Липсва ли ви БГ?

mai niama lek za nostalgiata. kato doidoh tuk si misleh, 4e niama da izdurja mnogo bez da se vijdam s roditelite si i s priatelite. no se okaza, 4e ne me treseshe tolkova goliama nostalgia. zavurtia me rabotata, sled tova puk razbrah, 4e sum bremenna, 4akahme subitieto s neturpenie, vsi4ko mi beshe interesno - miasto, hora, vse novi neshta i ne usetih kak se iztur4a edna godina. sega 4estno kazano tuk se 4uvstvam po-dobre, otkolkoto v BG. tuk sum s nai-lubimite si hora - suprug i dete, shtastliva sum. e, roditelite mi lispvat i vinagi shte e taka. minalia mesec si biahme v BG i da si priznaia nakraia ve4e iskah da se vrushtame. niamah turpenie da se vidia s maika i tatko, s rodninite, no ostanahme razo4arovani ot rodinata i iskahme da si doidem tuk, u doma. tuk ni e spokoino. moje bi ne me mu4i goliama nostalgia, zashtoto ne sme 4ak tolkova  daleko i znam, 4e jivot i zdrave vsiaka godina shte se vijdame s roditelite. e, na men mi se iska i dva puti godshno, no zasega shte e taka ima momenti oba4e, v koito mi se e revalo i mi se e iskalo da se pribera v BG 4as po-skoro. tova beshe nai-ve4e v na4aloto. sega mislia, 4e ne e taka. moje bi pokrai grijite i radostite s malkia ne mi ostava vreme za depresia i nostalgia.

Че как да не ми лепсва България-все още си мисля,че съм тук просто на шега и скоро ще се върна вкъщи-при всичко което ми е мило, при природата, приятелите, купоните Но след последната си отпуска останах БЕЗКРАЙНО разочарована-крадливи цигани навсякаде,озлобени хора,мръсно и гадно по улиците,измислени бизнесмени се перчат със скъпарски коли все едно света е техен,никакви правила или безопасност на движения-НЕ ТОВА НЕ Е МОЯТА БЪЛГАРИЯ, къдете в болницата първо те питат дали си осигурена ,а не как се чувстваш. Е ние по-всяко време може да се приберем-ей го къде на 2.45ч, но не е в това въпроса-тая страна все повече се скапва

Ох, и на мен страшно ми липсва България-дори незнам дали някога ще се нагодя Липсват ми най-ве4е приятелите и семейството,соц.живот и свободата да общуваш без да се налага да имаш предварителна среща,липсват хубавите ресторанти с перф.обслужване,разходките с други мами.Аз скоро си бях в Бг. 2 месеца ,4уствах се страхотно ,някак свободна Ех,пак се разме4тах,с две думи-УЖАСНО МИ ЛИПСВА  РОДИНАТА

все едно че аз съм го писала с тази разлика че не съм била в България от две години. Догодина здраве и живот ще се приберем за да видят бабите бебка, но само за това...
Дали ми липсва? -НЕ    
По-скоро даже ме е страх че ще се наложи да се върна отново да живея там... Тъжно, но е така...

ами няма да напиша по разли4но
и аз си ходих миналата година,но не останах о4арована.наистина бабите пред блока ми изкараха нервите.писнало ми е от злобни хора
липсваха ми роднините.
и спомените по младостта.не 4е сьм стара,но моминските години.....нали знаете
тук се 4уствам добре.оби4аме се вси4ки много,издьржаме се финансово спокойно,имаме си развле4ения и приятели и това е най важното.
трябват ти пове4е развле4ения и да мине време.
поздрви на вси4ки

Е, на мене пьк ми липсва...Все дребните не6та _ снега( тук сняг не е валял от 1953г.     , в смисьл така да натрупа), аромата на липите през май, това да слезе6 посред но6т до магазина долу да си купи6 сладолед...примерно...(тук няма деноно6тни магазини).Липсват ми и купоните с китарата, приятелите, семейството...И Дунава, изоб6то ние родените до тая велика река никога не можеме да се откьснеме от нея. Е, уте6ава ме един пеизаж на "Баба Вида", които си донесохме последният пьт...
Абе изоб6то в Бьлгария и вьздуха си е друг

липсва ми и то много само от една седмица съм си тук(в БГ бях 3 месеца)и все още не мога да свикна...
отказвам да излизам,тъпо ми е,в депресия съм!
нищо,че в нас си е една малка България -гледам си само нашенска телевизия.., дал бог избор на програми.
изляза ли на терасата обаче и като ми заджарат се връщам в действителността .Ще свикваме ,няма как.
Онзи ден излизахме и бях си поръчала бира на една бирария ,келнера попита за кой е бирата ,а аз му отвърнах на нашенски :  "за мен !"

Има лек за носталгията и това е времето. Живея извън БГ веЧе близо 10 години и твърдя това от опит. ПовеЧето време прекарах в Германия, а в момента съм в Австрия. И ако трябва да съм съвсем Честна в момента Германия ми липсва повеЧе от България. Така добре си бяхме уредили живота в Германия, Че сега тука много неща ми се струват примитивни и ми е трудно да ги приема.

Първите 3 години, обаЧе ми бяха много трудни. Прекарвах буквално всеки ден от отпуската си в БГ, а когато се връщах в Германия плаЧех и не можех да се съвсема по 1 месец. Сега обаЧе се прибирам по веднъж на 1-2 години. Докато съм в БГ всиЧко е наред и се забавлявам, но нямам пеоблеми след това да си тръгна и докато съм тука не изпитвам носталгия. Голяма Част от отпуската си прекарвам в други страни и континенти. ЗапоЧна да ми харесва да виждам нови места, нови страни, как живеят хората там. С теЧение на времето в БГ просто не ми останаха приятели. ПовеЧето също живеят някъде по широкия свят, пишем си, телефонираме си, ходим си на гости. За краткото време през което съм в БГ не мога да създам нови познанства, за приятелства да не говорим. А и в БГ купона веЧе съвсем не е същия. Малкото хора които са останали си имат я деца, я проблеми и хиЧ не им е нито до веселба, нито до купони. Даже имам приятели, които сами си признават Че не се събират заедно докато не се прибера и не организираме нещо заедно. А и нали съм близо до БГ, къщата ми се е превърнала на хотел. Редовно имаме гости от БГ, та няма как да ми залипсват.   Това което определено ми липсва е хубавото време през лятото. Понякога ми се иска майка ми да е малко по-близо до мене, да можем да излезнем и да пиййнем по едно кафе. Но усещам Че и тя веЧе не е в състояние да ме разбере, защото проблемите ни са съвсем разлиЧни. А и успявам да я накарам отвреме на време да доиде и тя до тука и тогава си го наваксваме.

