Имам син на 10 г, в четвърти клас. Учи в добро държавно училище, където обучението е на много добро ниво. Мога да кажа, че и нивото на класа е над средното. Учителката е отличен педагог, децата много я обичат и тя много добре ги познава и винаги обръща внимание на техните индивидуални особености, както при обучението, така и в поведението. С това искам да ви кажа, че самата среда в училището е много добра и няма стресиращи фактори, които да влияят на мотивацията за учене. Въпреки всичко обаче моят син няма никаква мотивация за учене. Просто гледа да отбие номера с ученето и писането на домашните. Няма никакво желание да бъде по-добър (не съм маниячка на темата моето дете да е най-доброто в класа). Ако не го проверявам, натискам и подканям просто ще се шляе по цял ден, ще отбива номера с ученето, а много често и ще ходи без домашни и с ненаучен урок. Успехът на сина ми никак не е нисък, по-близо е до отличния, но всичко това се постига с много нерви, говорене, наказания, убеждения, стимулиране от моя страна. Така е почти постоянно от първи клас до сега, с много малки прекъсвания. Освен това съм се постарала и да не му е съвсем свободно времето. Ходи на английски език (по наше настояване) и на уроци на китара (по негово желание). Това е и с цел да го науча да е по-организиран.
Извинявайте, че стана дълго, обаче споделете как е при вас. Как мотивирате децата си да учат, да поддържат ред в стаята си, да се усъвършенстват, да постигат успехи? Да ви кажа моят син си мисли само какви забавления може да му осигурим с мъжа ми. Това ми е голяма мъка. Докога ще я караме така? Къде сгрешихме?
Моля споделете.