Работа, CV-та, HR-и, съвети - 37-ма тема

Според мен от всички етапи до момента имат формирано мнение, вероятно и фаворити  То е комплексно - от представените проекти, от решението на задачата, от личния контакт. Не мисля, че още няколко проекта ще са решаващи. Човек не израства професионално - така изведнъж .... И за мен е по-важно да се поднесе непринудено, но ти си знаеш

Каквото и да решиш - дано е в твоя полза и да си удовлетворена после   

Стискам палци 

момичета, имам един 'работен' въпрос, надявам се търсещите работа да не се разсърдят, но нали си коментираме и такива неща: при командировка в чужбина, следва ли с командировъчните да си покриеш 100% разходите, които правиш, във връзка с работата, за която си пратен, с изкл. на спането и полета до там, или как е точно (напр. фирмата следва да ти възстанови и пари за храна и транспорт вътре в града, заради служебните ангажименти)? + ако се налага да останеш напр. 2 седмици в чужбина, заради работа, плащат ли се командировъчни и за уикенда?

Нали се полага някаква сума дневни взависимост от държавата, в която си командирован. Те би трябвало да ти покриват разходите за храна, вътрешен градски транспорт и други. Така е по наредбата http://lex.bg/laws/ldoc/2135485996. Разбира се ръководството може да определи и по-голям размер на дневните, които обаче да не превишават повече от два пъти приетите в нея.
И за уикендите би следвало да се плащат дневни.

По принцип, разходите по транспорт, спане, триразово хранене и др., свързани със самата причина за командировката, се плащат 100 % от работодателя, срещу фактури (може да са разделени между твоя работодател и контрагента, при когото отиваш, но това не е твой проблем), независимо през кои дни от седмицата се случва това. Има обаче фирми, които не покриват напълно разходите или имат изискване за макс. разход за деня, в който ти трябва да се вместиш, ако не искаш ти да си доплащаш. Уточни подробностите предварително, за да не се изненадаш неприятно. Предвиди си средства за неочаквано удължаване на престоя, защото в общия случай изискват да се свърши работата и те оставят да се оправяш сам с разходите. Пак зависи от фирмата, в която работиш, но се случва да оспорят необходимостта от удължаване на престоя (естествено това се случва много след като командировката е приключила и са решили най-после да ти изплатят командировачните). Най-добре е да имаш условията за командировка в писмен вид, за да имаш на какво да се опреш, ако възникне спор.  

Здравейте,

От скоро търся работа и ходих на 2 интервюта, но все ме гложди един въпрос. Не мога сама да определя модел на поведение. Ако може да дадете съвет. Не знам как би трябвало да се държа на интервю - малко по-скромно или с размах. По-принцип съм малко срамежлива и притеснителна и особено на интервюта доста се притеснявам - без значение за каква работа е. Мисля, че това ми играе лоша шега  Преди пак като съм кандидатствала, много пъти ме викат на първо интервю (одобрена по документи) и дотам....явно нещо не правя както трябва, за да ме извикат на второ. Та, приемам всякакви съвети, какъв трябва да бъде един кандидат, за да го извикат на второ интервю.

Роял, не знам дали има точен отговор или рецепта на този въпрос, но при всички положения човек трябва да изглежда уверен в това, което иска, търси и за което се явява на интервю.Да знае за какво е там, да цени способностите и уменията си и да ги изтъква деликатно
Желая ти успех занапред!

Мерси. Винаги ми е било трудно да се "хваля" сама себе си  дори и деликатно. А пък кандидатствах все за места, за които имах предишен опит. Трябва да си направя значи един домашен курс - стоене пред огледалото и самохвалство  да се поошлайфам.

Искам и аз съвет, моля. Миналата година по това време отказах сравнително добра оферта на голяма фирма. ЧР-ката много ме хареса и каза, че вратата е отворена и за в бъдеще, ако си променя решението. Сега пак съм на интервю при тях и не знам какво да отговоря на въпроса защо преди съм отказала, а сега искам пак да се пробвам при тях. Истината е, че много се влошиха условията в сегашната ми фирма в сравнение от преди 1 година и гледам да се спася. Но не мога да им го кажа на ЧР-ките.