Така Че бъдете търпеливи, с времето всиЧко ще се си доиде на мястото. Аз мислех Че никога няма да се адаптирам, но съм бъркала. Човек е склонен да идеализира много неща и да забравя лошото когато е далеЧе от родината си. Но и това е до време.

Az imam spomen ot balgaria podoben na razkaza ot maria. Ne sam imala finansovi problemi tai kato imah kasmet rabotata mi da e dobre platena a i magat mi vse po chugbina raboteshe ne na balgarska zaplata. Deteto na chastno detska gradina hodeshe. No ot rabota, grigi po doma i okolo deteto ne mi ostavashe da vidia priatelite si ili da otida da si poharcha parite dori. Kogato doidohme v UK biah mnogo depresirana v nachaloto. Taka beshe parvite 2 godini dokato svikna s ezika, s povedenieto i tradiciite na horata. Sega veche se chuvstvam kato v kashti tuk. Imame si kashta, deteto se adaptira chudesno i az zapochnah rabota taka che ne mi ostava mnogo vreme za nostalgia. Namerihme mnogo novi poznati s koito si organizirame zabavlenia. Razbira se ne se otkazvam ot pochivkite si v Balgaria

На мен ми липсват родителите, баба ми и брат ми, защото с тях имам много добри взаимотношения. Хубавото е, че те ме посещават общо взето веднъж в годината. А и цените на телефонните разговори намаляха съществено. Така че поддържаме редовно връзка. Пък и се свиква...
Може би наистина е така, че хората си спомнят само доброто и идеализират спомените си. Аз се радвам, когато посещавам България и когато се виждам с приятелите, които са там. Обаче те също са се променили. Все пак детските и младежките спомени и преживявания не могат да се повторят. Затова и се радвам, когато се връщам обратно в Германия. Тук също се чувствам добре, имам добри приятели и съм щастлива. Хубаво би било поне веднъж в годината да отивам натам, но нещо не се получава . Отпуската я изполzвам да разгледам други страни и континенти.  

Ина, ти отскоро ли живееш в САЩ? Защото все пак носталгията е най-силна през първата  година, после се свиква.

Повече от година съм тук и определено тук си се чувствам най-добре. Тук е домът ми, тук съм щастлива с мъжа ми. През януари като си ходих за първи път в България мислех, че няма да ми се прибира. Но само след седмица така се изморих от цялото напрежение там, че с нетърпрние очаквах по-скоро да се прибера. Разбира се липсват ми и някои български неща. И най-вече като се постопли кафенетата на Хасково. Тук няма къде едно кафе да изпиеш. И разбира се горещото българско лято.

Kak da kaja men ve4e ama voobshte ne mi e ma4no , nostalgiata mi traia samo niakolko mesesa i tova beshe. Ne iskam da kazvam ot koga ne sam si xodila, prosto me e sram no mai Canada mi stana neznam koia rodina, otpyskite tyk sa ne goliami i nie gi izpolzvame opredeleno za da otidim i vidim neshto novo neshto interesno i dvamata s maja mi slava bogy sne na edno mnenie a to e `V bg sme bili.

ami nqma kakvo da se lagem, Bg nqma da q zabravim nikoga, nali tam sme se rodili i sme otrasli. normalno e da ni lipsva, kakto i da si spomnqme samo za hubavite neshta tam. Na men mi beshe ugasno trudno parvata godina tuk, ponege ne znaeh ezika i vse si kazvah, 4e ako bqh popadnala v England ili France steshe da mi e po-lesno. ne znam dali e ot vremeto, no kato ponau4ih ezika opredeleno se 4uvstvam po-dobre. moga da zavarzvam kontakti i razgovori, makar i ne 4esto, no v na4aloto me beshe strah da izlqza ot v kashto za da ne me zagovori nqkoi:)) samo sled 2 meseca tuk razbrah 4e sam bremenna i mi stana oste po-tegko 4e sme sami. Posle misleh 4e sam posviknala, no sega otnovo sam bremenna i Bg otnovo mi lipsva (makar i ne kato parviq pyt)-mai e ot hormonite;-)))
ta i na men kato na pove4eto ot vas mi lipsva goreshtoto lqto, rabotestite denonostno magazini, kakto i tezi v nedelq ili pone do kasno ve4er; malkite magazin4eta za da moga da otida spokoino da si kupq paket4e semski (tuk dori semki nqma:)) ili vafla vmesto da se redq po dalgi opashki....ei takiva neshta. Za priqteli...ne mi ostanaha mnogo tam, vsi4ki se prasnahme. sega givota mi e internet. strashno mi lipsva oba4e semeistvoto, sestra mi, rodninite. iskam da moga da se otpusna s tqh. iskam deteto mi da sresta pove4e hora, iskam da imam socialni kontakti. sviknala sam da imam strashno mnogo priqteli (poznati), no tuk ne e taka.
tuk sega e semeistvoto mi, no ponqkoga mi e tegko sama. iska mi se da vzema glatka vazduh no nqma na kogo da ostavq deteto si, a skoro ste stanat i dve.
ne se oplakvam oba4e. tuk opredeleno ni e po-dobre i po-spokoino. sas vsqko pribirane v Bg se vrashtame vse po-razo4arovani obratno. nai-strashnoto e oba4e, 4e vzehme da svikvame tuk, a moge bi edin den ste se nalogi da se varnem obratno i...togava na kade?!?!
drugoto koeto me pritesnqva e 4e ne vigdam perspektiva za men tuk, ne se vigdam v badeste. ne 4e v Bg ima badeste za men, kakto i za vsi4ki dori zavashili nqkakvo obrazovanie. Ponqkoga taini4ko zavigdam na maikite koito kazvat 4e se 4udqt koga da se varnat na rabota;-))) sigurno taka givota e po-zapalnen i po-smislen, znam li.
stana mnogo dalgo i spiram.
nadqvam se 4e ste me razbrali.

