Очи, които не се виждат, се забравят

  • 21 207
  • 114
  •   1
Отговори
# 30
  • сф
  • Мнения: 394
моите досегашни наблюдения над различни двойки сочат, че при някои връзката се разпада заради разстоянието (и дългото време, прекарано надалеч един от друг), а при други - не се разпадат и могат да си карат с години така. даже не им и пречи, дори твърдят, че така тръпката, ала-бала... радвам се за тях, добре е че им се отразява положително, но това нещо не е за всеки.
лично за мен на този етап the long distance thing не е опция. аз не обичам такива работи, не съм навита за повече от няколко седмици да съм отделена от партньора си. прекратявала съм една връзка заради липсата на перспектива - аз заминавах за друго място, той си оставаше където си бяхме. не съжалявам.

# 31
  • Мнения: 32
Не може мъжът да го няма 5-7 месеца в годината/ако работи на кораб, например/, жената сама да се справя със всичко тука и после отношенията им да са пълноценни и равностойни.
[/quote]

Недей така за семействата, в които има плаващи. Всички около нас са такива - и млади семейства, и такива с по 30-40 години семеен стаж - не познавам разведени, освен 1-2 изключения. Напротив - изпоразведоха се такива, които не са се разделяли кой-знае колко. Къде заради липса на пари, къде заради изневери или други проблеми...А иначе това, че жената е принудена сама да се справя с трудностите докакто него го няма, така е, за съжаление! Но пък като е тук по цял ден е в къщи и може много да помага.

# 32
  • Мнения: 562
Според мен отговорът е друг и той е - въпросът изобщо не стои за задаване. Ако двама души се обичат, те ще се стремят да свържат ежедневието си в едно. Тогава "раздялата" на разстоянието ще е временно явление и няма да повлияе негативно, дори напротив - може да ги стимулира към по-сериозни действия по-бързо. (Тук изключвам екзестенциалните въпроси на платоничната и невъзможната любов.)

# 33
  • Linz
  • Мнения: 11 619
При всички случаи разстоянието си казва думата.
От година живея в чужбина, мъжът ми- в България. Предупредила съм го, пък той да си решава...

# 34
  • Мнения: 54 613
Не се забравят.
Разстоянието и времето не са от значение, ако има силна любов.

# 35
  • Мнения: 6 031
Аз не съм съгласна .
Работата на съпруга ми е такава че повече от 6-7 пъти сме се разделяли кога за месец кога за 2 кога за 6 -7 . Отношенията ни за всичките тези години не са се променили , надявам се и да не се променят .

# 36
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
При всички случаи разстоянието си казва думата.
От година живея в чужбина, мъжът ми- в България. Предупредила съм го, пък той да си решава...
За какво си го предупредила ти си знаеш, ние предупреждения не сме си отправяли, а по какъв начин разстоянието ще казва каквото и да е било, зависи единствено отношенията в конкретната връзка.
 

# 37
  • Мнения: 755
Бях ужасяващо изплашена за нас, когато мъжа ми получи предложение за работа извън БГ, при положение, че работата му в БГ също е повече от добра, че 8 години сме 24/7 заедно, дори за кафе не се разделяме. Отсъства 4 месеца в годината, но когато ти е на главата са като 4 години.


4 месеца са нищо време. Освен ако не е 4 месеца 2 пъти в годината за 5 години.

# 38
  • Мнения: 311
Не , не се забравят .
Ако е истинска любовта , разстоянията нямат значение
http://www.youtube.com/watch?v=5JON1K1n8so

# 39
  • София
  • Мнения: 5 499
Вярвате ли в това твърдение , че двама души , които се обичат ако са разделени (той извън БГ или тя , или пък много командировки за дълго време)спират да се обичат с времето.Днес на работа в почивката си говорихме точно за това , аз си мисля , че колкото и да държи единия на другия , разстоянието , обстоятелствата с времето охлаждат чувствата.

Баба ми казваше - бъди винаги до мъжа си. И животът ми го е доказал - очи, които не се виждат, се забравят. Това в днешно време е метафора, защото има Скайп. Но физическият контакт, сексът, прегръдки, целувки, усмивки, са жизнено необходими за всяка двойка. Смятам, че семейство, което е разделено за дълго време може да оцелее само със заравяне на главите в пясъка. А това вече е живот в лъжа - огромен компромис.

# 40
  • Мнения: 6 970
Има хора, които са достатъчно саможиви, че да могат да понесат подобно нещо. Аз си признавам, че не съм. Без него ми е тежко, много тежко и не смятам, че някакви си пари си струват подобно изживяване. Ако се наложи и се случи, отиваме заедно.

# 41
  • Linz
  • Мнения: 11 619
За какво си го предупредила ти си знаеш...
 
Че брак по скайп не се поддържа. Още една такава година и не знам какво би останало от семейството. Първите месеци се чувствах сякаш времето е спряло от момента, в който се разделихме. Но вече не е така, животът продължава да си тече и без него.

Но физическият контакт, сексът, прегръдки, целувки, усмивки, са жизнено необходими за всяка двойка. Смятам, че семейство, което е разделено за дълго време може да оцелее само със заравяне на главите в пясъка. А това вече е живот в лъжа - огромен компромис.
Именно.

# 42
  • Мнения: 4 418
Не искам да казвам, да винаги се забравят и не никога не се забравят (това още по-малко) очи, които не се виждат защото не мисля че има еднозначен отговор, но може би повече преобладават случаите в които хората се разделят, след като са далеч (това не само физически) един от друг.




 smile3521

# 43
  • Мнения: X
За мен - 3 седмици и вече се чувствам отчуждена. Всеки различно...

(и котките ми бяха така - не ме ли виждат повече от 10 дни, после се правят че не съществувам за известно време)

п.с. сега си спомних за детските модели на привързаност, аз съм от тези, които лесно късат връзката с отсъстващия човек, може би за това...

# 44
  • Провинция
  • Мнения: 509
Не, не вярвам, че очи които не се виждат, се забравят!
Мнението ми е основано на личен опит, както и в момента - втора година имам връзка от разстояние с един прекрасен човек. Рядко се виждаме. Предимно си пишем и водим разговори по телефона. Имаме си доверие. Обичаме се. Скоро ще се съберем да живеем заедно!

Общи условия

Активация на акаунт