оставете момичето да пробва! грешно - негрешно - той живота ще си го покаже...
- Публикувана: 15 фев. 2006, 23:52 ч.
- Последно мнение: 8 март 2006, 22:36 ч.
Риск печели, риск губи! надявам се да е на добро....
така мисля и аз, стига да не е за сметка на децата
Киарче, просто искам повече ВЯРА в теб САМАТА!
Толкова дълъг път си извървяла... и аз не знам утре дали с мъжа ми ще можем да гледаме двете деца - дори ако двамата работим... Даже не знам дали ще съм жива /моята приятелка почена на 23г/...
Просто остава ни да се борим. А аз съм сигурна, че ти ще се справиш! имаш си ангел хранител и съм сигурна, че и за напред ще е така.
Бъди смела.
Хубаво е, че му даваш шанс -само не му давай да те хване за гушата.
Вярвам ти на думите - щом казваш, че не е до помощта - не е нужно нищо да доказваш! А дори и да е иначе - то си е твое право! Никой не може да ти се бърка... аз просто искам да ти дам малко увереност в теб и утрешния ден
Целувки и горе главата... и леко чакане на отговора
Толкова дълъг път си извървяла... и аз не знам утре дали с мъжа ми ще можем да гледаме двете деца - дори ако двамата работим... Даже не знам дали ще съм жива /моята приятелка почена на 23г/...
Просто остава ни да се борим. А аз съм сигурна, че ти ще се справиш! имаш си ангел хранител и съм сигурна, че и за напред ще е така.
Бъди смела.
Хубаво е, че му даваш шанс -само не му давай да те хване за гушата.
Вярвам ти на думите - щом казваш, че не е до помощта - не е нужно нищо да доказваш! А дори и да е иначе - то си е твое право! Никой не може да ти се бърка... аз просто искам да ти дам малко увереност в теб и утрешния ден
Целувки и горе главата... и леко чакане на отговора
А и спри да мислиш, че ще ти помогне - уви ако искаше - да го е сторил.
на колко са ти децата - на 5 ли? е той 5 години къде беше...
Ами тук идва и малкия спор в негова полза, което разбира се има малък принос в решението ми да пиша.
Той и идея си няма къде сме а до скоро нямаше и мой @ на който да ми пише. И точно заради това ме обвинява, че умишлено не му разрешавам контакт с децата, а видиш ли той така горещо ги обича и желае да им помага. Аз съм лошата която лишава любящия и онеправдан баща от контакт с децата му.
Сега вече няма оправдание!
Казала съм, че щом държи и иска да е баща няма проблем - да го прави, но и да си удържи на думата, че няма да ни притеснява (все още не знае къде сме).
Вече в съответствие на отговора му ще мисля как да постъпвам нататък.
Винаги мога и без него, доказала съм го и на най-невярващите като съм минала от ... дори без коравия хляб на масата за който споменава catnadeen (с дни съм гладувала а децата ми са били на макарони) и съм стигнала до тук където съм, и най-малкото не мислим за храната и дрехите.....
Както казах и по-рано, да го видим сега като има зелена свтлина що за баща е и как ще се докаже - не пред мен а пред децата!
киара, аз пък мисля, че си постъпила правилно с писмото си до бившия.
Ами тук идва и малкия спор в негова полза, което разбира се има малък принос в решението ми да пиша.
Той и идея си няма къде сме а до скоро нямаше и мой @ на който да ми пише. И точно заради това ме обвинява, че умишлено не му разрешавам контакт с децата, а видиш ли той така горещо ги обича и желае да им помага. Аз съм лошата която лишава любящия и онеправдан баща от контакт с децата му.
не знам цялата история, но като чета това си мисля, че има нещо гнило в тази работа... и се чудя дали е възможно бившият ти да се опитва да те накаже, следвайки неговата си логика. доколкото схващам, си избягала с децата доста далече - нещо, което очевидно трудно се преглъща от всеки мъж (имам предвид простичкия факт, че е бил напуснат, а не напуснал). и воден от потъпканото си достойнство, да иска да си отмъсти по някакъв начин - така че да те заболи. и вероятно е наясно, че единственото нещо, което би те смазало, това е да ти отнеме децата. та тези приказки за това колко ги обича и как ти го лишаваш неправомерно от родителските му права... ми намирисва на адвокатски съвет и съдебно дело (а може би аз съм прекалено параноидна)... не знам. но ти би могла да знаеш - познаваш си човека.
та в този ред на мисли смятам, че правилно си постъпила пращайки му въпросното писмо.
от мен- кураж и бъди внимателна!
Ами тук идва и малкия спор в негова полза, което разбира се има малък принос в решението ми да пиша.
Той и идея си няма къде сме а до скоро нямаше и мой @ на който да ми пише. И точно заради това ме обвинява, че умишлено не му разрешавам контакт с децата, а видиш ли той така горещо ги обича и желае да им помага. Аз съм лошата която лишава любящия и онеправдан баща от контакт с децата му.
не знам цялата история, но като чета това си мисля, че има нещо гнило в тази работа... и се чудя дали е възможно бившият ти да се опитва да те накаже, следвайки неговата си логика. доколкото схващам, си избягала с децата доста далече - нещо, което очевидно трудно се преглъща от всеки мъж (имам предвид простичкия факт, че е бил напуснат, а не напуснал). и воден от потъпканото си достойнство, да иска да си отмъсти по някакъв начин - така че да те заболи. и вероятно е наясно, че единственото нещо, което би те смазало, това е да ти отнеме децата. та тези приказки за това колко ги обича и как ти го лишаваш неправомерно от родителските му права... ми намирисва на адвокатски съвет и съдебно дело (а може би аз съм прекалено параноидна)... не знам. но ти би могла да знаеш - познаваш си човека.
та в този ред на мисли смятам, че правилно си постъпила пращайки му въпросното писмо.
от мен- кураж и бъди внимателна!
Ами искал да се чува с децата и да знае, че са добре 
Поне това е обяснението което е дал на майка ми.
Бил добронамерен и не искал да създава проблеми, но нали заради децата бил живял и работел и.... бил грешен, признава си го. Признавал, че много ме е наранил и убидил навремето и че не е бил прав, но бил се променил и осъзнал, че няма друго семейство освен нас и искал да ни помага с каквото може
За протокола, още не е отговорил
Май му е по-интересно само да настоява за правата си и сега изведнъж като капитулирах и му дадох това което иска вече не е заинтересован.
Поне това е обяснението което е дал на майка ми.
Бил добронамерен и не искал да създава проблеми, но нали заради децата бил живял и работел и.... бил грешен, признава си го. Признавал, че много ме е наранил и убидил навремето и че не е бил прав, но бил се променил и осъзнал, че няма друго семейство освен нас и искал да ни помага с каквото може
За протокола, още не е отговорил
Май му е по-интересно само да настоява за правата си и сега изведнъж като капитулирах и му дадох това което иска вече не е заинтересован.