Ууу... хубава тема!

На мен ми се ходи в България, но като за екскурзия. Живея във Финландия вече от 12 години, съградила съм си нов живот, имам си семейство. Знам, че бъдеще в България няма нито за мен, нито за децата ми.
По някога ме хваща носталгията по дома, усещам миризмата на липата под балкона ни... после долавям и мириса от циганската махала... и няма повече носталгия.
Тъгувам по роднините си, за някой хранителни продукти (хайде пак се сетих за луканка и лютеница), за морето и планините (тук няма такива). После се сещам за мръсотията и циганията по улиците. За плуващите изпражнения по Черноморието и за простотията на някой хорица... И хич не ми е мъчно вече.

Както госта е казал .

абе като казвате денонощни магазини,семки и горещо лято,сега се сещам,4е може и да липсва
тук лятото е поне 6 месеца здрави жеги,семки има всякакьв сорт,а и магазините лятото работят сьбота и неделя до кьсно ве4ерта.
на мен пьк ми липсва хладинка лятото
знаете ли какво е над 45 градуса
това лято имаше рекорд в Севиля(Испания)   52 градуса
имаше смьртни слу4аи
май на всеки му липсва каквото си няма
да не говорим,4е редовно по4вам да говоря на бьлгарски без да се усещам.

Ох, аз редовно забравям по някоя и друга българска думичка, или нейното значение...  
... а пък според една много "любезна" продавачка, съм се преструвала че не не мога да говоря на български... и съм имала голям акцент...

Съжалявам, че влязох в клуба ви и прочетох тази тема. Много неприятно ми стана меко казано, на определени моменти докато четях ... обещавам да не влизам и чета тук, щото в противен случай ще се наложи да псувам!
Баси, как се ядосах...

Ami taka e.... na vseki mu lipsva bulgariq po malko ili po mnogo    .....

На мен ми липсват роднините и приятелите които са в Бьлгария.
Слава богу има и такива които са и наблизо в чужбина та се виждаме с тях.
Самата Бьлгария за сьжаление никак не ми липсва защото ако ни харесваше и имахме работа и можехме да си позволим да гледаме там децата с мьжа ми сигурно никога нямаше да сме в чужбина.
Нашата страна е една от слабо развитите в Европа и е в голяма криза и няма особен шанс за много хора да живеят в родината ни.
Аз  искрено се радвам за всеки човек който е успял да намери по добро място за живеене, работа и гледане на децата и се е измькнал от мизерията която за сьжаление е факт за 90% от населението у нас.

Хонда, какви дрязги, какви противоречия? Ама вие се убивате да се самонавивате колко сте оцелили в десятката че сте се измъкнали от тая престъпна, мръсна, корумпирана и т.н. България.
Че виж как един положителен пример, как нищо бе, нито една хубава случка не прочетох! Е, няма ли? Мислиш ли, че няма? Та чак и в спомените си взехте да се съмнявате.))
Отишла лелята да прави хлапето български гражданин....ако е отишла с точните документи на точното място - никой няма да я върне. Да, ама не - всички са и длъжни на нея...щото да ти кажа ли? тя е от голямото добрутро ...има си внук/например/ чужденец! Ах, каква екзотика.)) Чета някъде назад - влизаш в болницата и те питат имаш ли здр. осигуровка! - Как пък мен никой не ме е питал такова нещо...При вас да не е дошъл комунизъма случайно? Тука бай Тошо умря...с него и безплатните обеди. Така изопачавате нещата...
Имало джебчии - навсякъде има! Пример - Лондон - тия камери за надблюдение дето са навсякъде мислиш ей тъй от нищото ли са измислени? Огромна дребна престъпност, джебчийство, измами с кредитни карти и т.н. до Джак Изкормвача:-)))- това е истината. Аз не съм обирана, за Георги знаеш - нормално, ако и вашите дечурлига се разхождат по тъмното и тях ще ги обират. Ама не може, нали? До колко години не позволяват да си оставяте децата сами в къщи? От какво се страхуват - щом няма престъпност значи у дома са си в безопасност.
Друго какво пишеше по назад....аааа, да, дискотеката пълна с друсани младежи...всичките там....е, това има ли нужда от коментар?! Как си го представяш...или от толкова далеч не можеш? Щото наркоманията я има в БГ естествено, но къде я няма?

А това за приятелите ви - не знам какво да кажа. Чета те в другата тема, подаръци не знам си какво...човек сам си избира приятелите/и част от роднините:-)/. Това лято се прибраха за по месец две чудесни момичета, мои приятелки - едната от Казахстан, другата от Канада. Не са ми плащали сметките - опазил ме Господ, къде ги намирате такива?
И да, МИра е казала истината - от хубавото никой не бяга! Аз също.

Знае6 ли, Фла6, много си права...
Имам позната( жена от Нигерия, от 25г. живее тук има 3 деца) , която казва , 4е тук, кьдето са родени малките е тяхната родина, А НЕ НА6АТА.


Пьк може мненията, които 4ете6 да са все на хора паднали на д_то си в 4ужбина, да са живели зле в Бьлгария..............

Аз подкарвам 5_та година тук и все така си ми липсва МОЯТА СИ РОДИНА.

Ири, всеки си има причина някаква за да замине от България и аз не си позволявам да критикувам някой за решението му.
Някое от майчетата беше написало, че е щастлива там където е защото е заедно с любимите си съпруг и дете - това е най-важното!

Моля, не се карайте. Флаш, всеки решава сам съдбата си и не е хубаво да се кори, само zащото на друго място е щастлив, а не в България.


Ами тук не става въпрос zа екzотика и голямодобрутро, а zа нормално човешко отношение от страна на чиновниците и посолствата. Т.е. да получиш информация, беz да трябва да питаш сто пъти, беz да те наругаят и да ти се навикат....

Няма как да знам, какво точно се е случило в Шумен в конкретния случай, вие също. Един факт може да се представи по много начини в зависимост от целта и идеята която искаш да внушиш. Нещо като с наполовина празната и наполовина пълната чаша. На мен тук в България напоследък не ми се налага често да ползвам услугите на разните институции. Последно ходих до полицията пролетта за да извадя лична карта на сина ми. Съвсем нормално госпожата към която се обърнах ми каза, че при нея трябва да отида с готови документи, че информация за тези документи мога да получа в общината едикъде си. Отидох - от там ме пратиха първо при военните, с тяхната бележка се върнах в общината и оттам пак в полицията. Тежка сложна машина - ама нито са ме ругали, нито са ми викали и не съм питала 100 пъти, щото умея да задавам въпросите си точно.
После ми се наложи да направя едно проучване за един имот и да набавя документация отпреди мноооого години, да направя проверки в кадастъра и т.н. Направих го за един ден - отидох при главния архитект на града и човека ми даде инструкции как да си свърша работата. А това определено не му влиза в задълженията - не съм плащала, само бях добронамерена. В общината има цял един етаж с архив...жените ровиха с мен и дори ме оставиха 3 часа във време  в което не работят с клиенти. Не бяха длъжни...
Има една приказка - каквото повикало, такова се обадило.
И не, не смятам, че няма и обратните случаи. Написах всичко това за да бъде извадката ви по-представителна.

Navsiakade si ima pljusove i minusi.
Kato doidoh v UK vsichko mi se vigdashe ugasno. Horata ugasni. Tradiciite im ugasni. Kashtite ugasni. Modata razlichna ot balgaria, genite po zakragleni...osnovno otricatelni neshta (predstaviash li si pargeni kartofki sas sol i ocet da jadesh) ...no postepenno namerih svoeto miasto tuk - novi priateli, rabota, kashta, deteto se adaptira chudesno i tova koeto predi ne haresvah i otrichah veche e chast ot egednevieto mi.
Sega kato se pribiram v Balgaria zapochnah da vigdam neshta koito predi sam gi priemala za normalni a sega sa absurdni za men i se chudia kak taka nikoga ne sam gi zabeliazvala.
Ta taka za da oceleem triabva da se adaptirame kam konkretnite uslovia ne sam li prava. A dali sme postapili pravilno ili sme sgreshili badeshteto ste pokage.
Az vse si mislia che edin den  pak ste se varnem v Balgaria.
No za sega ne mi lipsva.

RE: Honda

Чакай сега. Това, че спорим не означава, че се караме.

Как да го кажа... идеални неща няма. И за това ми е трудно да хвана вяра на изказване от рода на ' там е плю-плю-плю пък тук където съм аз е рай!'. Но... всеки сам избира както казваш.   Нищо лошо в това, че не чувствате носталгия, що така не мога да го обясня. Лошо е, че говорите, изопачавате, вадите от контекста....с две думи - представяте действителността тук не такава каквато е наистина. Това чета аз.

За уредеността на държавите...ама двете страни въобще не могат за момента да се слагат на кантар...мерните единици са различни просто. Но здравеопазването ви не е безплатно - ако греша - кажи, ще си попълня информацията. Защо тогава тук да е проблем, че трябва да си изряден откъм осигуровки, за да получиш помощ? - достъп до спешна медицинска помощ имат и тези които не са здравноосигурени.
 За спомените казаш - лоши...че хората родени и израснали в Шотландия нима не страдат, не им се случват неприятност които да оставят лоши спомени?
Наливаме от пусто в празно и наистина е абсолютно безсмислено. Мерси за поздравите, да, няма проблеми в яслата - храната я бива, лелите не са злобни психопатки и като се прибираме никой не ни напада... майтап бе Уили
, ако беше на кюто...щях да ти го напиша там ама нещо изчезна, остава да си се разсърдила!
  Хайде, лека вечер на всички!

Живея точно до Escape и, ако заразказвам случки ще ви настръхнат косите от ужас.

госта бях аз

не, jara, не си само ти, и на мен ми липсва българия. девета година вече живеем извън родината си, отдавна съм свикнала и приела живота тук и с хубавите, и с лошите му страни, но продължава да ми е мъчно за българия. напълно съм наясно, че това вече не е българията, в която съм живяла, но това не ме спира да ми липсва и да искам да се връщам и да си прекарвам чудесно когато съм там. и не, не бързам към самолета за наобратно... по-лесен и организиран е животът тук, но дето имаше един стар български филм "дърво без корен", точно така се чуствам... децата не са живяли там, но и на тях им харесва в българия, може би защото усещат, че там се чуствам спокойна и на мястото си. такива ми ти работи...
не вярвам на тези, които казват, че не изпитват носталгия и никога не са. в такъв случай какво правят в български форум???

Ne se iadosvai mamo Fin i az sam taka mnogo 4esto opotrebiavam dymi ot 4yjdia ezik prosto ne go mislia isliza ti ot ystata neznam mai ne minava prez mozaka, eto naskoro doidoxa tyk edni bg priateli sas ezisite sa tragedia daje se 4ydia kak sa tragnali kato i dvamata sa zle s ezika zasega az im ti4am po zadnika ma davidim do koga i kat gvoria s tiax bez da iakam pysna niakoia 4yjda dyma ta te pitat zashto se pravia na interesna. Ta taka iavno kat ne se praktikyva se zabravia tova e mai sas vsi4ko i sas vseki.

p.p.ot deia ia iznameri tazi prodava4ka vav Finlandia govoriashta bg ezika

Мед ми капе на сърцето докато чета редовете ти Миз! Сърце юнашко не трае - признах си.

Мисля, че България липсва повече на хората, които са имали предимно хубаво преживявания там. Но тези, които са изпитали нещо неприятно- чужбина е пристан, където да намерят това, което не са могли в собствената си родина / или поне да се опитат да го намерят/...И изведнъж установил някаква рутина в живота си е естественно ако се откъснеш от нея, след това да бързаш да се прибереш и да се върнеш към рутината...  Някой, ако отиде на почивка във Варна, не му ли се иска да се прибере в Русе? Така е устроено човешкото съзнание....

