят в тази ситуация?

# 69
  • София
  • Мнения: 62 595
Точно това е, че никъде го няма! Не може само и единствено учителят да е на топа на устата. Според мен е редно родителите да подготвят децата си за училище и по отношение на дисциплината - да им обяснят каква е целта на ходенето на училище, че добрата дисциплина е от полза за тях, защото по-лесно и бързо ще научават и прочие! Това, което аз наблюдавам все по-често и превръщато ще в правило е, че все по-често родителите просто изритват сутрин детето от колата и учителите да се оправят нататък. И когато детето им се окаже от трабълмейкърите се започва родителската агресия като проява на родителска безпомощност. Накрая, за да си запази вътрешното равновесие, родителят вдига рамене и ръце и толкова. За съжаление правилниците в училище повече защитават трабълмейкърите и е много трудно да накараш такъв да бъде преместен. Едва ли не трябва да убие някого.

# 70
  • Мнения: 15 263
Точно това е, че никъде го няма! Не може само и единствено учителят да е на топа на устата.

Кое го няма? Повтарям, факт е, че едни и същи деца при учител Х са дисциплинирани, внимателни и имат успех по съответния предмет. При учител Y те са коренно различни, почти на 180 градуса.

# 71
  • Мнения: 1 615
Както има и деца, които никой учител не е в състояние да "привлече" за каквото и да било. Изобщо не говорим за учители без авторитет, при които всчики знаят, че могат да му се качат на главата. А за добри и интересни учители, които по никакъв начин не могат да се справят с 2-3 "зрънца", на които никога нищо не им е интересно, не уважават никого и пр. и съвсем не е защото са, видите ли, толкоз над другите, че просто си умират от скука - точно както родителите си. Ами като са толкоз гениални, що не са в училището за гении?

# 72
  • София
  • Мнения: 62 595
Точно това е, че никъде го няма! Не може само и единствено учителят да е на топа на устата.

Кое го няма? Повтарям, факт е, че едни и същи деца при учител Х са дисциплинирани, внимателни и имат успех по съответния предмет. При учител Y те са коренно различни, почти на 180 градуса.

По същия начин има деца, които при всеки учител са дисциплинирани! Ха сега!  Peace
Ако едно дете знае, че за лоша дисциплина в клас, вкъщи ще му стъжнят живота, ще прави, ще струва, но ще се държи добре в училище. Ако същото това дете знае, че лошата му дисциплина в училище няма да предизвика никаква реакция у родителите, то защо за се мори да се държи прилично в час? В края на краищата учителите се сменят - днес е един учител, утре е друг, но родителите са едни и първо от тях зависи какви ще ги дроби отрочето в училище!

# 73
  • Мнения: 15 263
Измъкваш се.  Wink
Каквито и да са родителите има Учители и учители.


# 74
  • Мнения: 2 898
Иначе едно е важно за мен - ТИ се оправяш с дисциплината в твоя клас. Щом ти можеш - всеки може, стига да иска... Лошото е, че повечето учители не желаят да го правят. По-лесно е да мрънкат на родителите колко ужасно дете са възпитали.

 Не е точно така.Не всеки може. За да си учител се изискват определени качества и умения. Трябва да ти иде отвътре.

 
Измъкваш се.  Wink
Каквито и да са родителите има Учители и учители.

 Има и Родители и родители. Спорим за нещо, дето хората са го казали отдавна - всяко стадо има мърша. Аз децата ще оправя. Как обаче да оправя родителите, дето втори месец ги чакам да сложат етикети и найлонови подвързии на тетрадките?!

# 75
  • Мнения: 15 263
Не мисля, че спорим, по скоро споделяме вижданията си.
Радвам се, че се справяш с децата и трудностите идват от родителите, ако беше обратното щеше да е лошо. Сигурно се ядосваш, но вярвам, че чувството, което имаш след всеки успех с децата е несравнимо.

# 76
  • Варна
  • Мнения: 2 378
Намирам по нещо от всяко мнение за правилно и заблуждение...
Едно е безспорно-деца с деца са различни, родители- с родители и учители с учители. Не е задължително, нито правило децата на добрите родители да са кротки и послушни. Учителят наистина влага сили, за да върви работата му. Някои влагат повече- някои по-малко. Една монета винаги има две страни-в случая с училището и повече.

Общи условия

Активация на акаунт