Не мога да се примиря! В мен ли е грешката?

# 30 29 март 2014, 16:59 ч.

Мнения: 1 959

Драма не виждам. Мъжът и децата са на село. Цялата къща е само за теб, тишина, спокойствие.
Сипи си едно и стига го мисли. Не бих се карала с мъжа си, няма да го променя след толкова години.
Но бих извлякла всички възможни ползи от ситуацията, като да използвам времето за себе си.

# 31 5 апр. 2014, 16:19 ч.

Мнения: 2 257

И ние бяхме от тези дето са зачислени всеки уикенд на село. Сега обаче мъжа ми почна да работи и в събота, и вече и той не държи толкова щото е изморен.

Но при нас нещата са в по-лек вариант.

Там като отидем аз нищо не правя, а мъжа ми мн рядко, макар че това е къщата на родителите му.
Всъщност сега е само майка му, баща му е починал. Това е и основната причина той да настоява да си ходим всяка седмица - щото майка му е там сама. Разбирам го, разбирам и нея.
Тя е много готина и не ме кара да правя нищо по двора. Party

. Занимава се основно с детето.

Понякога и на мен не ми се ходи, защото най-малкото не се спя в мойто легло.Също така пък като не правя нищо там ми е скучно. Не познавам никой там, с който да изпия едно кафе.
Но определено съм разбрала че с караници нищо не става... по-мек подход трябва.

Дето се вика - с памук да му извадиш душата. Laughing

# 32 5 апр. 2014, 19:24 ч.

София
Мнения: 23 120

Цитат на: zlatnata tolumba в сб, 29 мар 2014, 16:59

Драма не виждам. Мъжът и децата са на село. Цялата къща е само за теб, тишина, спокойствие.
Сипи си едно и стига го мисли.

Това не звучи зле, но съм го преживяла един-два пъти и в един момент се почувствах като кукувица.

Колкото и да ми харесва някое място, все ще ми писне да ходя всеки уикенд.
А по села как обичам да ходя... Mr. Green

Принципно там хората винаги разчитат на помощ. А от мен подобни екстри не може да се очакват. И това съм го заявила ясно и точно преди много години.

# 33 12 апр. 2014, 12:27 ч.

Мнения: 111

Радвам се че има и други, които мислят като мен.
Вчера свекъра наредил на мъжът ми да купи разсад, и да го занесе да го засадят. Сърдил се че през седмицата сме заети. Той се бил убил от работа- празен двор с 1 малка оранжерия. Да ама аз предпочитам децата да са с връстници, да плуват и танцуват, вместо да им търпя номерата на село.
И днес мъжът ми ме попита ще отидем ли на село и отговора ми беше че не искам да ходя, ако искат децата да отиват. И той каза като не искаш да идваш и те няма да идват и тръгна.
Ама хич не си го слагам. Който иска да ги види да дойде.
Днес си почистих апартамента, сготвих, сега ще хапнем с децата и ако не завали ще излезем на разходка. Лек ден и на вас.

# 34 12 апр. 2014, 15:10 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 20 436

Излишно е да правиш "на пук". Поговорете, разберете се. Интересно ми е защо до сега си премълчавала щом ситуацията не ти харесва.
Това, за което пишеш ми е познато - нямаме село, но живеем в малък град и доста хора имат ниви и градини наоколо. Когато се събрахме с мъжа ми той също беше основен помощник на всички и постоянно го дърпаха за щяло и нещяло. Трябваше му доста време, за да осъзнае, че има ново семейство и задължения, а и да се отърси и от натиска на майка си и брат си.
По-горе са ти писали - проблемът са не роднините, а нерешителността на мъжа ти. Естествено не казвам да не помага на родителите изобщо, но и цялото свободно време не може да е посветено на тях.
Опитай се да избегнеш излишните конфликти, но и недей да се примиряваш е неща, които не ти изнасят.

# 35 12 апр. 2014, 23:26 ч.

Мнения: 2 235

Аз не прочетох цялата тема. Но веднага си помислих за децата. Те искат ли да прекарат повече време с баба и дядо? Защото ако децата искат, пък възрастните не са длъжни, жалко за дечицата. Познавам едно дете, което колкото повече не го искат, то толкова повече иска да отиде.

Колкото до другия проблем, не мога да взема отношение. Трябва да се разберете с мъжа ти, свекърите няма да се променят.

Причина:

Причина: