Здравей те.Четох много вашия форум.Страхотен е и се престраших да пиша.Имам нужда от съвет.Преди две години дъщеря на моя позната роди дете и го остави в болницата.Втория ден след раждането разбрах за това бебе и ми стана много мъчно ,че ще отиде в дом.Говорих с тях да си го вземат,но твърдо отказваха,защото са в малко село и срам било.Решихме с моя мъж да вземем бебето и в деня на изписване майката която е непълнолетна и бабата на детето се обадиха в социалните да кажат,че няма да го оставят в дом и ние взехме бебето в къщи.Естественно социалните ги информирах лично ,че аз ще гледам детето на моя адрес в София,а те ме обвиниха в черно осиновяване.Нямаля съм право да го вземам,трябвало те да го вземат и те да решат какво ще става с него.Говорих с майката да не се отказва от родителските права,за да не го вземат и продължих да го гледам.Не ми издадоха никакъв документ за малкия и консултациите трябваше да се правят на 150 км от София,което беше лудост.Водех си го тук на платени консултации и така докато малкия навърши една годинка.Най-накрая минахме през съд и получихме настанителна заповед ,като приемно семейство до 7 годишна възраст.Майката не го потърси и до днес,яви се на делото,но отказа да го гледа.Никой от извиканите роднини не се яви.Сега малкия сладур е на две годинки и мога с ръка на сърцето да кажа,че го обичаме като свое родно дете.Имам голям син,който също много обича малкия,съпруга ми също се грижи много за него-понякога повече от мен,но самата мисъл,че ще стане на 7 годинки и може да ни го вземат ме убива.Когато получихме настанителната заповед имахме собствено жилище,но се случи така ,че го изгубихме и вече от един месец сме на квартира.Продължавам да се водя на трудов договор ,за да доказвам доходи пред социалните-но не работя,няма как.Не смея да ги информирам за промените около жилището,дори с адвокат не съм говорила.Чак сега мога да дам мнение по темата приемен родител или осиновител-искам да съм осиновител,искам сигурност и спокойствие ,искам да имам право да му направя кръщене като на другите деца,искам да го запиша на градина и там в градината да не ми задават въпроси защо не е с вашите имена,но незнам с тази бавна процедура с която се сблъсках вече какво да очаквам.Не съм търсила детски,не съм получавала майчинство и дори не искам никаква помощ от социалните,обичта която изпитваме към това дете не може да бъде заменена с никакви пари.Явно и по писането ми се усеща колко съм притеснена и как виждам в лицето на социалните страшния звяр който може да ме съсипе.Конкретния ми въпрос е :да чакам ли детето да навърши седем години ,за да разбера какво ще става или да започвам някякви стъпки за осиновяване и това ,че нямам жилище в момента фатално ли е за детето?
- Публикувана: 12 окт. 2010, 00:11 ч.
- Последно мнение: 15 окт. 2010, 12:56 ч.
станах приемен родител без да искам
ама това истинска история ли е?! звучи направо невероятно!
едно, че сте объркали на детето живота ... ако не се бяхте намесили, то щеше отдавна да е осиновено и да има съвсем ясни и законни майка и баща, чиито имена да носи;
второ, че сте се подложили на сериозен риск, гледайки цяла година чуждо бебе без каквото и да е основание, слава богу, че всичко с детето е чудесно; извинявайте, ама на лекарите в София, при които сте го водили на консултация, като каква се представяхте? в крайна сметка, информирано съгласие за медицински дейности, вкл ваксини, от името на детето може да дава само родител ...
трето, кой може да си позволи в днешно време да е чак такъв самарянин, та да не се интересува две години от обезщетения за майчинство, детски, отпуски, заплата?! ако сте толкова богати, жилището как така е проблем?!
ако фактите са верни, то с никаква бавна процедура не сте се сблъскали, защото такава процедура въобще няма.
поддържате ли връзка с родителите сега? защото осиновяване все пак не е възможно без тяхното съгласие. не е възможно и без участието на социалните.
жилището ви е най-малкия проблем.
едно, че сте объркали на детето живота ... ако не се бяхте намесили, то щеше отдавна да е осиновено и да има съвсем ясни и законни майка и баща, чиито имена да носи;
второ, че сте се подложили на сериозен риск, гледайки цяла година чуждо бебе без каквото и да е основание, слава богу, че всичко с детето е чудесно; извинявайте, ама на лекарите в София, при които сте го водили на консултация, като каква се представяхте? в крайна сметка, информирано съгласие за медицински дейности, вкл ваксини, от името на детето може да дава само родител ...