  Оставам с впечатлението, че ако кажеш, че си свикнал на различния начин на живот с неговите културни различия, веднага си обявен за родиномразец. Истината е, че ако не приемеш различията, никога няма да си щастлив. Аз бих казала, че това е инстинкт за оцеляване- психическо.

  Аз съм от 2 години тук и за това време не съм си ходила, поради различни причини. Сестра ми казва, че не ми е мъчно /с укорителен тон/, а просто така ме е завъртяло всичко, че даже понякога не ми остава  време да мисля за България. Когато имам време се ровя в Интернет да намирам неща за любимото ми място в България и тогава сълзите напират....От 4 години не съм била там, защото перачите завзеха  цялото китно място, унищожиха  вековната култура там, завзеха и властта, а за капак искат да продадем и ни натискат, като не ни дават да имаме нормални условия за живот  /вода, тоалетна/.....Повярвайте ми, че когато преживееш ужаса да бъдеш психически малтретиран, както ние бяхме и сме, тогава всяка една държава, където такива неща е недопустимо да стават, е моят пристан.

Jara, остани сам самичка без роднини и без никой друг с когото можеш да разделиш 2 български думички на кръст, пък тогава ела да ми кажеш пак, че за 4 години и не си объркала нито една думичка... Или пък направи следното, недей имай възможност да се върнеш в България 4 години, след това си иди за 1 месец и след това пак не си ходи 4-5 години... да видим тогава какво ще кажеш.

Продавачката беше една леля продаваща в магазин за бански на центъра на град Пазарджик, БЪЛГАРИЯ!

От завист ли? Или от какво?

Мамо Бена, ти за svensk poike ли си се омъжила???

Ама мамо Бена, още утре ще снимам само в махалата колко старици/и старци може, нали?/ има , че и в краката ще ги снимам.А на баба Ганка, комшийката ако искаш ще звънна да и снимам всичките обувки...да ти кротне душата! Само не разбрах. - нямаше старци щото са измрели от мизерията или си стоят по домовете щото си нямат обувки?

За случилото се с теб и родителите ти/преполагам това е било минимум преди 15години/ наистина съжалявам и имаш право  да си гневна и сърдита.
Аз пък имах баба женена в Западна Германия за германец...че си и идваха тук, и никакви гонения...Боже, почвам да се чудя къде съм живяла...

Извинявам се че ще пиша off topic, ама нещо се ентусиазирах по въпроса за "безплатното здравеопазване". Такова НЯМА никъде по света!!!! Плаща се или чрез данъци или в момента на прегледа и частни застраховки.  Нормално е да ти търсят документ! В Канада първо питат за здравната карта, предполагам че и в UK има документ дето показва осигуряван ли си по някакъв начин. Щото ако няма, чужденците пак безплатно трябва да ги лекуват, ма май не е така. Аз не се заяждам, но все пак дай да сме честни. Иначе си е истина че емигранта някак "навсякъде е чужд", всеки сам си преценява. Аз никога не бих заменила опита който се получава като живееш в друга държава. Приятелите и близките ми хора винаги ще ми липсват. Не се лъжаобаче, че ако бях останала в БГ все щяхме да си купонясваме нон-стоп;)

Флаш, не се ядосвай! Момичета, без да влизам в спор, като стана дума за отпуските, ама вие всичко ли сте видяли тук в БГ!?  Няма да изнасям лекция по география и етология, но смятам че тук има разкошни места ( изк. морето)! Не зная как може да се  почувствате "чужденци" тук заради някакво отношение на някакви хора, ама вие какво, искате всички да са ви приятели!? Не ви ли липсва контакта с даден човек ( без той да е роднина или мъж)!?

.....преди седмица се върнах от България, след година и половина прекарана тук, в Монреал.....
Нищо не може да ме накара да не се чувствам и да не бъда по-добре, ТАМ.
Тук (Монреал) си имам всичко - спокоен живот, работа, приятели, ето че сега чакаме и мъничето, което ще се появи след близо 2 месеца, но......НОСТАЛГИЯТА ми е голяма.
Знам (и се надявам), че тук ще съм временно и това понякога ме спасява да не полудея.Въпреки усилията ми да се примиря със сегашното си положение - не мога.Понякога се чувствам ужасно, защото причинявам болка на съпруга си с постоянното ми мрънкане и плач.Надявах се, че сега като отида в България за няколко седмици, ще започна да мисля по друг начин и вече няма да ми бъде толкова мъчно за ТАМ, но уви.....
Бляновете и сънищата ми останаха насочени......но не за тук.

......Не преставам  да мисля и да сънувам за ТАМ.....и това ме крепи.
Много хора може да ме помислят за луда.....и ще ги разбера.
Като се погледна отстрани и понякога ми става смешно.....и тъжно за самата мен...

....това е....
Надявам се да ме разберете и не ме упреквате много.....
Въпреки всичко, България за мен си остава нещо свято......

[/quote]

Ми няма да си ги харча пък тогава, че да не вземе да ми падне стандарта на живот!

Мноооого високомерно ми го написа - смисъла...искаш да се обиждаме ли? на кривата ракета космоса и е крив.