Защо да не можеш, кажи им както си е. Винаги се  усеща когато се лъже, дори и да не е по време на интервюто, то после след назначението. В крайна сметка всички знаем защо човек работи, да не изреждам мотивите...

Не го приемай като хвалене, а като изтъкване, все пак непознатите хора трябва да се осведомят за способностите ти. По въпроса дали по сремежливо трябва да се държи човек или с размах, няма единодушна рецепта. Зависи какво търсят отсреща, няма как да отгатенеш . Зависи и от позицията и от екипа в който търсят да назначат човек. Затова най - добре , човек да бъде себе си, да се държи както обикновенно, естествено , но професионално другото е едно напасване на двете страни.

Благодаря за съвета   

Бях преди в същата ситуация и им казах честно как стоят нещата ,но не останаха очаровани. Едва ли не сега отивам при тях, защото нямам друг избор. Не им харесва да им кажеш, че интересът класи феса.

Благодаря за отговора. Ще  кандидатствам за съдебен деловодител.

от личен опит мога да кажа, че 100%-овата истина по време на интервю не води до добри резултати
нямам представа каква е настоящата ти позиция и фирма, както и тази, за която кандидатстваш, но може да обвържеш решението си да търсиш нова работа с това, че искаш ново предизвикателство, че искаш да смениш с по-голяма и престижна фирма, по-гъвкаво работно време (ако при новата позиция ще е така) и изобщо, нещо в този дух

За командировъчните - благодаря на момичетата за инфото, май всяка фирма си има свое разбиране..съгласно наредбата, тези дневни трябва да покриват разходите по време на командировката без спането и пътя до там. Ще се опитам да договоря компромисен вариант с фирмата - аз продължавам да си мисля, че и командировъчните са донякъде компенсация за това,  че те няма в нормалната ти среда, че примерно, ако ми трябва да си купя консуматив от типа на козметика или дреха, тя ще бъде по-скъпа в съответната страна, а реално не по свое желание съм там..

Въпрос:Ако не сте удовлетворени от работата, която вършите и заплащането не Ви достига за издържане на семейство, бихте ли напуснали работа, след като вече сте намерили друга?
Реална е ситуацията - с моя мъж.Започна преди близо 2 години на едно място работа, шефа му плаща винаги навреме, но ако няма работа, заплатата, която му се дава е 400 лв., а само заема ни е 190 лв.Няма как да се покрият кой знае какви разходи с тази сума.Отдавна не е вземал толкова малко, в повечето случаи по 600 лв., понякога и 700 лв., но рядко.Но тази несигурност, че този месец няма работа и отново ще е на тази заплата, направо ни побъркваше.Постоянно ходи и пита за работа, пускаме и в Интернет CV - та и миналата седмица му се обадиха да започва на място, за което той подаде молба миналата година, но тогава никой не звъня.
Сега вече е на новата работа, обаче стария му шеф се мръщел много, бил ужасно ядосан, че не го е предупредил, че ще напуска, а всъщност работата стана за 2 дни и на 3-тия той постъпи на новото място.Заплатата по принцип е по-висока и дай Боже и той да си намерил късмета и попрището, в което хем да се чувства удовлетворен, хем да взема добра отплата за труда, който полага.Много се моля на Бог да е така, защото мизерията с нашите 2 деца и невъзможността да си позволим толкова много неща, понякога ми тежи ужасно много.Но след това си казвам, че е важно да сме живи и здрави и нищо друго няма значение.
Но понякога и тези мисли не помагат, особено онзи ден, в който разбрах, че малкия ми е с пневмония, а ние имаме 40 лв. в джоба и много се опасявах дали ще ни стигнат парите, за да вземем лекарства за детето..
Та как бихте постъпили Вие?