трето, кой може да си позволи в днешно време да е чак такъв самарянин, та да не се интересува две години от обезщетения за майчинство, детски, отпуски, заплата?! ако сте толкова богати, жилището как така е проблем?!
ако фактите са верни, то с никаква бавна процедура не сте се сблъскали, защото такава процедура въобще няма.
поддържате ли връзка с родителите сега? защото осиновяване все пак не е възможно без тяхното съгласие. не е възможно и без участието на социалните.
жилището ви е най-малкия проблем.
Бавна процедура в смисъл,че настанителната заповед трябваше да бъде издадена в срок един месец от изписването от болница,и да не съм търсила майчинство и не мисля да търся.вие как бихте ме убедили,че ако беше отишло в дом нямаше да се травмира и щеше да е осиновено преди да навърши годинка?Май достатъчно се наслушахме и нагледахме на прекрасното отношение към децата в домовете
едно, че сте объркали на детето живота ... ако не се бяхте намесили, то щеше отдавна да е осиновено и да има съвсем ясни и законни майка и баща, чиито имена да носи;
Никак не е сигурно, че така щеше да се случи. Домовете са пълни с деца, на които не се е случило.
Кралица, за да влезете в процедура по осиновяване трябва да потърсиш съдействие на социалните. От тях зависи дали ще променят мярката за закрила (от приемна грижа, на осиновяване). Те са тези от които зависи вписването на детето в списъците за осиновяване. За да можете да го осиновите, когато му предстои или бъде вписано в регистрите за осиновяване, вие трябва да започнете паралелна процедура по кандидатстване за осиновители - подават се куп документи в Отдел закрила на детето, те ви правят проучване ... и ви вписват в списъците за осиновители. Вие като приемно семейство имате предимство при осиновяване на настаненото при вас дете. Мисля, че изискването беше, детето да е живяло с вас 1 година.
Никак не е сигурно, че така щеше да се случи. Домовете са пълни с деца, на които не се е случило.
питайте чакащите какво мислят за това.
аз ще съм последният фен на домовете, но в случая е допустим компромис в името на сигурността за цял живот.
сега какво излиза? преди две години са агитирали майката да не дава съгласие за осиновяване, сега обратно. защото без това не може да се мине.
плюс че предимство не означава, че те са гарантираните бъдещи осиновители, нали?
законите за това са закони, за да се спазват. бих разбрала подобно заобикаляне на закона, ако се касае за дете, което по ред причини, общоизвестни, да не ги коментираме, не би имало шанс за бързо осиновяване. навремето оплюхме Тити, а неговото е доста по-законно и морално от случая. в случая си е живо черно осиновяване. май никой няма интерес майката да прояви интерес към детето. а приемната грижа има място тогава, когато детето има шанс да се върне в семейството си или в преходния период до осиновяването, ако има усложнения в процеса. тук няма нищо от това. целта си е осиновяване на конкретно дете от самото начало. ама закона не ни пасва.
спор да няма, след всичко свършено, след създадените отношения, за детето е най-добре обичащото го и гледащо семейство да го осинови. но това не променя порочността на началото, което няма как, ще влияе на процедурата сега. и ще е някак нагло да се чуят оплаквания как системата не работи например.
Да, абсолютно съм съгласна с теб, че цялата работа е незаконна, както и не съм съгласна да се оплакват, че системата работела мудно, при положение, че са нарушили закона.
Както съм съгласна и с това
Както съм съгласна и с това
спор да няма, след всичко свършено, след създадените отношения, за детето е най-добре обичащото го и гледащо семейство да го осинови.
Описах съвсем нормално какво изпитах когато разбрах,че бебе ще отиде в дом и то бебе на мои добри познати.Не сме спали две нощи със съпруга ми за да мислим какво да правим,обвинявала съм познатите си ,че са безсърдечни.Познавам се много добре и знаех какво мога да му дам и това е много повече грижи и внимание от социалните.А това за осиновяване за един месец -просто не говорете глупости-нямаше да стане.Детето го видях за първи път след престоя му в болница от десет дни-беше болно,дори незнаех с кого е спала майка му,тя криеше и въпреки това при самата мисъл ,че остава само и не се знае какво ще е бъдещето му приех да съм му само от помощ.Аз закон не нарушавам,защото аз имам дете,имам семейство,но щом можех да помогна не се наложи да му мисля дълго.Бавна е процедурата за тези деца,даже прекалено бавно,потрошиха се телевизийте с техните благотворителности за тези деца,но много по лесно хората прибират да гледат кучета,а не деца.Майката има достъп до детето,лично съм го водила да го вижда,но интерес няма.Ако реши да го вземе няма проблеми от моя страна-поне ще знам къде е и ще го виждам.
Изглежда писах тук ,за да се оправдавам,но не мисля да го правя.Ако това което съм направила е пошло нека господ ме съди,но пак бих го направила.Сблъскваме се с тези реални проблеми едва когато се случат на хора близки до нас.Упреците само показват колко може да сме безразлични и как нашата роля като майки ни ограничава само в отглеждането на собствените ни деца.Имам само един въпрос към Vella M.Ако видиш на улицата гладно и мръсно дете,би ли го изкъпала и нахранила безвъзмездно?И изобщо някога правила ли си нещо подобно за непознат човек,нещо с което да ти стане на теб приятно?След твоя отговор ще заключа темата,защото докато съм жива и докато мога ще помагам както аз реша.Но не смятам да чета и да приемам съвети как трябва да спазвам закони които не са нормални и то от години не са нормални.
E, хайде, не се яж, нищо лошо не ти е казала Вела, а ти примери даваш - хайде аз да те питам тогава, колко циганчета прибра от улицата у вас, щото са
А иначе ти вече си наказана - не мога да си представя, как живееш с този товар - да нямаш сигурност, че утре няма да ти вземат детето, затова и те жаля и не съм остра
Казах ти вече - направи възможното и невъзможното да осиновиш детето, дори ако трябва мъж ти да го припознае и това е важно да стане сега, не после Това е важно за сигурността на детето, като поотрасне малко ще почне да пита, защо са му други имената и обяснението може да срути и без това крехкия му свят
Ако видиш на улицата гладно и мръсно дете,би ли го изкъпала и нахранила безвъзмездно?И изобщо някога правила ли си нещо подобно за непознат човек,нещо с което да ти стане на теб приятно?
А иначе ти вече си наказана - не мога да си представя, как живееш с този товар - да нямаш сигурност, че утре няма да ти вземат детето, затова и те жаля и не съм остра
Казах ти вече - направи възможното и невъзможното да осиновиш детето, дори ако трябва мъж ти да го припознае и това е важно да стане сега, не после
Това е важно за сигурността на детето, като поотрасне малко ще почне да пита, защо са му други имената и обяснението може да срути и без това крехкия му свят
Кралица, прекланям ти се 
Ти , като майка си мислила за НАЙ-доброто на детето СИ
Защо, друга жена да е по-добра майка, след като ти си се грижила за него от вторият му ден..
Защо да постъпва в Дом, след като процедурата, да излезе от там е толкова тромава и травмираща..а ти си се грижила за него, обичала си го, имала си подкрепата на семейството си - мога само да ти пожелая това да остане така
Мога само да те посъветвам, да започнеш постъпки по осиновяването му от сега
п.с. коментарите след първият ти пост ги четох по диагонал, извинявам се на авторките им..но това е моето мнение
Ти , като майка си мислила за НАЙ-доброто на детето СИ
Защо, друга жена да е по-добра майка, след като ти си се грижила за него от вторият му ден..
Защо да постъпва в Дом, след като процедурата, да излезе от там е толкова тромава и травмираща..а ти си се грижила за него, обичала си го, имала си подкрепата на семейството си - мога само да ти пожелая това да остане така
Мога само да те посъветвам, да започнеш постъпки по осиновяването му от сега
п.с. коментарите след първият ти пост ги четох по диагонал, извинявам се на авторките им..но това е моето мнение
Защо да постъпва в Дом, след като процедурата, да излезе от там е толкова тромава и травмираща..а ти си се грижила за него, обичала си го, имала си подкрепата на семейството си - мога само да ти пожелая това да остане така
Ако това което съм направила е пошло нека господ ме съди,но пак бих го направила.
И аз бих.
Препоръчани теми