Мен не ме мъчи носталгия. Мъчно ми е, че не мога да ходя на гроба на майка, баба и дядо, че баща ми и сестра ми не могат да си играят с детето и тя определено губи от контакта с тях. За нищо друго.
Като си ходихме през май на слизане от самолета ми помогна англичанин, който седеше до нас и необичайно за англичанин според мен си игра с детето. На летището трябваще да си взема грамадния куфар и да бутам количката с детето до изхода. Гледаха ме и даже се подсмихваха как бутам 2-3 метра куфара и се връщам за детето в количката. Накрая един от персонала предложи помощ, но на мен сълзите ми вече тръгнаха. Нямаше къде да сменя памперса на детето. Спряхме на Макдоналдс и каква изненада там нямаше високи столчета за Ели. В Пловдив - още по-разкъртено, още по-шумно от преди. Тротоарите с дупки, бордюрите неудобни за количката, никой не спира като искаш да пресечеш и чакаш чакаш. Отидохме на главната - там всички магазини със стъпала отпред и повечето не разрешават да влизаш с количка. Лицата на хората едни мрачни, много тежко гримирани физиономии, никой не ти се усмихва или пък ми правеха забележка, че е боса и не е ли много малка да яде морков/сварен до меко/. Сменях детето по градинките и не можех да отида до тоалетната защото няма тоалетни за disabled, а тя не искаше да стои с някой друг/всички за нея бяха непознати/ или пък къде да я сложа като бях сама. Има и още и още като например нахокването на бабичка защо пазарува по това време, а не по друго, когато хората не се били връщали от работа! Хе хе някой ще каже айде сега глезотии. За мен не са. Не му е мястото тук да сравнявам и доказвам, да споря и да се напъвам. Казвам каквото мисля и чувствам. Съжалявам ако на някой не му харесва. И се чудя защо някои приемат лично мненията на другите.
Но беше достатъчно само да се заговорим с някоя мама и децата веднага приятели. Много закачаха детето и тя отговаряше. Тук се мъчат да я накарат да се усмихне непознати като ходим по разходки, тя не иска а у нас се усмихваше на непознатите. Тук като ходим на плажа всяко дете си играе с неговите си играчки и компания. Елито все се мъчи да се заиграе с някой, но те направо я игнорират. Няма такива както чета у нас да си мешат играчки и това онова. На разстояние.
А кво се плаща и не в Бг здравеопазването - майка ми беше болна от рак и за 1 година минахме през плащане на ръка, носене на подаръци, неколкократно отлагане на операция защото не сме платили на ръка на гнусното дърто докторче,мръсно и гнусно и ние трябваше да чистим там, носене и купуване на медикаменти, отвратително отношение, личната и лекарка реши, че е достатъчно да падне на колене и да се моли на Господ, докато ние втрещено я гледаме и и и. Женичката така си умря и в последните си дни не видя човешко отношение.
Поздрави на всички мами от нас с Елена

ами ще се окаже накрая, че сме сродни души, ама да не го забравиш другото лято като ти се изтърсим на гости във варна на морето ?

съжалявам за случилото се с майка ти  , моите съболезнования...
но не мога да подмина разказа ти за бутането на количката с бебето и куфара без коментар. защото в българия не ми се е случвало да се опитвам да се пъна да се качвам на автобуса с корем, сгъната количка в едната ръка и дете на година и половина в другата без никой да се мръдне да ми помогне и след като най-накрая съм се справила, да се чудя как да пътувам права без никой от изброените обекти да не се срине на земята, тук ми се е случвало. в софия в автобусите са ставали инвалиди да ми седнат малките деца и възрастни жени да си сложа корема на седалка... навсякъде има неуредици и недостатъци, едно тук, друго там, не малко примери за некадърност и безчовечност мога да дам и за американски лекари и служители... според мен важното е да съумеем да намираме положителното и на двете места и да не се взираме прекалено в лошото. всеки има някаква причина да живее живота си по даден начин. това че някой го живее различно от мен, не е причина аз да се обиждам или да изпитвам вина, че съм направила различен избор или че не се чуствам по същия начин. най-малкото пък се чуствам задължена да се оправдавам за това.
абе хора, ако не умеем да уважаваме мястото от където сме произлезли, кое друго място ще можем да уважаваме? нали и то има не малък принос за това, което сме?

И аз така!
Трета година съм в Канада и това лято се прибрахме за първи път. Боже как го чаках този ден, гледах самолетите и си мечтаех как нашите ще ни посрещнат на летището, как ще ги прегръщам до задушаване. София ни посрещна с разцъфнали липи - божествен аромат (в Канада липи няма). Часове наред съм стояла под липата пред блока на нашите за да поемам миризмата й, нощем се събуждах и заспивах с усмивка. Витоша - каква красота! В Торонто всичко е равно като тепсия, едно хълмче няма. Обиколих черноморието за няколко дни, но не за да ходя на плаж, а за да събирам впечтления, които да ме топлят през следващите две години. Ходих и на Рилския манастир, да се нагледам на планини. Месец и половина отлетяха като сън - приятелите ми си бяха същите и как никой от тях не ми се оплака нито веднъж; родителите - за тях най-страдам, защото точно когато идва времето да се грижа за тях - аз съм на майната си; природата - невероятна! Изобщо не ми се тръгваше наобратно. Първите три дни след като се върнахме бях заета с багажа, но след това... пак гледам по самолетите и си мечтая да прегърна нашите на българска, родна земя.
Да, много трески за дялане има в България, но там е душата ми, винаги ще ми липсва и някога ще се върна... завинаги!

Ох,Мама от Финландия хич не ми се спори, всичко това е безмислено.
Да,не съм сам самичка слава богу и може би затова не съм го преживяла това,което казваш.
Аз нямам за цел да опитвам да променям чувствата ви или пак опазил ме бог да упреквам някого за това видиш ли как може да не изпитва носталгия.Всички ние сме различни и естествено очите ни не гледат еднакво, или ,ако аз харесвам Брад Пит за теб може да е блудкав.Казах просто,че ми е много болно от това .

Вярно,България е бедна и е различна от страните,в които живеем и си изкарваме хляба ,но това не я прави по -омразна .Така мисля аз.Все едно да не искам да видя майка си ,защото е бедна и не толкова красива  и да се срамувам от нея.
И аз имах доста  негативани случки докато си бях,не казвам ,че всичко е идеално  и  без недостатъци .То и с родителите си имах сблъсквания по отделни въпроси,но пак искам да ги видя.

