Здравейте, нова съм, но следя форума от доста време.
Мислих къде да пусна темата и реших, че този е правилният раздел, защото става дума за дете на разделени родители, отглеждано основно от майка му и се интересувам най-вече от мнения на хора от ответната позиция, а именно майки разделени с бащите на децата си и как те виждат най-правилното отношение на новата жена на бащата към общото им дете...
Да си призная, мислих си, че е най-добре да не се правиш на майка, а да се държиш като приятел, в смисъл гледане на анимация и купуване на сладолед
, но като започнах да чета из интернет и куп статии обясняват, че и това не е правилно, а трябва да се държи човек на дистанция. Само като приятелка на бащата един вид да не се опитваш да създаваш никаква връзка, което ми се струва най-малкото странно. Нали трябва някак да се покаже на това дете, че е желано и добре дошло в дома?
Истината е, че много се притеснявам, защото до този момент, не съм имала никакъв досег с детето и хич не искам да сгафя. С приятеля ми живеем в чужбина, той е от тук, а детето и майка му са в трета държава и детето го посещава по 10 дена или 2 седмици най-много, през лятото и на Коледа, защото все още е малко- няма 4 години. Но идеята е малко по малко да се увеличава времето на престой.
До този момент, аз винаги съм отсъствала от тези срещи по мое желание (той си отива при родителите му, които са от друг град), защото все още не сме семейство и мислех, че е по-добре да е сам с бабата и дядото, за да опознаят детето и да се опита да изградят връзка баща-син. Аз бях студентка на практика, като започна връзката ни, но вече си имам по-сериозна работа и сме решили да купуваме апартамент и дето се вика да градим дом с деца и запознаването с детето е неизбежно.
Освен това отношенията с майката са меко казано много грозна история и на моя човек му е струвало страшно много да осигури дори тези минимални визити на детето. Така че още повече се притеснявам да не проваля нещата по какъвто и да е начин с неподходящо държание към детето и да не го пуска повече...
Мислих къде да пусна темата и реших, че този е правилният раздел, защото става дума за дете на разделени родители, отглеждано основно от майка му и се интересувам най-вече от мнения на хора от ответната позиция, а именно майки разделени с бащите на децата си и как те виждат най-правилното отношение на новата жена на бащата към общото им дете...
Да си призная, мислих си, че е най-добре да не се правиш на майка, а да се държиш като приятел, в смисъл гледане на анимация и купуване на сладолед
, но като започнах да чета из интернет и куп статии обясняват, че и това не е правилно, а трябва да се държи човек на дистанция. Само като приятелка на бащата един вид да не се опитваш да създаваш никаква връзка, което ми се струва най-малкото странно. Нали трябва някак да се покаже на това дете, че е желано и добре дошло в дома?Истината е, че много се притеснявам, защото до този момент, не съм имала никакъв досег с детето и хич не искам да сгафя. С приятеля ми живеем в чужбина, той е от тук, а детето и майка му са в трета държава и детето го посещава по 10 дена или 2 седмици най-много, през лятото и на Коледа, защото все още е малко- няма 4 години. Но идеята е малко по малко да се увеличава времето на престой.
До този момент, аз винаги съм отсъствала от тези срещи по мое желание (той си отива при родителите му, които са от друг град), защото все още не сме семейство и мислех, че е по-добре да е сам с бабата и дядото, за да опознаят детето и да се опита да изградят връзка баща-син. Аз бях студентка на практика, като започна връзката ни, но вече си имам по-сериозна работа и сме решили да купуваме апартамент и дето се вика да градим дом с деца и запознаването с детето е неизбежно.
Освен това отношенията с майката са меко казано много грозна история и на моя човек му е струвало страшно много да осигури дори тези минимални визити на детето. Така че още повече се притеснявам да не проваля нещата по какъвто и да е начин с неподходящо държание към детето и да не го пуска повече...
. 
), аз нямам деца, на 25 години съм и както е писала stels-bels, "се втелясвам" и съм супер спек, само като си представя, че сега лятото, ще дойде това дете. Аз не се притеснявам, че няма да го харесам или ще се държа зле с него, а точно обратното, че то няма да ме хареса. 
. Та си представям, че "нормалното" за мен, за детето (понеже се вижда много рядко с баща си) може да изглежда като, че му " крада" от времето с него или лицемернича, за да се харесам на бащата. Според приятеля ми това са глупости и никое 4-годишно дете няма да седне по 2 часа да мисли с каква "скрита" цел съм го прегърнала, но аз съм си такава и преди да режа меря не по 3, а по 300 пъти.... 
