Здравейте, моля за съвет. С мъжът ми имаме 2 деца и се разбираме добре. Проблема ми е че неговите родители все го ангажират за щяло и нещяло. Изобщо без да питат дали нямаме др ангажименти. Зимата техните живеят в града срещу детската градина на 1 мин от нас. Един път не са проявили интерес да вземат децата, за 6 год на 1 разходка не са ги извели, а претендират че те са ги изгледали и ги виждат 1-до 3 пъти в седмицата за по 10 мин. и все мн бързат. Пенсионери са , здрави са и нямат никакви ангажименти.. Лятото са на село - на 10 км от града. Държат всяка седмица да ходим. Е писна ми. Това си е техния живот. Не мога да се съобразявам с тях постоянно. Те не искат да гледат децата дори и през ваканциите.
Това го търпях до сега.
Винаги казвам на мъжът ми че имам свой живот и не съм женена за техните. 2дена се карам с него за това. Днес за първи път след голяма караница го пратих сам с децата на село. Заявих че повече няма да ходя. И ще отстоявам до край. И излязох мързелива, интригантка и неблагодарница.
Работя на 2 места, скапвам се от работа и изкарвам добри пари.Вкъщи всичко правя. 4 пъти в седмицата водя децата на плуване и танци, винаги има сготвено и пак съм лошата. Край на моя живот с техните. От ангажименти никъде не можем да отидем. По отношение на мен мъжът ми е златен, много помага, но е и много зависим от техните, а пък е на 40 год.
Е писна ми от това. Всичките ни караници са заради техните.
Права ли съм или трябва да се примеря и да търпя капризите на родителите му.
Това го търпях до сега.
Винаги казвам на мъжът ми че имам свой живот и не съм женена за техните. 2дена се карам с него за това. Днес за първи път след голяма караница го пратих сам с децата на село. Заявих че повече няма да ходя. И ще отстоявам до край. И излязох мързелива, интригантка и неблагодарница.
Работя на 2 места, скапвам се от работа и изкарвам добри пари.Вкъщи всичко правя. 4 пъти в седмицата водя децата на плуване и танци, винаги има сготвено и пак съм лошата. Край на моя живот с техните. От ангажименти никъде не можем да отидем. По отношение на мен мъжът ми е златен, много помага, но е и много зависим от техните, а пък е на 40 год.
Е писна ми от това. Всичките ни караници са заради техните.
Права ли съм или трябва да се примеря и да търпя капризите на родителите му.
пък то ква била работата. Свекърите ти дразнят много, ама прекрасният ти мъж е виновен. Той явно така си е свикнал и ти -мир да има, си му угодила и сега си береш ядовете. На него харесва ли му на село? Не ходите ли на гости или излизания с приятели? От твоя гледна точка си в правото си да си почиваш, както ти искаш. Но защо не поговорите и измислите компромисен вариант - един път на село, другия път в града. Сега с цупене и отказ изобщо да ходиш нища не постигаш, даже лошата излизаш.