Някой спомена липите...как мечтаех и аз за техния аромат!
А щурчетата?Незнам вие ,но тук за 4 години не съм чула едно щурче да свири.Признавам имаше моменти,в които ми беше скучно, нямах ангажименти и въпреки това веднъж и не съм си помислила ,че тук щях да си запълня времето много по -пълноценно.
Вечер сядах на масичката в двора ,запалвах си цигара и се наслаждавах на  песента на щурчетата в тишината...Друго си е да ти мирише на родно!Тук всичко е много хубаво,харесват ми хората,начина им на живот(испанците са купонджии хора),доволна съм ,НО НЕ Е СЪЩОТО- винаги си оставам чужденка .Отивам ли си от БГ половината ми сърце си остава там.
А какво означава носталгия?не вярвам да не изпитвате гордост и да не засяда буца в гърлото като чуете химна след поредна победа на наш спортист и безсилие и яд,когато не е оценен правилно.Умирам си от кеф,когато чуят ,че сме от България и казват: "аaaa,Стойков"...
Ей такива работи....оставам си със спомените а ти си остани със здраве.Поздрави.

Много ми е трудно още да пиша тук

миз,и моите впечатления от тук са същите.Вися на огромна опашка с голям корем и дете в ръка само с един хляб и никой не ти отстъпва място.После с бебето пак така.

Kade sa tez sturcheta i v Sofia gi niama veche   Само по морето все още можеш да ги чуеш или по Балкана. Много неща се промениха в нашата родина и така е не само в България......

nE SE IADOSVAI MAMO fIN PRI TEB E BILA EDNA NEPOZNATA A PRI MEN NAI DOBRATA MI PRIATELKA OT KVARTALA ne direktno no zad garba mnogo kofti se po4yvstvax imam lek aksent na bg ezika a i poniakoi pat za da sam sigorna 4e shterkata me e razbrala pravilno i podavam komandi na frenski 4e ina4e kazva ne razbrax da ama neiskam posledisi s nepriatem krai. Ta vaprosnata dama posle kazala na edna obshta poznata tia kvo mi se pravi na 4yjdenka stana mi adski krivo, zashtoto se po4yvstvax 4yjdenka vav sobstvenata si rodina.

v UK zdravnoto osiguriavane e bezplatno!    Utopia nali!!!!! Obache e fact. Ako idvate kato turisti v UK niamate nugda ot medicinski zastrahovki. Bivate obslugvani bezplatno nishto che ne ste mestni. Zatova i tolkova problemi ima zdravnata kasa. Plashta se edna obsta taxa ot raboteshtite i procent ot neia, glasuvan ot pravitelstvoto, se zadelia za zdraveopazvaneto.

Е вие ме разбихте  Ама аз не се нервя де, ако така е излезнало Значи ако някой ден имам късмет да ида на екскурзия до UK да не се хабя за застраховка  То и тук си получаваш здравната карта, ако имаш подходящия статут, дори и да не си внасял данъци, ма един прекрасен ден така или иначе започваш да плащаш и това е съвсем нормално- безплато сирене няма.
А за тъпото разпределяне на държавните пари в БГ няма да пиша, че се ядосвам здравата. Исках да кажа, че да ти търсят осигуровка не е признак на неуредица, освен ако не си в критично съсътояние. Също не ми се говори и за морала на някои лекари. Много е тежко като четеш какво е трябвало да преживее семейството на Anan Много ми е мъчно...
Идеално място наистина няма, иначе идеята за рая едва ли щеще да се появи

  taka i na men mi lipsva Balgaria. Zatova napisah che ot vakanciite si v Balgaria ne se otkazvam  

Ох, и при нас беше така Хонда. Баща ми горкия чак на 3-тия ден я прегърна защото маймунката не даваше на никой да я доближи. Ревеше по цели нощи за нейното си легло и навсякъде я мъкнех с мен изобщо ужас беше. Ходех като сомнамбул и не можах да се видя с почти никой. Изобщо такъв род пътувания според мен е добре да се правят или докато детето е толкова малко, че не разбира какво става, или когато е вече достатъчно голямо за да му се обясни и с двамата родители, та да е по-спокойно детето и да си помагат двамата.

В Будапеща също има напр. страшно много подлеzи, но ми е направило впечатление, че няма рампи към стълбите или асансьори. Неzнам как хората се справят с количките??? А все пак вече са в ЕС.

натали, аз си мислех ох още малко и ще си ходим, но как мамите тук се оправят! Не съм ги забелязвала тези неща преди защото не съм гледала дете в Бг. То верно, че баба знае две и двеста, но защо пък да е доволна с две, като може да стане двеста. Мислех си и защо търговци и ресторантьори не направят всичко по-friendly за майки с деца, след като те са най-голямата група потенциални потребители? Надявам се, че следващия път като си дойдем, ще се е променило нещичко.  Нещата, за които писах преди, не правят родината ми по-малко обичана, но направиха престоят ми меко казано неприятен.

Ани ( анан), моля те все пак да не забравяме откъде сме тръгнали. За какви тоалетни за инвалиди говориш, какви 5 лева? Те хората от тоалетна хартия икономисват ти искаш специални условия да си преповиваш Ели-то. Англичаните докато са влачили от Империята каквото им падне и са строили фантастичните си сгради в Лондон, нашите прабаби и дядовци са се гърбили в Османската империя. След това 40 години комунистите ни ХХХХХ. След това червените+сините+жълтите го довършиха. Моля те се.  Както и всички останали, които по някакъв начин сме се "измъкнали" от България. Пак ще се повторя- да не забравяме откъде сме тръгнали, къде сме отишли и да имаме милост към изстрадалия ни народ.

А пък като чуя за "безплатното здравно осигуряване" не знам какво ми става. Кои са тези американци дето идват и се лекуват без NI number? Затова сега ще чакам 4 месеца за един 15 мин преглед при гинеколог. Затова хората с пари отиват на частно, а и не само те. Затова си правят допълнителни здравни осигуровки, защото им е "безплатно" здравеопазването. Хайде моля ви стига сте приказвали 5 за 4 и сте се впечатлявали телешки пред "безплатното" здравеопазване.  Като ви напъне нещо всички ще се юрнете и се юркате към България, защото нито ще имате парите, нито времето да чакате NHS-a да ви ги поеме. Вярно е като си чакаш по каналния ред, не ти искат пари под масата, защото нещата са регулирани, обаче вие наистина се втелясвате пред това, че ви дали един куп рекламни боклучки, а не си давате сметка за общата ситуация. Да не я отваряме темата, че имам много неща да добавя, но не искам да се дразня точно с вас. (Само ще ви напомня скандала около стафилококовите инфекции в болниците, ако сте чели).

