Публикувана: 22 март 2014, 10:36 ч.
Последно мнение: 12 апр. 2014, 23:26 ч.

Не мога да се примиря! В мен ли е грешката?

8 114
35
1

# 15 22 март 2014, 20:09 ч.

Мнения: 2 814

Цитат на: Тъжна луна в сб, 22 мар 2014, 11:54

Не мисля и, че мъжът й е мамино синче. По-скоро явно е от тези, които не смеят да откажат на родителите си, ако са по-властни.

Аз пък мисля, че мъжът и ако е мъж на място няма да позволява нито родителите да го командват, нито манипулират да ходи на село. Организирайте си съботно неделни развлечения и не ходете на село. Познаваш си мъжа, намери най-добрия начин за това. Успех!

# 16 22 март 2014, 20:12 ч.

Мнения: 25 685

Ох, и тук съжалявам, че писах.
Погледнах ти старите постове (сега ще скочат защо се ровя в стари постове, ами затова се ровя, защото има куп несъответствия между темата и писаното преди).
Така и не разбрах какъв всъщност е проблемът ти? Тук ревеш, че те карат всеки уикенд да ходиш на село, преди това ревеш, че не ходите никъде и нямате село, където да водите децата... Не мога да те разбера.
Освен това ми направи впечатление, че изместваш проблема и всичките си неудачи прехвърляш върху родителите на мъжа си. Обвиняваш ги в злоба, но май ти си озлобената към тях. Даже ги обвиняваш, че изкарват повече пари (а същевременно се радваш, че мъжът ти е от тези, които си стоят вкъщи, вместо да работят повече за повече пари).
Наби ми се в очите, че децата ти са много буйни и това всъщност е причината да живеете толкова скучно и усамотено. Приятелите ви не ви канят заедно с децата, родните им баба и дядо отказват да ги гледат, защото не могат да е справят с тях, самата ти многократно се оплакваш колко са буйни и неуправляеми и се чудиш съседите как ви изтрайват...
Разбирам, че сте изморени и изнервени, не е лесно да се живее с две буйни деца, които се бият непрекъснато, ама... Не разбрах какво правите с мъжа ти за социализацията им и за канализирането на енергията им в по-приемливи граници?
И изобщо не разбирам какво искаш в крайна сметка, освен да се оплачеш за пореден път от родителите на мъжа си.
Е, оплака се. Дано ти е олекнало. Peace

# 17 22 март 2014, 20:37 ч.

Мнения: 111

Мисля че има разлика в това да имаш село на което да ходиш с удоволствие и да оставиш децата дори и за часове и др вариант да имаш село дето като ходиш ще ти казват какво точно да правиш и то по техния начин.
Нашите баба и дядо не дават на децата да влизат в къщата да не им цапат. Ходим за няколко часа, децата ядат навън, дори и ако е студено, мухите са кацат на храната, а ако е надвечер комарите ни изяждат, чешат се като ненормални, на др ден са с големи пъпки от това , а старите казват че те са свикнали. Да не говорим колко пъти са се разболявали след поредното гости.
Нормални дядо и баба ще си искат внуците, а тези само парадират с тях. Може би затова в някой пост към казвала че нямаме село, защото това за мен е мъка.
Пък на въпроса какво прави мъжът ме ще ви отговоря - преди всичко ме отменя в готвенето,помага за децата - води ги на градина, на лекар като се наложи, занимава се много с тях, помага ми почти за всичко.
Пък и преди нямахме финансова възможност да ходим никъде, сега е по добре.

# 18 22 март 2014, 20:48 ч.

Мнения: 25 685

Ясно. Отивате всички на село - мухите и комарите изяждат децата. Оставяте ги при баба и дядо - мухите и комарите мистериозно изчезват.
Щом парите не са проблем, изненадай мъжа си с резервация за някакъв хотел през уикенда. Пък да видим дали ще предпочете да копае при мама, вместо масажчето на някоя напращяла кака. Laughing

# 19 22 март 2014, 20:54 ч.

Мнения: 472

И аз да бях на твое място нямаше да ми е приятно да прекарвам всеки уикенд, дори и част от него със свекърите. Добре си направила, че си отказала да ходиш. Излизай с приятелки или си чети книжка.

# 20 23 март 2014, 14:25 ч.

София
Мнения: 62 595

Или се примиряваш, или... Мъжът ти цял живот ще е такъв - дълбоко свързан с родителите си. За добро или лошо, човек не се променя, а дори става по-лошо - с възрастта всичките тъмни страни от личността избуяват.

# 21 24 март 2014, 11:19 ч.

BG
Мнения: 2 458

Цитат на: bebe+ в сб, 22 мар 2014, 13:03

Е вече почнах борбата която ми тежи от години и няма връщане назад. Не спирам мъжът ми и децата да не ходят, те си решават.