Мисля, че не парите са проблема и че бях ясна. Моля те, не ми размахвай пръст, че веднага се сещам откъде съм тръгнала .
Съжалявам, че трябва да чакаш толкова. Дано да мине бързо времето и да е за добро .

Чужденци сме всички в България. Това е факт.
Извинявам се за намесата, но пак ще повторя и може би потретя в рамките на форума на бг-мамма:
Имам предложение: на тези, на които им е много мъчно за България, за морето и нейните планини, за чистия въздух и приятелите-моля ви, елате и ЗАПОЧНЕТЕ ДА РАБОТИТЕ ЗА тази държава, за да стане тя по-добра!
На останалите-радвам се, че са намерили средата, в която са щастливи. Аз също все още я търся и тя не се казва България.

Не ти размахвам никакъв пръст, а просто се изненадвам на изненадите ви като се върнете в България и се учудвате, че няма тоалетни за инвалиди, че няма специални места в заведенията за преповиване на бебета, че хората са начумерени и с тежък грим. Все едно ние не сме излезли от тази държава и не знаем как е и що е. Ето това ми е откровено неприятно. Ами като си отидем в България ще търпим. По същия начин по, който всички хора търпят- и настъпването по краката и лъжливите таксиметрови шофьори и начумерените чиновнички и досадните бабички.

Както и за чакането тук. Не ми е приятно , но ще търпя. Щом искам да се ползвам от медицинските им услуги ще трябва да чакам. В крайна сметка никой не ми е длъжен с нищо. Както всички чакат, така и аз ще чакам.

По темата. България не ми липсва. Липсват ми близките и приятелите.

Moge li da kaga neshto hubavo za Balgaria. Znachi tazi godina imah vazmognost da sravnia hotelite ot elitnite verigi Hilton, Sheraton i Radissons tuk v UK i v BG    E da vi kaga v BG sa KLASI otgore. Obslugvaneto e strahotno! Horata sa mnogo usmihnati i uchtivi! Takova neshto ne biah vigdala v rodinata si predi. Dokato hotelite tuk sa v mnogo po mizerno sastoianie. Samo kato vlezesh v lobito i ste padnesh s tehnite kilimi po poda i meka mebel koiato ne e smeniana s godini, protrita i izliazla otdavna ot moda. Kakto kazvat mestnite dokato si varshi rabotata niama smisal da se smenia . A za cenite da ne govorim. Cifrite sa ednakvi no v BG sa v $ tuk v £.

meri_ark, сравняваш неща, които НЕ СА направени, да се ползват от българи, и НЕ СА български.

Теодора, аз също се възмущавам от тези неща, въпреки, че живея тук. И не за друго, ами защото непрекъснато тръбим за къде сме тръгнали (Европата, де), и как сме много велики, и какви хубави работи сме направили, а ако питаш горките инвалиди и , разбира се, майките с колички-всички ще ти кажат за тези проблеми. ....И за другите де. Така че, аз не се учудвам, че това прави още по-силно впечатление на хора, идващи от "белия" свят-просто са очаквали, че поне нещичко се е променило. А това не е толкова трудно, повярвай ми.

Туфи, абсолютно съм съгласна, но аз като се върна не очаквам навсякъде нещата да са се променили, защото зная, че стават бавно. Има неща, които са се променили, разбира се, и все повече ще се променят с наближаването на влизането ни в ЕС. Обаче, аз например мога да очаквам, че ще намеря отделни тоалетни за инвалиди, тогава когато видя рампи за инвалиди към магазините и към обществените сгради или пък когато вляза в тоалетна видя, че има тоалетна хартия, която не е открадната или понеже темата стана много "клозетна", когато се запътя към обществена тоалетна пътя ми не бива препречен от циганка искайки ми 50 ст. за половин салфетка. Мисълта ми е следната. Ако хората нямат хляб, аз не се изненадвам, че не ядат пасти. Това е. И за да завърша в стила на темата ще ви разкажа един истински случай за една американка-мисионерка, която преди 10-на години отишла в нашенско село . Преди това и били казали, че в Бг много се крадяло. Отива нашата в тоалетната и се връща мигновено и с треперещ глас обявява : "Бързо! Някой е откраднал тоалетната чиния!".



Та мисълта ми е да не изпадаме в нейната ситуация.

Колкото до предложението ти
Бих казала за пореден път е некоректно, че защото ти си в България и не можеш да разбереш носталгията и отчуждението, което българите в чужбина изпитват.(Или поне тези, които не пишат в този форум). Моя близка, която не знае толкова добре английски страда в истинския смисъл на думата и всеки пък, когато говоря с нея тя плаче, от сърце. Пожелавам ти да се махнеш от България, но тогава, ако дори и за момент си помислиш с умиление за България, не забравяй своя упрек към нас.

Трябва ди ви кажа че е много трудно човек да изпитва носталгия в страна в която много неща са сьщите като в Бьлгария, а и дори много думи са еднакви.
Тук климата е много близьк до нашия, всички растения, животни са сьщите като у нас. Освен това има много други най-различни сходства.
Толкова е хубаво че почти не познавам бьлгари които да искат да напуснат Франция(ако пребивават легално естествено и имат прилична работа)., по-скоро повечето които си заминат оттук тьгуват кьдето и да отидат по света си спомнят с носталгия Франция, не Бьлгария.
Живота е много спокоен, сьответно и хората са много уравновесени и спокойни. Никога за никьде не бьрзат и честно казано изнервят с тази си черта много чужденци включително и новодошлите бьлгари. После се свиква и се оказва че всьщност няма нищо по-приятно от това да си спокоен и да правиш нещата в по-забавено темпо.
Много е красиво навсякьде и в градовете и селата.  И мащабите тук са човешки.
Бих се радвала да имаме шанс с децата да поживеем по-дьлго тук(е  засега поне още една година сме тук и смятам да се радвам на всяка минута).