Не е трябвало да чакаш с години! Сега е малко късно, но продължавай да отстояваш това, което на теб ти се прави. Peace

# 22 24 март 2014, 11:40 ч.

Sofia
Мнения: 9 789

Абсолютно си права. Категорично нямат никакво право да изискват от вас постоянно присъствие. На гости се кани и ако поканения има желание отива, ако не - не отива. Не става на сила. Моята свекърва така няколко пъти се опита да ми каже "Доведи ми децата да ги видя". Също пенсионери, без ангажименти, с кола и в съседния квартал. Няколко пъти не реагирах очаквайки сама да се сети и накрая обясних, че който иска да ги види да заповяда. Нямам нито време, нито желание насред цялата лудница да развозвам децата напред-назад като панаирджийски маймуни, за да ги види който и да било.
Само ако позволиш един съвет. С този тип мъже не става "С рогата напред". Щом до 40 год е лепнат за мама почти изключено е да те послуша, ако действаш директно. Така винаги ти ще си лошата. Трябва някак си да го "изработиш", колкото и грубо да звучи. Кротко, хитро, меко, полека-лека да му покажеш, че има по-интересни и забавни неща за правене от държането за полата на мама. Хич не е лесно, ама това е начинът. Успех!

# 23 24 март 2014, 13:08 ч.

Мнения: 317

Редувайте уикендите - един при тях, един на друго място или ходете само за обяд - то очевидно на това място няма много дейности, които да изискват време за вършене. В твоят случай си трябва малко по-фина дипломация, отколкото да се тръшкаш.

# 24 24 март 2014, 18:19 ч.

Лондон
Мнения: 403

Аз пък те подкрепям.Не съм ти чела предишните писания и нямам нито време ,нито намерение да те чета.

п.п Относно палавите деца.Смяташ ли,че ако от време навреме,разделяте децата-едното при тях,другото при вас, няма да ти е по спокойно.

# 25 25 март 2014, 11:49 ч.

София
Мнения: 2 901

Докато се наканя да пиша и някой внесе по-ярка светлина в пейзажа на цялостната картинка...

На мен самата тема не ми звучеше като някакъв проблем, камо ли нерешим...

Но сега, след всичко написано по темата за буйните деца и несъобразителните баби и дядовци, питам... като ходите там на вилата им, мъжът какво прави? Че толкова драпа да ходи там? Върши някаква работа, почива ли си? Ако наистина само се изнервят всички ,по-добре да не ходите. Но, ако идеята на авторката е била поне там някой да погледа децата, каква й е идеята като ходи там - почива ли си въобще?!

# 26 25 март 2014, 14:05 ч.

Бургас
Мнения: 10 827

Не спирам да се удивявам какво толкова интересно намират някои млади хора да прекарват цялото си свободно време с някакви възрастни, че и досадни хора. Да, родители са ти, нормално да отидеш ги видиш, ама да си прекарваш цялото свободно време с тях, ми е малко странно.
Според мен bebe + спри да ходиш толкова често. Не пускай и децата всеки път, освен ако не настояват много да ходят на село. На мъжа си обясни, че уикенда ще чистите къщата и ще ти трябва помощта му. Има си хас да те зареже да ходи при мама и тати. То ако ще работиш на две места, ще си гледаш децата сама и ще си въртиш къщата сама, той за какво ти е!? Седнете и поговорете ясно по този въпрос, защото това много ще те мъчи. Минала съм през това.
Моя мъж също удисва на акъла на баща си, но съм му заявила ясно и точно, че аз с тези хора не искам да имам нищо общо по никакъв повод и да не ме занимава с тях. Ако той иска да им ходи по гайдата - да им ходи, стига това по никакъв начин да не рефлектира върху мен, върху отношенията ни и върху финансите ни. Той си прави сметката и по никакъв начин не ме занимава с тях. До някаква степен се опитвам да го разбера - него от малък го тъпчат като килим и му насаждат задължения. Трудно е на дърти години да успееш да отърсиш един човек, който цял живот е бил нечия подлога, да спре и да възроптае срещу хората, които са го тормозили цял живот.

# 27 29 март 2014, 13:34 ч.

София
Мнения: 19 262

Ох, и аз имам подобен...не точно проблем, но се чудя как да процедирам

На моя мъж идеите за развлечение се изчерпва с "да ходим на село". Не е точно така де, общуваме и с други хора, обаче...
Днес - "ако утре е слънчево, ще заведа Мишо на село". Но там не е двор да играе детето, там е насадено, по цял ден се седи в едно голямо остъклено помещение, което определено не е навън.

# 28 29 март 2014, 14:03 ч.

Варна
Мнения: 7 147

Много добре разбирам "драмата" със селата, но съм си решила проблема и се надявам и авторката да успее. Аз още в началото на брака ни заявих, че абсолютно категорично откавзам след 5 дневна работна седмица, да ходя на село, за да копам още два дни. В началото имаше намеци, че "не може така" и "че ще умрем от глад тогава", но като видяха, че дори и не заслабнахме, спряха...
После свеки се опита да обясни, че чудесно можем да си ходим и да си ппочиваме на село, хем да я виждаме. Идеята ми хареса - представих си се под асмата с книжка в ръка и чаша вино... Laughing

Отидохме веднъж.
Стаята където спим беше превърната в склад. По леглото бяха пръснати билки да се сушат, я от паяжините на прозореца не се виждаше какво е времето навън. Цял ден чистих, ММ беше призован "само да ппомогне на дядо си да изоре" и така в 21.00 си легнахме като пребити.
Познайте дали отидохме повече при свеки "да си почиваме". Ходим само когато има конкретен повод, ММ ходи от време на време да помогне за нещо и аз веднъж годишно да бера лозе. Това е!
Но наистина след дългото мълчане и примирение ще е по-трудно на авторката да "оправи" нещата депърва...